Темата ми няма да е за любов, секс, изневери, триъгълници и съответно не толкова интересна.
Днес ми стана много мъчно и реших да пусна темата, за да видя странични мнения. Ще са ми доста по-полезни тези на хора с реален опит, тъй като вярвам, че само преживените неща са истински разбрани.
Накратко, баба ми е с много тежка деменция вече. До преди 2 години беше добре, но за 2 години се влоши рязко и дотам, че вече не ни познава, не може да се обслужва сама, денонощно е под напрежение и иска да си ходи където и да се намира. На 90г е. Майка ми и сестра и опитаха всякакви варианти. И с гледачка, и с личен асистент и те се редуваха да я гледат, но уви истината е, че е непосилно 1 човек да се грижи за нея повече от месец без почивка 24/7, защото е много трудно психически. Виждам, че и двете се съсипват буквално. Майка ми работи, когато баба е при нея по цяла нощ не спи, а на другия ден отново на работа. Та, накратко решиха да опитат да я дадат в дом тези дни. Но вече реват и двете. От мъка, от гузна съвест, от.... безсилие, не знам. Ужасно ми е тежко да гледам майка ми как се съсипва и не знам кое е правилното решение. Верен ход няма, очевидно.
Та, имате ли такъв опит ? Смятате ли даването на родител с тежка деменция в дом за предателство? Смятате ли, че е наш дълг да ги гледаме докато е писано, дори когато те загубят личността си? Кое е редно да изберем ? Да се съхраним заради децата и внуците си или да изпълним дъщерният си дълг докрай, каквото и да ни коства това ?
Днес ми стана много мъчно и реших да пусна темата, за да видя странични мнения. Ще са ми доста по-полезни тези на хора с реален опит, тъй като вярвам, че само преживените неща са истински разбрани.
Накратко, баба ми е с много тежка деменция вече. До преди 2 години беше добре, но за 2 години се влоши рязко и дотам, че вече не ни познава, не може да се обслужва сама, денонощно е под напрежение и иска да си ходи където и да се намира. На 90г е. Майка ми и сестра и опитаха всякакви варианти. И с гледачка, и с личен асистент и те се редуваха да я гледат, но уви истината е, че е непосилно 1 човек да се грижи за нея повече от месец без почивка 24/7, защото е много трудно психически. Виждам, че и двете се съсипват буквално. Майка ми работи, когато баба е при нея по цяла нощ не спи, а на другия ден отново на работа. Та, накратко решиха да опитат да я дадат в дом тези дни. Но вече реват и двете. От мъка, от гузна съвест, от.... безсилие, не знам. Ужасно ми е тежко да гледам майка ми как се съсипва и не знам кое е правилното решение. Верен ход няма, очевидно.
Та, имате ли такъв опит ? Смятате ли даването на родител с тежка деменция в дом за предателство? Смятате ли, че е наш дълг да ги гледаме докато е писано, дори когато те загубят личността си? Кое е редно да изберем ? Да се съхраним заради децата и внуците си или да изпълним дъщерният си дълг докрай, каквото и да ни коства това ?
