Здравейте, момичета! За първи път създавам тема, не очаквах, че ще искам мнение от форума тук.
Моята история: на 40г., неомъжена без деца, връзка от 1 г., несполучлива бременност преди няколко месеца. Човекът, с когото съм, познавам от 2 г.от работата, а от 1 сме заедно. Имам хормонални и гинекологични проблеми, той знае и винаги когато може ме придружава на лекар. Проблемът е, че мин.год. след мой проблем и операция АГ-то ни препоръча бебеправене. Той знаеше затова и не каза нито ,,не" , нито ,,да". Тогава връзката ни беше на няколко месеца и на мен честно казано ми беше неловко, предполагам - на него също. Казваше, че ако стане нещо, ще се съберем. Той няма родители, починаха. Живее сам. В един момент забременях и като му казах, реакцията му беше неочаквана за мен. Каза, че ни е рано за бебе и че само се забавляваме. Питах го това означава ли, че не го иска и ми отговори, че не е казвал такова нещо. Той е на 43 г.,аз на 40. Бременността ми беше неуспешна, АГ-то каза, че ще е добре да се направи спермограма, той категорично отказва. Сега отново ми разрешават да работим за бебе, но започвам да се чудя, след като той не иска да си прави изследване камо ли да пие хапчета, ако се наложи, има ли смисъл да опитваме? Живеем в различни населени места. Повечето време сме у нас, у тях къщата е доста зле. Мебелите и прозорците са от миналия век, хората не са имали големи възможности. Аз също не съм от богато семейство. Отвреме навреме ми казва да ходя да живея при него, но той не желае да купи дори по-голямо легло, за да ни е удобно. Казах му, че можем да си поделим разходите, отказа. Казва, че досега не е живял с жена и не е свикнал. Щял да купи сам, имало време. Общо взето ми изпраща разнопосочни сигнали и понякога изпадам в разни размисли. Не знам как да постъпя и какво да направя? Ако на 43 г.му е рано за семейство, то кога ще му е време? Иначе досега винаги когато имам нужда от помощ се отзовава и на работата и вкъщи. Забелязвам, че е свикнал да живее по-бедно и не му е голям проблем. Виждам, че не си позволява разни покупки, пестелив е, надявам се не и стиснат. Казва, че иска да промени някои неща, но пък къщата не е разделена с брат му, който живее далече и рядко се виждат. Не знам дали след като 1 г.имаме връзка дали да се опитам да я запазя след като няма промяна? Ето, днес още не сме се чули. Свикнал е аз да му звъня, че е на ваучер и все забравя да зарежда. Аз също съм на ваучер, но не забравям да зареждам. Това му държание понякога доста ме дразни. Чудя се, ако не му звънна, дали ще се сети да се обади...
Моята история: на 40г., неомъжена без деца, връзка от 1 г., несполучлива бременност преди няколко месеца. Човекът, с когото съм, познавам от 2 г.от работата, а от 1 сме заедно. Имам хормонални и гинекологични проблеми, той знае и винаги когато може ме придружава на лекар. Проблемът е, че мин.год. след мой проблем и операция АГ-то ни препоръча бебеправене. Той знаеше затова и не каза нито ,,не" , нито ,,да". Тогава връзката ни беше на няколко месеца и на мен честно казано ми беше неловко, предполагам - на него също. Казваше, че ако стане нещо, ще се съберем. Той няма родители, починаха. Живее сам. В един момент забременях и като му казах, реакцията му беше неочаквана за мен. Каза, че ни е рано за бебе и че само се забавляваме. Питах го това означава ли, че не го иска и ми отговори, че не е казвал такова нещо. Той е на 43 г.,аз на 40. Бременността ми беше неуспешна, АГ-то каза, че ще е добре да се направи спермограма, той категорично отказва. Сега отново ми разрешават да работим за бебе, но започвам да се чудя, след като той не иска да си прави изследване камо ли да пие хапчета, ако се наложи, има ли смисъл да опитваме? Живеем в различни населени места. Повечето време сме у нас, у тях къщата е доста зле. Мебелите и прозорците са от миналия век, хората не са имали големи възможности. Аз също не съм от богато семейство. Отвреме навреме ми казва да ходя да живея при него, но той не желае да купи дори по-голямо легло, за да ни е удобно. Казах му, че можем да си поделим разходите, отказа. Казва, че досега не е живял с жена и не е свикнал. Щял да купи сам, имало време. Общо взето ми изпраща разнопосочни сигнали и понякога изпадам в разни размисли. Не знам как да постъпя и какво да направя? Ако на 43 г.му е рано за семейство, то кога ще му е време? Иначе досега винаги когато имам нужда от помощ се отзовава и на работата и вкъщи. Забелязвам, че е свикнал да живее по-бедно и не му е голям проблем. Виждам, че не си позволява разни покупки, пестелив е, надявам се не и стиснат. Казва, че иска да промени някои неща, но пък къщата не е разделена с брат му, който живее далече и рядко се виждат. Не знам дали след като 1 г.имаме връзка дали да се опитам да я запазя след като няма промяна? Ето, днес още не сме се чули. Свикнал е аз да му звъня, че е на ваучер и все забравя да зарежда. Аз също съм на ваучер, но не забравям да зареждам. Това му държание понякога доста ме дразни. Чудя се, ако не му звънна, дали ще се сети да се обади...
