Споразумяхме се по всички точки за развод по взаимно съгласие.
Въпросът ми обаче е следният.
Уж за всичко сме се договорили,а той по никакъв начин не инициира разговор с детето за това,което се случва,да й обясни,че мама и тати няма да живеят повече заедно и че той ще живее на друго място.
Все още стои при нас.
В същото време изобщо не предприема действия по изнасянето си..което мен силно ме озадачава,тъй като много ме притискаше да решавам по-бързо.
Продължава да поддържа връзка с любовницата си и даже донесе вкъщи картичката,която му е подарила за рождения ден..
Имам чувството,че нарочно го прави да ме дразни и изобщо цялото му държание е едно такова от типа
Не ми пука..
Не мога да го разбера това!?
Постигнали сме съгласие кой къде ще остане,какво ще делим..сам си определи режима на свиждане с детето,на което аз не съм възразявала изобщо..даже се зачудих,че си е избрал само 1месец лятото и 1ва и 3та събота и неделя в месеца.И повече време да беше решил нямаше да имам против.
Въпреки това продължава да си стои у дома и да ми демонстрира как не му пука и едва ли не съм никоя.
Да,мога да го изгоня,след като е решено,че ние с детето оставаме,но не е в това въпросът..
Въпросът ми е някой сблъсквал ли се е с такъв тип поведение?
За мен няма логика...
Свободен е да живее както е решил вече,поддържа си връзка с любовницата,в която е много влюбен...Не е вързан за нас..
Знае,че за детето сме се договорили и аз няма да преча на срещите им,но въпреки това мълчи пред детето за всичко и не се изнася..
Все едно нищо няма...
Някой сблъсквал ли се е с подобно поведение и начин на действие?!
Питам,защото за мен наистина ситуацията е странна,някак ненормална и нелепа.