Изнудване и развод

Аз върша много неща едновременно

Ами интересът на детето включва и родителския капацитет, и не само. Има методики и критерии, по които се определя. И той се определя спрямо всеки конкретен случай. Съдът колкото и да решава по вътрешно убеждение, се съобразява в най-голяма степен с този интерес, независимо дали на нас като обикновени хора ни харесва или не.
Дадох пример за майка, но мога да дам много примери за бащи, честно казано откровени идиоти, дори и бащи не мога да ги нарека. Не ми се навлиза в подробности, но от страна на бащи съм виждала много грозни сцени и отношение.

Бонго, скоро може да започнете да раждате и кърмите, споко. Тогава ще станете перфектни и незаменими.
Не знам някой да твърди, че задължително децата следва да се присъждат на майката. Аз това не съм казвала. Казвам, че това се приема, тъй като майката и детето имат по-силна връзка в периода след раждането.
Естествено, че се дават децата и на бащите, нали това коментирах. Трябва според теб статистиката да е 50 на 50, за да е справедливо ли?
Затова казах - презумпция, оборима презупция, бащите да я оборват и да вземат децата. Аз нямам нищо против, ако са по-добрите родители.

То на всеки нещо му се вижда несправедливо, за мен например е несправедливо децата да се дават на бащите само защото имат повече пари. Но вече се прави често. Тръгнал човека да натрива носа на бившата и хайде "искам и детето", а после хоп на баба.
Или като в случаят на авторката, решил че му се иска 20 годишна с която да си прави идеалното семейство и що да не си вземе и детето. И мама си го подкрепя с две ръце "Направи му още едно дете, защото иначе ще ти вземем и това". А после ще обяснява как снаха ѝ не е ставала за майка и затова са ѝ взели детето и хич няма да ѝ спомене, че ако снахата имаше пари колкото сина ѝ да плаща на който трябва това щеше да стане, ама друг път.
Защото то в един социален доклад всичко може да се напише, а колко по-добре ще е дете при мащеха, която ще си направи и нейно скоро в хубав апартамент и при майка си на квартира е доста спорен въпрос.

Възможно най-лошият сценарий, и то за децата най-вече, е воденето на безумна война между двамата родители кой е по-добър. Изобщо не осъзнават и не си дават сметка как това се отразява на децата. Започва едно настройване против другия, грозна картина...
И нещо друго, патриархалният семеен модел отдавна не съществува, поне у нас, а и в по-голямата част от света. Обществените отношения се променят, а с тях се променят и редът, и нормите. Сега е по-популярно дете да бъде отглеждано от разделени родители, отколкото в семейна среда. Възможно най-доброто за децата е т.нар. споделено родителство, но за тази цел и двамата родители би трябвало да са достатъчно интелигентни, а не да се водят от реваншизъм, сметки и злоба...

При нас имаше този ужасяващ период за съжаление. Но наистина бившия и роднините му надминаха себе си, дори имаше подадени срещу мен сигнали в Закрила на детето. У дома, в собствения ми дом, дойде полиция (!!!) да провери колко пия и дали бия децата си.  Между другото и до ден днешен не знам как се вика полиция, мислех, че само социални работници рте разследват.  А то било, за да се пише после в доументите, че у нас е идвала полиция по сигнал - някакъв адвокатски трик. Полицаите ми се извиниха тогава Но не мога да го забравя никога. И ми го причини човек, с когото съм била 15 години, имаме 3 деца и винаги е твърдял, че съм прекрасна майка. Просто с годините приех, че е било израз на чиста злоба. Но да забравя няма как.

Аида, понеже и в други теми пишеш за т.нар. споделено родителство, можеш ли да ми обясниш какво значи това?

Темата е дълга, все още спорна донякъде, тъй като не е нормативно уредена, но все пак е възможност. Става въпрос отново за най-добрия интерес на детето и ако се изходи от тази теза, би следвало да се гарантира правото на детето да има семеен живот с всеки един от двамата му родители. Изборът само на единия от двамата родители, при когото да живее приоритетно детето, накърнява правото на семеен живот, което е едно от основните човешки права. Смисълът на споделеното родителство е и двамата родители след развода или раздялата да упражняват в еднаква степен родителските права, като те не се предоставят само на единия родител. Тоест не един от родителите, а двамата са носители на родителските права. На практика за детето се грижат и двамата родители, като се редуват през точно определен и еднакъв за двамата период от време.
Според нашето законодателство родителите могат да постигнат споразумение да упражняват в еднаква степен родителските права. ТР на ВКС също има в тази посока - от 2017 г. - само когато родителите постигнат споразумение. Иначе СК казва, че ако не се постигне споразумение по въпросите за отглеждането и възпитанието на децата, съдът постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого се предоставят родителските права и т. н. Тоест тълкува се, че съдът следва да избере един от родителите, на когото да предостави родителските права. За мен не е правилно, но това е практиката.
В много държави общият принцип е споделеното упражняване на родителски права, а в крайни случаи, например насилие, се предоставят само на единия от родителите.

Аха, тоест месец при единия, месец при другия.

Примерно.
Много интересни решения има. Например от понеделник до сряда при майката, от четвъртък до събота при бащата, неделите се редуват. Или от 1 до 15 число на месеца при единия, от 16 до 30/31 число при другия. При когото живее в момента детето, той полага непосредствените грижи. За точно определени въпроси да се вземат съвместни решения и т.н....

Това съм го гледала по филмите, за БГ не съм чувала да има.

Сложно е така. Трябва пълно разбирателство между родителите. А у нас ще се почне - ти защо не плати уроците, падаха се докато детето е при теб? Еее, да, ама иначе ходи на уроци в твоите дни и т.н.

Има, има. Има съдебна практика вече доста богата.

Така е, аз затова уточних, че и двамата родители ако не са достатъчно интелигентни, няма как да се постигне.

За мен това не е нормално, доколкото едно дете има нужда от стабилност, трябва да знае къде е домът му и т.н. Родителите винаги могат да се разберат да имат и по-свободни отношения - аз примерно не ограничавам детето да се вижда когато поиска с майка му, а не както пише в споразумението. Но родителските права са мои - аз отговарям ако стане нещо, аз се грижа приоритетно за него.

Деца над 14 - 15 години реално са големи хора, няма как да бъдат спрени при кой родител да отидат следобеда, да преспят дори. Така че при по-големи деца режимите обикновено не са особено строги.

Горе-долу в тази посока са мотивите на законодателя, за да бъде в момента законодателството това, което е - родителски права упражнява единият родител, а другият право на лични контакти. Така мислят и тълкуват и съдиите.
В моя съдебен район дори и със споразумение не минава споделеното родителство. Виж, за свободни лични контакти, няма проблем.