Най-тежката работа?

  • 13 752
  • 131
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 027
Коя е най-тежката работа, която сте работили? Аз съм работила, като сервитьорка и е ужасно. Мисля, че това също и чистачка/хамалин са най-тежки, и най-малко заплатени.

# 1
  • Мнения: 2 109
Преди 6-7 години работех като търговки представител на един от най-големите производители на хранителни продукти.
Работеше се на екс-ван, тоест с бус, пълен със стока и шофьор. От понеделник до събота, сутрин от 6:00-6:30, вечер се е случвало и до 8:00. Освен физическото натоварване, много стрес, отговорности, таргети... Геройски издържах 4 години, но пък заплатата често минаваше 2000 лв, което за 20-годишно момиче в провинцията си беше супер, а и бях студентка и ми трябваха пари.
 Работила съм и година и половина в склад на Амазон в UK - 10-часови смени, не е разрешено да се сяда, освен на почивките, които са 15 мин. Непосилни таргети, за които постоянно някой мрънка... Общо взето отврат, но пък бях на постоянен договор и изчаквах да мине известен период, за да мога да си взвма обезщетението за напускане.

# 2
  • България
  • Мнения: 6 172
А, тук всички сме по, по, най, едва ли много ще си признаят.
На 22 години, първата ми работа беше "момче за всичко". Счетоводител, секретарка, чистачка, готвачка. Както се шегувах, добре че шефът беше жена, иначе и други работи щяха да ми искат.
Обаче за 11 месеца научих важни неща за счетоводната работа и след това работих като счетоводител на друго място, където пък ме направиха и управител на нещо си.
Също така тази работа ми помогна и в университета. Учила съм математика в МГ, нищо не разбирах от счетоводство, но в ИУ упражненията по счетоводство започнаха със задачи, които според преподавателя би трябвало да са ни познати от икономическите техникуми. Grin
Така че понякога гадната работа може да е трамплин.

# 3
  • Мнения: 1 560
Работих една година в кол център, на 19-20 години взимах повече пари от майка си тогава. Толкова нерви и притеснения за работа оттогава не съм изхабила, едвам оцелях първите месеци.
Но пък с колегите беше голям купон Grin

# 4
  • Мнения: 1 327
Работила съм камериерка в Гърция, за да спестя пари за магистратура. 15 часа всеки ден, без почивен ден. Толкова слаба не съм била никога, нито преди, нито след това.
В Америка бях на бригада: от 8 до 17:00 камериерка в хотел, от 17:00 до 23:00 в магазин. Боляха ме ходилата, едва ходех.
От 8 години работя само в офис. Уж приятна и ненатоварваща работа, а ми се скапа гърба.
Май няма приятна работа. 😂

# 5
  • Мнения: 6 622
Първата ми работа беше сервитьорка+барман. Караха се смени по 24 часа, веднъж даже 32 за някакво кръщене. Беше ужасно.

# 6
  • Мнения: 763
Ако говоря за физическа работа,  най-тежко ми е било на полето в друга държава. А работата,която ми действаше на психиката беше продавач-консултант в магазин за дрехи. Побъркваха ни да натискаме клиентите да купуват,изобщо даже не искам да си спомням.

# 7
  • Мнения: 46 430
Нито една досега не ми се е сторила тежка.

И сервитьорка съм била, при това в заведение в подлез, а моите маси бяха на нивото на тротоара, т.е. нон стоп по стълби.
И на смени съм била, едната от 7 до 14 ч,, другата от 14 до 21 ч., през другото време на лекции/упражения.

# 8
  • Мнения: 12 473
Работех в Албена като организатор на събития и конференции. Единствено там съм се събуждала сутрин с кръвоизливи от носа, заради екшън и напрежение.

# 9
  • Мнения: 1 027
Работила съм камериерка в Гърция, за да спестя пари за магистратура. 15 часа всеки ден, без почивен ден. Толкова слаба не съм била никога, нито преди, нито след това.
В Америка бях на бригада: от 8 до 17:00 камериерка в хотел, от 17:00 до 23:00 в магазин. Боляха ме ходилата, едва ходех.
От 8 години работя само в офис. Уж приятна и ненатоварваща работа, а ми се скапа гърба.
Май няма приятна работа. 😂


Ти си, герой. Bowtie

# 10
  • Мнения: 2 883
Работех в кол центъра на куриерска компания  през декември, след черен петък. Буквално на 1.12 в 8ч когато отвориха линиите до последния ден бяха само викания по телефона, недоволни клиенти, заплахи, псувни... Сънувах кошмари месеци след това. Иначе работата през останалото време беше чудесна, но това забавяне, обяснения и неверни клиенти и без никакви обяснения или компенсации които да можем да дадем си беше направо съсипващо психиката.

# 11
  • София
  • Мнения: 12 653
Физически тежко - работили сме със съпруга ми като студенти в Гърция - брали сме маслини, портокали, грозде. Но бяхме млади, весело ни беше и изкарвахме хубави пари за няколко седмици работа, а после през учебната година си студентствайте спокойно.
Психически най-тежко ми беше в държавната администрация. Няма такава злоба и лицемерие никъде другаде

# 12
  • Мнения: 10 679
Най-тежка физически и психически ми беше работата в мол-ски магазин на известна голяма марка. 2 години стояне по 8 часа на крак, все още си бера „плодовете” с адски болки в гърба и кръста, които няма да отминат докато съм жива... И психическото натоварване беше голямо - ежедневна среща с простаци, луди и истерици като клиенти + колеги интриганти и злобари. 10 години по-късно все още потръпвам от ужас като се сетя.

# 13
  • Мнения: 886
Най-натоварена физически се чувствах, когато работех в кухня, в която се приготвяше храна в огромни количества за доставки. Бях на 19 мисля, тогава може и така да ми се е струвало Grinning
Започвахме работа в 6, защото в 10 храната трябваше да тръгне по разнос. Разбирайте ставане в 5, недоспала, незакусила, и ме чакат едни легени, в които мога буквално да се изкъпя, за месене на 50кг кайма примерно, всичко на ръка, до 10 бях капнала... от 10 до 14 следваше още готвене за кулинарния магазин в същата сграда, и заготовка за утре. Кошмарно изтощително беше.
Мога да го сравня единствено с работата ми в кухня в друга фирма, която се занимаваше с организирани събития. Сватби, всичките по над 300 човека, 3 или 4 готвачи според зависи. Че съм обелила днес сутринта 300+ варени яйца за овчарските салати - не е проблем Joy 15-20 кг пита кашкавал, който да се порционира и нареже на кубчета, или да свариш, обелиш и нарежеш 50 кг картофи, които после се овкусяват, разпределят в тави, и отиват в конвектомата... за разлика от първия случай, тази работа поне беше забавна Joy
А психически не издържах да съм сервитьорка, но в ранните студенстки години нямах друг избор. Всякакви малоумници, които се държат с теб като с парцал, разиграват те за глупости... прибирах се разревана.

# 14
  • Мнения: 3 703
Работила съм като готвач, тежко беше първата година, докато свикна. После си научаваш леснините и повечето време е почивка.
 Обаче в производството..два пъти съм работила, все в чужди фирми, на конвейер. Единият път издържах три месеца, вторият-един. Кошмарно..

Общи условия

Активация на акаунт