Повтаря ли се историята на семейните отношения?

  • 7 721
  • 113
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 638
Ей на, едната част на родителското тяло ми вдигна нервите, та,замислих се, ще стана ли някой ден като родителите си? Повтаря ли се семейният модел като шаблон?
 Виждам и отчитам грешките и на двамата. Старая се в посока да не ги допускам.
 Все пак, считате ли, че е възможно да не ги повторим, да сме съвсем различни?

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 3 352
Мисля, че в някаква степен се повтарят нещата. Може да се минимизират донякъде, но не смятам, че могат да се избегнат на 100%.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Като черти на характера виждам повторяемост в моя род Simple Smile Като семейни отношения не. Конкретно за нас.

# 3
  • Мнения: 2 638
Това е хубаво, нали, все нещо съм наследила, ама не гарантира, че ще повторя грешките.

# 4
  • Мнения: 12 626
Точно грешките според мен няма да повториш. Аз не повтарям нещата, от които съм се възмутила в моите родители в детството или юношеството си. И с теб ще е така.
Някакви други неща несъзнателно ще повториш.

# 5
  • София
  • Мнения: 38 209
Научно е установено, че ако има развод при родителите, е много по-голяма вероятността за развод при децата.

# 6
  • Мнения: 2 485
И аз си мислех, че няма да съм като майка ми, но сега откривам, че повтарям някои неща. Което всъщност не е толкова лошо. Виждането за света се променя с възрастта, а оттам и поведението.
Някои неща ще избегнеш, други ще повториш, ще допуснеш и своите си грешки... Така върви светът и така се трупа опит.

# 7
  • Мнения: 650
Има някаква повтаряемост определено.

# 8
  • Мнения: 12 473
Машинално повечето хора повтарят модела, в който са отраснали.
Аз бях копие на майка ми към сина ми и същевременно беснеех като малка от нея.
В един момент се осъзнах и разбрах, че и той скача бурно срещу този модел и си обещах, че ще се променя.
Направих го.
Промених и живота и връзките си след това.

# 9
  • Мнения: 40 310
Според мен може да е и така, и иначе. Някои хора копират семейната си среда, според мен това са такива, които я възприемат за нормална и я харесват. Други не харесват средата в семейството си и активно се опитват да избегнат същата ситуация по-късно. Аз съм от вторите - нищо, ама нищо общо няма между моето семейство и това на родителите ми.

# 10
  • Мнения: 2 638
Имало е ситуации, в които се хващам, че реагирам по “шаблона” и се ядосвам на себе си.
 По едно време в ранната си младост, дори си казвах, че брак- не! никога, не е хубаво нещо. Ето сега, омъжена, се самонаблюдавам и си имам притесненяита, да не взема да ги пресъздам нещата.

# 11
  • Мнения: 4 944
Ох, че сложна тема..
За повторяемост не знам..
Аз се опитвам да възпитавам и да се държа с детето си обратно на родителите ми.
Откровеност и доверие.
Да казвам често "обичам те" , да му давам избор, да гласувам доверие. Не забрамявам.
Мен ме възпитаваха с много забрани и ограничения, без доверие, което ме накара да лъжа в тийн възраст.След няколко месеца младежа ще стане на 18, не съм го хващала в лъжа до сега.

Още някоя година и ще разбера, кое е било за добро или зло.

# 12
  • Мнения: 680
Според мен ключът е в осъзнаването и критичното мислене. Това вече е една стъпка към евентуална осмислена промяна. Сигурно има дълбоки инстиктивни модели, които трудно се променят, но това вече психолозите могат да кажат. И за мен ще е интересно да разбера.

# 13
  • София
  • Мнения: 38 209
Аз съвсем съзнателно, възпитавам децата си съвсем различно от моите родители. И резултатите ми харесват.

# 14
  • Мнения: 650
Всички се опитваме да избегнем, това, което смятаме, че е било грешно при родителите ни, но нещата се подреждат така, че става същото и при нас за съжаление...

Общи условия

Активация на акаунт