Защо за Бога, трябва да минем през всичко това. Моята дъщеря я откривам в почти всеки ваш пост, постоянно се опитвам да върна отношенията ни каквито бяха, но няма връщане назад.
Ние сме само двете, разведена съм и тя практически не е живяла с баща си, утрепвам се от работа,за да си живее прекрасно, има всичко,че и повече / мой комплекс,да не е лишена от нищо,като е само с мен,да не й липсва нищо/.
Не излиза, не спортува / пробвала съм всичко,което се сетите за спорт,танци и допълнителни мероприятия -не желае, за два месеца и се отказва/. Иска да си стои вкъщи, да си гледа Айде БГ и Анди ,да играе на Roblox и Minecraft и никой да не я притеснява. Няма желания за разкрасяване, за контене и неща от сорта.Отрича порастването и направо полудява,ако някой й каже нещо в посока тийнейджърство и прочие.
Не е и по ученето, ако не буча по цял ден и не следя Класруум и Школо, ще е с написана,но не предадена домашна, уроци не се учат, домашни се пишат върху ненаученото,абе хаос. Няма амбиция, говоря много за гимназията, за университета за мечтите,които може да сбъдне, а тя ми казва - не се притеснявай мамо, аз в тоя живот ще се оправя и това е.
Тъпото е,че аз работя вкъщи и практически сме 24/7 заедно,което явно започва да я задушава, защото чака с нетърпение да отида до банка или до магазин,нещо да ме няма.
Преди пътувах много,но взех решение да се стационирам,за да бъда в трудните години постоянно присъствие.
Тя се промени много спрямо мен , все едно иска да бойкотира авторитета ми, все нещо не разбирам, не може само аз да казвам и от сорта, иска да се налага и я виждам как казва определени неща и чака реакцията ми,предизвиква ме. Но както разбирате,аз също съм човек нормален и не винаги съм в настроение .
Не съм била строга с нея, не е наказвана,освен лишаването от телефон, абе страшно мека Мария съм, не мога да я гледам сърдита и ми минава. А тя злоупотребява с това и даже последно ми каза ... ти нали знаеш,че ми го взимаш телефона,ама до утре си ми го върнала.