Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 9

Здравейте,чета,чета и направо не мога да проумея как децата така се промениха.
Защо за Бога, трябва да минем през всичко това. Моята дъщеря я откривам в почти всеки ваш пост, постоянно се опитвам да върна отношенията ни каквито бяха, но няма връщане назад.
Ние сме само двете, разведена съм и тя практически не е живяла с баща си, утрепвам се от работа,за да си живее прекрасно, има всичко,че и повече / мой комплекс,да не е лишена от нищо,като е само с мен,да не й липсва нищо/.
Не излиза, не спортува / пробвала съм всичко,което се сетите за спорт,танци и допълнителни мероприятия -не желае, за два месеца и се отказва/. Иска да си стои вкъщи, да си гледа Айде БГ и Анди ,да играе на Roblox и Minecraft и никой да не я притеснява. Няма желания за разкрасяване, за контене и неща от сорта.Отрича порастването и направо полудява,ако някой й каже нещо в посока тийнейджърство и прочие.
Не е и по ученето, ако не буча по цял ден и не следя Класруум и Школо, ще е с написана,но не предадена домашна, уроци не се учат, домашни се пишат върху ненаученото,абе хаос. Няма амбиция, говоря много за гимназията, за университета за  мечтите,които може да сбъдне, а тя ми казва - не се притеснявай мамо, аз в тоя живот ще се оправя и това е.
Тъпото е,че аз работя вкъщи и практически сме 24/7 заедно,което явно започва да я задушава, защото чака с нетърпение да отида до банка или до магазин,нещо да ме няма.
Преди пътувах много,но взех решение да се стационирам,за да бъда в трудните години постоянно присъствие.
Тя се промени много спрямо мен , все едно иска да бойкотира авторитета ми, все нещо не разбирам, не може само аз да казвам и от сорта, иска да се налага и я виждам как казва определени неща и чака реакцията ми,предизвиква ме. Но както разбирате,аз също съм човек нормален и не винаги съм в настроение .
 Не съм била строга с нея, не е наказвана,освен лишаването от телефон, абе страшно мека Мария съм, не мога да я гледам сърдита и ми  минава. А тя злоупотребява с това и даже последно ми каза ... ти нали знаеш,че ми го взимаш телефона,ама до утре си ми го върнала.

За секса ли питаш? Ако да, бих допълнила питанката... дали смятате, че приемливата възраст за първия секс при момчетата и при момичетата е различна? Коя е приемлива възраст за това за вас?

Благодаря за темата. Следя разговора от миналата тема с интерес. Ние имаме коте, което взехме по желание на дъщерята. Основно го обгрижваме аз и тя. Сърди се когато брат и не чисти на котето, защото било "наше", а не на"нейно".
Засега учи само с малко побутване, 6 кл е. Демотивира се от съучениците ѝ, които не учат, преписват и казват, че нейните високи оценки се дължат на факта, че съм учител в същото училище. Брат ѝ също отнася такива коментари, но от родители на негови съученици. Като цяло девойката проявява типичните за тази възраст избухвания, но гледайки другите около нея осъзнавам, че имам добро дете. Помага редовно, разбира се с напомняния от моя страна- пазарува, чисти( почивните дни чистят стаята си), вади дрехите от сушилнята, понякога мие чинии. Напоследък започна да разхвърля, но като помърморя и оправя. Най- ми тежи, че всяка свободна минута е на телефона, не чете като преди, не се занимава с рисуване или други дейности.
Сега сме на вълна училище след 7 кл. Градът ни е малък и освен нашето СУ има една професионална гимназия, която не струва. На детето му вървят езиците, но ме е страх да я пусна в друго населено място. Тя е като лапни шаран. Когато отидем в близкия ( на 55 км) областен град  , на лекар или на пазар, само се прехласва по моловете. А и там няма добра езикова гимназия. Направо не знам какво ще е ако остане сама. Баща ѝ е категорично против. Засега уж се отказа от идеята, с условие да и направим собствена стая. Ще обмислим и вариант да учи език, различен от английския, онлайн. Бих предпочела  след време да се съсредоточим след върху конкретен университет в чужбина и начините за кандидатстване там.

По темата за секса всеки ще отговори според собствените си разбирания и опит. Но те може да се различават от тези на децата ни.
За мен границите са широки и няма правила. Не намирам за нормално да се прави секс на 12-13, но и 20 годишни девици ми се виждат странни.
Миналата година в седмокласната тема се коментираше едно конкретно училище, на което статуите на фасадата щели да паднат, ако завърши и едно девствено момиче.
Изказах мнение, че това не е никакъв аргумент, защото те завършват на по 19 години, но общото настроение беше друго.
Та ще ми е интересно да чуя мнения по въпроса.
Иначе е за разликите между момичета и момчета ми се вижда ясно, момчетата вървят малко назад в съзряването.

За секса хич не ми се мисли. Иска ми се щерката да е по-разумна от мен. За сега и така изглежда. Дано да запази тази посока.
Аз само като се сетя за моите тийн години и ми настръхва косата. Въпреки строгото ми семейство бях такава луда тийнка, че се чудя как съм оцеляла.

И аз бях така, ужас. Тиха вода, ама колко дълбока, и какви щуротии съм вършила, за които нашите никога са си нямали идея... Установявам, че голямата е в пъти по-разумна и уравновесена от мен. Дано и малката да е така, ама не ми се вярва, щото я виждам каква е влюбчива и емоционална още отсега. Мисля, че всеки си е с характера.
Не ме притеснява толкова секса (стига да е над 16 и с предпазни средства), колкото алкохол, наркотици и такива неща.

Дъщеря ми има приятел от близо две години. Когато за първи път е правила секс с него, дойде и ми каза. Почти беше навършила 16 години. Не ми стана приятно, но не и го показах, само за пореден път говорихме за предпазните средства. Говорим много за нещата, които са приемливи и кои не. Към момента съм напълно спокойна за нея, започването на полов живот не и се отрази по никакъв начин на останалите и занимания и дейности.

Мен и секса и алкохола и наркотиците ме притесняват....
За всичко съм ѝ говорила, дано да ме е разбрала. Надявам се да може да говори с мен на тези теми и да не се притеснява. А не да ми дойде като гръм от ясно небе някой ден. Тя майка ми толкова държеше на морала, че остана втрещена, като разбра, че съм бременна на 18. Така се получи, че и аз разбрах заедно с нея. Беше ме завела на гастроентеролог понеже много ми прилошаваше. Само, като си помисля какво ѝ е било. Чак сега я разбирам.

Точно в същата възраст - на около 14-15г. родителите ми забраниха да излизам с компанията ми, в която имаше момчета с 3-4 години по-големи от мен. Не ми казаха директно защо, уж различни интереси сме имали, тинтири-минтири, съвсем наясно бях. Доста тежко го приех и известно време се криех, че излизам с тях. Въореки това останахме една компания и през моите ученически, и после студентски години. Не съм се гаджосвала с никой от тях, но по-скоро, защото аз не съм искала. Доста безразсъдно съм постъпвала точно в тийн годините, но извън компанията. Та дали са били прави родителите ми, не мога да кажа. Така или иначе със забрани в тази възраст, трудно има резултати. Прекалено изобретателни са тийновете и най-много да започнат да се крият по-добре. Не знам в такава ситуация как ще реагирам.

Абсолютно същото е и при мен. Засега е много различна от мен, аз на нейните години вече бях почнала да правя глупости. Най-големият приоритет за мен е да запазя доверието ѝ и да продължи да ми споделя, както и досега. Аз имах ужасна връзка с майка ми като тийн и искам да избегна това на всяка цена. Вкъщи няма забранени теми и се опитвам да говорим за всичко открито, но не бих пушила трева с нея, нито пък нещо друго.

Лимонче, ако не е неудобно, разкажи как постъпи след това майка ти, подкрепи ли те?

Подкрепи ме, да. Но известно време беше в шок. Тя си мислеше, че съм още девица.
Тя не е лош човек като цяло, но ни деляха 40 години. Израснала е в съвсем различни времена и беше много консервативна. Не смеех да споделям или да търся съвет от нея. Може би заради строгостта ѝ се стигна до бременност толкова рано. В стремежа си да ме спре да излизам, ме тласна към много неподходяща компания. Всичките ми глупави постъпки бяха само на инат. Но нищо де, не съжалявам. Иначе нямаше да я има щерката.

И ние говорим и споделяме много с нея, но само времето ще покаже доколко добри родители ще сме.

Мен ме притесняват и секс, наркотици, алкохол, амфетамини, ранна бременност, неподходящ партньор, насилие.. всичко.

Личният пример със сигурност има роля, но за съжаление не е напълно определящ.
Аз през годините не смеех една цигара да изпуша с кеф у дома, за да давам уж личен пример на голямата /21/. ММ и той. И то пушейки от време на време -  и това ми беше съвестно.  А ММ пушеше по 1-2 цигари на терасата вечер. От пет-шест години е непушач.  Въпреки че не сме били някакви страстни пушачи, дори по-скоро с отрицателно мнение, голямата си пропуши без никой да я разбере. Е, сравнително късно, към пълнолетието, но нали уж се стараехме да не се случи...

Признавала ми е, че е пушила трева, вече впоследствие, като поясни, че било гадно и й станало лошо.
Доколкото ми е известно, към по-силни неща не е посягала.
Но по едно време не искаше да излиза с никой, защото твърдеше, че всички в гимназията пушат трева и тя като не пуши, няма какво да прави с тях, защото те само това правели - събирали се да пушат...

Явно е, че няма как да ги избегнем тези рискове. Дано само с малко да се отървем!

Колкото и да се опитвам да сме в приятелски отношения и да си мисля, че тя споделя много с мен, постоянно откривам, че не знам цялата информация.
Казвала ми е, че понякога ме е лъгала, защото аз нали се опитвах да контролирам с кого къде ходи...

Сега направо не ми се мисли с малката /12/ как ще е.

Все си мислех, че ако си сравнително млад родител, има по-голям шанс да се разбираш по-добре с детето. /Аз родих на 22/. Но всъщност отношенията родител-дете никога няма да бъдат напълно открити. И може би така е по-добре, все пак всеки има право на някакво лично пространство!

аз пък бях много примерна в тийн годините, че и после. Ангажирана бях с театрална трупа, обикаляхме света, бяхме си много близки, репетиции непрекъснато. Някак сама си изградих морала без никой да ми го е налагал. Имам и две по-големи сестри, но в онези времена не се говореше много. Нямах представа какво се случва като ми дойде цикъла за първи път, думата секс изобщо не се е споменавала. Иначе много сме си общували и до ден днешен сме си близки, но това си бяха теми табу.
Бях си поставила твърдо граница че до 18 няма да правя секс. Имах гаджета, не съм била нещо задръстена, даже от ученичка имах доста голям бюст и не ми липсваха погледи и кандидати.
Никога не съм пушила цигари, трева, нищо. И алкохол не съм близвала и до ден днешен не пия.
Май звуча смотано
Психолог ми е казвал, че децата трябва да си минат през бунтарството и през белите, така се себеутвръждавали. Пък аз като не съм минала, не съм усетила нещо да ми е липсвало.