Сватба с малко бебе

  • 7 899
  • 44
  •   1
Отговори
  • Мнения: 53
Здравейте,
Чакаме скоро нашето първо бебе, един месец след като се сгодихме,разбрах че съм бременна,но решихме че искаме лятна сватба и ще го направим с малък бебчо,който се очаква да е на 3-4 месеца. Много ще съм благодарна на мами,които са били в подобна ситуация да ми споделят опита си. Ние ще имаме само венчавка с кумовете, няма да правим сватба и смятаме да оставим малчо просто вечерта при едните баба и дядо

# 1
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Моят съвет към вас е да не си правите сметка за сватба с малко бебе преди то да се е родило. Звучи много идилично, но вие още не познавате детенцето, не знаете и как ще се чувствате след раждането. Аз лично, както и много други жени, изпаднах в следродилна депресия и не се чувствах добре поне до 6тия месец на детето ми. Освен това бебе на 3-4 месеца ще е още кърмаче, ако изберете да кърмите, а не да давате АМ. То ще има нужда от вас, а и вие ще имате нужда да бъдете с него. До към 6м аз лично не можех да се доверя нито на моите родители, нито на свекърите да гледат детето, какво остава да го оставя да спи там. Бебешките  навици нямат нищо общо с тези на по-големите деца и възрастните. На 3 - 4 месеца то най-вероятно ще има колики все още, ще започват да фо мъчат зъби и т. н. С две думи или оставете лятната сватба за догодина, или я плабирайте след като родите, защото не знаете какво бебе ще ви се падне.

# 2
  • Мнения: 53
Така е,не отричам,че всяко детенце си е индивидуално,затова и ние се отказахме от сватба. Силно се надявам,че поне за една венчавка ще успеем,дори ако се наложи бебчо да спи при нас. Не правим някакви големи планове, просто уточнихме мястото и роклята, аз може идилично да звуча,но смятам,че има ли желание,има и начин. И пак казвам, няма да е сватба,а реално един късен следобяд,в който ще се венчаем. Затова исках да попитам,ако има такива "смелчаци" като мен, как е преминало при тях:)
Моят съвет към вас е да не си правите сметка за сватба с малко бебе преди то да се е родило. Звучи много идилично, но вие още не познавате детенцето, не знаете и как ще се чувствате след раждането. Аз лично, както и много други жени, изпаднах в следродилна депресия и не се чувствах добре поне до 6тия месец на детето ми. Освен това бебе на 3-4 месеца ще е още кърмаче, ако изберете да кърмите, а не да давате АМ. То ще има нужда от вас, а и вие ще имате нужда да бъдете с него. До към 6м аз лично не можех да се доверя нито на моите родители, нито на свекърите да гледат детето, какво остава да го оставя да спи там. Бебешките  навици нямат нищо общо с тези на по-големите деца и възрастните. На 3 - 4 месеца то най-вероятно ще има колики все още, ще започват да фо мъчат зъби и т. н. С две думи или оставете лятната сватба за догодина, или я плабирайте след като родите, защото не знаете какво бебе ще ви се падне.

# 3
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Начин винаги има, но след раждането хормоните са тоооолкова разбъркани. Все пак с раждането на бебето се ражда и майката и изведнъж света придобива друг облик, приоритетите се променят, тепърва ще започнеш да се опознаваш отново. Винаги ще можеш да вземеш бебето в количката и да го гледаш на  теория, няма причина да не можеш и да не стане. Моя съвет не е в тази насока. Моя съвет е първо да опознаеш себе си като майка, да опознаеш детето си, нуждите му, твоите нужди, абе да влезеш в релси и след това да мислиш за сватба. Защото това все пак е ангажимент, времеви и финансов, и няма да се чувстваш окей ако си планирала някакви неща, но накрая се окаже, че не ти е до това точно в този момент защото не си спала от месеци, дечко е неразположен, а мъжа ти те дразни дори като диша. Хормониалния коктейл в този педиод не е шега работа.

# 4
  • Мнения: 698
Абсолютно подкрепям SilverDream!
Просто подпис с кумове, ако толкова държите по - добре преди да се роди бебето или година след това.

Но ако много искате поне наистина планирайте и капарирайте след раждането, тогава ще знаете дали наистина Ви е до сватба.
Успех каквото и да решите и леко раждане!

# 5
  • Мнения: 25 568
Правят ли венчавки без сключен граждански брак?

# 6
  • Мнения: 2 352
А родителите ви няма ли да присъстват на тази сватба? Може да си отидете с бебчето и бабите по време на ритуала ако се наложи да го държат.

# 7
  • София
  • Мнения: 38 419
Уточнете се за какво точно говорите. Сватба, венчавка или подпис с кумовете?
Ние подписахме само с кумовете, когато дъщеря ми беше на 9 месеца. Оставихме я на бабата около обед, отидохме до ритуалната зала, там ни чакаха кумовете, после отидохме на ресторант 4та, после бяхме за малко на гости при кумовете и вероятно сме се прибрали към 10 вечерта.

# 8
  • Мнения: 582
Моите уважения към SilverDream, но аз лично не считам, че всяка една майка има родилна депресия и че дълго времне няма да е в час. Аз съм присъствала на голяма сватба, на която бебето беше точно на 3-4 месеца и нямаше никакъв проблем нито от страна на родителите, нито за бебето. Едната баба се грижеше за детето през цялото време, а когато то имаше нужда от храна - майката се е изцедила преди това с помпа и бабата го хранеше с шише. Докато се събирахме в ресторанта, бабата беше горе в стаята на младоженците и приспиваше бебето. После тя слезе долу и другата баба я смени. Всички си изкарахме супер, бебето нищо не разбра и му беше много комфортно.

При нас се очаква да родя 1 месец преди сватбата (тъй като я преместихме от миналата година заради пандемията). Нямам абсолютно никакви притеснения, че аз ще бъда в депресия или че няма да се доверя на собствената си майка да ми помогне в деня. Имам подкрепата на съпруга си, който е много грижовен и ме отменя постоянно, говоря си с него винаги, когато нещо ме притеснява. Знам, че дори и да ми е трудно първите дни, родителите ми и той ще са до мен, за да ми помогнат. Така, че ние определено сме решили да си имаме цялостна сватба и възнамеряваме да протече по същия начин. Бебето ще е при нас през цялото време - къде при родителите ми, при нас или дори при някой друг. Те първите месеци спят нон стоп освен, ако не са гладни. За храната - аз няма да кърмя (защото имам проблем) и затова ще е на АМ, но дори и да можех - има си помни, цедиш се и готово. Ще сме през цялото време в хотел, което значи, че бебето ще може да си почива отделно в компанията на майка ми.

Според мен всичко си е до нагласа като цяло, до увереност и позитивно мислене. В крайна сметка е един ден, не месец. Щом при вас даже няма да има и голямо празненство, не знам от какво се притесняваш. Ако имаш подкрепата на мъжа ти и на родителите ти, смятам, че всичко ще бъде абсолютно точно. Пък и бебе около 4месеца не е като "да не си го познаваш още". Това са 4 месеца, ти отдавна ще си развила майчински инстинкт и ще го познаваш само с поглед, просто не се настройвай, че няма да се справиш. Дали ще имате сватба или ще отидете на почивка - все същата работа. Иначе по тая логика докато стане на 1 година не трябва да излизаме никъде освен на разходка в парка.

А за коликите да добавя - то и със сватба и без сватба все ще си ги има. Има си медикаменти за тази работа, възглавнични специални за коремчето и т.н. Ние какво можем да направим - да стоим и да му баем на главата? Не знам, всеки разбира майчинството по различен начин. За мен лично да, променяш се като жена, нещата придобиват нов смисъл със сигурност, но ти си оставаш ти. Твоята човешка същност си остава същата - аз поне имам такава нагласа, всичките ми приятелки вече са с деца и са си все същите. Никога не съм била на мнение, че детето трябва да промени изцяло начина ти на живот, може би защото и моята майка не ме е отгледала така. Безспорно - по-трудно е, не е "ергенски живот", но пък хайде сега, не сме първите, не сме и последните, които ще стават майки. И аз не знам много неща, малко памперси съм сменяла в живота си, нито пък знам какво дете ще ми се падне, но каквото и да е - нали си е наше, няма да е на светлинни години от мен или баща му. По-малко притеснения, повече увереност и позитивизъм. Това е моят съвет, пък вие ако искате си правете сватба, ако искате - недейте. Тази нагласа си е важна като цяло. А перфектен сватбен ден - няма такова животно. Има чудесно изкарване с близки и познати, с хубави спомени и много снимки.  Simple Smile

Последна редакция: ср, 27 яну 2021, 10:26 от usmvka

# 9
  • Мнения: 25 568
Всички си изкарахме супер, бебето нищо не разбра и му беше много комфортно.

Всички сте си изкарали супер, без бабите. Simple Smile

# 10
  • Мнения: 2 352
Гаранция, че майката дори и да не е казвала или показвала, постоянно е мислила за детето.
И това, че има лекарства или възглавнички против коликите, изобщо не означава че помагат.

# 11
  • Мнения: 6 764
Споделям моят опит с бебе на 5 месеца, заклето кърмаче. Сватбата беше на много близки приятели, върнали се от чужбина, не приеха отказ. Цедих се цял ден, отидохме буквално за ритуала и ресторанта. Тъкмо хапнахме салатата, майка ми почна да звъни на пожар, че бебето е червено от рев, повръща кърмата от шише, пробвали всичко, да се връщаме веднага. Е, извинихме се и си тръгнахме набързо.
Моят съвет е, който ще гледа бебето, да е някъде близо до вас, за да можеш да реагира бързо и да се върнеш. Ако ще сте извън мястото, където живеете, просто наемете стая и за хората, които ще гледат бебето, за да са с вас.

# 12
  • София
  • Мнения: 38 419
Аз, между другото, същата година бях на още две сватби. Ох, добре, че беше свеки!
На първата бебето ми е било на 5 м, бях спряла да кърмя. Било е някъде по обед и се прибрахме по светло. Значи 4-5 часа да сме били.
На втората беше голям купон, бебето вероятно е било на 7м, мм се напи яко и пак се прибрахме по светло. Той мислеше да излиза на продължение на сватбата вечерта, ама не му стигнаха силите.
Ох, какви спомени...

# 13
  • Мнения: 582
Всички си изкарахме супер, бебето нищо не разбра и му беше много комфортно.

Всички сте си изкарали супер, без бабите. Simple Smile

И бабите си бяха супер доволни особено от факта, че им се е родило първо внуче момче. Сватбата не им беше такъв приоритет. Ама който каквото иска да прави. Аз си давам и моята гледна точка. Всеки си гледа различно децата. Някои чакат детето да стане на 5, други - не. А една майка винаги ще мисли за детето си, ако ще и това дете да е на 30г. Ако имаш доверие на бабата, не виждам къде е драмата в крайна сметка е един ден. Но да, има майки, които държат всичко сами да си правят и не искат друг да се грижи за детето им, има и баби и дядовци, които пък предпочитат да си гледат своя кеф и да отделят не повече от 2-3 часа на внучето. Хора всякакви, ситуации всякакви, мнения всякакви, отглеждане и възпитание на дете - всякакво. Така, че да не се правим, че има само една гледна точка на въпроса. А гаранция за медикаментите за колики, че НЕ помагат също няма. И в крайна сметка нещо се превръща в проблем, когато ние самите го възприемаме като такъв - не говоря за коликите, а по принцип. За моята приятелка и близките ѝ явно да има сватба с малко бебе не е представлявало проблем въпреки, че се изисква някаква маневреност и съобразителност. За други дами пък обратното - не би им се занимавало. Явно и аз гледам по-философски, осъдете ме сега, че няма да съм добра майка. Grinning

Последна редакция: ср, 27 яну 2021, 11:52 от usmvka

# 14
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Никъде не съм писала, че всяка жена изпада в следродилна депресия, нито, че всяко бебе страда от колики. Но какъвто и човек да си бе можеш да предвидиш как ще протече раждане, възстановяване, как ще се чувстваш и т. н. Съпруга ми е прекрасен, моята майка, неговата майка също, но като ме удариха хормоните не исках никой да се мъчи да помага и не давах на никой бебето. А не съм мислила, че ще е така. Затова казах - най-напред опознай себе си и детето си и тогава преценяй. Не знам какво толкова ви смущава и с какво точно сте несъгласни.

Общи условия

Активация на акаунт