- Публикувана: 20 ян. 2021, 09:51 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2024, 21:51 ч.
За секциото с любов ♡
Предстои ми раждане с планово секцио,бебчо е седалищно а и предното ми раждане беше секцио по спешност.интересува ме дали е възможно раждането да е без избор на екип,ще раждам в окръжна болница Варна но не искам да правя избор на екип ,изобщо възможно ли е?
Момичета, предстои ми второ секцио със спинална упойка. Първото беше с пълна и мина добре, но след това възстановяването беше малко по-бавно.
Говорих днес с една приятелка и тя ме наплаши как по време на операцията кръвното й било ту ниско ту високо, получила силно главоболие и сърбеж. Каза, че било ужасно и аз се стресирах. По принцип съм си доста страхлива и само това оставаше, но също имам проблем с вдигането на кръвно при емоция и преди операцията няма начин да не съм го вдигнала, а знам, че упойката го сваля. Изобщо как процедират в такива случай, аз ще им спомена още като ме подготвят. Изобщо много страшно ми изглежда да си в съзнание и да те оперират,а моят доктор не иска да използва пълна упойка, то и аз не знам дали искам.
Говорих днес с една приятелка и тя ме наплаши как по време на операцията кръвното й било ту ниско ту високо, получила силно главоболие и сърбеж. Каза, че било ужасно и аз се стресирах. По принцип съм си доста страхлива и само това оставаше, но също имам проблем с вдигането на кръвно при емоция и преди операцията няма начин да не съм го вдигнала, а знам, че упойката го сваля. Изобщо как процедират в такива случай, аз ще им спомена още като ме подготвят. Изобщо много страшно ми изглежда да си в съзнание и да те оперират,а моят доктор не иска да използва пълна упойка, то и аз не знам дали искам.
На мен седмица преди секциото ми казаха, че не било за всеки да "присъства" на собствената си операция. Много се уплаших, викам си как па толкоз жени преживяват секцио, а в крайна сметка са оцелели. Оказа се, че не е така, поне за мен. В момента, в който осъзнах, че не ме боли (в сампто начало) се успокоих напълно. Е, кръвното ми падна, биха ми разни неща (доколкото помня адреналин), стабилизираха ме и ваичко беше наред. Нали затова има лекар и анестезиолог на секцио? Да реагират ако има проблем.
То пък ще кажеш да присъстваш ма раждането на детето си е песен.
Не го мислете, всичко ще е неред. Знам, че ще го мислите, ама като мине ще влезете в темата да успокоявате следващите във вашето положение.
То пък ще кажеш да присъстваш ма раждането на детето си е песен.
Не го мислете, всичко ще е неред. Знам, че ще го мислите, ама като мине ще влезете в темата да успокоявате следващите във вашето положение.
Eliza, обсъди притесненията си с анестезиолога. Те са готови да реагират, ако нещо в показателите ти излезе от норма. Не се притеснявай, всичко ще бъде наред! Доколкото си спомням ти беше някъде в чужбина?
Елиза, преди моето секцио имах подобни притеснения. Бях със спинална упойка и се притеснявах да не получа паник атака или да не вдигна кръвно заради притеснение. В действителност анестезиологът е през цялото време до главата ти и каквото и да стане реагира на момента и държи нещата под контрол с медикаменти. При мен кръвното взе да пада, аз казах, че не се чувствам ок, той ми би нещо и веднага се освестих. Всичко ще е наред и под контрол, въпреки притесненията ти 🙂.
Момичета, предстои ми второ секцио със спинална упойка. Първото беше с пълна и мина добре, но след това възстановяването беше малко по-бавно.
Говорих днес с една приятелка и тя ме наплаши как по време на операцията кръвното й било ту ниско ту високо, получила силно главоболие и сърбеж. Каза, че било ужасно и аз се стресирах. По принцип съм си доста страхлива и само това оставаше, но също имам проблем с вдигането на кръвно при емоция и преди операцията няма начин да не съм го вдигнала, а знам, че упойката го сваля. Изобщо как процедират в такива случай, аз ще им спомена още като ме подготвят. Изобщо много страшно ми изглежда да си в съзнание и да те оперират,а моят доктор не иска да използва пълна упойка, то и аз не знам дали искам.
Говорих днес с една приятелка и тя ме наплаши как по време на операцията кръвното й било ту ниско ту високо, получила силно главоболие и сърбеж. Каза, че било ужасно и аз се стресирах. По принцип съм си доста страхлива и само това оставаше, но също имам проблем с вдигането на кръвно при емоция и преди операцията няма начин да не съм го вдигнала, а знам, че упойката го сваля. Изобщо как процедират в такива случай, аз ще им спомена още като ме подготвят. Изобщо много страшно ми изглежда да си в съзнание и да те оперират,а моят доктор не иска да използва пълна упойка, то и аз не знам дали искам.
Аз винаги чаках с нетърпение секциото, защото толкова ме дразни към края големия корем и толкова ми тежи, че си мечтая всичко да приключва и бебето да е навън. Екипите ме поздравяваха, че усмихната отивам на операционната маса. ( Виж, в Майчин дом това изглежда ги подразни и успяха да ме разреват абсолютно нарочно. Това извън Майчин дом няма как да се случи.)
Страх не съм имала и според мен наистина най-добре човек да си повтаря, че всичко ще е наред. Както и ще бъде
Страх не съм имала и според мен наистина най-добре човек да си повтаря, че всичко ще е наред. Както и ще бъде
Мен пък ме беше яд че не ми даваха да гледам. Исках да си видя всичко. Все пак ми се раждат децата. Защо да не видя ?
Не е най-приятното преживяване на света цялото нещо, но е по-скоро проблем в главата ни отколкото наистина да е нещо много болезнено. Минава и доста бързо самата операция.
При мен докторите ме разсмиваха, правеха шеги и тн. Даже си мислех като се друсам от смях да не си направя нещо, но вероятно не съм и помръдвала много от упойката.
Не е най-приятното преживяване на света цялото нещо, но е по-скоро проблем в главата ни отколкото наистина да е нещо много болезнено. Минава и доста бързо самата операция.
При мен докторите ме разсмиваха, правеха шеги и тн. Даже си мислех като се друсам от смях да не си направя нещо, но вероятно не съм и помръдвала много от упойката.
Момичета, като ви чета и направо се чудя аз къде съм била на секцио. Самото секцио като вадене на небето - 6 минути. Кой да си говори с мен от екипа за толкова кратко време? Нито добър ден нито нищо. А и предвид, че в Надежда не можеш да избереш екип самият екип не знае на какво ще се натъкне при секциото та хич не му е до празни приказки. После шиенето- 30 минути. Анестезиолога те приспива венозно за да не правиш проблеми къде от емоция къде от паника , и те събужда от време на време колко после да кажеш че си била будна на секциото.
