__/\__/\___/\______/\______________________
Тук ще обсъдим красотата му, личния живот, кариерното развитие и всички негови проекти. Може да споделяте снимки, мнения, колажи, анализи и каквото ви душа иска, стига да е съобразено с правилата на форума и добрия тон.
ВАЖНО!!! Темата е направена с много любов за Джан и за неговите истински фенове, които го обичат и подкрепят безусловно!
Ако желаете да критикувате него, неговите решения и постъпки, както и обкръжението му, тази тема не е за вас!
Има много други места в социалните мрежи, където можете да изкажете негативното си мнение!
Биография
Джан Яман е роден в Истанбул на 8 ноември 1989 г. (зодия - Скорпион). Той е единственото дете в семейството. Що се отнася до националността, произходът на актьора е смесен: дядото е албански имигрант от Косово, а бабата е от Северна Македония.
В интервю Джан споделя, че семейството му по майчина линия е от турски произход. Дядо му по майчина линия е бизнесмен, който говори шест езика и притежава швейцарско гражданство. Дядо му има червена коса. Леля му живее в Шотландия.
Джан е племенник на футболния треньор и технически директор на „Бешикташ” Фуат Яман.
В детството, когато момчето е на 5 години, родителите му се развеждат, а синът остава с майка си. Яман прекарва уикендите с баща си, който активно участва в неговото възпитание.
Джан Яман учи в местния Bilfen Kolej, след което постъпва в Италианския лицей (Italian High School) в Истанбул. Завършва лицея, печелейки всяка година стипендия. Джан е първенецът на училището, знаещ английски език, а италиански овладява още през първата година в Италианския лицей, където развива езиковите си умения до съвършенство.
През последната година Джан Яман се явява на изпит с общо 3000 кандидати от цяла Турция за едногодишно стипендиантско обучение в САЩ. От всички кандидатствали са одобрени 36, като Джан е единственият от Италианския лицей.
Учи в САЩ една година .
Завръщайки се в Турция Джан записва право в юридическия факултет на частния университет Йедитепе със спечелена баскетболна стипендия. Всичките 4 години в университета изкарва залягайки здраво на ученето и печелейки стипендии, тъй като финансово не може да си позволи заплащането на таксите. След завършването на университета започва едногодишен юридически стаж в PricewaterhouseCoopers, практикувайки данъчно и търговско право. 6 месеца са достатъчни, за да се почувства изморен и не на мястото си в тази среда, седейки по цял ден на бюро пред компютъра.
Взема си отпуск и отива при баба си в Бодрум. Там започва временно работа като барман, при което се запознава с настоящите си мениджъри. Те предлагат и започват да го учат на актьорско майсторство, което коренно променя живота му. Джан се захваща с това, смятайки просто по-скоро да усъвършенства речта си, като едновременно с това, с двама свои състуденти – Бурак Ипликджи и Назлъ Йозтюрк, основават адвокатска кантора.
Офиса на първата кантора на адвокатското дружество Джан ползва за жилище.
Актьорът не е женен, но въпреки грандиозния си външен вид, той няма репутацията на сърцеразбивач. Може да прекарва часове в разговори за работа, но избягва да обсъжда личния си живот.
Джан Яман знае няколко езика - италиански, немски, английски и испански.
Дебютът му в света на телевизията е в сериала „Сърдечни работи”.
Филмография:
Неговият елегантен външен вид, талант и интелект му носи огромна слава и социална мрежа в Instagram, където печели над 7,7 милиона отдадени фенове.
Получава награда Златна пеперуда за най-добър актьор в романтична комедия през 2018 г. за ролята си в Erkenci Kuş.
Ето и останалите награди и номинации:
В интервю Джан споделя, че семейството му по майчина линия е от турски произход. Дядо му по майчина линия е бизнесмен, който говори шест езика и притежава швейцарско гражданство. Дядо му има червена коса. Леля му живее в Шотландия.
Джан е племенник на футболния треньор и технически директор на „Бешикташ” Фуат Яман.
В детството, когато момчето е на 5 години, родителите му се развеждат, а синът остава с майка си. Яман прекарва уикендите с баща си, който активно участва в неговото възпитание.
Джан Яман учи в местния Bilfen Kolej, след което постъпва в Италианския лицей (Italian High School) в Истанбул. Завършва лицея, печелейки всяка година стипендия. Джан е първенецът на училището, знаещ английски език, а италиански овладява още през първата година в Италианския лицей, където развива езиковите си умения до съвършенство.
През последната година Джан Яман се явява на изпит с общо 3000 кандидати от цяла Турция за едногодишно стипендиантско обучение в САЩ. От всички кандидатствали са одобрени 36, като Джан е единственият от Италианския лицей.
Учи в САЩ една година .
Завръщайки се в Турция Джан записва право в юридическия факултет на частния университет Йедитепе със спечелена баскетболна стипендия. Всичките 4 години в университета изкарва залягайки здраво на ученето и печелейки стипендии, тъй като финансово не може да си позволи заплащането на таксите. След завършването на университета започва едногодишен юридически стаж в PricewaterhouseCoopers, практикувайки данъчно и търговско право. 6 месеца са достатъчни, за да се почувства изморен и не на мястото си в тази среда, седейки по цял ден на бюро пред компютъра.
Взема си отпуск и отива при баба си в Бодрум. Там започва временно работа като барман, при което се запознава с настоящите си мениджъри. Те предлагат и започват да го учат на актьорско майсторство, което коренно променя живота му. Джан се захваща с това, смятайки просто по-скоро да усъвършенства речта си, като едновременно с това, с двама свои състуденти – Бурак Ипликджи и Назлъ Йозтюрк, основават адвокатска кантора.
Офиса на първата кантора на адвокатското дружество Джан ползва за жилище.
Актьорът не е женен, но въпреки грандиозния си външен вид, той няма репутацията на сърцеразбивач. Може да прекарва часове в разговори за работа, но избягва да обсъжда личния си живот.
Джан Яман знае няколко езика - италиански, немски, английски и испански.
Дебютът му в света на телевизията е в сериала „Сърдечни работи”.
Филмография:
Неговият елегантен външен вид, талант и интелект му носи огромна слава и социална мрежа в Instagram, където печели над 7,7 милиона отдадени фенове.
Получава награда Златна пеперуда за най-добър актьор в романтична комедия през 2018 г. за ролята си в Erkenci Kuş.
Ето и останалите награди и номинации:
Pantene Golden Butterfly Awards 2018 - Златна пеперуда за най-добър актьор 2018
GQ Men of The Year 2019 - GQ Мъж на годината 2019
Murex d'Оr 2019 - Най- добър чуждестранен актьор 2019
Türkiye Gençlik Ödülleri 2019 - Най- добър актьор 2019
Birlikte ödül aldılar 2019 - Най- добър актьор 2019
Интересни факти
Джан и голямата му любов – шоколада! 
Джан признава, че е записал номера на майка си Гюлдем в телефонния указател под името "Госпожа Контрол", тъй като тя следи стриктно какво се случва в живота му
Бар-ресторант Руби в Бешикташ е любимото място на Джан за партита
Джан практикува бойни изкуства в Bujin Fight Club, Истанбул
Снимката по-долу става толкова известна в интернет, че се превръща в новата официална пощенска картичка на Наполи
Джан Яман стана лице на дигиталната видео игра "Pasha Fencer"/Warrior Pasha 
Сериали
"Bay Yanlış/Мистър Грешен"
Линк към преведените епизоди:
"Erkenci Kuş/Ранобудна птичка/Свободен дух"
Линк към преведените епизоди:
"Dolunay/Пълнолуние/Горчиво и сладко"
Линк към преведените епизоди:
"Hangimiz sevmedik?/Кой от нас не е обичал?"
"İnadına Aşk/Любов на инат"
Линк към преведените епизоди:
"Gönül Isleri/Сърдечни работи"
Линк към преведените епизоди:
Джан - Живот, Дух, Душа и Сърце!
Джан Яман: той не мисли и не мечтае - ДЕЙСТВА!
Джан Яман, секс идолът в момента, мъжът, който е в мечтите на цели поколения, забранената мечта на жените.
За него е казано всичко. Брилянтна личност, силна интелигентност, ум, който извира през очите му, външният му вид напълно съответства на хамелеонските му способности.
В интервюта той демонстрира тази обезоръжаваща естественост на добрия човек. Той казва, че не мисли, не мечтае ... но наистина ли е така? Такъв ли е Джан Яман, какъвто казва, че е?
Опитвам се да разкажа история и може би ще откриете нещо, което той мъдро е казал, но по друг начин от моята гледна точка.
Джан Яман, секс идолът в момента, мъжът, който е в мечтите на цели поколения, забранената мечта на жените.
За него е казано всичко. Брилянтна личност, силна интелигентност, ум, който извира през очите му, външният му вид напълно съответства на хамелеонските му способности.
В интервюта той демонстрира тази обезоръжаваща естественост на добрия човек. Той казва, че не мисли, не мечтае ... но наистина ли е така? Такъв ли е Джан Яман, какъвто казва, че е?
Опитвам се да разкажа история и може би ще откриете нещо, което той мъдро е казал, но по друг начин от моята гледна точка.
Скрит текст:
Имало едно време едно младо момче, с цялата кръв и страст, което трудно можело да се справи с емоциите си. Експлозивният заряд на прекомерна интелигентност се излъчваше в жестовете му и погледа му. Желанието за растеж ускори и обзе всичко. Но това, което го оправдаваше в очите на света, беше неговата простота ... всичко беше простено на Ялън - просто, защото той се появи на сцената без конструкции и без реторика.
Обезоръжаваща усмивка, сладост и страст.
Въпреки своята простота, това момче търси признание в световните очи.
Но Ялън добре знае, че пътуването му току-що е започнало.
Пътят е дълъг и преди всичко той се научи да плаща висока цена, защото неговата наивност може да бъде лесна мишена в света на вълците.
Така той решава да затвори пътя си в желязна броня и срамежливият Ялън се превръща в коравия Ферит. Безстрастен, централизатор, пресметлив, нежелаещ да поеме непредвиден риск, спретнат, перфекционист. Той е като желязо. Но той не е само Ферит, той става Ферит Аслан ... лъвът на справедливостта, смелостта, слабия човек, можете да избягате от кухнята му, но не и от него, защото след като сте влезли в сърцето му, вие сте в бъчва желязо. Аслан е способен да се жертва на олтара, за да защити делото на своя народ.
Ферит Аслан е готов да направи всичко, за да защити своя свят. Коването на желязо винаги е трудно начинание, защото изисква синтез, който сам по себе си е обучение.
Но матрицата е хвърлена и връщане назад няма. В края на краищата Ферит абсолютно не иска да проследява стъпките си: сега чувства, че вече не иска да се отказва от себе си. Ако иска да постигне целта си, той иска да го направи така, както чувства, че трябва. Ферит извлича Джан и решава да използва Дивит, за да пренапише историята си. И ето романът за неговата душа, за това, което никой все още не е виждал: дух, душа, сърце и живот. Той се оголва и се представя, пише, превръщайки същността си в роман.
Но внимавай! Той винаги е писалката!
Дивит се впуска в игра, която е изтощително вземане и разпадане. Бягството на Джан е неизбежно, защото той вече не се разпознава и трябва да намери себе си. Той е той, истинският феникс е той. Джан пресича долините, връща се и прераждането е белязано от прекрасната сцена на Дивит, излизащ от пламъците. Джан се завръща с нова любов към себе си. Това е отварянето към нов начин прераждане на личността по отношение на все по-широк свят, без граници и морални ограничения. Започнатият път вече не може да бъде спрян ... да се разголиш винаги е прераждане и да можеш да го направиш е синоним на голяма свобода.
И Дивит подготвя пътя за Йозгюр ... БЕЗПЛАТНИЯТ човек. Изкован в тигела на любовта, по свой избор, Йозгюр достига своята зрялост. Така се оказва, че уроците, дадени на неговата Езги, всъщност са същите инструменти, които той използва, за да се защити и да даде правилната яркост на душата си. Преоткриваме Йозгюр не само като учител, но и преди всичко като ученик. Воден от любов, подтикван от жаждата на Езги, съществото му започва да живее. Вече не се лута по улиците през нощта, а се издига все повече и повече в небето през деня. Тогава Йозгюр разкрива истинската си душа: красива душа, ранена от живота, но не заслепена до степен да не разпознае най-добрата част от него: любовта. Душа, която в онова такси разпознава възможността да даде първо на себе си, а след това на Езги нов живот. Дълъг и не безболезнен процес, тъй като докато Езги несъзнателно сваля слоевете си, той го прави с цялото си съзнание. Погледът му, напрежението му под кожата, постоянното повтаряне на себе си „продължавай дори да загубиш“, са рискът, който трябва да поемеш. Йозгюр се реконструира, съзнавайки, че никаква промяна не може да започне отвън и най-вече никоя промяна не е окончателна. Попадането му в калта е неговата емблема. Калта, синоним на стагнация, мръсотия, пречка, обаче е резултат от комбинацията от три жизненоважни елемента: земя, вода и въздух.
Всички митове за сътворението ни напомнят, че човекът е роден по волята на висше същество, което в един момент решава да го изкове от кал. Йозгюр визуално свидетелства за своето творение. И не е чудно, че финалът е на слънчевата тераса: съществото, което пълзи по улиците на Истанбул през нощта, вече е орел, летящ в небето през деня. И така Йозгюр се научи и научи всички да живеят, да се смеят, да се шегуват и преди всичко да обичат. Господин "грешен", сега господар на живота си, има силата да изсвири онази вътрешна мелодия, която крещи към новите поколения да се променят, да изграждат мостове, да живеят във френетичен прилив на емоции, да се отървем от традициите, по-остарели, за да променим света.
Йозгур е последният етап, най-зрелият, най-осъзнатият и най-красивият от еволюцията на човека от Джан Яман ... Еволюция, която може да бъде усетена, въздействаща , защо ли? Защото Джан носи в значението на името си думите ЖИВОТ, ДУХ, ДУША и СЪРЦЕ ... и кой може да прецени или спре живота, духа, душата, сърцето?
Джан Яман чрез своите герои разказва за живота си и ни показва, че знае как да мисли и мечтае.
Обезоръжаваща усмивка, сладост и страст.
Въпреки своята простота, това момче търси признание в световните очи.
Но Ялън добре знае, че пътуването му току-що е започнало.
Пътят е дълъг и преди всичко той се научи да плаща висока цена, защото неговата наивност може да бъде лесна мишена в света на вълците.
Така той решава да затвори пътя си в желязна броня и срамежливият Ялън се превръща в коравия Ферит. Безстрастен, централизатор, пресметлив, нежелаещ да поеме непредвиден риск, спретнат, перфекционист. Той е като желязо. Но той не е само Ферит, той става Ферит Аслан ... лъвът на справедливостта, смелостта, слабия човек, можете да избягате от кухнята му, но не и от него, защото след като сте влезли в сърцето му, вие сте в бъчва желязо. Аслан е способен да се жертва на олтара, за да защити делото на своя народ.
Ферит Аслан е готов да направи всичко, за да защити своя свят. Коването на желязо винаги е трудно начинание, защото изисква синтез, който сам по себе си е обучение.
Но матрицата е хвърлена и връщане назад няма. В края на краищата Ферит абсолютно не иска да проследява стъпките си: сега чувства, че вече не иска да се отказва от себе си. Ако иска да постигне целта си, той иска да го направи така, както чувства, че трябва. Ферит извлича Джан и решава да използва Дивит, за да пренапише историята си. И ето романът за неговата душа, за това, което никой все още не е виждал: дух, душа, сърце и живот. Той се оголва и се представя, пише, превръщайки същността си в роман.
Но внимавай! Той винаги е писалката!
Дивит се впуска в игра, която е изтощително вземане и разпадане. Бягството на Джан е неизбежно, защото той вече не се разпознава и трябва да намери себе си. Той е той, истинският феникс е той. Джан пресича долините, връща се и прераждането е белязано от прекрасната сцена на Дивит, излизащ от пламъците. Джан се завръща с нова любов към себе си. Това е отварянето към нов начин прераждане на личността по отношение на все по-широк свят, без граници и морални ограничения. Започнатият път вече не може да бъде спрян ... да се разголиш винаги е прераждане и да можеш да го направиш е синоним на голяма свобода.
И Дивит подготвя пътя за Йозгюр ... БЕЗПЛАТНИЯТ човек. Изкован в тигела на любовта, по свой избор, Йозгюр достига своята зрялост. Така се оказва, че уроците, дадени на неговата Езги, всъщност са същите инструменти, които той използва, за да се защити и да даде правилната яркост на душата си. Преоткриваме Йозгюр не само като учител, но и преди всичко като ученик. Воден от любов, подтикван от жаждата на Езги, съществото му започва да живее. Вече не се лута по улиците през нощта, а се издига все повече и повече в небето през деня. Тогава Йозгюр разкрива истинската си душа: красива душа, ранена от живота, но не заслепена до степен да не разпознае най-добрата част от него: любовта. Душа, която в онова такси разпознава възможността да даде първо на себе си, а след това на Езги нов живот. Дълъг и не безболезнен процес, тъй като докато Езги несъзнателно сваля слоевете си, той го прави с цялото си съзнание. Погледът му, напрежението му под кожата, постоянното повтаряне на себе си „продължавай дори да загубиш“, са рискът, който трябва да поемеш. Йозгюр се реконструира, съзнавайки, че никаква промяна не може да започне отвън и най-вече никоя промяна не е окончателна. Попадането му в калта е неговата емблема. Калта, синоним на стагнация, мръсотия, пречка, обаче е резултат от комбинацията от три жизненоважни елемента: земя, вода и въздух.
Всички митове за сътворението ни напомнят, че човекът е роден по волята на висше същество, което в един момент решава да го изкове от кал. Йозгюр визуално свидетелства за своето творение. И не е чудно, че финалът е на слънчевата тераса: съществото, което пълзи по улиците на Истанбул през нощта, вече е орел, летящ в небето през деня. И така Йозгюр се научи и научи всички да живеят, да се смеят, да се шегуват и преди всичко да обичат. Господин "грешен", сега господар на живота си, има силата да изсвири онази вътрешна мелодия, която крещи към новите поколения да се променят, да изграждат мостове, да живеят във френетичен прилив на емоции, да се отървем от традициите, по-остарели, за да променим света.
Йозгур е последният етап, най-зрелият, най-осъзнатият и най-красивият от еволюцията на човека от Джан Яман ... Еволюция, която може да бъде усетена, въздействаща , защо ли? Защото Джан носи в значението на името си думите ЖИВОТ, ДУХ, ДУША и СЪРЦЕ ... и кой може да прецени или спре живота, духа, душата, сърцето?
Джан Яман чрез своите герои разказва за живота си и ни показва, че знае как да мисли и мечтае.
От Mаргарита Ди Пумпо, писател и автор на статии и рецензии, родена и живееща в Италия
Реклами:
TUDORS
DESA FASHION
Банка CepteTEB
Cover magazine Can Yaman
Интервюта
Джан Яман: "Физиката ми е само средството, с което се изразявам"
Скрит текст:
Звездата ти изгря за отрицателно време и вече си наричан "новия Дон Жуан". На физиката ти ли се дължи това или на актьорския ти талант?
Само с физика нищо не става. Има много по-красиви мъже от мен. Дължа всичко на актьорството. Физиката е само опаковката и средството, с което се изразявам. Най-важни са умът и чувствата.
Притесняваш ли се от разголването, изискващо екранът?
Винаги съм се занимавал със спорт. Във фитнес-залата всички са полуголи и никой не се притеснява от това. Затова разголването не е нещо, което ме смущава.
Мисля, че най-важното е една сексапилна жена или мускулест мъж да бъдат показани в подходящо представена сцена. Подготвях се дълго за новия си герой. Пет пъти седмично тренирах бокс и кросфит. Превърнах зимната градина в дома на баща ми в Решадие във фитнес-зала. И от генетична гледна точка съм късметлия.
Мисля, че най-важното е една сексапилна жена или мускулест мъж да бъдат показани в подходящо представена сцена. Подготвях се дълго за новия си герой. Пет пъти седмично тренирах бокс и кросфит. Превърнах зимната градина в дома на баща ми в Решадие във фитнес-зала. И от генетична гледна точка съм късметлия.
Обикновено те гледаме в еднотипни роли. Какво мислиш по този въпрос?
Тези коментари се правят от хора, които не гледат сериалите ми и не знаят нищо за мен, а си мислят, че знаят всичко. Това, което се стремя да избягвам, е да се повтарям. В "Сърдечни работи" играех син на заможен род, в "Кой не е обичал?" - на зъболекар. В "Ранобудна птица" вдъхвам живот на известен фотограф. Героят ми Джан е обиколил света. Привързан е към природата. Прякорът му е "албатрос". А това е вид птица, която може да остане във въздуха в продължение на седем години и да броди в търсене на най-подходящото място, където да се установи.
Винаги те гледаме като Дон Жуан. А би ли изиграл ролята на актьор?
Бих изиграл всяка роля, която почувствам. Но бихте ли сложили Меси на бойното поле? При положение, че вече съм се доказал като Дон Жуан, защо да обърквам зрителите? Пък и да участваш в романтична комедия, въобще не е толкова лесно, колкото изглежда.
Казват, че е трудно да се играе и в драма...
Не мисля така. Бих се изчерпал в една драма. Докато да намериш актьори, които да играят в романтична комедия, е много по-трудно. Защото жанрът съчетава в себе си всичко - екшън, любов, комедия и драма. Трябва да си едновременно суров, романтичен и мъжествен.
Винаги ли си привличал внимание?
Може да прозвучи надуто, но още от училищните ми години винаги съм бил най-хубав. Винаги е имало внимание към мен. Не е нещо, което е започнало отскоро. Само се увеличава.
Какви жени те впечатляват?
Не мога да кажа, че отдавам значение на физиката. Харесвам жени с излъчване, с аура, горди и духовити, съобразителни и разсмиващи.
Мачо ли си?
Когато и където се налага, съм джентълмен. Когато и където се налага, съм мачо. От всичко по малко съм.
Източник: Сериали в България
Скрит текст:
Hello!: След приключване на сериала „Ранобудна птичка” изглежда в чужбина се е зародила „Джан-мания“. Какви са вашите коментари?
Джан: Това ли се е случило? Много благодаря, но какво мога да кажа за това?! Това другите трябва да го коментират.
Hello!: Вашата последна партньорка Демет Йоздемир каза „Той е актьор, който не позира и искрено се предава на ролята си“. Съгласен ли сте?
Джан: Ако Демет го е казала, това е истина, да!
Hello!: Казват, че сериал, където партньорите не разменят енергия по между си, не продължават дълго. За да се предпазите от това, влагате ли много усилия? Или е пълен късмет?
Джан: Когато енергията е добра, работата е по-дълготрайна, така е правилно. Беше случайност, че енергията ни с Демет съвпадна толкова много. Електричеството ти с някой не винаги може да съответства. Това вече съм го казвал много пъти, преди. Особено романтичните комедии са жанр, който се опира на представянето на актьори. Хармонията е много важна не само с партньора ви, но и обезпечаването на хармонията с другите актьори, режисьори и екип. Има много предимства. Ако имате партньор, който е студен, не комуникативен, който не запомня, който не се подготвя, не е кооперативен, който не може да импровизира, тогава ще бъдете сами и няма да излезе добра работа. Меси създава чудеса в Барселона, но отива в Аржентина и не можа да се съгласи с тях. Актьорската игра всъщност, също е отборен спорт.
Hello!: Актьорската игра в романтичните комедии изглежда сравнително лесна?
Джан: Няма такова нещо, това е много мощна сила, която има нужда да бъде извлечена и хармонизирана, жанр който се нуждае от много актьорски изпълнения, талант на импровизация извън сценария и много менажирана. Трябва да бъдеш романтичен и мъжествен, да пазиш детското в себе си и да можеш да се шегуваш наоколо и да тежиш на мястото си. Да се появи всичко това едновременно, не е лесно. Но това ще бъде успешно само когато се направи добре и затова “Ранобудна птичка” (“Свободен дух”) е едно от най-добрите произведения направени в този жанр. В света, имена като Джулия Робърдс, Хю Грант, Адам Сандлър всички бяха заобичани в романтични комедии.
Hello!: Говореше се, че се подготвяте за филм. Вярно ли е?
Джан: Няма проект, който да ме е задоволил или да е развит все още. Ако ще правя филм, бих искал той да бъде подходящ, престижен, архивируем, безвременен проект. Бих искал да се концентрирам. Не искам да снима филм по стандартите на всеки сценарий за сериал. Освен това, сегашните проекти не изглеждат подходящи за моят график.
Hello!: Има ли определен проект за след изкарването на военната ви служба или някой за който мечтаете?
Джан: В момента четем истории, понякога ни харесват, но когато сценарият му не е добър, не създава силно усещане. В момента нямам ясни неща. Освен това не бързам.
Hello!: Когато не работите, какво обичате да правите? Как си почивате?
Джан: Ще бъде клише, но наистина не можете да направите нищо, когато снимате сериал. Нямате време, нито условието да го направите. Например, сега когато нямам сериал, аз си зададох спортни цели за себе си, опитвам се да правя упражнения, които не бях в състояние да правя. Работя върху бойните си умения в синхрон с определени програми и се опитвам да увелича и променям способностите си. Опитвам се да гледам филмите и предаванията, които трупам отдавна и за да бъда честен, просто се забавлявам и се наслаждавам на тази почивка. Хората, които работят добре, също трябва да се забавляват добре, защото мозъкът не почива само като спи, мозъкът почива от наслада. За да бъда освободен трябва да се социализирам и да стана обикновен. Освен това, много се забавлявам при пътуванията ни в чужбина, преживявам емоции, които ме вълнуват, карат ме да се гордея, а също и да изследвам други страни.
Hello!: Имате ли дефиниция за щастие?
Джан: Нямам специална формула, но мисля, че успехът е от жизнено важно значение за човека да се чувства щастлив. Не можете да кажете, че ще бъдете успешни и да рискувате психическото и физическото си здраве. Да бъдете здрави е също едно от условията за щастие. Вашите близки да са до вас, също е много важно. В неотдавнашно интервю Кристиано Роналдо, който загуби баща си в млада възраст, каза „Аз станах международно известен футболист, но баща ми не можа да види нито едно от постиженията ми“ и избухна в сълзи. Във връзка с това, изключително е да можете да споделяте вашите постижения и неуспехи с майка си и баща си. В този аспект имам голям късмет. Достатъчно е да сте щастлив с вашите близки, които са до вас. Да прекарвате време с хора, които ви правят щастливи и ви карат да се чувствате добре. Важното е не какво правите, а с кого го правите, не къде сте, а с кого сте.
Hello!: Вероятно сте щастлив, когато правите и феновете си щастливи?!
Джан: Освен това, което изброих, вярвам, че: постигнатата цел на хобитата, подобрявайки себе си, да направиш услуга на някого, независимо дали е финансова или емоционална, която ще им бъде от полза по някакъв начин, всичко това може да допринесе за щастието. Например, живея в кв. Бебек и водя разговор с всички търговци на дребно и цветари, ако снимането с тях /и феновете/ ги прави щастливи, тогава това е много лесно нещо за мен. Опитвам се да го направя. Трябва да станем просто устроени за да сме щастливи, да не летим твърде високо. Всъщност, ние наистина не сме сложни същества. Както Гюлсе Бирел казва „Мозъкът е 1,5кг смес от мазнини и вода“, когато се смеете, лесно се обгръщате в щастие.
Hello!: Бил ли сте някога лудо влюбен?
Джан: Не, в реалният живот. Никога не съм се чувствал лудо влюбен, но в сериал съм го изигравал.
Hello!: Какво бихте искали да видите най-много в една жена?
Джан: Хубав въпрос, позволете ми да помисля малко…. Винаги се напрягам с такъв тип въпроси защото възгледите могат да се променят с времето.
Понякога, когато виждам нещо, което харесвам в човека срещу мен, разбирам, че всъщност изобщо не ми харесва. Например, може да се каже, че харесвам състрадателни жени, но се натъквам на прекомерно загрижени и бих могъл да ги намеря за антипатични. Настроението ми е много променливо от сутринта до вечерта. Ако не ме приближаваш сутрин ще е добре, но през нощта съм много отпуснат. Когато снимам сериал, може да има моменти, в които съм много изморен и много нетърпим. В този период мога да предпочитам много обикновен начин на живот. Имам предвид, мисля че търся някоя, която може да съпътства душата ми, в такъв момент.
Понякога, когато виждам нещо, което харесвам в човека срещу мен, разбирам, че всъщност изобщо не ми харесва. Например, може да се каже, че харесвам състрадателни жени, но се натъквам на прекомерно загрижени и бих могъл да ги намеря за антипатични. Настроението ми е много променливо от сутринта до вечерта. Ако не ме приближаваш сутрин ще е добре, но през нощта съм много отпуснат. Когато снимам сериал, може да има моменти, в които съм много изморен и много нетърпим. В този период мога да предпочитам много обикновен начин на живот. Имам предвид, мисля че търся някоя, която може да съпътства душата ми, в такъв момент.
Hello!: Бихте ли се променили в името на една жена?
Джан: Много съм егоистичен по отношение на връзките. Не мисля, че бих се променил. Няма да направя компромиси с моя характер или с мен самия. Няма да направя нещо, което ме натъжава само защото някой друг иска да го направя. Така мисля в момента, но ако имах дълга връзка с жена, която наистина обичам, може би тези възгледи ще се променят, не знам.
Hello!: Какво мислите за романтичните връзки?
Джан: Все пак, нормално е за хора, които работят в един и същи офис или на едно и също място, да се влюбят. Нормално е хората, които споделят една и съща снимачна площадка по много часове на ден, също да се влюбят. Но в повечето случаи, макар да е написано или някой да е казал, че има романтична връзка между някого, но не се оказва вярно.
Hello!: Има ли някой в живота ви в момента?
Джан: Няма, повярвайте ми, че няма!
Hello!: Кое би било най-голямото ви наследство или ценност, което бихте оставили на децата си?
Джан: Имам много приятелски отношения с баща си. Дай боже, да мога да създам същият тип отношения с децата си.
Hello!: Бихте ли искали да създадете семейство или точно сега, това е в далечна перспектива?
Джан: Не съм съвсем далеч от тази идея, но това в момента изобщо не ми минава през ума. Все още не се чувствам готов. Никога не съм мислил като „Дошло ми е времето, трябва да се оженя“. И също така, не искам да ме притиска никой в това отношение. Но може да срещна такава жена в утрешният ден и да се влюбя, никой не би могъл да знае какво ще му поднесе живота.
Скрит текст:
Избрахте Италианския лицей, защото смятахте, че в бъдеще ще имате професионална връзка с Италия?
Това също. Бях научил английски в средното училище и исках да науча друг език, защото е важно в бъдеще да знам езици. Не исках да уча френски, италианският изглеждаше по-симпатичен. Това е мелодичен език.
Били ли сте често в Италия?
Когато учех след подготвителната, отидох в Ливорно, за да остана при едно семейство. Бях там един месец и посещавах училище по италиански език. Оказах се сам за първи път на 14 години.
Чувствате ли се по-турчин или по-скоро като гражданин на света?
Чувствам се гражданин на света. Но аз обичам Истанбул. Фактът, че го обичам, не означава, че и аз не се чувствам гражданин на света. Всички, които идват тук, обичат Истанбул.
Какви са вашите бъдещи работни планове?
Все още е рано да говорим за бъдещи работни проекти, защото съм фокусиран върху това, което правя сега. Но в бъдеще, кой знае, може би ще дойда в Италия.
Къде се виждате след 10 години?
Страхотното в това да си актьор е да си отворен за всичко, за възможности и ме кара да се чувствам развълнуван, защото не знаеш нищо със сигурност. Това винаги ми дава допълнителна мотивация. Нека просто кажем, че съм мотивиран от това, че не знам.
Кога актьорството дойде в живота ви?
Това се случи, когато бях адвокат. Разбрах, че не искам да бъда адвокат. Имах твърде много енергия за освобождаване. В PriceWaterhouse & Cooper започнах в сливания, придобивания и данъци. Така че бях в корпоративното право. Все още бях отворен за всичко. Това, че съм адвокат, ме отегчаваше. Като герой съм човек, който рискува често да се отегчава. Когато се случи, напускам евентуално. Никога не трябва да скучаете. Не искам да знам какво ще правя след 10 години, защото всъщност мисълта за това ми омръзва. Искам да бъда отворен. Не искам да знам. Искам да се изненадам, да приема това, което животът, дори неволно, ще ми донесе.
Каква музика харесваш най-много?
Харесва ми много широк спектър от плейлисти с италиански, испански, английски и турски песни. Винаги предпочитам ремикс песни.
Обичате ли да пътувате?
Да, но ми е трудно да го направя. И защото и аз съм много зает. Ако бях непознат човек, щях да пътувам повече. Отдавна не мога да направя пътуване с удоволствие.
Каква е връзката ви с успеха? Вече се превърнахте в международен феномен ...
Не се считам за международен феномен. Просто искам да забравя това. Да си спомняте и да сте наясно с нещата ви носи нещастие. Опитвам се да живея като нормален човек. Не е като да се събудя и да кажа, че съм феномен. Събуждам се и забравям. Забравям за това, когато се движа, когато пътувам, когато идвам тук. Обичам да забравям за себе си. Но трябва да го запомня, когато е необходимо, когато не е необходимо, предпочитам да забравя за него.
Как преживявате популярността на този момент?
Най-хубавото в този момент е, че хората ме обичат и тази любов е много трогателна. Да знаеш, че си обичан, е чисто нещо. И когато виждам, че хората идват при мен с тениски с моята снимка, разбирам, че не го правят, защото съм известен, а защото ме обичат. Моите фенове в този момент са много страстни. Това е мания, това е много специално нещо и ме докосва, много ме движи.
Какви са отношенията ви с хейтърите?
Няма връзка. Те имат връзка с мен. Хейтърите са тези, които тайно ви обожават. Така че, когато ги видя, това ме кара да се смея и усмихвам. Хейтърите са отражение на собствените им комплекси.
Следващата книга, която искате да прочетете?
Има испански и италиански книги, които феновете ми донесоха. Ако имам време, непременно ще прочета произведения на тези езици. Когато бях в армията, прочетох много книги от Ahmet Umit. Майка ми ми донесе томове и имах много свободно време да ги чета по време на повикването.
Когато се приберете, успявате ли да оставите актьора пред вратата и да пуснете в къщата само Джан?
Другите хора не ми позволяват да забравя, че мога да съм Яман. Защото хората винаги ми напомнят за това. Когато отида на дадено място, хората полудяват. Домът е единственото място, където мога да бъда само Джан. Домът е свещен.
Как преживяхте дните за заключване?
Бях сам вкъщи. Тренирах по два часа на ден и се опитах да науча испански. Четох и гледах испански сериали със субтитри на испански. Направих го и на италиански. След това танцувах танго с майка ми. Танцувахме три месеца и научих много. Опитах се също да науча някои барабани, но все още не мога да свиря. Сега, когато се върнах на снимачната площадка, не ми остава време да се занимавам с това хоби.
Не се ли страхувахте от пандемията?
Бях у дома, така че не. Страхът не е чувство, с което съм много свикнал. Не се притеснявах за себе си, а за света. 2020 г. беше катастрофа. Освен пандемията, Коби Брайънт също почина. Ужасно е.
Кои са любимите ви литературни жанрове?
Харесвам Буковски, Ницше и Шопенхауер. Последната книга, която прочетох, беше „Като дъх“ от Ферзан Йозпетек.
Подкрепяте ли благотворителни организации?
Да, но не мога да кажа кои.
(Вероятно не може да иска да ви уведоми кои благотворителни организации поддържа, защото благотворителността за него е направена и не се говори за нея, ndr)
Скрит текст:
Автор: Ели-Мели
Следва съдържание, неподходящо за хора със слаби сърца Скрит текст: 
Предишни теми
Прекрасно се е получило, както винаги. 
Поправете ме, ако греша, момичета. 
Между другото и децата ми се оказаха доволни от музикалния му вкус, изненадани чак какви песни слуша майка им.
Издигнах се музикално в очите им.😀
Надявам се си наясно в каква пристрастяваща тема с какъв пристраствящ Патрон се захващаш.
Само казвам.
Голям късмет и удоволствие, че сме тук.
