Риска

  • 4 024
  • 77
  •   1
Отговори
  • Мнения: 188
Здравейте. Ще бъда кратка. На 21 години съм, работя. Още преди година започнах да се замислям да се изнеса от вкъщи, просто защото психически не издържам, постоянни караници и кавги. Все спях при приятелки и т.н. Оглеждах се за квартири и момента дойде, харесах, огледах и я наех. Съвсем импуслвино, скочих с главата надолу. Мисля, че през целия си живот не бях правила нещо подобно. Просто защото искам вече да се отделя от вкъщи и да живея сама и д ами е спокойно. Заради проблемите в къщи, почнах да посещавам психолог, който доста ме нахъса, че ако ще се чувствам по-добре да се отделя. Вие рискувате ли? Разкажете вашите преживявания...

# 1
  • Мнения: 12 626
Рискувам, и често рискът се оправдава, но понякога не. Успешните оценявам като добра моя преценка, а неуспешните - като грешки. Макар че и едните, и другите са едно и също - риск, премерен, доколкото съм могла.
Не ми се ще да давам примери за мои рискови решения, независимо дали са се развили добре или зле: не искам да се хваля с добрите, а се срамувам от  лошите.
Мисля, че си направила много добре, че си се изнесла. Желая ти успех!

# 2
  • Мнения: X
Мисля, че на 21 години да работиш, да плащаш собствената си издръжка и да се отделиш от родителите си  не е риск, а нормален житейски ход.

# 3
  • София
  • Мнения: 62 595
Що, ти психологът ли си?

# 4
  • Мнения: 12 626
Толкова хора и на 40 си живеят  в детската стая, а и не всички са възпитани в самостоятелност. Много родители са контролиращи и обсебващи. Така че този ход е смел. Да се изтръгнеш от една лепкава прегръдка понякога е доста болезнено.

# 5
  • ☀️София / London🌂
  • Мнения: 3 426
Аз не съм от най- решителните хора, дълго мисля, преценявам и уж гледам от всички страни, та поне като се хвърля с главата напред да се самоизлъжа , че всичко е под контрол. Някой решения са по-трудни от други.Спомням си първата нощ, след като се изнесох от "вкъщи", легнах си и не просто спах, спах дълбоко, непробудно и спокойно , както не ми се беше случвало от години. На сутринта отворих очи като нов човек. Усетих облекчение.

# 6
  • Мнения: 1 000
Ситуацията усещаш като риск, вероятно защото изпитваш страх, че няма да имаш подкрепа ако останеш без пари, а си сама на квартира. Разбирам от написаното за проблемите в семейството. Именно това трябва да те нахъсва да вървиш само напред, за да не се връщаш в изходна позиция. Вземи живота в ръцете си и следвай мечтите. Имаш чисто нова страница.
Аз рискувам, да. Обичам новото, неизвестното. Това ме зарежда.

# 7
  • Мнения: 4 518
<Редактирано, защото съдържа лична информация.>
Не знам дали очакваш коментар на историята ти, но мисля, че си поела по трънлив път, който изобщо няма да ти е лесен, но поне не е токсичен. Нещо, което повтарям по повод и без повод е, че най-добрите грешки са тези, които сам направиш. Не казвам, че това е грешка, но тепърва предстоят и ще ти е по-леко, ако се подготвиш за тях. Успех Simple Smile

Последна редакция: чт, 07 яну 2021, 10:26 от Fairytale11

# 8
  • София
  • Мнения: 2 515
Това твоето е свобода, не е риск. Щом имаш собствени доходи, нищо не те спира да се изнесеш от вкъщи. Още ти е трудно да се възприемеш като самостоятелен човек, но ще свикнеш. И не бързай да се обвързваш, мъж не ти трябва сега, наслаждавай се на свободата да правиш каквото и когато поискаш. Успех!

# 9
  • Мнения: 6 622
С къде къде по-сериозни неща рискувам. Винаги съм рискувала и като дете и сега. Не съжалявам. Ако не поемах рискове животът ми щеше да е много различен и скучен.

# 10
  • Мнения: 3 281
Еми риск си е,  на 20години не на всеки му стига да живее със заплата, която покрива само наем, сметки и храна. На хората им се живее, искат това-онова, лесно се набълбукват с бързи кредити и лизингови продукти на тази възраст. Бъди внимателна, намери си евтини хобита, приятелски кръг, който не е много по нощният живот и ще се оправиш Simple Smile

# 11
  • Мнения: 18 522
Ако у вас е имало караници и кавги. то истинския риск е бил да продължиш да живееш там. В момента не си рискувала нищо според мен.

# 12
  • Мнения: 650
Рискувам ли.... Опитвам се да не рискувам - в това има хазарт. Трябва да се вземат добре обмислени решения, които да доведат до постигане на целите ти. Решението да се изнесеш е продиктувано от това, че не си се чувствала добре вкъщи. Приела си, че ще плащаш определена цена (наем, сметки и т.н.) вместо да си купуваш дрешки, телефони и др. за да живееш спокойно. Няма никакъв риск в това, просто си взела решение.

# 13
  • София
  • Мнения: 38 209
Ами всъщност съм доста рисков играч по отношение на работата. При мен няма сигурност. Ще ме харесат ли, ще ми платят ли, ще има ли работа, ще мога ли да я свърша в срок....

# 14
  • Мнения: 460
Не знам до колко е риск на тези години да се изнесеш, но ако трябва да споделям личен опит - аз се изнесох, на 20години с бебе на 40 дни, чакайки да събера последните месеци стаж за майчинство и с мъжа ми, който не вземаше кой знае каква заплата по онова време. Вярно, става дума за квартира на цена от 80лв и сметки за вода и ток общо 40лв, но не ни беше лесно.Лазиха ни хлебарки на един тавански етаж от 30кв.м., лятото на 35градуса целодневно. Справихме се, сега живеем различно - в собствено жилище, с прекрасни (за нас) доходи, гледаме  си децата, пътуваме, когато може и сме щастливи. Успех ти желая, просто вярвай в себе си и ще се справиш и ти.

Общи условия

Активация на акаунт