15 годишната ми дъщеря се раздели с първото си гадже и е много разстроена. Уж знам какво да кажа, а сякаш не съм сигурна. Искам да ѝ помогна, за да не страда дълго време. Някакви съвети?
- Публикувана: 4 ян. 2021, 07:06 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2021, 21:52 ч.
Дъщеря ми се раздели с гаджето
Всяко дете е различно, различно се изживяват такива моменти и няма общи правила. Според мен полезно би било в случая отвличане на вниманието с приятни и забавни неща. Да излиза с приятелки, да ги кани на гости, заедно да се учат на неща, които са им приятни-напр правене на сладкиши, изпробване на прически. Още-хубави филми, разходки на чист въздух, такива неща.
Грешка ще е да се "намила" върху отрицателни качества на гаджето или успокояване, че ще срещне друг. Неминуемо ще срещне и ще и бъде смешно след време, но сега е рано да го повярва.
Грешка ще е да се "намила" върху отрицателни качества на гаджето или успокояване, че ще срещне друг. Неминуемо ще срещне и ще и бъде смешно след време, но сега е рано да го повярва.
Обясни ѝ, че това се случва на всеки и е част от израстването и че вероятно ѝ предстоят още такива моменти- да се разделят с нея и тя да се разделя... да се чувства наранена и да наранява...
Че това, което изпитва е нейната собствена тъга и болка, от това, че е отхвърлена и да се отпусне и да я изживее, да не се плаши от тази болка и тъга, а да ги опознае и заобича, като част от себе си.
...Може да направите "парти" за първата раздяла, в зависимост от това какви са ви отношенията, или ден на бившите гаджета....с поплакване, спомени, тъжни филм, музика, изтъгувайте го до край
За да може да го преболедува по- лесно и като свърши този ден, да се опита да започне "отначало"
Много е тежко, не знам дали не давам неадекватни съвети
Но без потъване дълбоко в тъгата, няма изплуване...
Че това, което изпитва е нейната собствена тъга и болка, от това, че е отхвърлена и да се отпусне и да я изживее, да не се плаши от тази болка и тъга, а да ги опознае и заобича, като част от себе си.
...Може да направите "парти" за първата раздяла, в зависимост от това какви са ви отношенията, или ден на бившите гаджета....с поплакване, спомени, тъжни филм, музика, изтъгувайте го до край
За да може да го преболедува по- лесно и като свърши този ден, да се опита да започне "отначало"
Много е тежко, не знам дали не давам неадекватни съвети
Но без потъване дълбоко в тъгата, няма изплуване...
Знам колко много боли да виждаш детето си да плаче, а и само като си помислиш заради някакъв ... Остави я временно да си поплаче, понякога душата има нужда от това, все пак трябва да пусне по някакъв начин болката (зависи и колко време са били заедно) .. Изчакай да минат 2-3 дни (понякога не са достатъчно, но..) и пробвай да я разсеяш, шопинг терапия, разходка, според зависи и какви са и любимите неща за правене 
Отразяване, приемане на чуствата.
Да не я убеждаваш, че скоро ще и мине или пък да задълбаваш в болката.
Подхождаш с емпатия и изговаряне "Сигурно много те боли. Той е първият ти приятел и си имала много мечти за връзката ви". Нека говори, ти не и давай оценка или решения...просто слушаш. Като поотмине първоначалното тъгуване, вече може да има разсейващи занимания, за да не изпадне в апатия. В началото човек не иска да го влачат насам натам или да му запълват времето, иска просто да си седне и да си реве. Да види, че е разбрана, че разбираш какво чувства, но не умаловажаваш усещанията и, нито пък я засипваш с ох-кания и ах-кания-става досадно и не смееш да споделиш.
Да не я убеждаваш, че скоро ще и мине или пък да задълбаваш в болката.
Подхождаш с емпатия и изговаряне "Сигурно много те боли. Той е първият ти приятел и си имала много мечти за връзката ви". Нека говори, ти не и давай оценка или решения...просто слушаш. Като поотмине първоначалното тъгуване, вече може да има разсейващи занимания, за да не изпадне в апатия. В началото човек не иска да го влачат насам натам или да му запълват времето, иска просто да си седне и да си реве. Да види, че е разбрана, че разбираш какво чувства, но не умаловажаваш усещанията и, нито пък я засипваш с ох-кания и ах-кания-става досадно и не смееш да споделиш.
Всеки човек е различен, затова ще споделя и моята гледна точка и опит.
Като тийн съчувствието и притеснението на майка ми никога не ми е помагало, само ми затвърждаваше, че наистина има за какво да се тревожа. Шегите и майтапите на баща ми много повече са ми помагали и разсейвали от проблема и са ме карали да видя, че всичко си има и смешна страна и се тревожа за глупости. Но не при всеки е така. Някой хора не обичат да се омаловажават проблемите им и това също е нормално.
Като тийн съчувствието и притеснението на майка ми никога не ми е помагало, само ми затвърждаваше, че наистина има за какво да се тревожа. Шегите и майтапите на баща ми много повече са ми помагали и разсейвали от проблема и са ме карали да видя, че всичко си има и смешна страна и се тревожа за глупости. Но не при всеки е така. Някой хора не обичат да се омаловажават проблемите им и това също е нормално.
Е хайде сега. Всички сме се влюбвали и сме страдали. Даже и на по-дърти години. Искам да видя тоя човек, който ще си каже след като го зарежат "абе я аз да си уча уроците (или да си гледам работата, или каквото и да е там), те са ми най-важни сега". Ако успее, значи просто не е бил влюбен.
Ерих Кестнер е казал "В живота не е важно защо скърбиш, а колко скърбиш". Абсолютно вярно и е ужасно гадно да се омаловажават чувствата и мъката на децата и подрастващите.
Ерих Кестнер е казал "В живота не е важно защо скърбиш, а колко скърбиш". Абсолютно вярно и е ужасно гадно да се омаловажават чувствата и мъката на децата и подрастващите.