Здравейте,
Бременна съм в 7-ми месец. Със съпруга ми сме невероятно щастливи и нямаме търпение да посрещнем малкото човече. Родителите ми също страшно много се радват, че ще станат баба и дядо и вече са накупили доста неща за бебето, въпреки че им казваме, че няма нужда и не е необходимо да набавят те дрехи, креватче и пр.
За сметка на това свекърът и свекървата ми са пълна противоположност – само веднъж, откакто са разбрали, че съм бременна, са ме попитали как съм и как е бебето. Нито звънят да питат как са минали прегледите, нито как се развива бебето, нищо. В малкото пъти като сме се чували по телефона съм вмятала тактично, че и аз, и бебето сме добре, а от отсрещната страна получавам само: "Ами добре. Това да се чува.". И до там... Когато заговоря за бебето, свекървата всячески се опитва да смени темата и да не говорим за това. Но пък постоянно ми говори за бебето на племенника ѝ – колко килограма и колко сантиметра се е родило, колко е пораснало за 1 месец, колко е наддало... Всеки ден им звъни да ги чуе как са (те живеят в чужбина), но не може да звънне на мен и да се поинтересува за първото си внуче, макар че не сме особено далеч една от друга. Когато питам мъжа ми дали е говорил с родителите си и дали са питали за бебето, виждам, че му става неудобно и само и само да не ме засегне казва, че са питали как съм и какво става.
Държа да отбележа, че не сме се карали, не е имало дразги и спорове, винаги се опитвам да се съобразявам с тях и тяхното мнение. Лятото правихме сватба, но 10 часа преди тържеството свекървата разбра, че е с положителен тест за коронавирус (седмица преди това беше изолирана и никой не контактуваше с нея) и настояваше да отменим сватбата, но просто нямаше как – част от гостите и оркестърът бяха пристигнали и настанени в хотел, украсата на ресторанта беше сложена, не малка сума като капаро беше платена за най-различни неща... Направо много кофти ситуация се получи. В крайна сметка след семеен съвет решихме, че няма да отменяме нищо, тя беше съгласна, празненството мина някак си, макар че не беше приятно точно майката на младоженеца да отсъства. Имам чувството, че именно заради това се държат така в момента и проявява незаинтересованост към внучето си – уж прояви разбиране, уж тя сама каза, че няма да отменяме нищо, а в крайна сметка май се е обидила и почувствала засегната, че не присъстваше. (За което я разбирам напълно – детето ѝ се жени, а тя да стои вкъщи сама... Не искам да си представям как се е чувствала...).
Усещам обаче, че свекърът се гласи внучето да бъде кръстено на него, а тя да идва у нас като ни изпишат от родилното. По отношение на името ще останат разочаровани – детето няма да бъде кръстено на никого. Въпросът ми е Вие бихте ли поканили свекървата у Вас при положение, че нито веднъж не е питала дали нещата с детето са наред, дали всичко е нормално по време на бременността, едно чорапче не му е купила дори и по никакъв начин не е показала, че се радва, че ще става баба?
Бременна съм в 7-ми месец. Със съпруга ми сме невероятно щастливи и нямаме търпение да посрещнем малкото човече. Родителите ми също страшно много се радват, че ще станат баба и дядо и вече са накупили доста неща за бебето, въпреки че им казваме, че няма нужда и не е необходимо да набавят те дрехи, креватче и пр.
За сметка на това свекърът и свекървата ми са пълна противоположност – само веднъж, откакто са разбрали, че съм бременна, са ме попитали как съм и как е бебето. Нито звънят да питат как са минали прегледите, нито как се развива бебето, нищо. В малкото пъти като сме се чували по телефона съм вмятала тактично, че и аз, и бебето сме добре, а от отсрещната страна получавам само: "Ами добре. Това да се чува.". И до там... Когато заговоря за бебето, свекървата всячески се опитва да смени темата и да не говорим за това. Но пък постоянно ми говори за бебето на племенника ѝ – колко килограма и колко сантиметра се е родило, колко е пораснало за 1 месец, колко е наддало... Всеки ден им звъни да ги чуе как са (те живеят в чужбина), но не може да звънне на мен и да се поинтересува за първото си внуче, макар че не сме особено далеч една от друга. Когато питам мъжа ми дали е говорил с родителите си и дали са питали за бебето, виждам, че му става неудобно и само и само да не ме засегне казва, че са питали как съм и какво става.
Държа да отбележа, че не сме се карали, не е имало дразги и спорове, винаги се опитвам да се съобразявам с тях и тяхното мнение. Лятото правихме сватба, но 10 часа преди тържеството свекървата разбра, че е с положителен тест за коронавирус (седмица преди това беше изолирана и никой не контактуваше с нея) и настояваше да отменим сватбата, но просто нямаше как – част от гостите и оркестърът бяха пристигнали и настанени в хотел, украсата на ресторанта беше сложена, не малка сума като капаро беше платена за най-различни неща... Направо много кофти ситуация се получи. В крайна сметка след семеен съвет решихме, че няма да отменяме нищо, тя беше съгласна, празненството мина някак си, макар че не беше приятно точно майката на младоженеца да отсъства. Имам чувството, че именно заради това се държат така в момента и проявява незаинтересованост към внучето си – уж прояви разбиране, уж тя сама каза, че няма да отменяме нищо, а в крайна сметка май се е обидила и почувствала засегната, че не присъстваше. (За което я разбирам напълно – детето ѝ се жени, а тя да стои вкъщи сама... Не искам да си представям как се е чувствала...).
Усещам обаче, че свекърът се гласи внучето да бъде кръстено на него, а тя да идва у нас като ни изпишат от родилното. По отношение на името ще останат разочаровани – детето няма да бъде кръстено на никого. Въпросът ми е Вие бихте ли поканили свекървата у Вас при положение, че нито веднъж не е питала дали нещата с детето са наред, дали всичко е нормално по време на бременността, едно чорапче не му е купила дори и по никакъв начин не е показала, че се радва, че ще става баба?
