Отговори
# 15
  • Мнения: 6 764
Тази болест се развива доста бързо, особено при човек, който злоупотребява с алкохол. Съвсем скоро ще се наложи да постъпи в болница, ще му е нужна кръв и общо взето, познавайки начина на функциониране на нашата здравна система, ако няма близък с него, човечеца е обречен. Не знам до колко добре познавате този мъж, но алкохолът много променя хората, т.е не изключвайте варианта реално да не е чак толкова зле или да има назначено лечение, но сам да не го спазва. Чисто човешки, ако имате връзка със сина, споделете за срещата, кажете му, че за вас човека има нужда от медицинска помощ и подкрепа. Не мисля, че това е кой знае какво вмешателство. Ако на мен някой ми каже, че баща ми има нужда от помощ, бих била благодарна, не обидена.

# 16
  • Мнения: 11 003
Знам какво е близък човек да си отиде за няма и 3 месеца, заради цироза и куп усложнения, причинени от алкохол.
Против непоисканото добро съм, но в случая бих си нарушила принципите.

# 17
  • Мнения: 50
Бих казала на сина му, защото после ще ми е съвестно и ще се чудя дали не съм сгрешила... Пък нека стана лоша.

# 18
  • Мнения: 7 244
Бих се обадила на сина, дори без да се колебая много. В случая ще си наруша принципите да не се меся в чужди неща.

# 19
  • Мнения: 5 266
И тия информации, които на нас често ни се струват много добра идея, още по-често се оказват коляма грешка.
Аз отговорих като дъщеря. Няма да съдя човека, който ми е казал, като добър или лош- това имах предвид. Очевидно моят отговор те е накарал да се почувстваш некомфортно, съжалявам. Тогава те съветвам наистина да не взимаш отношение, запази си спокойствието.

ПП Казусът явно междувременно е завършен. Чудесно решение.

Последна редакция: сб, 02 яну 2021, 18:17 от Ли Лу

# 20
  • Мнения: 6 622
Аз бих казала даже и с риск да си развалим отношенията. Иначе цял живот би ми било съвестно и бих се питала дали не съм могла да му помогна.

# 21
  • Мнения: X
Не, не съм се почувствала неудобно, просто наистина не знаех какво да направя. Тук се получават отговори и помагат. Наистина благодаря, че се включите всички!

# 22
  • Мнения: 19 820
Азалия, аз по принцип съм супер дистанциран човек, но когато видя, че някой е на предела на силите си, вреди си сам или не осъзнава колко сериозно е това, което се случва с него, рискувам и се опитвам да помогна. Бих се свързала директно със сина и бих му обяснила "така и така, знам, че не ми е работа, това са си ваши семейни неща, но понеже уважавам баща ти и смята, че е добър човек, виждам, че има нужда от помощ и т.н.".
Вече, ако сина не предприеме нищо, бих опитала да го придумам да му помогна да влезе в болница, да го придружа при лекар, изследвания. Ако няма пари, да услужа.
Хич не го мисля дали ще ям "@айно" после, ако мога с нещо да помогна на човека.

# 23
  • Мнения: X
Ами аз с тази идея тръгвам и точно така започна веднъж разговорът "знам, че не ми е работа, ама... " и единственият резултат беше, че поне учтиво ме изслушаха, но ми отговориха "точно така, не е твоя работа", така че... От патене питам, не защото съм нерешителна или не знам как се постъпва в такива случаи.
Момчетата обещаха, че ще се заемат. Никога не са го изоставяли през годините. Той наистина е добър човек, потъна заради добрината си и неспособността да се справи с накои неща. Затова пък си отгледа момчето, изучи го, направи го самостоятелен и добър довек. Затова заслужава да му се помогне.

# 24
  • Мнения: 12 100
Аз бих се обадила, но бих споделила само симптомите, които виждам, без да уточнявам какви съмнения имам по отношение на диагнозата. Достатъчно е да кажеш, че нещата са се влошили последните дни. Ако синът е на място, ще хване първия полет.

# 25
  • Мнения: 5 903
Бих се свързала със сина без да ми мигне окото какво мислят другите! Ти няколко пъти повтори, че бащата е добър човек. Обади се на детето му. Аз бих искала да знам, ако съм на мястото на сина.
Побеснявам, когато хората премълчават, защото не е тяхна работа хорското нещастие. Иначе с наслада се обсъжда кой с кого е спал снощи и колко кила е качила Х,, че и съвети се дават.
но за истинската беда всеки си трае. Аз те подкрепям да се свържеш със сина. Направи го както ти казва сърцето ти, а не разумът. Ти какво губиш? Помощта от непознат често е безценна.
Предлагам ти да заключиш темата, че много тъпотии ще изчетеш.

# 26
  • София
  • Мнения: 485
Аз бих се обадила, защото иначе цял живот ще се чудя можело ли е нещо да направя, за да помогна на този човек.
А и от гледна точка на дъщеря ако нещо такова се случва с родителите ми, бих искала да го знам.

# 27
  • Мнения: 818
Веднага бих се обадила, без да губя излишно време с тази тема. Щом става дума за човешки живот, било то и за непознат. Дори и да не съм сигурна за диагнозата - пак ще се обадя.

# 28
  • INFJ
  • Мнения: 9 326
Дори някой пак да ти каже "да, права си, не е твоя работа", ти също така любезно можеш да кажеш, че си направила каквото си сметнала, че е правилно в тази ситуация и си постъпила по начин, по който ти се иска да постъпят с теб, ако някой ден се наложи, недай си Боже.
Аз бих говорила лично с момчето възможно най-скоро.

# 29
  • Мнения: X
Ами... писах на момчето. Отговори ми. Колегите също са се свързали с него днес. Октомври си е идвал, не успял за Коледа заради ковид, в Англия е, работи в електроцентрала. Той е инженер по топлотехника.
Каза, че се чуват с баща му всеки ден по 20-30 минути и нищо не му е казал. Не може да си дойде преди 1-ви февруари. Притеснен е... не е знаел. Много учтиво се отнесе. Ще задейства познати и ще видим какво да правим, но трябва да се реагира.
Ами това е. Казах! Пък от тук нататък, ще видим. Дано съдбата е благосклонна.

Общи условия

Активация на акаунт