Здравейте! Работата е там, че от една година и малко имам нов приятел. Той е малко особен бих казала. Добро момче е, но се изразява не много точно и може би и това е причината за проблема ми. Майка ми не го харесва. Смята че не е за мен, че ме проваля. Но аз не съм на това мнение. Според мен момчето е много способно- в това съм сигурна, виждала съм го с очите си. С него прекарваме много време заедно, което е и причината да разбирам какво всъщност казва- поради това, че понякога не се изразява точно. Разликата в поколенията може би също играе голяма роля. Чувството му за хумор не е като на моите родители и по-точно като на майка ми. С баща ми се разбират. Майка ми е по-особен характер. Иска всичко да е перфектно, нещата да стават така, както тя искат. Това е и причината с нея постоянно да се караме за всичко. Смята, че заради него съм се отдалечила от нея, но просто не искам да прекарвам време с човек, който постоянно се кара за нещо и след това се муси. Та кой иска? Казва , че съм се отдалечила от приятелите си. Това е така, подкрепям. Но причината не е в партньорът ми. Тези приятели не бих ги нарекла точно така. Прекарала съм много време с тях и все пак не мога да споделям толкова колкото с приятеля ми. Освен това се забавляват по начин, който аз наистина не харесвам, не е моето нещо. С това не казвам, че са лоши хора, напротив, но просто не са мой тип. Приятелят ми и майка ми се различават доста. Може би и това е причината да не се разбират. Вашите родители как приемат партньорите Ви? Как сте се справили с подобни проблеми, ако сте имали? Какво бихте ме посъветвали? Наистина това психическо натоварване, което майка ми ми причинява, защото нещо не е както тя иска, ми идва в повече...
*Извинявам се предварително за всички правописни, граматични и т.н. грешки, ако има такива*
*Извинявам се предварително за всички правописни, граматични и т.н. грешки, ако има такива*
