медицина - правилния избор?

За ученето на медицина  въпросите са:
1. Ще бъда сред болни/умиращи хора, ще мога ли да го понеса/свикна и живея с това?
2. Мога ли да понеса самообвиненията, че пациента ми умира въпреки/поради моята компетентност?
3. Готова ли съм да загърбя личния си живот и свободно време за да бъда на чуждо разположение?
4. Мога ли да понеса гледката на кръв/рани?

От друга страна си само 10 кл. и може би не си узряла да си задаваш подобен тип въпроси...
Твоите въпроси звучат повече като за бизнес план, не че има нещо лошо де, ама за медицината ъгъла е друг...

Здравей,
 фармацевтиката също не е детска игра, има тоооолкова много химия. При медицината още във втория семестър слизаш в моргата за да се учиш. Показват ти туморни клетки, правите дисекции. Трябват много здрави нерви за да се учи медицина. Миризмите в моргата не се забравят. Медицината е призвание, не е професия. Не е нужно да сте сред умиращи хора...зависи какво специализирате. Ренгенолозите седят в една стая и четат ЯМР, Ехо и т.н.
1. Разбира се,че е тежко. Трябва да се чете много. Грешките в тази професия са с тежки последици. Време ще имате, ако знаете как да го организирате. Имах една позната, която преди Физикума беше повикала свещеник да й чете,че беше в нервна криза.
2.Няма значение кой университет е завършил човек. Ако човек има желание да е на нивото на световните си колеги се абонира за медицински списания и се информира и чете. На английски има всичко, наистина всичко. Намират се и докторски работи в интернет...
3.Какво е достойно заплащане? След като завършите ще специализирате. Преди години помня,че специализацията в България не се плащаше...вие може и в Чужбина да специализирате. Вижте програмите. Още по-добре, защото ще се научите да уважавате пациента, а не да го третирате сякаш вие сте Бог а той е простосмъртен.
4. Специализацията е трудна навсякъде. Ти си им момиче за всичко. Мълчиш и ги гледаш как работят за да се учиш от тях. Седиш с часове в операционната и държиш крака за да смени ортопеда ставата на някоя 100 кг. баба. Не всички искат да те учат, не всички виждат в теб бъдещ колега, а конкурент.
5.Нерви ви трябват определено, но само докато завършите. Ако специализирате за личен лекар ще имате нормално работно време, няма да гледате нито умиращи хора(то от живите да те е страх...) нито рани и кръв. Има много видове специализации. Педиатрите се занимават само с дечица (не говоря за детски хирурзи).
Аз не съм следвала, исках,но не бях добре здравословно(да, физически трябва да си в много добра форма). Информирала съм се много добре и 50% от близките ми приятели завършиха медицина, т.е.имам информация от първо лице.
Желая ви успех. Въпросите ви са само материалистични и лишени от всякакъв алтруизъм(отбелязвам само без да съдя, без лоша мисъл).Помислете внимателно, не че не може да опитате един,два семестъра и да се прхвърлите;) Няма страшно опитайте, пък ако не е за вас ще смените,нали? Аз сменях два пъти;)

Аз се извинявам, че не съм съвсем по темата, но по двете специалности не са ли едни и същи приемните изпити или моята информация е стара?

Точна Ви е информацията.

В такъв случай не виждам нищо наложително да се избира специалност от сега, щом подготовката е една и съща.

Съвсем на място са си въпросите, не е нужно да показва алтруизъм, когато поставя конкретни неща, които я вълнуват, нито да се подготвя за вечна вина и невротична отговорност. Ако всички разсъждаваха така, нямаше да има лекари. Това е най-смислената професия, да можеш да помагаш, да знаеш толкова много и да се сблъскаш с живота във всичките му измерения е нещо, което малко хора могат да постигнат. Усилията са големи, но ако ти е интересно, не ти тежи. Има много неуредици, но къде ги няма и кой може да гарантира реализация в други професии? И аз си блъсках много главата с тези въпроси, когато детето ми избра тази специалност. Вече не мисля правилно ли е, времето ще покаже. Но плодовете със сигурност се берат след поне 15 години усилен труд.