2020 - щастливи, тъжни - равносметката

Не мога да кажа, че беше лоша година за мен. В работата имаше положително развитие по отношение на заплащането. Като цяло бих я нарекла странна година. Наложи ми се да науча нови неща, за да мога да работя онлайн. През лятото успях да походя насам натам с приятели. Единствено през пролетта ми липсваше планината с глупавата забрана. Вируса май го изкарахме вкъщи само с липса на обоняние за няколко дни и хрема. Не съм се притеснявала да се срещаме с роднините - малко сме и не работим с много хора, за да има голям риск за по-възрастните. Същото е и с приятелите. Двете ми най-добри приятелки, с които се виждаме всяка седмица го изкараха - едната по-леко, другата като много тежък грип. Но сега са добре и пак подновихме срещите.

За мен не беше добра година. Бях под карантина два месеца, за малко не се побърках. Също така, останах без работа цяло лято. Човека, с когото 5 години градяхме бъдеще заедно се разделихме по брутален, съсипващ нервите ми начин. Сега осъзнавам, че е за мое добро и е било урок, който е трябвало да науча по трудния начин. Здрава съм, семейството ми също, това е най-важното. Дано новата година ни донесе още здраве, това е най-важното.

Тази година ми е толкова объркана....
С Ковид се срещнахме още в самото начало.  Много се изплаших, много. Крепеше ме мисълта, че щом мм го мина леко и аз някак ще се справя. Не минах леко, не съм се тревожила никога за живота си, но в онзи момент наистина си мислех, че няма да ме бъде. Минахме и през това и сме живи и здрави. За семейството и по-специално възрастните роднини продължавам с пълна сила да се тревожа всекидневно.
В работата беше лудница, толкова стрес и проблеми. Финансово - ок , няма да се оплаквам.
В личен план- имахме и хубави и лоши моменти. В края на деня, винаги съм благодарна, че мъжът ми е до мен , дори когато ми идва да го фрасна защото е задник.
Срещнах нови готини хора, за сега интересни приятелства, мога само да се надявам да продължат напред в годините.
Тъжно ми стана малко преди Коледа- винаги събираме голяма група приятели поне 20 човека, за да отпразнуваме рд на мм. В годините посрещахме нови гаджета, после съпруги , а миналата година в компанията да празнуваме имаше дори и бебче. Тази година нямаше как да правим купон, от тези над 20 човека, за които всяка година отваряхме домът си , дали се обадиха 4-5 ?! Много тъпо ми стана, признавам си.
Не смея да правя големи планове за новата година. Само да сме здрави, друго не искам.

Най-най-най ужасната ми година за мойте 20 години. 2 катастрофи, едно паническо разстройство, паник атаки и безпокойство същи загубих (просто вече не сме близки) може би най-сърцатия и добър човек, който познавам. Отношенията с партньора ми стават все по-токсични. За топа на края на нещастната година баща ми се разболя от пневмония и ме съкратиха от работа. Моля се за спокойствие, здраве, щастие и решителност!

За мен лично 2020 г не беше лоша. Предложиха ми постоянна работа, а мислех, че ще остана без работа. В личен план сме здрави и мен това ме прави щастлива, искам само да сме живи и здрави и да имаме работа и пари, друго не ми трябва...

Странна година. Не мога да кажа, че е много лоша, нито много добра. Работата ми пострада, финансите също. Но пък сме здрави всички, което никак не е за пренебрегване. Нямам сътресения сред приятелския кръг, което ме навежда на мисълта, че правилно съм преценила малкото хора, които допускам близо до себе си. Даже отношенията ми с някои от тях станаха една идея по-близки. Откъм мероприятия - кофти. Имах билети за концерти, които очаквах с нетърпение, но не се състояха. Все пак са отложени, а не отменени. Бял кахър както се казва. Надявам се нататък да вървим нагоре вече.

При мен годината започна хем добре - сгодихме се малко след Коледа и тогава започнахме да уреждаме дата и всичко, хем зле, защото за първи път карах грип изключително тежко. Мислех си, че ще стигна до болница, така не съм карала никога. След боледуването ми остана да си влача и хипервентилация.
После дойде Ковид, през цялото време имах чувството, че сме в някакъв филм, докато ни убеждаваха, че страшно няма, я се виждаше че има.
Края на март вече дойде хубавата новина, че съм бременна. Финансово бях засегната, заради бременността (болнични).
Сега, накрая, като погледна годинатя определено е от хубавите за мен. Бременността ми беше лека, и макар че ми се отне "възможността" да обикалям по магазините да търся дрешки и да купувам неща за бебето (реално отидохме веднъж да огледаме още април, а след това беше онлайн, или ходеше друг) беше много хубав период.
Със цялата Ковид история успях да преосмисля, кое е наистина нужно и кое не, а това ми помогна да се подготвя за бебка по-добре.
Плановете ни за "сватба" не пострадаха, защото от самото начало идеята ни беше за подпис със най-най-близките. Отидохме и подписахме, седнахме в една квартална кръчма, където по начало рядко има хора и спазват мерките. Важно ни беше просто да си поседим заедно.

Така че мога да се нарека щастлива, въпреки че много неща ми загорчаха тази година. Някои хора изтрих от живота си, заради поведението им, но това са хора, които и преди не бяха важни за мен. Разбрах на кой мога да разчитам безусловно, но и кой слага "цена" за помощта си.
Горчи ми, колко хора разсъждават по начин, който е меко казано нечовешки. Горчи ми, че се допускат същите грешки от преди 100 години.
Може да имаме смартфони, но ние сме останали също толкова не-смарт, както хората тогава.

Но най-страхотният съпруг беше до мен снощи, хранейки дъщеря ни, докато аз чупех питката. Единственото, което ми липсваше в този момент са тези, които няма как да се върнат при нас. Но знам, че бяха там някъде и ни гледаха. И това ми стига.

С много объркано чувства съм. Дано 2021 да не е толкова объркваща. Дано това вече свърши и човечеството да научи урока си.

Тази година не беше лека - случиха се и хубави неща, но и много гадни неща, които не мога да преодолея.

В професионален план нещата при мен се развиха добре - подписах постоянен договор, но работата ми се увеличи, чувствам се напрегната, защото съм перфектционист - отнема ми много повече време и нерви, но финансово съм добре, в това отношение не мога да се оплача.

От здравословна страна нещата не са много добри, все още не съм боледувала от ковид, но не се плаша чак толкова за себе си, отколкото за родители и роднини, които имат много придружаващи заболявания. Част от семейството ми премина през вируса и носи последствията от него (високо кръвно, постоянно главоболие и т.н.). Починали познати също имам, много ми е тъжно за всички, които по някакъв начин са засегнати от вируса... Качих излишни килограми от стрес, които трябва да сваля в най-скоро време...

В личен план нещата не са много добре, но получих добри уроци - научих кой наистина държи на мен, кой остава въпреки трудностите и ме подкрепя, останалите зачеркнах, чувствам се по-спокойна. Няма излишни драми. Мога да кажа, че се обградих с хора, които са ми като семейство - мога да разчитам на тях, без да се замисля, това много ме радва. По-спокойна съм, но не мога да кажа, че съм щастлива в личен план, дано и това да стане през новата година, здравето ми е по-важно на този етап.

Пожелавам на всички много здраве, радостни моменти и спокойствие! Искрено се надявам, че 2021 ще ни донесе по-приятни емоции!

Изключително силна за мен година.
Като израстване, развитие, промяна и тн.
Отключи креативността ми, пренаредих много приоритети и познанствата. Разделих се емоционално с много хора и стари вярвания.
Създадох семейство и дом в душата си, сина ми успешно стана студент, баща ми е здрав и щастлив.
Научих се на истинско смирение, приемане и благодарност.
Изпълнена съм с любов и радост заради всичките си избори, наслаждавам се.
Липсват ми само пътуванията, както и време и пари за тях в момента. Но и това няма да е винаги така, нали?

Една от най-хубавите ми години.
Починах си много добре през карантината, открих разходките в планината и спокойствието у дома. Имах страхотна почивка , после си счупих крака и другата половина от лятото я прекарах в София, но всичко мина и замина.
Наистина не съм си представяла по-добра година, чувствам се невероятно благодарна за всичко, което ми поднесе 2020-та.🤗

Годината  беше сравнително добра,  хареса ми.
От началото и съм свободна,  работя за себе си от дома.
Напуснах работа в гнездо на оси, оставих ги да се самоизяждат.
Сега съм спокойна, имам много свободно време.
За сега сме здрави, въпреки изкараната тежка настинка  през февруари. Тогава се наложи няколко дни да се мотаме по летщето, само китайците бяха с маски.  Така като чета в темите за Ковид 19, май сме били от първите боледували. Влачихме го до май месец, но и това мина. ЛЛ ни лекуваха по телефона.
ММ също е доволен, работи на заплата, отказа се от таксито.
2 пъти по за 1 месец ни гостуваха  дъщерята и внука. Но едно наше пътуване за при тях се провали - спряха полетите м. март. Но пък после наваксахме.
И така с добро и не толкова добро годината свършва.
Надявам се 2021 да е  също интересна.
Като  сме живи и здрави всичко се нарежда.

Странна година и за мен. Сферата, в която работя страда от Ковид. Поради това, и поради счупване, имам всичко на всичко 5 работни месеца
Но пък нямам чак такива разходи, така че финансово не се оплаквам.

Здрави сме.

В личен план..също много странно. Първа Коледа от 13 години, в която съм без партньор.  А имах и 2 силни опарвания, които още ми държат. Дано на следващата да не е така.
От април натам ходих на доста разходки, макар и само с най-близките ми хора. Успях да направя едно пътуване с най-добрата ми приятелка. Сближих се с още 2 момичета, а женска компания ми липсваше. Но освен това последните 2 месеца станах много затворена, нямам желание и потребност да общувам, нито да излизам.  Което е силно необичайно за мен.

Дано 2021 е по-добра, и положителните неща да преобладават.

За мен годината беше добра. Финансово не сме претърпели загуби. По време на карантината реших да се погрижа за здравето си. Започнах да спортувам и да ходя при специалист по хранене. Отслабнах 17 кг и диабетът ми се подобри. Осъзнах, че години наред съм поддържала безсмислени приятелства с хора, които са коренно различни от мен. В кризата видях истинското им лице и тоталната им липса на емпатия и състрадание към другите. Приключих с напъните да сме приятели. С други приятелството ни стана още по-силно.
Пожелавам на всички  2021 да ви донесе здраве, благоденствие и любов!

И за мен 2020 година беше малко странна. Исках да започна като автобусен шофьор, но обявената карантина обърка тотално плановете ми. В началото на ноември рискувах и напуснах работа, без ясната визия колко дълго ще трае това да съм без работа. Но явно съм роден под щастлива 🌟 и 1.5 месеца по-късно започнах работа отново като международен шофьор, макар и на 7.5 тонен камион. Но усещането отново да си на път не може да се опише, зарежда те с приятни емоции, независимо, че сега, на 25.12 почивам на паркинг в Германия, близо до град Касел.