Здравейте!
Скоро ще прехвърля 30-те и напоследък често си правя мислено резюме на всички мои "псевдо" връзки и полу-любови. Стигам до заключение, че противно на общоприетите норми, някои хора могат да бъдат щастливи, целеустремени и успешни само ако... си стоят необвързани. Физически, емоционално, всякак.
Надявам се да не се бърка с крайния егоизъм. Напротив. Като се върна назад, периодите, в които съм била напълно ок със себе, отдадена за близките и радваща се на живота са точно тези. В които не съм обвързана или емоционално ангажирана. Съгласна съм, че най-здравословно е човек да пробва и да си търси половинка докато нещата си дойдат на мястото. Да има здрави лични граници и да продължи напред, когато е нужно, без да изпада в мелодрами. Да създаде семейство, деца и т.н.
Но не всички са с гореспоменатите фабрични настройки
Аз много трудно преодолявам тези кризи и буквално мога да изляза извън строя за няколко години след подобно нещо. Проблемите, които съм имала в университета, след това в работата и като цяло, винаги са били в следствие на тежка раздяла или неосъществена връзка. Предпочитам да не рискувам в тази посока, защото усещам как живота изтича между пръстите.
Първата история беше преди 10-12 години, когато той ту ме приемаше сериозно, ту не. Помня, когато кандидатствах в университета, как ми каза "Няма да те приемат в тази специалност. Знаеш ли каква обща култура трябва за там?". Е, приеха ме. Накрая ме заряза изневиделица заради друга. Години след това и до ден днешен се разкайва и пише от време на време. Не ми досажда, но се сеща, след като от години няма смисъл.
Вторият беше омайник. В последствие се оказа женкар без задръжки и накрая - насилник.
След време попаднах на Номер 3. Това е неосъществена връзка. Дали заради недоразумения и обстоятелства, несподелени чувства или заради мои дефицити в характера, които отблъскват. Факт е, че се сдобих с огромно количество негативна енергия от скандали, обиди и неуважение.
Не се стремя да изглеждам като потърпевша от несправедливи обстоятелства. Всичко, което се е случило е било с изричното мое съгласие. Също имам недостатъци и не винаги действам като по учебник с близкото обкръжение. Страх ме хваща като гледам и мои приятели, как след дългогодишни бракове изведнъж разбират, че изобщо не познават партньора си.
Не казвам, че всички трябва да живеят сами като кукувици. Радвам се за тези, които са изградили хармонични партньорства и го пожелавам на останалите, които все още не са.
За свръхчувствителните по темата (като мен) не е ли по-добре да не рискуват и да вложат цялата тази енергия в други неща, които ще ги развиват и удовлетворяват? Мисля, че да Обществените норми (връзка, дом и семейство) не са задължителни за спазване, особено щом не вредиш на никого.
Животът е даден, за да бъдеш полезен, креативен, да се развиваш и да му се радваш. Може и в солово изпълнение.
Скоро ще прехвърля 30-те и напоследък често си правя мислено резюме на всички мои "псевдо" връзки и полу-любови. Стигам до заключение, че противно на общоприетите норми, някои хора могат да бъдат щастливи, целеустремени и успешни само ако... си стоят необвързани. Физически, емоционално, всякак.
Надявам се да не се бърка с крайния егоизъм. Напротив. Като се върна назад, периодите, в които съм била напълно ок със себе, отдадена за близките и радваща се на живота са точно тези. В които не съм обвързана или емоционално ангажирана. Съгласна съм, че най-здравословно е човек да пробва и да си търси половинка докато нещата си дойдат на мястото. Да има здрави лични граници и да продължи напред, когато е нужно, без да изпада в мелодрами. Да създаде семейство, деца и т.н.
Но не всички са с гореспоменатите фабрични настройки
Аз много трудно преодолявам тези кризи и буквално мога да изляза извън строя за няколко години след подобно нещо. Проблемите, които съм имала в университета, след това в работата и като цяло, винаги са били в следствие на тежка раздяла или неосъществена връзка. Предпочитам да не рискувам в тази посока, защото усещам как живота изтича между пръстите.Първата история беше преди 10-12 години, когато той ту ме приемаше сериозно, ту не. Помня, когато кандидатствах в университета, как ми каза "Няма да те приемат в тази специалност. Знаеш ли каква обща култура трябва за там?". Е, приеха ме. Накрая ме заряза изневиделица заради друга. Години след това и до ден днешен се разкайва и пише от време на време. Не ми досажда, но се сеща, след като от години няма смисъл.
Вторият беше омайник. В последствие се оказа женкар без задръжки и накрая - насилник.
След време попаднах на Номер 3. Това е неосъществена връзка. Дали заради недоразумения и обстоятелства, несподелени чувства или заради мои дефицити в характера, които отблъскват. Факт е, че се сдобих с огромно количество негативна енергия от скандали, обиди и неуважение.
Не се стремя да изглеждам като потърпевша от несправедливи обстоятелства. Всичко, което се е случило е било с изричното мое съгласие. Също имам недостатъци и не винаги действам като по учебник с близкото обкръжение. Страх ме хваща като гледам и мои приятели, как след дългогодишни бракове изведнъж разбират, че изобщо не познават партньора си.
Не казвам, че всички трябва да живеят сами като кукувици. Радвам се за тези, които са изградили хармонични партньорства и го пожелавам на останалите, които все още не са.
За свръхчувствителните по темата (като мен) не е ли по-добре да не рискуват и да вложат цялата тази енергия в други неща, които ще ги развиват и удовлетворяват? Мисля, че да
Обществените норми (връзка, дом и семейство) не са задължителни за спазване, особено щом не вредиш на никого. Животът е даден, за да бъдеш полезен, креативен, да се развиваш и да му се радваш. Може и в солово изпълнение.
