- Публикувана: 16 дек. 2020, 12:18 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2021, 19:38 ч.
"За" и "против" да кажеш на приятел, че си си купил нещо скъпо?
Може да изпитам горчивина, че нещо не ми се случва на мен, а не, че се случва на друг.
За финансови възможности или невъзможности никога не говоря с друг, освен мъжа ми.
И когато сме били много състоятелни, и когато сме били на дъното, никой не е разбирал. Защото не сме се изхвърляли със прескъпи вещи, винаги сме били на златната среда.
Да, събрах приятели на среща, да им кажа че сме си купили къща и се местим и толкова. Но това колко получавам и какво спестявам си го знаем само у дома.
И когато сме били много състоятелни, и когато сме били на дъното, никой не е разбирал. Защото не сме се изхвърляли със прескъпи вещи, винаги сме били на златната среда.
Да, събрах приятели на среща, да им кажа че сме си купили къща и се местим и толкова. Но това колко получавам и какво спестявам си го знаем само у дома.
Не изпитвам и никога не съм изпитвала горчивина, че на някого му върви повече,
Ами приеми, че има хора които имат други теми за разговор освен пари и секс.
Интересна ми е тази потайност, аз винаги съм била отворена книга за тези неща, но може би защото и нямаме чак толкова много "да крием" от хорските очи. 
Аз се хваля само на една приятелка и то за прозаични неща. Тя ми казва, че съм луда да дам определена сума за палитра сенки, аз й казвам, че е луда да харчи толкоз пари в секс шоп и то не за вибратор, а за стимулиращи един муньо облекла.
На никого друг не казвам какво съм купила или колко струва, ако случайно питат. Като питат буквално отговарям със "Защо?". Слава богу никой немец не се тревожи от цената на вещите ми, а нашенци са рядкост наоколо.
На никого друг не казвам какво съм купила или колко струва, ако случайно питат. Като питат буквално отговарям със "Защо?". Слава богу никой немец не се тревожи от цената на вещите ми, а нашенци са рядкост наоколо.
Просто не разбирам защо трябва да се крие? Твоят познат е на друго мнение ли, нищо не се разбира... Чувала съм, че някои крият, за да не им завиждат или да не ги урочасат. Приятел ще се зарадва на успеха ти/радостта ти. Това е обикновена информация, като "ще сменям работа", "брат ми ще се жени" и т.н.
Като гледам, ти самата се чувстваш клошарка.
И аз моята пералня - 500 лв - я купих за 3 месеца изплащане. Всички ме питаха защо само 3 месеца - но не защото ме смятат за клошарка, а защото тогава доходът ми беше 750 лв и плащах наем 200. При такава финансова ситуация да давам 170 лв месечно за пералня за кратък срок, вместо 50 лв за по-дълъг, им се виждаше лошо планиране. За мен обаче не беше лошо планиране, защото изплатих пералнята още през летните месеци и като дойде зимата с трицифрените сметки за ток, вече нямах борч 'уред на изплащане'.
Плюс това повечето хора си правят изплащането за дълъг срок за лично удобство, не е задължително поради липса на средства.
Ако си от тези, дето обясняват надълго и нашироко за ниския си доход, колко трудно се справят и каква далавера/промоция/евтино са уцелили, е напълно нормално да избягват да ти говорят за неща, които надхвърлят твоята черга. Вика му се такт на това.
Имам една приятелка, която ходи на маникюр и педикюр веднъж на 3 седмици. Знае, че аз пари за такова нещо не бих дала, но не е тръгнала да си крие ръцете в джобовете - знае че нито й завиждам, нито й броя парите.
Та, ако някой крие скъпа покупка от теб, може би трябва да се замислиш дали причината е само в дохода ти като число, или си показала, че си склонна към завист и гледане на чуждото канче.
И аз моята пералня - 500 лв - я купих за 3 месеца изплащане. Всички ме питаха защо само 3 месеца - но не защото ме смятат за клошарка, а защото тогава доходът ми беше 750 лв и плащах наем 200. При такава финансова ситуация да давам 170 лв месечно за пералня за кратък срок, вместо 50 лв за по-дълъг, им се виждаше лошо планиране. За мен обаче не беше лошо планиране, защото изплатих пералнята още през летните месеци и като дойде зимата с трицифрените сметки за ток, вече нямах борч 'уред на изплащане'.
Плюс това повечето хора си правят изплащането за дълъг срок за лично удобство, не е задължително поради липса на средства.
Ако си от тези, дето обясняват надълго и нашироко за ниския си доход, колко трудно се справят и каква далавера/промоция/евтино са уцелили, е напълно нормално да избягват да ти говорят за неща, които надхвърлят твоята черга. Вика му се такт на това.
Имам една приятелка, която ходи на маникюр и педикюр веднъж на 3 седмици. Знае, че аз пари за такова нещо не бих дала, но не е тръгнала да си крие ръцете в джобовете - знае че нито й завиждам, нито й броя парите.
Та, ако някой крие скъпа покупка от теб, може би трябва да се замислиш дали причината е само в дохода ти като число, или си показала, че си склонна към завист и гледане на чуждото канче.
В случая приятелката й е потайна за нейните неща, но разпитва нея. Ако си истински приятел не би тръгнал така да разпитваш човек, който няма много възможности, освен ако не е с цел да му помогнеш по някакъв начин.
Има и още нещо относно тези дребни коментари и въпроси. Питащият може всъщност да не иска да обиди някой, но другият човек просто да е докачлив на дадена тема и да го тълкува по друг начин.
Има и още нещо относно тези дребни коментари и въпроси. Питащият може всъщност да не иска да обиди някой, но другият човек просто да е докачлив на дадена тема и да го тълкува по друг начин.
Сега се сетих за една колежка, която винаги ще те пита "това ново ли е? Откъде го взе? Колко струваше?" и ако й кажеш, накрая винаги завършваше с "тцтц, много скъпо!". Доста ми лазеше този ритуал по нервите... 
Сега се сетих за една колежка, която винаги ще те пита "това ново ли е? Откъде го взе? Колко струваше?" и ако й кажеш, накрая винаги завършваше с "тцтц, много скъпо!". Доста ми лазеше този ритуал по нервите...