Нарцисизъм

  • 34 773
  • 583
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 6 166
Нарцисите страдат и от други болести.
Simple Smile

Дай пример. Запек?

# 571
  • Мнения: 2 053
Ама изобщо не така. Той бил нарцис и бил направил жена си луда калинка, ама ние си работим в сговор. Няма такъв филм. Такива хора винаги си показват истинското лице след известно време. И се почват такива мръсни, долни, гнусни игрички, които пречат на работата през цялото време. Изобщо не е така, че едва ли не този кошмарен характер да не повилиява и извън дома. То е ужас да се работи с тези същества. Да не говорим как добре се мазнят и как влизат на шефовете под кожата, точно защото и шефовете повечето са с болно его и примират някои да ги четка от сутрин до вечер колко са велики и са тотално заслепени от цялата лъскава опаковчица.

# 572
  • Мнения: 7 874
нарцисите на работа са лесни за управление понеже са доста предвидими, ако имаш остър ум..
но да не ти са в къщата, това ти изяжда радостта от живота, ако ти е партньор примерно...вечната драма и жажда за адреналин, да се напълни празната пропаст..

# 573
  • Мнения: 3 350
lovely,
Ти каква работа имаш с нарцисите ? Какво налага да си в тяхната компания ? Очевидно Дренка работи с тях и не й пречи. И очевидно ти нямаш такива компетенции.

# 574
  • Мнения: 2 053
Ами, за жалост имам колеги нарциси, това ми е в работата всеки ден. И преди съм имала и сега, и шефове нарциси също. Няма да напусна, защото има отровни хора наоколо. Въобще не ми дреме какви компетенции имам. За какви компетенции говорим изобщо, нещо много на сериозно се взехте.?! Тука сме във форума бг мама. Аз тук споделям опит на препатил, а не на психолог. Имам и близки нарциси, с които съм живяла. Ти да не би да имаш компетенции? Ти психолог ли си? Или просто си търсиш да се заяждаш? Толкова от мен към теб, оттук нататък те подминавам в постовете.

# 575
  • София
  • Мнения: 11 886
Аз съм била доста години сред ситуационни нарцисисти – известни хора. В някакъв смисъл се отличават от хората с диагноза, но все пак, всички, които сме били в този бранш и жанр си имаме някакви поне поведенчески отклонения. Това се води тежък характер, сигурна съм, че не е приятно за всеки, но пък често на почти всеки е много интересно. В работата съм съгласна, че не е драма. Драма са социопати и психопати, но е прекрасно, че никой почти не е в състояние да ги разпознае, та страданието пак не е голямо. Страдат близките, по моему, най-уязвими са децата. Останалите имат избор и могат да си тръгнат и от работа, и от мъж, жена, даже и от роднини злонравни.

# 576
  • Мнения: 17 402
То затова се казва(ше) семейна единица. Не е за всеки работа да рови там.

# 577
  • София
  • Мнения: 11 886
Няма безчувствени хора. Една от ежедневните ми дейности - уча хората да разпознават емоции и преживявания. Дори да не ги споделят.
Да разпознават емоции е едно, да съчувстват и да имат съвест е съвсем друго нещо. Ако на това могат да се научат някои би било страхотно.

# 578
  • Мнения: 6 166
Няма безчувствени хора. Една от ежедневните ми дейности - уча хората да разпознават емоции и преживявания. Дори да не ги споделят.

Не е съвсем така. "Нормалните" хора не можем да разберем какво е да се чувстваш празен.

Аз преди години имах едно гадже и той ми казваше често, че се чувства празно. Че чувства, че не чувства нищо. Ем, опитах се и аз така  като него, да го разбера, ама напъвах напъвах и не стана.

От друга страна 90% от скандалите ни идваха от това, че той не може да съчувства. Наистина се опитва. Обяснявам му. Посочвам му как през тялото преминава емпатията и не та не. Просто той си е осакатен в това отношение.

Ще дам пример с една психоложка - за нея изненадата не било чувство, т.к. може да е положително и отрицателно, а радост също не било чувство, защото можело да бъде само положително. И тя помагаше на хората да си разпознават чувствата.. Но за друго я давам за пример.

Има изследвания, че хора от клъстър Б използват лимитиран набор от чувства. Много лимитиран. Спорен мен дори някои чувства дори не ги могат. Примерно аз ще се зарадвам на ситния дъжд като малко дете, а някой нарцис ще се зарадва като надцака някой, но отдолу на привидната радост стои несигурност или завист.

# 579
  • Мнения: 17 402
От къде накъде се самоопределяте за нормални? По колко средно нарциса познавате, та съдите глобално?
Емпатията не е съчувствие. Съчувстеието не е емпатия и не е полезно никому.
Разбиране!

# 580
  • София
  • Мнения: 11 886
От къде накъде се самоопределяте за нормални? По колко средно нарциса познавате, та съдите глобално?
Емпатията не е съчувствие. Съчувстеието не е емпатия и не е полезно никому.
Разбиране!
Аз не се самоопределям никак, само за протокола. Ако трябва да се самоопределя по-горе писах, най-вероятно съм ситуационен нарцисист и доста тежък характер, също най-вероятно това не е съвсем нормално.
Въпросът е, че  без съвест, самокритичност, чувство за вина на място и способност да се съчувства всеки се брои безчувствен. Освен ако не броим нарцистичното самосъжаление за чувствителност. Хора, които имат само его нямат чувства, имат повърхностни емоции. Ако някаква терапия нова им развива чувства това е прекрасно.

# 581
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 778
Темата нещо започна да се интоксикира....

От къде накъде се самоопределяте за нормални?
Вече и това ли не можем?! То съвсем ще стане мазало в главите ни, ако нон стоп започнем да се съмняваме нормални ли сме или не?! То и да сме нормални - ще станем ненормални Bowtie Но пък така ще има хляб за лекарите Joy

Налага ли се да имаме официално становище от психиатър, че сме У ред или е достатъчна бележка, че не се водим на учет в психиатрията?! Joy

# 582
  • София
  • Мнения: 17 711
Щв ме извинявате, ама и по 5 реда си личи кой е чалнат и кой не. Бояна толкова добре борави с логиката за разлика от други индивиди, че няма как да е клъстърна, примерно. Взимам нея за пример, защото горе се изказа. На такъв човек като му кажеш "защо", никога не обяснява и/или се хваща за единствената дума, която няма самостоятелно значение в изречението и върти ли върти. Може предлог да вземе и пак ще суче.

Може би е крайно, но чуете ли хора да казват, че им е празно в душата, има защо. Нарциси, или не, не знам, но в повечето случаи - да. И псевдожертви с типичното соб семейно стори съм чувала да го говорят и ти си викаш "брей, от много мъчение какви неща стават", а то накрая какво се оказва. Казват си самички. Няма да забравя една тука как плямпаше, че душата й била взета.

# 583
  • Мнения: 46 437
Темата премина в поставяне на диагнози, моля, преместете се в здравния форум.
Заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт