- Публикувана: 30 ноем. 2020, 00:16 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2021, 21:52 ч.
Фентъзи и фантастика - 20
Не съм чел Битие (само началото и нямаше нищо общо), но Килн хора си е самостоятелна
ако не си видила ревюто за Килн хора, на по- предната страница ето го отново,
абсолютно същото, копирано
Дейвид Брин - Килн хора
Вeднага казвам, че и Практически ефект на същия автор ми допадна.
Денис Нюел е скромен физик...или могъщ маг. Той попада в друго време -пространство...и вратата зад него се захлопва. Сега той трябва да оцелее в един нов свят свят, в който не важат старите закони на физиката. Тук нещата се подобряват чрез практикуване. Феодалите държат свои крепостни, които практикуват магията. Колкото повече удряте една кожена броня, тя постепенно става ламенарна ризница, после кована броня и т.н. Практикуващите обаче не притежават нищо - те само временно разполат с нещата които са им дадени
Всичко работи на този принцип. Как ще промени събитията, един физик от нашето време? ще разберете ако прочетете Практически ефект.
ако не си видила ревюто за Килн хора, на по- предната страница ето го отново,
абсолютно същото, копирано
Дейвид Брин - Килн хора
Скрит текст:
Изключително интересна утопия. Света който Дейвид Килн създава същестува така, че в него всеки човек има право на свои големи - така наречените килн хора. Те биват оформени от глина и могат да функционират според вида си максимум 1 денонощие , а някои - до час,-два след което се разпадат. Зелените големи са най-нетрайни, сивите са по-трайни, белите още повече. Нормално е да имаш до три голема, в редки случаи баровците имат по 4-5. Тъй като човек свързва директно съзнанието с тях, те са негови "деца". Това поражда много философски въпроси. Ако някоя омъжена бизнесдама изпрати копието си да прави секс, и после няма спомени - това изневяра ли е или не? Ами ако някой "хакне" спомените на интелектуалец направо от централния мозък? и пр. и пр.
Но аз няма да ви занимавам с философската част.
Нашият приятел Дейвид е частен детектив - от по-неизвестните. Той работи най-вече по случаи свързани с интелектуално пиратство и разполага с два сиви голема и един зелен. Идеални са за целта. Или поне той така си мисли.
Уви, ето че нещата се прецакват - два съперничещи си картела наемат съответно единият и другият сив голем на Дейвид, (за работа един срещу друг) и никой от тях не знае какво прави другият, за да няма сблъсък на интереси. зеленият влиза в "автономен" режим. За да стане съвсем забавно къщата в която е "оригинала" е нацелена с гранатомет....
Килн хора е много завладяваща история, но трябва да се чете много бавно, защото в нея се прехвърляте постоянно от съзнанието на Дейвид 1 към Дейвид 2, от Дейвид 2 към Дейвид 3 и обратно - към оригинала. Това е история през която не може да се "препуска". Имайте предвид, че докрая нищо не е такова, каквото изглежда, книгата е пълна с обрати, но има и философия. На мен ми хареса - дано хареса и на вас.
Изключително интересна утопия. Света който Дейвид Килн създава същестува така, че в него всеки човек има право на свои големи - така наречените килн хора. Те биват оформени от глина и могат да функционират според вида си максимум 1 денонощие , а някои - до час,-два след което се разпадат. Зелените големи са най-нетрайни, сивите са по-трайни, белите още повече. Нормално е да имаш до три голема, в редки случаи баровците имат по 4-5. Тъй като човек свързва директно съзнанието с тях, те са негови "деца". Това поражда много философски въпроси. Ако някоя омъжена бизнесдама изпрати копието си да прави секс, и после няма спомени - това изневяра ли е или не? Ами ако някой "хакне" спомените на интелектуалец направо от централния мозък? и пр. и пр.
Но аз няма да ви занимавам с философската част.
Нашият приятел Дейвид е частен детектив - от по-неизвестните. Той работи най-вече по случаи свързани с интелектуално пиратство и разполага с два сиви голема и един зелен. Идеални са за целта. Или поне той така си мисли.
Уви, ето че нещата се прецакват - два съперничещи си картела наемат съответно единият и другият сив голем на Дейвид, (за работа един срещу друг) и никой от тях не знае какво прави другият, за да няма сблъсък на интереси. зеленият влиза в "автономен" режим. За да стане съвсем забавно къщата в която е "оригинала" е нацелена с гранатомет....
Килн хора е много завладяваща история, но трябва да се чете много бавно, защото в нея се прехвърляте постоянно от съзнанието на Дейвид 1 към Дейвид 2, от Дейвид 2 към Дейвид 3 и обратно - към оригинала. Това е история през която не може да се "препуска". Имайте предвид, че докрая нищо не е такова, каквото изглежда, книгата е пълна с обрати, но има и философия. На мен ми хареса - дано хареса и на вас.
Вeднага казвам, че и Практически ефект на същия автор ми допадна.
Денис Нюел е скромен физик...или могъщ маг. Той попада в друго време -пространство...и вратата зад него се захлопва. Сега той трябва да оцелее в един нов свят свят, в който не важат старите закони на физиката. Тук нещата се подобряват чрез практикуване. Феодалите държат свои крепостни, които практикуват магията. Колкото повече удряте една кожена броня, тя постепенно става ламенарна ризница, после кована броня и т.н. Практикуващите обаче не притежават нищо - те само временно разполат с нещата които са им дадени
Всичко работи на този принцип. Как ще промени събитията, един физик от нашето време? ще разберете ако прочетете Практически ефект.
Има ли нещо общо с Битие и поредицата му Войната на ъплифта?
Не, съвсем друго е, ама пак е мноооого добра.
И аз харесвам много Брин
В случай че не съм успял да ви кажа - добро впечатление ми направи и Нито капка вода на Минди Макгинис. Дистопия/постапокалипсис, в която борбата за съществуване е навлязла в решителна фаза. В тази книга ще видим най-доброто и най-лошото, на което са способни хората. Тя е през очите на едно (не чак толкова) малко момиче, което е принудено бързо да порастне.
Сиела ще издават Науката от света на диска: https://www.facebook.com/ciela.books/photos/a.139419286234574/1832853316891154/
Ха, изненада! Преди дни не знам какво ме накара да посегна към Шест врани на Бардуго в библиотеката. Не ми хареса Гриша, може би прочетох малко от втората книга и реших да не се мъча повече с поредицата. Но пък враните засега много ми харесва. Предполагам има някаква връзка с Гриша. Някое добро другарче ще ми напише ли в скрит текст Каз и Иней има ли ги там и накратко тяхната история.
Голям проблем на жанра е, че хората с фантазия са катастрофични писатели. Което на мен ми пречи. За това не можах да харесам интересната като замисъл "Трите тела" на Лиу Цъсин тази година, например. И за това много рядко купувам фантастика. Малко хора с писателски талант дерзаят в тая посока...
За това да взема да номинирам "Куца съдба" на Стругацки, а?
За това да взема да номинирам "Куца съдба" на Стругацки, а?
Ха, изненада! Преди дни не знам какво ме накара да посегна към Шест врани на Бардуго в библиотеката. Не ми хареса Гриша, може би прочетох малко от втората книга и реших да не се мъча повече с поредицата. Но пък враните засега много ми харесва. Предполагам има някаква връзка с Гриша. Някое добро другарче ще ми напише ли в скрит текст Каз и Иней има ли ги там и накратко тяхната история.
Понеже не е спойлер, ако питаш дали Каз и Иней ги има в първата трилогия "Вселената Гриша", тоест книгите "Сянка и кост", "Престол и щурм" и "Падение и подем" - отговорът е НЕ.
Мисля, че някои от героите от "Шест врани" се появяват в "Белязания цар". Не съм чела "Белязания цар" само това знам и че хронологически действието в романа се развива след това във "Вселената Гриша" и е за Николай.
С гласуването ще изчакам. Знам ли, докато дойде краят на темата може да съм прочела някои от номинираните. Част от тях са ми в списъка за скорошно четене.
Аз също много харесах "Спасението на Хенингтън" на Патрик Нес и може и да влезе в номинациите ми за книга на годината. Не съм я номинирала като фантастика обаче, защото нещо не мога да я възприема като такава.
Стана ми любопитно за "Килн хора". Ще влезе в списъка "to read". Той пък става все по-дълъг, а свободното време не се увеличава.
Аз също много харесах "Спасението на Хенингтън" на Патрик Нес и може и да влезе в номинациите ми за книга на годината. Не съм я номинирала като фантастика обаче, защото нещо не мога да я възприема като такава.
Стана ми любопитно за "Килн хора". Ще влезе в списъка "to read". Той пък става все по-дълъг, а свободното време не се увеличава.
Забравих, че можех да номинирам и "Бягащият човек" на Стивън Кинг.
Писана е 1982 година, публикувана под псевдонима Ричард Бакман.
Откакто прочетох книгата на Кинг "За писането: Мемоари на занаята" съм силно заинтригувана от него, още повече, че и аз самата се интересувам от писане.
Писана е 1982 година, публикувана под псевдонима Ричард Бакман.
Откакто прочетох книгата на Кинг "За писането: Мемоари на занаята" съм силно заинтригувана от него, още повече, че и аз самата се интересувам от писане.
