Инатливо момиче на 7 - как да се справя?

  • 6 956
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 142
Дъщеря ми е на 7 години, 2ри клас и имам огромен проблем с ината й. Не знам аз ли бъркам някъде или просто е с такъв характер....дайте ми съвет как бих могла да общувам нормално с нея.
Когато я накарам(подканям)  да свърши нещо, никога ама никога не го прави от първия път! Повторя 10 пъти и накрая се рязвикам. Тя не се впечатлява и от това, даже ми отговаря. Да се инатеше за едно две неща-добре, но то е за всичко и в края на деня съм смазана психически Sad
Това положение е откакто се помня, не е от вчера или днес та да кажеш някакъв период е.... Иначе в училище се държи прекрасно, слуша и изпълнява всичко, само хвалби съм чувала от госпожата й.

# 1
  • Мнения: 5 204
Оххх, описахте моята от до, с разликата, че е на 8 г. Трудна работа, ще чакам и почерпя идеи от темата, ако не поне ще се оплачем

# 2
  • Мнения: 4 409
Моята е на  9 и вече не викам толкова. На 7 ми излизаше пяна да устата да обяснявам едни и същи неща. Така че има надежда, не се отчайвайте.

# 3
  • Северозапада
  • Мнения: 5 459
И моята 7-годишна е така. Че даже и условия ми поставя. Не мисля, че е точно инат, а по-скоро нямам достатъчно авторитет, което хич не е добре, и не знам как да го наложа.

# 4
  • Мнения: 2 039
Нямате достатъчно авторитет.За съжаление малко сте поизтървали момента.
Опитайте с леки наказания,като отнемане на телефон,таблет,лишаване от забавление и подобни.

# 5
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 380
Пробват ви, до колко може да издържите. Нали знаете - кучето скача според тоягата.
Едно е да има мнение, друго да ми отговаря, или да ми се инати. Вие не сте приятели и родителят трябва да сложи границата родител - дете.
Моят син е на 14 и му е пределно ясно, че може да ми сподели всичко, защото аз съм тази която никога не би му навредила и го обичам. Но не сме набори и с мен не може да се държи като с такъв.
Някога, когато порасне и има свои деца, ще бъдем приятели. Сега сме майка и син.
Освен това аз доста неща мога да отнема, при инат, отворени отговори и незачитане на думата ми.
Ако на 7 ви прави диви и щастливи, какво ви чака в пубертета, не ми се мисли.

# 6
  • Северозапада
  • Мнения: 5 459
И аз съм го мислила това, че сега ако не ме чува, какво ще бъде в тийн годините.1 Ето вчера, имаше да си допише някои неща за училище. Мърмори цял следобяд "не искам; не мога; нямам ум" и нищо не свърши. Наказахме я да си стои в стаята, не си гледа любимото детско, но не написа нищо. Направи го чак вечерта преди да си легне, без да я подканвам. Т.е. тя когато си реши, не когато аз кажа. Пробвала съм и с "подкупи", и с наказания. Как бихте постъпили?

# 7
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 380
Ами домашни не се пишат по желание, тука няма искам - не искам. Аз съм казала и на сина ми - има няколко задължения - да си поддържа стаята чиста и подредена, да хвърля боклук, да разходи кучето и най- важното е да учи. При неспазване на тези задължения, има жестоки ограничения.
Какво прави цял следобед , когато бе е учила, и какво освен да подканяте, направихте вие?
Има деца самостоятелни, моя син сядаше на масата в трапезарията и там пишеше домашни, където от кухнята или хола мога да видя ако се разсейва.
П.п не наказвам със стоене в стаята, а изпразвам стаята.

# 8
  • Мнения: 650
Мисля, че е масово.

# 9
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
И аз съм го мислила това, че сега ако не ме чува, какво ще бъде в тийн годините.1 Ето вчера, имаше да си допише някои неща за училище. Мърмори цял следобяд "не искам; не мога; нямам ум" и нищо не свърши. Наказахме я да си стои в стаята, не си гледа любимото детско, но не написа нищо. Направи го чак вечерта преди да си легне, без да я подканвам. Т.е. тя когато си реши, не когато аз кажа. Пробвала съм и с "подкупи", и с наказания. Как бихте постъпили?
В този описан случай трябваше с нея да седнете и да й помогнете с домашните. Детето само е дали знак, че изпитва в момента трудности. Все пак е втори клас.
Вие вместо да й влезете в положението сте я наказали.
И моето дете, вече на 9, си прави оглушки за неща, които сме му казали да направи. Или се оправдава, че не е разбрал, или е забравил. Ами повтарям му, обяснявам и така. Понякога му помагам, но общо взето само присъствам, докато си върши задачите.

# 10
  • Мнения: 539


Защо смятате че е масово?Звучи малко кото самоуспокоение или се бъркам.Когато нещата са изпуснати в ранна възраст много преди да сте стигне у-ще сега доста трудно ще  вкарате нещата в релси.Навици се създават първите 7г защото стигне ли се пубертета тогава е скубане на коси.

# 11
  • София
  • Мнения: 62 595
Дъщеря ми е на 7 години, 2ри клас и имам огромен проблем с ината й. Не знам аз ли бъркам някъде или просто е с такъв характер....дайте ми съвет как бих могла да общувам нормално с нея.
Когато я накарам(подканям)  да свърши нещо, никога ама никога не го прави от първия път! Повторя 10 пъти и накрая се рязвикам. Тя не се впечатлява и от това, даже ми отговаря. Да се инатеше за едно две неща-добре, но то е за всичко и в края на деня съм смазана психически Sad
Това положение е откакто се помня, не е от вчера или днес та да кажеш някакъв период е.... Иначе в училище се държи прекрасно, слуша и изпълнява всичко, само хвалби съм чувала от госпожата й.

В момента циклите в едно много неприятно положение. Единият трябва да се отдръпне и тъй като детето е дете, значи трябва ти да отстъпиш една крачка назад. Щом детето се държи добре в училище, значи много добре знае каго какво трябва да прави, няма проблем там със саморегулацията. Твърде възможно е това старание там да е най-добрата, вкъщи да избива като напражение. Не е лесно да е "доброто дете" навсякъде, дори възрастните не го могат. Това, разбира се, ако няма нещо тлеещо между вас по някакви други причини, за които не е мястото тук да се изясняват.

Остави детето за някакво време, просто не го закачай - не го карай да прави нищо, защото само ще се дразните взаимно. Трябва да успокоите страстите, включително ти да успокои своите, за да не си мерите постоянно инатите (всяка от вас иска да се наложи на другата - ти защото си майката, а тя защото е самостоятелен индивид). Концентрирай се върху това, което прави добре, поне веднъж на ден я хвали за нещо, което е направила добре, което е важно за нея, направи й някакви дребни жестове като да я питаш какво иска за закуска или интересна ли е играта, минавайки покрай нея й кажи нещо мило. Някакви дреболии, които знаеш, че й харесват, вие като майка и дете имате някакви свои ритуали, засвидетелстващи топлота. Мир се постига с мирни жестове, а това е детето ти, вие цял живот ще сте свързани, а всички неща, които в момента казваш, че повтаряш по десет пъти да свърши, ще са останали в историята. Обичаме децата си, защото са ни деца, а не защото винаги правят правилните неща.

Забравете наказанията - те работа не вършат.

Последна редакция: нд, 27 дек 2020, 09:17 от Andariel

# 12
  • Мнения: 13
Дъщеря ми е на 7 години, 2ри клас и имам огромен проблем с ината й. Не знам аз ли бъркам някъде или просто е с такъв характер....дайте ми съвет как бих могла да общувам нормално с нея.
Когато я накарам(подканям)  да свърши нещо, никога ама никога не го прави от първия път! Повторя 10 пъти и накрая се рязвикам. Тя не се впечатлява и от това, даже ми отговаря. Да се инатеше за едно две неща-добре, но то е за всичко и в края на деня съм смазана психически Sad
Това положение е откакто се помня, не е от вчера или днес та да кажеш някакъв период е.... Иначе в училище се държи прекрасно, слуша и изпълнява всичко, само хвалби съм чувала от госпожата й.
И аз имах такъв проблем ,когато по-голямата ми беше на около 6-7 год.
Това ,което направих аз е ,че оставих децата сами с майка ми за 3 дни и отидох на страхотен хотел,защото и аз бях абсолютно смазана психически. Когато се върнах ,направих нови правила и започнах да ставам много строга,когато нещо се инатеше или правеше нещо лошо. След няколко месеца концлагер ,от който аз страшно много се уморих тя взе ,че спря да се инати.

# 13
  • София
  • Мнения: 714
Дъщеря ми е на 7 години, 2ри клас и имам огромен проблем с ината й. Не знам аз ли бъркам някъде или просто е с такъв характер....дайте ми съвет как бих могла да общувам нормално с нея.
Когато я накарам(подканям)  да свърши нещо, никога ама никога не го прави от първия път! Повторя 10 пъти и накрая се рязвикам. Тя не се впечатлява и от това, даже ми отговаря. Да се инатеше за едно две неща-добре, но то е за всичко и в края на деня съм смазана психически Sad
Това положение е откакто се помня, не е от вчера или днес та да кажеш някакъв период е.... Иначе в училище се държи прекрасно, слуша и изпълнява всичко, само хвалби съм чувала от госпожата й.

Все едно си писала за моята малка дъщеря, но аз знам защо е така. Защото тя ужасно много прилича на свекърва ми която почина 20 дни след като се роди. В следствие на което мъжа ми толко я разглези, че ни се качи на главите.
Имам и голяма хубавица на 14, но тя на 7 пускаше прахосмукачка простираше, събираше дрехи и си оправяше стаята от до сама. Но това е така защото предимно аз се грижех за нея.
Сутрин я буда с целувка, моля и се да отиде до банята, после ако не я облека аз ще лежи на кревата...
Правя и закуска, приготвям и храна и чай за училище, мисля и приготвям за всичко.
А голямата сама ставаше и се опрявяше на тази възраст за училище, беше до обяд.
Мъжа ми беше все по комадировки и аз само я карах до учлището, често по пижама, защото малкото ревеше по цяла нощ. Връщаше се сама често, защото малкото злоядо същество ядеше с часове.
Взимам я от училище (където също я хвалят), чакам я да се на играе на снега, после я чака да вземе душ, да хапне сандвич и когато трябва да напише 6 думи по английски, започва такова мрънкане и хленчене, но аз се зареждам с търпение и стойчески я изтърпявам. Започва да подкашля, давам и ефизол и засичам 20 минути на плота. Идва голямата сипва си крънч и отива си в стаята, малкото започва да мрънка, че и то иска, казвам и че има още малко да напише да и изтекат минутите и тя ще яде. Е нема такъв дзвер. Няма такова мръмкане и отговаряне.
Питам я аз лоша майка ли съм, та ти си толкова непоносима и се чудиш как да ми скапеш живота?
Толко се бях ядосола, че реших да пиша тук и сега си отговарям на въпроса.
Да!
Лоша майка съм, че и ходя по гъза!
Естествено е наказана без телефон, таблет и дистанционни !
По лесно е ние да го свършим вместо да се разправяме с тях всяка сутрин, НО това не помага на никой особено в дългосрочен план.
Сега я накарах сама да си приготви дрехи за утре, таблета и е настроен да звъни, да стане, да се измие и облече, ако иска да иде на училище. А тя обича да ходи.
Но истната е, че вината е само и единствено у нас!
Сменявам всички походи вече!
За сравнение да кажа, че голямата е перфектна, а малкото е смес от мързел, хитрост и кифленост...

Не виждам кое налага боя над дете. Какво толкова би направило едно дете на 7-9 години? Я някоя беля или пък да каже някоя глупост. Не че като направи нещо, което знае, че не е ок, не ми идва да я набия, вместо да обяснявам и/или да се карам, ама чак пък бой....

Когато ги гледаш 24 часа на ден, 365 дни в годината и си скъсваш задника за тях, и все се надяваш, че ще се случи чудо и ще започне да слуша, повярвай ми един шамар прави чудеса!

Последна редакция: чт, 28 яну 2021, 22:55 от geryger

# 14
  • София
  • Мнения: 62 595
Понякога просто трябва да оставим децата да се издънят за дребни неща, за да им дойде акълът за по-сериозните. Нека да отиде без домашно на курса по английски или без домашно на училище и да си понесе забележката в дневника или направо двойката и следващия път ще се научи. Иначе няма как да пораснат. Човек интуитивно си гледа интереса - решава кое му е по-важно - да понесе последствията или да свърши работа. Не казвам, че работи всеки път, но като цяло се натрупва някакъв опит. Правим едни неща, за да получим награда, а други, за да избегнем санкция.

Общи условия

Активация на акаунт