Как да постъпя. Свекърва ми ме побърква.

  • 27 165
  • 615
  •   1
Отговори
  • Мнения: 14
Здравейте на всички.
Пускам нова тема, за което моля да ме извините, но имам нужда от сериозно внимание по темата и ще бъда благодарна дори ако бъде прочетено от специалист /психолог, психотерапевт... Каквото и да е/ и получа помощ.

Проблема е следния.

С мъжа ми имаме прекрасни отношения помежду си. Но с майка му - всичко за момента е стабилно благодарение на това, че преглъщам ред неща, правя компромиси, стискам език зад зъби и незнайно как вече и с каква не човешка воля пазя самообладание в дадени ситуации просто да не избухна срещу нея и да й кажа абсолютно всичко в прав текст.

Имаме дете не 5 месеца, живеем в дома на родителите му докато нашето собствено жилище получи акт 16 и бъде готово да се нанесем, нещата трябваше да са готови преди 3 месеца, но заради цялата история с вируса ни дадоха информация, че ще се забавят с още няколко месеца. Двамата заедно взехме решение, че искаме и ще бъде най-добре да живеем отделно само аз той и детето ни. Но просто на този етап сме принудени, предвид обстоятелствата да живеем известно време с техните, или по-скоро аз да оцелея душевно и психически с майка му.

1...Обсебваща е, наистина прекалено много. Нямам един час на саке със себе си, камоли да ме остави сама със сина ми. Постоянно е в спалнята ми, ако опитам да се скрия там, или в която и да е друга стая. Просто идва чука на вратата и чака да кажа влез, ако кажа, че се преобличам например продължава да чака и пита готово ли е... И просто стои и чака докато не влезе, ако евентуално кажа, че в момента не е удобно или имам нужда да остана сама следват дни наред сърдене и цупене.

2...постоянно дава акъл и разсъждава върху детето ми, постоянно разсъждава как съм щяла да го разболея с това излизане навън /от нас до колата и до родителите ми например/ ако си отворя устата, че детето трябва да е на въздух макар за 20 минути и няма да му стане нищо, защото е облечено подходящо и сме от вратата в колата се започва едно нападително четене на конско как съм щяла да си гледам сина на системи и така нататък, това ме изкарва извън релси... С живи мъки запазвам самообладание. Всеки ден умува върху него, защо хълца, защо ака така, защо спи така, защо му правя масажа така, защо го къпя така, козметиката му правела еди какво си.. Битовизми и дреболии, но ги дъвче по цял ден на главата ми и просто ми идва да се гръмна, ако стигна изобщо до там, че да направя човешка забележка пак отиваме до момента с фръцкането и цупенето.

3...постоянно идва в спалнята ни и иска да взима детето в хола при нея... Разбирам, че му е баба и иска да прекарва време с него, но забога... Без скандал сина ми ме може и един сън за денонощие да изкара в креватчето си... Даже няма да споменавам споровете да не го учи да спи на дондуркане, че не съм съгласна и прочие, защото получавам отговор "не ме интересува какво мислите вие аз ще си го дундуркам"... да но когато се изнесем нея няма да я има за да го дондурка...

4...не можем да говорим, опитвах се стотици пъти за тези 5 месеца, започна ли разговор и усети ли накъде отиват нещата започва да се държи нападателно, философски, защото тя постоянно чете из фейсбук разни статии и видиш ли била "изчела цялата литература"... Оспорва даже мнението на докторите... Също така на глава просто не мога да изляза, колкото и да се опитвам да й обясня дадено нещо, че не е така ако не е на нейното започва да се сърди и да говори пълни абсурди и небивалици само и само да е нейното. Черното ще изкара бяло, но нейното да е.
Стигаме до момента с нацупването й и приключва всичко, и така се въртим в един омагьосан и токсичен кръг, от който ако не намеря начин да изляза, скоро време нервите няма да ми издържат и отношенията ни с нея ще приключат ако не за винаги, то за доста дълъг период от време, а не ми се иска да се стига до там, знам, че трябва да издържа още само няколко месеца докато се изнесем, но нямам сили вече. А нещата стават все по-непоносими и аз се изнервям все повече и повече... Дори мъжа ми не успява да говори с нея, същото като при моите опити, сръдни и цупни.

Най-колосалния й проблем е, че когато мъжа ми е командировка /това е два пъти в месеца по 6 дни/ аз ходя на гости при родителите ми, за да избягам от нея... И да видя майка си и баща си все пак. Не виждам проблем в това, моля за вашата гледна точка.

Не виждам, наистина не виждам проблем в това, че когато мъжа ми го няма аз ходя при родителите си, при условие че той самия няма никакъв проблем с това... В крайна сметка дома на свекърва ми не е мой дом, и сме в него временно, какво я бърка къде съм и по колко време ме няма, щом мъжа ми е ок с това... Дразни се, изгаря от нерви и злоба щом чуе, че ще ходя при родителите си... Забога.. ЗАЩО??? Имам чувството, че тази жена си мисли, че ние винаги ще живеем у тях, вече започвам да се притеснявам, че дори когато се изнесем6тя всеки ден ще ни се тътри "на гости" но вече е друго... Просто мога да я от пратя, ако иска да се сърди поне няма да ми е пред очите да й гледам навъсената физиономия, дреме ми на шапката както се казва. Просто тя очаква и иска аз да стоя у тях..и просто да си гния сама в апартамента по 6 дни, защото тук нямам нито роднини, нито приятели / в друг град живее свекърва ми/ какво да правя сама по цял ден с детето и свекърва ми.. Какъв й е проблема на тази жена, така и не мога да намеря логично обяснение, освен че е обсебена от детето и умира от нерви, че не е в дома й а при другите му баба и дядо.

Причината поради която все още пазя добрия тон е, че още от само начало /когато се запознах с мъжа ми преди 6 години / тя е с мнение за мен, че аз съм скандалджийка и съм била много устата и наперена... И не искам да й доставя удоволствие да стане и да каже "ето тя е скандалджийка виж я"... Постоянно ме провокира да си изпусна нервите с изказвания от сорта "аз направих еди какво си, не те питах, но не ме и интересува какво ще кажеш".... Стискам нечовешки зъби само заради това.

Обичах тази жена, като втора майка, до преди да се роди сина ни и да започне да се държи толкова нагло, обсебващо и задушаващо.

Наистина не знам какво да правя. Единствено ми идва на ум да си направя консултация със специалист, за да си успокоя нервите, но на какъв специалист би било удачно да отида, за да поговорим?

Всякакви съвети биха ми били от полза, даже упреци приемам... Може би в мен също има вина, която аз не виждам.

Старая се и се държа максимално уравновесено и вежливо с нея.. Преглъщам всичките й изказвания, изтърпявам досадата й, обсебването й... И може би заради това нещата стават все по-зле... Но с разговори не се получава абсолютно нищо, просто трябва да се скараме, за да се промени нещо, а не ми се иска да се случва, защото доооста дълго време после няма да се погледнем, не смятам, че има нужда от такива негативни емоции.

Благодаря ви много, предварително.

# 1
  • Мнения: 3 734
Грешка е било да отидете да живеете у тях. Ако сте имали възможност, по-добре щеше да бъде да живеете на квартира, докато вашето жилище стане готово. То и сега не е късно да го направите. Няколкото месеца може да се проточат и да станат повечко, а дотогава ти ще откачиш.

Друга грешка е било, че не сте реагирали веднага на нейните вмешателства и провокации. Не сте поставили никакви граници в отношенията ви, приемали сте всякакви безумия мълчаливо и тя естествено пробва ли пробва докъде ще издържиш.

Аз лично в такава ситуация бих говорила с мъжа ми да се разбере с нея и да очертае граници на поведение, които биха били доста тесни. Вашата спалня си е ваша спалня. Докато сте там, свекървата чука само, ако има пожар. Мнения непоискани да не дава. Колко ще спи детето и къде, кога ще излиза и какво ще яде - решават родителите на детето, т.е. вие. И так далее, точка по точка, докато не се кротне. Ако се разсърди и млъкне - още по-добре. Ако мъжа ти не иска да се конфронтира с нея и не иска да излезете на квартира, аз бих се прибрала при нашите, докато апартамента ми стане готов.

Никога не съм живяла с ничии родители и с ръка на сърцето мога да кажа, че ако трябва да избирам между това да живея сама или с мъж и родители, ще предпочета да съм сама. Аз не търпя чуждо мнение, особено непоискано такова, не обичам да се съобразявам с други хора и не понасям прикрити упреци, сръдни, мръсни погледи и интриги. Обаче аз се издържам сама и сама съм си гледала детето, помощ не съм искала и не съм очаквала, така че никой не е могъл да ми стъпва на врата.
Направо ти се чудя как стоиш и мълчиш, че и те имат за устата и наперена. Видели те какво е устата и наперена. Не са попаднали на такава да им разкаже играта и да ги докара до лудница.

# 2
  • Мнения: 2 451
Има една поговорка, че вълните рушат скалата капка по капка, бавно и постепенно, нещо подобно надушвам тук, тази свекърва ще те докара до срив, токсична е. Никога няма да забравя как моята бивша ме тормозеше преди 18-19 години! Мога само да те посъветвам да не се обсебваш от простотиите на твоята!
Защо няма вариант да и даваш бебето в хола? Да спи с него ако иска, а ти гледай филм и разпусни. Аз бих я впрегнала максимално да гледа детето, да пере и глади, да захранва и да сменя памперси, ще видиш колко бързо ще бие отбой.
Не е добре, но е права донякъде да се цупи, че заминаваш при твоите родители, когато съпругът ти го няма.
И друго - вътрешно даваш доста голям отпор, а това трови теб! Просто трябва да смениш малко фокуса и да не ѝ се връзваш толкова, аз на моята вътрешно кипях от нерви навремето, мълчах, защото беше с високо кръвно и постоянно твърдеше, че щяла да умре, дори веднъж (вече живеехме отделно), щеше да умре, защото ѝ отказах да сготви в моя дом каквото тя си беше наумила (дойде неканена с една кайма сутринта, а предната вечер бях сготвила).
Е, не умря, жива си е и до днес, но аз така и не вдигнах скандал, а трябваше! Защото тя никога не разбра, че няма как някой да живее по нейните калъпи.
Може би още един краен съвет - нали те нарича скандалджийка - сложи я на мястото ѝ!

# 3
  • Мнения: 14
В крайна сметка май ще си получи това, което търси, а именно скандал, но ще се постарая да бъде по-интелигентен и дипломатичен. Ща не ща в един момент ще кипне всичко и ще се случи и това... Грешката ми може би в голяма степен е, че изобщо до пуснах да стигнем до тук, вината си е моя. Явно не е заслужавала да се държа вежливо изобщо, оказа се скрита лимонка. Сефте.

Има една поговорка, че вълните рушат скалата капка по капка, бавно и постепенно, нещо подобно надушвам тук, тази свекърва ще те докара до срив, токсична е. Никога няма да забравя как моята бивша ме тормозеше преди 18-19 години! Мога само да те посъветвам да не се обсебваш от простотиите на твоята!
Защо няма вариант да и даваш бебето в хола? Да спи с него ако иска, а ти гледай филм и разпусни. Аз бих я впрегнала максимално да гледа детето, да пере и глади, да захранва и да сменя памперси, ще видиш колко бързо ще бие отбой.
Не е добре, но е права донякъде да се цупи, че заминаваш при твоите родители, когато съпругът ти го няма.
И друго - вътрешно даваш доста голям отпор, а това трови теб! Просто трябва да смениш малко фокуса и да не ѝ се връзваш толкова, аз на моята вътрешно кипях от нерви навремето, мълчах, защото беше с високо кръвно и постоянно твърдеше, че щяла да умре, дори веднъж (вече живеехме отделно), щеше да умре, защото ѝ отказах да сготви в моя дом каквото тя си беше наумила (дойде неканена с една кайма сутринта, а предната вечер бях сготвила).
Е, не умря, жива си е и до днес, но аз така и не вдигнах скандал, а трябваше! Защото тя никога не разбра, че няма как някой да живее по нейните калъпи.
Може би още един краен съвет - нали те нарича скандалджийка - сложи я на мястото ѝ!

# 4
  • Мнения: 2 204
Сигурно в името на добрите отношения ще издържиш още няколко месеца, вместо да се преместите у вас или на квартира или където и да е, но дали ще си струва - особено заради отношения, които от самото начало са били обидни за теб (преглъщането на гадни квалификации по твой адрес отпреди детето).

Теб те трови обсесията на скучаещ човек с нула когнитивни умения, а мъжа ти определено не знае за това. Може да има бегла идея, но няма начин да знае как се чувстваш в действителност, така както го разказа тук, защото просто не би те държал там и ден повече. Има дебелокожи животни, които не се трогват от нищо, когато имат аванта от ситуацията, ти като не си от тях не си струва стоенето там. Дори и да ти е преувеличен разказа и обективно да не е точно така, щом така го изживяваш ще си отровиш здравето и нервите, толкова стискане на зъби не минава без последствия. За това аз бих ти казал - не си за специалист, все едно да пиеш отрова и да ходиш на специалист да ти помогне как да продължиш да си я пиеш сривайки се. Вместо това говори с мъжа ти да ви изкара от там преждевременно, няма начин да няма начин. Особено предвид, че в момента и живот в колиба, но на свобода ще ти се види като прераждане.

# 5
  • Мнения: 2 451
Може някак да успееш да обърнеш нещата и без драма, сипвай и от нейното, цупи се първа, тропай по спалнята ѝ първа, критикувай я първа, дай да масажира бебенцето и се оцупи, че го натиска силно, че ноктите ѝ са големи/мръсни примерно!
Не отстъпвай, моето момиче!

# 6
  • Мнения: 1 036
Какво знае и мисли съпругът ви за това как се чувствате. Иде зима, празници,  Ако е още за няколко месеца, опитайте да не и се връзвате толкова. Не и позволявайте  да ви критикува, дръжте се като равностоен член на семейството. 12 дни от месеца (почти половината) сте при родителите си. Това е чудесно.  
Тепърва да излизате на квартира За няколко месеца не си струва. Ще ви трябват средства за новото жилище.
Ако обаче влизането ще е след повече от година, на ваше място бих
Искала да излезем на квартира.
Радвайте се на бебчето си. Толкова бързо порасват. Правете планове за новото жилище и обзавеждането.

# 7
  • Мнения: 1 998
Много си зле с нервите. И от бушуващите хормони съвсем.
Опитай се да се успокоиш и помисли: Какво толкова страшно ще стане, че тя се е нацупила, сърди се или... Та това си е неин проблем.
   Следващия път като почука на вратата - кажи спокойно:  Не може. И я остави да си стои там. А ти не си яж нервите.
  Обичала си я като майка, но тя не е твоя майка. Свали розовите очила и порастни. И ще научиш, че има хора манипулатори, обсебващи, скучаещи - и тя така: иска да гледа бебе.
 Време й е и на нея да порастне и да разбере, че е баба, а не майка. Е, сърди се - нищо. Ти не си отговорна за нейните  чувства. Голям човек е. Трябва да знае как да се справя с тях.
   И не е необходимо да стискаш зъби, защото ще избухнеш, Както чета - въпрос на дни е да се случи.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Аз не съветвам да й се дава бебето и да се товари свекървата с дейностите по него, барем бие отбой. Няма да бие, ще се гърчи, ще се гърби, ще върши всичко и ще се вживее в ролята на майка вместо на баба. И ще тръби на всеослушание как ако не е била тя, това дете нямало да бъде отгледано.

Само не разбрах защо те бърка, че тя се цупела дни наред. Аз щях да правя по едно изречение всеки път, когато реши да спре да се цупи, че да продължава и да кротне малко. И мълчиш, и се тровиш само за да не й доставиш кефа да каже, че е била права и си устатница?!? Абе, момиче, света ли ще свърши тогава? Тя да не е Господ, че нейното мнение да е единствено вярно? Ще ти накриви шапката ли, ако те нарече устатница? Света ли ще свърши?

Няма ли вариант да отидете при вашите, докато стане готово жилището?

# 9
  • София
  • Мнения: 4 192




1......... следват дни наред сърдене и цупене......



Това ти е най-доброто решение. Остави я да се цупи с дни, после пак. Ще й отнеме поне 2 месеца докато се усети каква ти е целта. После й прехвърли детето, ама ще слушаш, че ако не е била тя, детето ти е било пътник. С Мъжа си няма какво да направиш, в повечето случаи няма да вземе страна, щом досега си е пасувал и ви е набутал при техните.
И само да ти кажа че няколко месеца до акт16, после ще имате поне още 6 месеца докато влезнете. Така че се приготви да караш още две коледи със свеки....

# 10
  • Мнения: 10 817
А като се нацупи какво става?
Ако те оставя на мира, да се цупи.

Но като цяло пускай да влиза през едното ухо и да излиза през другото. След като сте избрали да живеете с нея и сте отишли в жилището й, ще е нужно да се съобразявате. В крайна сметка доста навиване има от твоя страна да се ядосваш на всичко, което каже и направи.

Но не разбрах, къде сте живели преди тези 5 месеца и защо е било нужно изобщо да се местите там?

# 11
  • Мнения: 676
Моя син вече е почти на 10 г. Като се роди, и ей така на 6-7 м. ни бяха първите спречквания с баба свеки,какво ядял,как съм го обличала и т.н. Аз понеже много не търпя да ми се дава акъл, защото детето си растеше здраво и безпроблемно се наложи на 2-3 пъти да й покажа кой командва парада. Вярвай ми,от тогава само казва-ако приемеш моето мнение. С номер 2 гък не казваше. Стигали сме и до спорове, защо гледам определено предаване по тв,при положение че детето е изкъпано,нахранено и в леглото. Така че може би има резон и малко да се опънеш,пък да се цупи ако ще вечно.

# 12
  • Мнения: 2 204
btw - съветите да си препрограмираш реакциите колкото и да са добронамерени ще си останат съвети, няма да ги спазиш, та поне не се притеснявай от провала, ако ги пробваш. Това е което е, нямаш резервна самоличност, която да извадиш на мястото на сегашната. Нищо страшно не е станало, ще се наместят отношенията ви с времето. Дотогава колкото по-малко допир с дразнителя, толкова по-добре за теб.

# 13
  • Мнения: 5 265
Това изисква по-сериозен разговор със съпруга. Ако няма вариант за изнасяне, аз бих заложила на цупенето. Спирам да стискам зъби и да мълча, а тя да се цупи колкото си иска и да не ме занимава.

# 14
  • Мнения: 468
Искаш да не влизаш в спорове и да си развалиш отношенията със свекървата,но при създалата се ситуация,просто няма как! Те вече са разрушени,тази жена е нахална, невъзпитана, недодялана и инатлива, като малко дете.С разговори и добри примери,няма да стане,с лошо също!На теб, колкото и да ти е мъчно, реално тези отношения не ти трябват и никога нищо няма да се промени (казвам го от опит),дори да и кажеш право в очите какво мислиш! Единственото решение е пълен игнор,без да се самообвиняваш,заключвай се във вашата стая,дори да изглежда неприемливо и детинско,ще ходиш при вашите,дори заяви,че тъкмо малко ще си починеш.Позволиш ли си, да отговаряш ти винаги ще си лошата,ако мълчиш също.Понякога човек, колкото и да е добронамерен,няма избор!!!

Общи условия

Активация на акаунт