Здравейте! На 20 години съм и един проблем ме мъчи от години. Преди имах паник атаки, които се овладяха (даже ме е страх да не предизвикам съдбата пишейки това). Проблемът ми е, че явно ме е много страх от смъртта. При най-малкото неразположение си мисля, че умирам или съм болна. Понякога не се чувствам добре и имам някакви странни усещания, които не мога да опиша. Често се притеснявам, че ми има нещо или си представям как ми прилошава и съм безпомощна и не мога да кажа какво ми е. Много се страхувам в такива моменти и ми влияе изключително зле цялата тази параноя. Моля ако някой може да помогне със съвет.
- Публикувана: 24 ноем. 2020, 23:13 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2020, 13:33 ч.
Хипохондричка ли съм
Не си хипохондричка. 
Там оплакванията са по-различни.Уплашена си от състоянията ,които изпитваш.
А страхът ти ги прави по-големи и по-чести.
Потърси си психотерапевт,с който да поговориш, възможено е и овладените ти паник атаки да намират нов път за изява.
А дотогава не се обвинявай, бъди мила към себе си
Там оплакванията са по-различни.Уплашена си от състоянията ,които изпитваш.
А страхът ти ги прави по-големи и по-чести.
Потърси си психотерапевт,с който да поговориш, възможено е и овладените ти паник атаки да намират нов път за изява.
А дотогава не се обвинявай, бъди мила към себе си
Всеки в някаква ранна възраст е осъзнавал идеята за смъртта и се е страхувал, че ще умре. Но повечето хора го превъзмогнат като не отричат смъртта и не бягат от нея, а я приемат за неизбежна даденост. Тоест какво толкова - освен да умра по-лошо не може да стане. просто няма да те има, все едно си заспала. Приеми го и ще ти олекне, докато бягаш от проблема той ще те гони. А приемеш ли идеята за смъртта вече от какво да те е страх?
Как ти върви животът иначе? Имаш ли сериозни проблеми с работа, учение, близки? Не е изключено някой сериозен житейски проблем да е подтискан от съзнанието ти и да избива под формата на паник атаки и други състояния.
Помисли си, реши си проблема - конфронтирай се с него, а ако трябва, потърси съвет и подкрепа. И тогава другите тегоби сами ще изчезнат.
Помисли си, реши си проблема - конфронтирай се с него, а ако трябва, потърси съвет и подкрепа. И тогава другите тегоби сами ще изчезнат.
Здравей, Lady! Познато ми е това, което описваш. Минавам през нещо подобно и те разбирам добре. След няколко консултации с психолог, при мен нещата започнаха да се подобряват значително. Ако желаеш, пиши ми на лично съобщение, бих се радвала да разговарям с хора с подобен проблем, защото имам чувството, че близките ми не ме разбират.