Пиша тук, макар че клоня към решение, но ми се иска да видя и други мнения. Имам почти едногодишна връзка с човек на моите години (под 26г сме) и не живеем заедно. В началото всичко беше наред, нещата станаха естествено, той ме беше харесал доста и беше ясен в желанието си да започнем връзка. Преди мен почти не е имал връзки или е имал една/две за 1-2 месеца. Работата е там, че последните месеци нищо не върви - караме се доста, къде заради него, къде заради мен, но сме доста различни и още преди няколко месеца той заяви, че не сме един за друг, несъвместими сме, но стои заедно с мен и аз не знам по каква причина, сякаш чака да приклпча аз връзката. Не ме е запознавал с техните, аз съм го с моите родители. Връзката ни се съдържа да прекарваме известно време през деня заедно и останалото чуване по телефона/писане. Не го възприемам близък, знам и че не го обичам, защото той не го позволява някак - мега критичен е, изключително амбициозен в страхотни крайности, има доста голямо самочувствие. иска единствено да успее на цената на всичко, няма смислени разговори за връзката ни, когато направя жест за него е недоволен коментари тип “това защо го купи, само за глупости си даваш парите” и то за неща, които знам, че ще му харесат. Чувствам го..странно. Не обича всякакви “лигави” неща тип дразни го, ако го гушна докато сме на маса, или го целуна по бузата в компания. Като излизаме напоследък се караме, пак не за основателни неща, но.. Крещи ми също понякога, аз съм много плаха и не съм си позволявала никога да крещя, обиждам и тн.. Мисля, че и двамата знаем какво ще стане, но ще ми е много мъчно и знам, че ще страдам.