Без кръг от майки вече. Проблем ли е?

  • 4 769
  • 70
  •   1
Отговори
  • Мнения: 248
Здравейте. Много ми е тъжно на душата. Така и не намерих сродна душа сред другите майки.  Стараех се да намеря общ език с 2-3, но виждах как непрекъснато се сравняват децата и се отдръпнах. Не обичам да си сравнявам детето и не ми е приятно такова общуване. Според моя приятелка, се раздавам твърде много за погрешните хора.
Ако излизаме сами с детето, значи ли, че изпускам нещо важно и детето ми няма да е социално ( почти на 2г.е) ? ( Водя го по центрове и паркове) .  Притеснено ми е, че детето ми няма другарче и да не израсне самичко. Има ли други като мен или такива , които предпочитат да са сами? Аз самата бях отхвърляна и подигравана в детството от други деца и голям страх имам детето ми да не преживее същото. Приемам съвети и всичко, което мислите. Благодаря, че прочетохте.

# 1
  • Мнения: 977
Моята дъщеря е на 11 месеца още,но и аз предпочитам да излизам сама засега. А и заради ситуацията с ковид в момента,смятам,че това е по-добрия вариант. Или сме сами или с мъжа ми и кучо. Ако ходи на ясла ще намери приятелчета,с които да играе.

# 2
  • Мнения: 2 109
Аз почти не съм излизала с майки в майчинство. Излизах си предимно с моите приятелки, чиито деца са малко по-големи. В тея кръгове от майки ми е някакъв кошмар: общо взето всичко се свежда до манджи, памперси и плюене на мъжете.
 Децата на тази възраст още не се заиграват толкова помежду си, така че не мисля, че в проблем. На година и 7 месеца тръгна на ясла, но не мисля, че още има приятелчета там.

# 3
  • Мнения: 2 416
Не понасям площадките и техните обитатели. Е, ходя заради детето, разбира се, но си се занимавам с него. Опитвам се да го насърча да контактува с деца, но не мога да превъзмогна себе си, за да види и личния пример. След време като няма да се налага да ходя постоянно след него, бих си чела книга с едното око, но няма да седна да чопля семки и говоря глупости с останалите. За "сродни души" и дума не може да става. Абсурд. И да има, то и тя ще седи настрани и никога няма да се заговорим. Grinning

# 4
  • Мнения: X
Това че не общуваш с другите майки не би трябвало да попречи на детето ти да играе с тяхните деца - те какво общо имат с вас?

# 5
  • Мнения: 6 930
Нищо не изпускате. Толкова малки деца не си стават приятелчета, нито си играят заедно, по-скоро още са в етап всяко да играе само и да се дърпат за играчки, та няма зор да се бутате в майчински компании. Като тръгне на ясла, ще играе с децата там. Аз нямам приятелки от площадките с деца, в най-добрия случай познати и майки на други деца от яслата. Имам си приятелки от преди, с които общувам, някои имат деца, други - не. Заради децата да се пъна да си чеша езика по площадките с други майки.. ами не умирам от желание. Тия неща не стават насила.

# 6
  • Мнения: 901
Има няколко майки, с които се поздравяваме и понякога си говорим общи приказки. Не се напъвам да бъда приятелка с тях, нито те с мен, а детето се заиграва с децата. Достатъчно ми е.

# 7
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
В началото имах познати майки от бебешките групи, но не сме излизали с тях. Заговаряхме се като се засечем навън, и сме си помагали с инфо, но не сме се събирали извън групите. Едва в градината с няколко си допаднахме, и започнахме да се виждаме и на кафе. Не се сприятелявам с жени само защото децата ни играят заедно. И не карам децата да "стават другарчета" само защото с майката си пием кафето заедно.
Всъщност забелязах определени предпочитания между децата едва някъде след втората или третата годинка. Само като спомена нечие име, и вече ми се носи якето да ходят да играят. Та според мен като тръгне на градина, има по-постоянно общуване с определени деца, и вече е по-самоосъзнато като човече, само ще си намери приятелите.

# 8
  • Мнения: 6 131
Въобще не обичам да се съобразявам с някого, да се излиза под команда за ден, час, място .. Затова с детето се хващаме като се накумим и си излизаме винаги сами. Площадки бол, на която иска на нея ходим. Там се познаваме родителите, все пак виждаме се постоянно, разменяме по някоя приказка, понякога къса или пък дълга, а после си вадя книгата и с едното око чета, с другото наблюдавам. Децата си играят заедно и това е.
Мисля, че проблема е по-скоро защото се чувстваш ти самотна и изолирана на този етап, а не че има общо с детето, те си намират с кого да играят винаги.

# 9
  • Мнения: 1 845
Проблемът е само в твоята глава.

# 10
  • Мнения: 10 681
Нищо няма да му стане на детето. От ден първи на майчиснтвото си излизах с две мои приятелки, с които родихме почти едновременно. Децата не се поглеждат и до сега, 2 години по-късно. А са били заедно навън почти всеки ден. Просто на тази възраст малките нямат нужда да си имат приятели. Сега в яслата забелязвам вече, че има деца, чиито имена я карат да се радва.
Друг е въпросът, че може би ти се чувстваш самотна. Но нищо не изпускаш. Тези, дето сравняват децата си са най-неприятни и са като енергийни вампири.
Аз обичам да си излизаме с детето сами, защото не се съобразявам с никой. Ходим, където искаме, а като малката се тръшне за нещо, не трябва да се съобразявам, че имам уговорки.
Ходила съм на някои по-малки квартални площадки, там е като змиярник. Има си „шефки” на площадката, гледат лошо, злобно... Адски неприятно. Предпочитам да ходя на големи площадки, където всеки си гледа детето и не му пука кой е дошъл, кой не е. Имам няколко познати майки покрай яслата и площадките, поздравяваме се, говорим общи приказки за децата понякога и това е.

# 11
  • София
  • Мнения: 580
Здравейте. Много ми е тъжно на душата. Така и не намерих сродна душа сред другите майки.  Стараех се да намеря общ език с 2-3, но виждах как непрекъснато се сравняват децата и се отдръпнах. Не обичам да си сравнявам детето и не ми е приятно такова общуване. Според моя приятелка, се раздавам твърде много за погрешните хора.
Ако излизаме сами с детето, значи ли, че изпускам нещо важно и детето ми няма да е социално ( почти на 2г.е) ? ( Водя го по центрове и паркове) .  Притеснено ми е, че детето ми няма другарче и да не израсне самичко. Има ли други като мен или такива , които предпочитат да са сами? Аз самата бях отхвърляна и подигравана в детството от други деца и голям страх имам детето ми да не преживее същото. Приемам съвети и всичко, което мислите. Благодаря, че прочетохте.

Тук-таме има и свестни, но много рядко 😂 Аз по принцип страня от майки с деца като ходим по площадки. Много прости жени има, според моя опит и предпочитам да не общувам с тях. То не бяха сравнения, хваления и аз не знам за какво, едно пъчене, едно чудо, все говорят "аз, аз" ....Има и свестни, но масата, които съм срещала - комплексирани жени. Децата намират начин да общуват, дори най-срамежливите, не се притеснявайте. То пак може да е социално, дори да не общува много с деца на неговата възраст.
Може би е добре да обърнете внимание на себе си и на това "раздаване на погрешните хора". Сигурно не преценявате добре хората и от това страдате, след като видите какви са.

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
В общи линии почти всяка млада майка, особено когато й е за пръв път, минава през този период. Добрата новина е, че описваш типичната картина. Хората не го правят нарочно, просто така им идва отвътре, но не е нужно непременно да се вписваш.
Навремето покрай чакането пред детската кухня се сближихме с някои майки, с две-три все още поддържаме някакви контакти в смисъл, че като се видим на улицата си помним децата, а вече минаха двайсет години, но ние просто се разбирахме, бяхме със сходни интереси, които бяха и малко отвъд обичайните за млади майки, сигурно защото не бяхме вече чак толкова млади. Така че, търсИ си твоите хора - може да намериш, може и да не намериш - не е болка за умиране.

# 13
  • Мнения: 10 681
Осъзвате ли, че не срещаме свестни майки по площадките, щото свестните стоИМ в някой ъгъл и се молим да не ни заговори някой JoyJoyJoy

# 14
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Точно същата бях и още съм така. В яслата така и не се сприятелих с майки на други деца, в градината също останах аутсайдер (по мое желание), сега в училище също не напирам да се сприятелявам. Защо да го правя? Каква е гаранцията, че майката, с която си допаднем, ще е точно с детето, което се разбира с моето дете или обратно? Нека детето само си избира приятелите, а с родителите им сме големи хора и все ще намерим общ език за ограниченото време, в което се наложи да общуваме. Никой не е казал, че трябва да станем близки приятели вовеки, още повече не се знае колко време ще просъществува приятелството между децата. Детето ми не е аутсайдер, много е общителна, разбира се с всички и няма проблеми заради това. Има 3-4 приятелчета от блока, с които лятото играят навън, всички са или на нейната възраст или 2-3 години по-малки. Училището и занималнята идеално й запълват нуждата от общуване с връстници. Как пък не съм тръгнала зорлем да търся други майки, особено като видях на повечето колко им е ограничен кръгозора.

Общи условия

Активация на акаунт