И ние сме домошари. Но аз в момента не работя(от юни) и вече ми идва в повече. Като цяло не излизаме особено. Само до магазина, фризьор, карам детето на градина и танци, с приятели много не се събираме. С някои от тях не сме се виждали от много време. На ресторант не съм била от 100 години. И да ви кажа-липсва ми всичко това, липсват ми соц. контакти. Много ми тежи вече. Събота и Неделя сме все в нас, защото за мъжа ми няма събота и неделя, той е на смени.
Много рядко ходим някъде и вече много ни се ходи. Сега за НГ ми иска да се съберем много хора някъде на хижа, но няма да ме огрее-и пак ще сме семейно.
Доста е сложна ситуацията и не искам да се оплаквам, но ми тежи, наистина.
По гори не ходя, защото съм си в гората кажи-речи и това не ме блазни.
Сляла съм се с тв то, компа, телефона, кухнята. Опитвам се да разнообразявам-чета, готвя, експериментирам, играя с малката, сериали гледам, мъжа ми е с отговорна работа и на първа линия и е трудно.
Всички са се покрили, наплашили и се притесняват от контакти.
Обаче виждам и другата крайност-има и хора, които си вървят навсякъде. Чудя им се, яд ме е на тях.
В молове не ходя, не ги обичам. Избягвам струпвания. И така. Не ми пречеше доскоро, защото моето ежедневие си е такова в момента. Но... Ми липсват пътуванията и шумните компании.
Много рядко ходим някъде и вече много ни се ходи. Сега за НГ ми иска да се съберем много хора някъде на хижа, но няма да ме огрее-и пак ще сме семейно.
Доста е сложна ситуацията и не искам да се оплаквам, но ми тежи, наистина.
По гори не ходя, защото съм си в гората кажи-речи и това не ме блазни.
Сляла съм се с тв то, компа, телефона, кухнята. Опитвам се да разнообразявам-чета, готвя, експериментирам, играя с малката, сериали гледам, мъжа ми е с отговорна работа и на първа линия и е трудно.
Всички са се покрили, наплашили и се притесняват от контакти.
Обаче виждам и другата крайност-има и хора, които си вървят навсякъде. Чудя им се, яд ме е на тях.
В молове не ходя, не ги обичам. Избягвам струпвания. И така. Не ми пречеше доскоро, защото моето ежедневие си е такова в момента. Но... Ми липсват пътуванията и шумните компании.
Ходим по разходки, но повече от 2-3 часа не успяваме. 
