От почти две години имам сериозна връзка с един мъж разбирахме се чудесно,но от както се преместих да живея при него той много се промени. Имам чувството,че ме има за прислужница все аз всичко трябва да правя в домакинството,че даже и кусури ми намира и като му предложа той да го направи отказва.
Другото което той живее в квартал Манастирски ливади,а там се чувствам като затворник. В комплекса има така да се каже вътрешен двор,но е много малък. Аз много обичам след работа да се разхождам или да излезна с приятелки,обаче от както живея тук направо си е почти невъзможно.
По цял ден седене пред лаптопа ми е много разтоварващо,като излезна на дълга разходка. Предлагам на моя да излезнеме и като ми каже излез на двора там се разхождай и просто думи нямам...
Преди да стигнеш до самият комплекс минаваш през един тъмен и пуст път една кьорава лампа няма все едно си в пещера..
Нямам кола и придвижването е по-трудно за мен, а на всичкото отгоре като искам да отида до магазина да напазарувам и го помоля да дойде с колата ми отказва категорично съответно ми трябва такси,което също се оказва някакъв страшен ад,като чуят адреса и се изпаряват или вечното ''търси ме кола''... но така и не се намира. Говорила съм с него за тези проблеми не един път,но той само обещава как ще ми помага и нищо не прави.
Всички приятели ме съветват,че това ще премине,но никой не ме разбира на мен какво ми е знам,че може и на Вас да ви се стори маловажно, но се надявам поне един човек да може да види ситуацията през моите очи и да ме посъветва. Аз обичам да чувствам свободата в една връзка.
Вече не се чувствам така и от него не получавам някакво разбиране...
Според вас има ли шанс да се променят нещата и как?
Благодаря на тези които са прочели може би отегчителената история!