Снощи Оли си цепна веждата
Всичко стана толкова бързо.........Уж стоях до нея, уж тя просто си играеше и изведнъж хоп-удари се на ръба
Като потече една кръв едно чудо, цялото и личице беше в кръв и очите и....Бях сама в къщи и щях да се побъкам. Звъннах на мъжа ми и му казах моментално да си идва. Започнах да треперя от уплаха и притеснение. А то пищи милото...Утешавах я как ли не-гушках я в себе си, милвах я...но нали я боли милата...Когато се поуспокои, измих личицето и, татко и си дойде и отидохме във спешно отделение. Там я видяха, промиха раничката и казаха че не е дълбока и няма да се наложи да я шият. Сложиха и специална лепенка с лепило и отгоре една друга прозрачна лепенка с цветенце Чак когато се прибрахме в къщи и я видях отново да се смее и все едно че нищо не е станало, се успокоих.
Не можах да я опазя и това е. Просто се питам- какво от сега нататък? Как ще ги опазим? Можем ли да бъдим 100 процента сигурни, че никога нищо няма да се случи? Та аз седях на 1 метър от нея!