За разказа на Зюлейха как се е влюбила в Йълмаз мисля следното:
Още при онлайн гледането възприех нейния разказ като важен в контекста на отношенията между нея и Демир. Това е първият и единствен път, доколкото си спомням – с изключение на разказа за убийството преди Демир да тръгне за Истанбул, когато Зюлейха си отваря душата пред него. Ако изключим общото говорене, че тя обича Йълмаз и ще обича само него. Зюлейха винаги се е пазила от подобни откровения, които биха я приближили към Демир.
Разбира се, тази история е важна, за да довършим образа както на Зюлейха, така и на тяхната любов. Но в историята, която ни разказват, виждам същественото на друго място. То е изказано чрез началото на интрото: Демир взе решение да се ожени за Зюлейха – първите кадри от интрото, затова ни показаха как той се влюби, но продължава и до сегашния момент да чака без успех и Зюлейха да се влюби в него; докато за Зюлейха и Йълмаз ни показаха – отново първите кадри в интрото, тяхната раздяла. Раздяла, след която любовта им ги събра отново. Т.е., ако за Демир е важно влюбването, то за Зюлейха е важна силата на любовта след раздялата. Затова този нейн разказ е поставен чак сега. Според мен, когато разказът става в такъв момент и пред Демир и Севда, възпроизвеждането му в образи не е подходящо. Тук акценът беше в начина на слушане на разказа: Севда и Демир, както и важният въпрос, зададен от Севда на Демир: чак сега ли чуваш този разказ? Този въпрос говори много за техните отношения, по-точно за отсъствието на такива. Освен това, знаем, че Демир разказа на Зюлейха в Париж как той се е влюбил в нея и си спомням, че тя беше изненадана. Но самата тя не каза нищо нито тогава, нито е споменавала нещо повече след това. Нейните чувства, душата и, вътрешният и свят, където тя живееше с Йълмаз, бяха затворени през цялото време. По невнимание само понякога наричаше на глас детето Йълмаз. Това постепенно се промени и тя започна да говори за и с Йълмаз, но Демир за първи път чува нещо от нея за нея самата и историята и с Йълмаз - едва след смъртта на Йълмаз.