Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №19

Дано не ни сполети пропускане на епизод всеки месец!

За разказа на Зюлейха как се е влюбила в Йълмаз мисля следното:
Още при онлайн гледането възприех нейния разказ като важен в контекста на отношенията между нея и Демир. Това е първият и единствен път, доколкото си спомням – с изключение на разказа за убийството преди Демир да тръгне за Истанбул, когато Зюлейха си отваря душата пред него. Ако изключим общото говорене, че тя обича Йълмаз и ще обича само него. Зюлейха винаги се  е пазила от подобни откровения, които биха я приближили към Демир.
Разбира се, тази история е важна, за да довършим образа както на Зюлейха, така и на тяхната любов. Но в историята, която ни разказват, виждам същественото на друго място. То е изказано чрез началото на интрото: Демир взе решение да се ожени за Зюлейха – първите кадри от интрото, затова ни показаха как той се влюби, но продължава и до сегашния момент да чака без успех и Зюлейха да се влюби в него;  докато за Зюлейха и Йълмаз ни показаха – отново първите кадри в интрото, тяхната раздяла. Раздяла, след която любовта им ги събра отново. Т.е., ако за Демир е важно влюбването, то за Зюлейха е важна силата на любовта след раздялата. Затова този нейн разказ е поставен чак сега. Според мен, когато разказът става в такъв момент и пред Демир и Севда, възпроизвеждането му в образи не е подходящо. Тук акценът беше в начина на слушане на разказа: Севда и Демир, както и важният въпрос, зададен от Севда на Демир: чак сега ли чуваш този разказ? Този въпрос говори много за техните отношения, по-точно за отсъствието на такива. Освен това, знаем, че Демир разказа на Зюлейха в Париж как той се е влюбил в нея и си спомням, че тя беше изненадана. Но самата тя не каза нищо нито тогава, нито е споменавала нещо повече след това. Нейните чувства, душата и, вътрешният и свят, където тя живееше с Йълмаз, бяха затворени през цялото време. По невнимание само понякога наричаше на глас детето Йълмаз. Това постепенно се промени и тя започна да говори за и с Йълмаз, но Демир за първи път чува нещо от нея за нея самата и историята и с Йълмаз - едва след смъртта на Йълмаз.

Привет и от мен
Благодаря за споделеното!
Да следваме съветите на Фекели:  да не мислим, че ще пропускат епизод всеки месец, за да имаме серия всяка седмица
С интерес прочетох коментара на Ваня и голяма част от споделеното съвпада и с моите усещания за развитието на събитията. Но, по отношение на ролята и намеренията на Фекели и войната Фекели-Йълмаз срещу Аднан-Демир, имам друга гледна точка.
Фекели е бил принуден да стреля в Аднан след заплаха за неговия живот и за живота на семейството му: ако не си тръгнел, то семейството му щяло да пострада. Аднан Яман е искал земите на Фекели. Фекели се върна, за да спаси Йълмаз от грешка и да ревизира реда, който е бил в основата на стопанските инициативи на Аднан старши. Защото именно стремежът на Аднан към този модел на стопанство е довел до съсипването на живота на Фекели.
„Ще изтръгнем от корен техния род. Но бавно и обмислено.“ ; "Ще ги доведем до такова състояние, когато те ще станат врагове сами на себе си.“ Тези думи за мен бяха просто вербален стимул, който Фекели използва, за да трансформира гнева на Йълмаз към Демир и да го насочи към стопанско отмъщение, а не към физическо такова. Още с пристигането си в Адана, Фекели се информира за политиката на Демир Яман и разбра, че Демир се явява като продължител на политиката на баща си и изпълнител на мечтата му да владее цяла Чукурова. Оттам, Фекели тръгна към промяна на модела на Аднан старши, чрез която промяна ще влияе и на сина - ако Демир е гъвкав и се адаптира към новото - добре, ако не - ще "загине".  Лично за мен, целта на Фекели беше тази и той я постигна и чрез инициативите на Йълмаз и заложеното в него. Защото с идването им с Йълмаз, те успяха да наложат нововъведения в икономическия сектор, в промишлеността и в отношенията на работното място. Тук свърши за тях борбата с Аднан-Демир. Оттук, борбата в личен план и във вътрешността на Яман ще я поведе Фикрет.
Според мен, в онези години в Турция и имайки предвид мюсюлманската религия, в която мъжът доминира - децата не вървят с майките, а бащите имат крайната дума и решението е основно тяхно. За мен, няма как Фекели да говори сериозно за "изтръгване на корен от рода" при условие, че: той не знаеше, че Хюнкяр го е обичала, не знаеше и как е слючен бракът й с Аднан; не знаеше, как и защо Зюлейха е сключила брак с Демир, не знаеше и че Аднан младши е кръвен син на Йълмаз. Оттам, той е нямал никаква информация, за да се стреми към победа във войната за жените или да залага на такава, когато не знае нищо за отношенията и чувствата на Хюнкяр към Аднан старши и на Зюлейха към Демир. Ако целта на Фекели са били жените: Хюнкяр да стане Хюнкяр Фекели, а Йълмаз да си върне Зюлейха, то аз не видях никакви активни действия от негова страна по въпроса. Той цитираше прекалено много Мевляна и дори и да е разчитал на действията на Йълмаз по отношение на Зюлейха, то след като усети, че Йълмаз е прекалено разочарован от любовта/с "раненено сърце" и т.н., то самият Фекели требваше да е активен и да действа сам към целта, за да събере информация за по-нататъшни действия. Фекели нито веднъж не се опита да говори сам със Зюлейха; да й се представи, да я разпита, да усети настроението и да разбере историята и истината и т.н. Ако той е имал цел да "върне жените", то той прекалено лесно се отказа от ситуацията със Зюлейха. Още повече, че можеше да попречи на Мюжгян и Йълмаз да се оженят, следвайки своя план за "сушене на рода Яман". Мюжгян не би му била удобна и щеше да пречи на плановете му. Фекели можеше да не заблуждава Мюжгян, а да й каже истината - че според него, Йълмаз още обича Зюлейха, но сам се опитва да се самозалъже и да отрича чувствата си. Така, отстранявайки Мюжгян, Фекели би оставил "отворен път" на Йълмаз към Зюлейха.
Относно Хюнкяр: след като разбра, че Хюнкяр го е обичала и бракът й с Аднан е бил уреден, то мотивът за някакъв реванш в личен план срещу мъртвия Аднан вече не би съществувал. Защото, така или иначе, Аднан не е притежавал любовта на Хюнкяр, нито го е интересувало. Ако Фекели целеше да направи Хюнкяр Яман - Хюнкяр Фекели само, за да лиши Демир от подкрепа и да го направи по-слаб, то той нямаше да се откаже от брака с Хюнкяр по никаква причина. А, именно Фекели се отказа от този брак и то за нещо, което вече беше чувал от Йълмаз (като разказ) и беше прочел в частта от писмото на Зюлейха. Ако целеше омаломощаването на Демир чрез отнемането на жените, то Фекели щеше да сподели този план с Йълмаз, за да задържи Йълмаз в конака и така да "набере сила". И може би Йълмаз нямаше да се изнесе от конака, нито щеше да напусне фабриката и да се отдели от баща си, тръгвайки си с жена си и нероденото внуче на Фекели. Щеше да остане и така конакът на Фекели да се сдобие и с Хюнкяр Фекели и с бъдещо дете Аккая-Фекели, което да подсили рода и силата на Фекели.
И друго: ако целта на Фекели беше "изтръгване на корен" чрез отнемане на жените Яман, то единственият шанс за законово преминаване и на жените към Фекели-Аккая и на детето Аднан, щеше да е съсипването на репутацията/името и на Демир и на мъртвия Аднан. Само така, Хюнкяр би имала причина да смени фамилията си и била достатъчно ядосана на сина си, за да се реши на тази стъпка. Така би се доказало пред властите, че Демир не е годен за съпруг и баща. Т.е. Фекели би се възползвал от всяка възможност (непряко или пряко), за да изкарва на светло "кирливите ризи" и на Аднан (историята с изнудването и стрелбата; припомняне на изневерите на Аднан, които всички са знаели) и на Демир, като го "кове" на полицията за всичко сторено - още с оплакване от и "раздухване" на това, което той незаконно е сторил преди години, през опитите за убийства (които можеха да се докажат) до саботажа на памука (за който Дженго си призна и можеше да потвърди в един момент). Така, Зюлейха би имала причина и повод да поиска развод и съдът би имал мотив да откаже на Демир родителските права над Аднан, при условие, че бащата върши такива незаконнни неща (ако го бяха издавали на полицията) и е лежал по арести (ако бяха свидетелствали за определени неща). Иначе, не виждам, как Фекели би очаквал Зюлейха с "детето на Демир" просто ей - така да се върне при Йълмаз...кой ще й позволи?! А Хюнкяр да си хвърли пристена на Яман и да се омъжи за убиеца на Аднан (независимо какво и как е станало). Същия въпрос: кой ще й позовли?! Единственият начин би бил Демир да бъде "детрониран" пред обществото чрез съсипване на репутацията и да бъде низвергнат от него. Никакви усилия в тази насока нямаше от страна на Фекели, а възможности - десетки. Също така - "състоянието, когато те ще станат врагове сами на себе си", така и не дойде нито от Фекели, нито от Йълмаз, нито беше резултат от техни действия. Бяха намесени други лица.
Та, лично за мен, тези думи на Фекели остават просто гръмки и високопарни фрази във въздуха, с цел Йълмаз да бъде убеден в ожесточеността на бъдещото отмъщение и да се откаже да убива Демир в началния момент. Така и стана. Фекели много умело "насочваше" Йълмаз, така че да избегне саморазправа. Но, не предприемаше и нищо срещу Демир, така че да може да "отнеме жените" Яман. Нищо в поведението на Фекели не ми сочеше, че той иска да унищожи Демир в личен план и да го остави без подкрепа. Ако това беше целта му, то за мен, действията му биха били други и ги описах по-горе. Според мен, Фекели целеше единствено промяна (в рамките на закона) на стопанския модел на Аднан, с която промяна би се трансформирал и самият Демир и би се отказал от мечтата на баща си и от това да следва политиката му, а това е достатъчно болезнено. Това е и достатъчен "удар" за мъртвия Аднан.
Сега, тези думи на Фекели за "сушене на корен" и "за скарване в семейството" могат да имат нов прочит, но това ще бъде в едно друго време и ще се "четат" от други "играчи в играта". Тук дори и самият Фекели може да се окаже на страната на Демир.
Лучия, Ваня, аз бих предпочела да видя,  да "усетя" и да изживея историята на началото на любовта между Йълмаз и Зюлейха. Визуалният момент не би попречил на другите евентуални цели на този разказ...дори и да е важен в контекста на отношенията между Зюлейха и Демир. Защото, докато тя говореше, вместо да гледам реакцията на Севда и Демир, аз си представях тази история визулано и дори не обърнах внимание на тези, които слушаха. После върнах с мишката, за да видя лицата им. Мисля, че СЦ можеха да направят от този момент нещо много красиво, но не успяха. Можеха да покажат визуално момента с началото на любовта като момент, в който слушателите си представят историята и същевременно да се видят и техните реакции. Можеше да стане така, както направиха с момента на смъртта на Йълмаз...редувайки спомени, мечти и реалност. Защото за силата на любовта е много важно началото...когато е пламнала "искрата". Много хора, които гледат сериала споделят това разочарование - че не е даден този момент, и намират това за огромен пропуск. С такъв добър режисьор, мисля, че разказът на Зюлейха щеше да стане прекрасен и много по-въздействащ. И сълзите на Севда щяха да са много по-затрогващи.
Даже си представих всичко това в мой си вариант . Влизам в ролята на режисьор :  Зюлейха разказва...гласът й...и споменът - кадри на усмихнатата Зюлейха с приятелки хванати под ръка, които се кикотят, киното на открито и лятна вечер в Истанбул...дават листата на дърветата, а в далечината - морето; следват кадри прожектирания филм и как Зюлейха гледа омагьосана в екрана...не сваля поглед, вижда се как се насълзяват очите й, как слага ръце на сърцето си и т.н. После излиза от киното леко зашеметена, развълнувана и вижда Вели. Той с онази негова гнусна физиономия и нагла усмивка започва да й говори грубо...от време на време дават и лицата на Севда и Демир - как отначало леко се усмихват на думите й за приятелките, за киното...после се напрягат леко, когато тя разказва за желанието си и за мечтата си да обича и да бъде обичана както във филма...и ударът на Вели, още един...лицата на Демир и Севда - леко смръщени, гневни...после дават ръката на Йълмаз, която хваща Вели, изблъскава го и дават фокус върху лицето на Йълмаз - очите му тлеят и юмруците му са стиснати, заплашва Вели; онзи побягва. После дават момента между Йълмаз и Зюлейха: трепването и в двамата; те се гледат един друг... Йълма подава на Зюлейха ръка, говорят си нещо. Демир леко се намества в стола неловко, а от очите на Севда капят сълзи. После следва въпросът на Севда към Демир.
Даааа, щеше ми се да покажат този момент от миналото на фона на гласа на Зюлейха; реакциите на Севда и Демир на този нейн разказ, който е "оживял" пред очите им.

П.П. Сега се замислих и аз за интрото и споделените впечатления. Ще го изгледам пак.

Привет
Лучия, да, напълно съм съгласна с теб! Дадоха много моменти със Зюлейха и Йълмаз, но трябваше да дадат този - най-важен: кога и как са се запознали; чувствата им в момента, реакциите и т.н. А, после нататък нека е само разказ. Не знам, но все си мисля, че нещо е променено, защото Уур два пъти беше споменал, че зрителите ще видят някои моменти от миналото на Йълмаз и кое го е направило такъв, какъвто е. Може и да има някакъв материал, но да не е излъчен с оглед на съответната промяна.
Чакаме превод. Дано да пуснат фраг!
Хубав ден!

Превод:

https://vk.com/cukurova_mavi?z=video-135783830_456243618%2F28cd0 … l_wall_-135783830

Привет, момичета!
За много години!
Желая на вас и семействата ви много, много здраве и щастие.

Винаги, когато мога, ви чета.
Това е доста често, ако трябва да бъда честна.
Гледам епизодите в Ютюб, но не редовно.
Затова и почти не пиша.

Сега се включвам, защото много ми харесаха последните постове на Лу, защото са много близки до моите усещания. Мисля идентично.
Изключително много ми въздейства сцената, в която Демир видя Зюлейха за първи път.
Любов от пръв поглед.
Музиката, режисурата, Зюлейха на чешмата - всичко беше много ефектно.
Връщам се към нея много пъти. Остава ми една от любимите.

Ако трябва да съм честна, а аз държа да бъда, някак си мен не успя толкова много да ме трогне любовта на Зюлейха и Йълмаз. Винаги съм търсела причината за това, но може би е заради липсата на тези първи любовни трепети, не знам...

Последният епизод беше изключително тежък.
Все още не ми се вярва, че Йълмаз го няма в Чукурова и в живота на Зюлейха и Демир.
Сега идват нови сюжетни линии.
Ханде Сорал е много красива и нежна жена.
Дали Демир ще се влюби в Юмит - адски любопитно ми е.
А също и дали Зюлейха най - после ще откликне на чувствата на Демир?
Мисля си, че накрая и Демир ще умре и от триото ще остане само Зюлейха, заела мястото на Хюнкяр.
Твърде хубаво ще е, ако на финала и Демир, и Зюлейха са живи.

Много силно ми въздейства и тази сцена.
За пореден път виждам егоизма на Зюлейха, искайки и двете деца само за себе си.
Не е редно да му вземе най - ценното. Радвам се, че Лейля остана при Демир. Той също е човек.

Много жалко, че няма да има епизод тази седмица.
С интерес очаквам да следя събитията в Чукурова.

Хубав ден!

Здравейте момичета:hibiscus:,
Ирина, за много години и на теб! Благодаря за коментара и се радвам, че се връщаш в темата.
Визуалното представяне, в основни линии, е много по-въздействащо от разказа. Точно за това, лично аз съм на мнение, че началото на историята между Зюлейха и Йълмаз беше ощетено без визуалното му представяне. На много зрители точно това им липсваше. Сякаш "претупаха" връзката между Зюлейха и Йълмаз и е нормално да има такова липсващо усещане и виждане за любовта им като "голяма", защото бяха дадени много малко моменти и дори и сега нямаме почти никаква информация. Ние ги видяхме в една вече "оформена" връзка. Не ги познавахме, не ги бяхме виждали и изведнъж - хоп и Йълмаз вади пръстените, показва ги на Зюлейха и си говорят за любов и брак. Много красив момент, но на мен ми липсваше предисторията, липсваше ми дори и кратко познанство с тях - кои са тези млади хора, какви са, как са се срещнали, кога са се срещнали, кога е започнала връзката им, как е пламнала тази тяхна любов. Нищо не дадоха. Можеха да дадат ретроспекция или техни разкази, докато бяха в колибите. Но, нищо подобно не дадоха...дори и сега, след смъртта на Йълмаз. Така че, напълно те разбирам.
На мен много ми въздейства сцената между Зюлейха и Йълмаз вече във влака, когато тя се качи при него.
Аз, ако съм честна, сцената с влюбването на Демир, мен не ме трогна. Но, това е лично усещане. Повече ми въздейства сцената, когато Демир спаси Зюлейха от змията.
Някак си и при Зюлейха-Йълмаз и при Демир-Зюлейха ми трябваше време, за да опозная героите и да "усетя" нещата. Макар че, преди сцената, в която Демир вижда Зюлейха на гарата, него го бяха "представили" сравнително добре, за разлика от влюбената двойка.
Сега много ми допадна и сцената Юмит - Демир.

Здравейте!
Благодаря за споделеното!
Ира, радвам се, че поддържаш интереса си към Чукурова и се отбиваш при нас.
Беше ми трудно да разбера Зюлейха след смъртта на Йълмаз. Ако преди тя държеше любовта към него заключена в сърцето си, сега казва, че Йълмаз отнася със себе си душата и сърцето и. Зюлейха се отрича като жена, която ще може да обича и след него на този свят и се обръща към Йълмаз с думите: „Чакай ме, любими!“ Основната и грижа остава „нашият син“. За нея след смъртта на Йълмаз Аднан „остава без баща“. Детето е най-ценното, което и остава след Йълмаз, ще му разказва всеки ден за баща му, а Йълмаз „ще живее в очите му, ще живее с нас“. Демир е изцяло изключен от участие: както за любов, така и като баща, Йълмаз, а не Аднан е името на детето и то е поверена на Зюлейха, така смята тя. Зюлейха виждаме на гроба или при децата. Емоционална картина на жена, отказала се от живот за себе си, но в остатъка и докато се събере с любимия в отвъдното, грижата и ще е за тяхното дете.
Подобно емоционално е и поведението на Фекели, за него детето също е Йълмаз, негов баща е Йълмаз.
Демир през цялото време следи с поглед Зюлейха и детето, прави нужното, за да облекчава мъката на всеки в тъжния момент.
Реализъм има в мисленето на Рашид, който каза на Фадик, че Аднан има баща – Демир, както и в това на Юзюм, която в детската си молитва моли татко Йълмаз да навестява Аднан в съня, татко Демир да не го оставя никога.
В дома на Фекели ще расте другият син на Йълмаз – Керем Али. Мюжгян е също майка, тя е по-въздържана в намеренията си за бъдещето: нейното дете ще израсне с името Аккая и ще бъде смел като баща си.
Докато чувствата са още съвсем пресни, Зюлейха и Демир взеха най-общо решение за това как ще живеят нататък. Като изключим веселата част с грижата за репутацията на Демир и искане на позволение да си тръгне – сякаш на Демир му е останала репутация и не отиваха преди дни на дело за развод, да остане Зюлейха в Яман беше изказано от Демир, оправдано с мисълта двамата да си помогнат в преодоляването на загубите и да не се разделят децата – мнение на Севда, и без съпротива прието от Зюлейха. Като имам предвид горните неща, за мен по-честно и към любовта към Йълмаз, и към очакванията на Демир, щеше да е Зюлейха да не се беше върнала в конака, а такава възможност и предложи и Демир. Но вече е ясно, че от решението за брак с Демир до сегашния момент детето Йълмаз, каквото е то постоянно в мисленето на Зюлейха, е най-ценното за нея от Йълмаз и то винаги замества баща си, когато той отсъства, когато го смятаха за загинал или когато наистина вече го няма. Мисълта за детето и неговото бъдеще води Зюлейха и в този момент. Успокоява я и това, че Демир казва, че няма да живеят като съпрузи, а ще бъде близо и до Лейля. Зюлейха не само можеше да започне живот без Демир, но сега щяха да и помогнат и Демир, и Фекели. Зюлейха не иска просто помощ, тя гледа към наследството – такова тя не може да получи при Фекели, а знае и това, че наследството от Йълмаз е отишло при Яман. Зюлейха е решила да отглежда детето Йълмаз като продължение на баща си Йълмаз и като наследник на Яман в Яман.


След три месеца и Зюлейха, и Демир гледат замислено към семейната фотография: и двамата разбират, че семейният им живот има нужда от ново решение. Много интересно е това, което виждаме да прави Зюлейха. Докато е обмисляла, тя се е насочила към земята, навън, към социалната работа на Хюнкяр, ще бъде продължение на Хюнкяр: „Не се притеснявай, мамо. Чифликът, на който ти си посветила целия си живот, всичко, за което си положила усилия, сега ще е моя грижа.“ Облече се като Хюнкяр, събра съмишленички и възседнала коня на Хюнкяр, Зюлейха тръгва на обиколка.  Сега трябва да разберем защо Зюлейха е направила такъв избор, да разберем дали това е само външно подражание или е обмислено решение.


За тази цел се върнах към 6 еп., аналогичен на сегашния момент, когато Йълмаз се смяташе за загинал, Зюлейха остана в Яман, защото: „Сега всичко е за теб, мой Йълмаз“, (казва тя на детето на терасата на конака, малко преди раждането) и Хюнкяр я подготвя за стопанка в конака, защитавайки я пред слугите и като ги накара да и искат извинение. Това беше и момент, в който Зюлейха прояви ревност към наследството на Яман като бъдещо наследство на нейния син и даде на Демир съвет да не позволява на Шермин разхищение, а Демир за пръв път почувства, че двамата са семейство и това много го зарадва. Нещо, което липсва много в настоящия момент. Въвеждането в тази важна роля тогава беше свързано с едно пояснение, което е важно с оглед настоящия момент. Тогава Хюнкяр каза на Зюлейха: „Демир е господар на този чифлик. Когато Гафур или работниците направят грешка, Демир ги наказва. Но ако в този конак някой от слугите направи грешка, го наказвам аз.“ Това разделение на ролите в конака и в чифлика е много важно. Сега ние виждаме, че докато Севда остава във вътрешното пространство на конака: меню, навестяване на кухнята, супа, зимната градина и цветята – в чисто женското, Зюлейха излиза навън в мъжкото пространство и трябва да разберем защо прави това. Тук има и още едно важно обстоятелство. Земята и чифликът като цяло са грижа на мъжете, Аднан и Демир на коне обикалят всяка вечер земята, наблюдават работата, но Аднан е отсъствал и накрая убит, Демир дълго време е отсъствал докато е следвал, а един път двамата със Зюлейха напуснаха имението и във всички тези случаи работата на мъжа е била поемана от Хюнкяр. Така Хюнкяр е съвместявала грижата за конака и грижата за чифлика, женската и мъжката част от работата. Това е видяла и чула обяснението за него Зюлейха. И като е мислила три месеца, тя е решила да се заеме с грижата за чифлика, която е работа на мъжете, в момента работа на Демир. Идеята за нея не е нова, защото такова решение тя взе и преди това, когато уж бяха скарани с Йълмаз. Вярно е, тя не знае нищо за работата на полето, но има желание и познаващи тази дейност край себе си, ще се научи. Причините за това решение вероятно са няколко, но най-съществената виждам в това, че тя отдалечава Зюлейха от домашното пространство, към което принадлежат и съпружеските задължения. Това е категоричен отказ от тях. На това място земята е ценна, продаденото от Йълмаз е също земя, работата навън дава свобода, а бъдещето е за малкия Йълмаз, Зюлейха запазва за него мястото в бъдеще. Този избор отговаря на нейните виждания в момента и след смъртта на Йълмаз. Мисленето за това място е, че жената, която язди на кон обикаляйки земята и работниците, няма съпруг.
Така Зюлейха се подготвя за живот подобен на този на Хюнкяр. И тя като нея има съпруг, но Зюлейха не иска да бъде с него. Ако Демир чака още известно време, той от своя страна ще потърси любовта навън, както е правил и баща му. Но в днешната история има нещо, което идва от предишната история: дете от една такава извънбрачна връзка. Фикрет разби паметника на Аднан Яман, а ударът достига и до избраната от Зюлейха роля – тя е роля на Аднан и Демир. Удряйки по Аднан, Фикрет удря и по Демир, а след него и по Зюлейха. Затова отглеждайки своя Йълмаз на Зюлейха ще и се наложи да участва в защитата на Аднан, Демир и сина си като Аднан. За да защитава сина си и да му осигури място в Яман, Зюлейха ще трябва да съдейства с Демир, ако те не са заедно, от това ще губи нейният син. Тя досега трябваше да каже на Демир това, което Йълмаз и каза за продажбата на земята, за скритите пари, за своите не само заключени, но и изпратени в отвъдното сърце и душа...тя не споделя с него нищо и го оставя да бъде изненадан, но това се връща към нея и детето. Тя не може да повтори живота на Хюнкяр, защото обстоятелства от времето на Хюнкяр променят днешните обстоятелства.


Навехнатият крак на Бехидже дали не беше хитрост? По време на погребението и помените, когато няма никой в конака, дали тя не е ровила за документи и информация, така както Фикрет направи това по време на смъртта на Хюнкяр? В изминалите три месеца при Яман нямаше видимо, освен вътрешно в героите движение, но за гнева на Фикрет може би има някакви действия, за които не знаем и в които може би участие във връзка с наследството има Бехидже. Има синхрон между разбиването на паметника и идването на Юмут.
„Името на Хюнкяр няма да се изтрие по тези земи.“ А името на Аднан? Може ли да има Хюнкяр без Аднан? Зюлейха дори не може да си представи как бързо всичко се променя, дори и в момента, докато тя още влиза в новата си роля. И иска или не иска, за да защити детето си, ще трябва да участва в бъдещите борби и като съпруга на Демир.

Здравейте
Ваня, благодаря за интересния коментар! Моето мнение съвпада с твоя анализ на ситуацията след смъртта на Йълмаз и особено със споделеното, свързано с чувствата, действията, решенията на Зюлейха, а и бъдещето пред нея.
Аз също си мисля, че много по-честно би било, ако Зюлейха си беше тръгнала от конака и беше започнала нов живот, НО...точно мисълта за Аднан/Йълмаз и неговото бъдеще води Зюлейха и сега. Зюлейха сама е свидетелка на повратностите в живота и знае, че всяка помощ от Фекели или Демир може да се окаже временна, нестабилна и нетрайна. Зюлейха не иска някаква си подкрепа от Демир или Фекели, тя иска стабилност и съответно тя е насочена към наследството. Аднан/Йълмаз няма право на наследство от Фекели (ако той изрично не спомене Аднан/Йълмаз в завещанието си), а Зюлейха знае, че собствеността на Йълмаз е отишла при Яман. Оттам - за детето на Йълмаз най-сигурно е да остане наследник на Яман и законен син на Демир...за да има право на наследство...още повече, че е момче. За Зюлейха бъдещето на сина й е много по-важно от моралното естество на въпроса и това, кое би било честно за Демир. Съгласна съм и с това, че Зюлейха, все пак, до този момент трябваше да каже на Демир за продажбата на Йълмаз и за своето решение за бъдещето. Може би тя също трабваше да сподели и с Фекели за продажбата и за скритите пари.
За Бехидже също си мисля, че тя направи номер, за да остане сама в конака и сигурно е тършувала из документите на Йълмаз и Фекели. Много отблъскваща жена. С нетърпение очаквам момента, когато ще разбере, че нищо няма да получат от Йълмаз. Тя си правеше сметките да заграби наследството от Йълмаз и да иде даживее до улица "Мода" в Истанбул да пръска парите, които се полагат на Керем Али и Мюжгян. Жалко, че Мюжгян продължава да й вярва и предполагам, щеше да й вярва и до края (ако Йълмаз не беше продавал) - докато лелята я остави без пукната пара и нея и Керем Али. Радвам се, че Йълмаз продаде всичко, защото в ръцете на Бехидже нищо нямаше да стигне до Керем Али, а Мюжгян е "марионетка".  Добре е, че всичко беше продадено на Хюнкяр, защото Яман са сигурни в намеренията си към земите и бъдещето на Чукурова.
Много интересна беше за мен сцената с малкия Аднан/Йълмаз, който в един момент се затича към гроба на баща си, където стоеше Фекели. Според някои вярвания и предания (както знаем), духът на починалия може за малко (или дълго време) да се "всели" в друг или да ръководи друго човешко същество - действия, думи и т.н., за да се докосне до скърбящите си близки и обичани хора. Сякаш не малкият Аднан, а Йълмаз чрез него беше този, който изтича да прегърне баща си Фекели и да прошепне в ухото му - "татко". А Фекели сякаш, чрез детето насочи обичта си, чрез прегръдката, към починалия си син Йълмаз. Много красива сцена!
Хареса ми и момента, когато Зюлейха беше на гроба на Йълмаз на 7- я ден и той сякаш се появи там и гледаше към нея с тъга. Макар и "изрязан" от друго време този момент, сцената беше много красива и тъжна. Щеше ми се, сцената с образа на Йълмаз да беше заснет специално за този случай, но както и да е.

Добро утро. В инстаграм четох инфо, че Хилял Алтънбилек напуска сериала. Договора на актрисата изтича, и тя не иска да си го подновява. Зюлейха щяла да се самоубие, като повери децата на Юмит. Някой чел ли е нещо такова и знае ли, дали наистина Хилял ще напуска?

Здравейте!
Благодаря за споделеното!

В четвъртъка без епизод да чуем поне красивата песен. Много добре е избрана за случая.
Дана, и други стари кадри са използвани в клипа. Моментът и на мен ми хареса.   
https://twitter.com/i/status/1347280342768619522

Когато Зюлейха каза на Демир: „Моля те, позволи ми да си тръгна“, си спомних как искаше позволение и от Хюнкяр, за да си тръгне. И в двата случая остава, молбата е формална и то за нещо, за което не се иска разрешение, Зюлейха сама решава дали да остане или да си тръгне. Но така прави отговорен уж „даващия разрешение“. По-интересното е, че когато и „позволят“ и вече останала, Зюлейха знае какво да прави и то винаги е в нейн интерес. Извади от играта Хюнкяр и тогава и стана майка, а сега Зюлейха ще вземе нейната роля, сигурно следващата цел ще е да извади от играта Демир, за да получи ролята нейният Йълмаз. 
Любовта на Демир наистина е много издъхнала, както по причините, посочени от Лучия, така и от физическата умора и постоянното напрежение. Но мисля, че Юмит ще има точно такава роля: да го върне в живота, това ще му даде сили, ще накара Зюлейха да ревнува и да не си мисли, че може да прекарва цялото си време на полето, а накрая – ще се разбере коя е Юмит. Дотогава ще го „забавлява“, както вече е започнал на гробището Фикрет, докато разберат, че двамата са заедно. Тогава Зюлейха ще разбере каква е истинската опасност за бъдещето на нейния син. И ще трябва да сътрудничи с Демир, а Севда ще стане многодетна майка. Зюлейха ще разбере, че може би е сбъркала в избора. Сега горещите въпроси ще се решават в конака. Така си представям разитието нататък, но ще се завърна при сценария веднага, когато трябва.
 
Еднаквото име за бащата и сина може би ни заблуждава от самото начало. За кого се жертва Зюлейха в брака с Демир: за любимия си или за спасяването на детето, а оттук – и на себе си като майка, която ще се грижи за него? Ето някои моменти от началото, които недвусмислено говорят, че Зюлейха е мислила и за единия, но и за другия бъдещ Йълмаз като за взаимозаменяеми – в смисъл, най-добре двамата, но ако е невъзможно, поне единият от тях да бъде спасен и нещо от „Йълмаз“ да продължи напред. Ние повече гледахме на детето като на разменна монета, която Зюлейха даде, а после си взе от Демир, за да спаси любимия си. Но сега казвам това: че Зюлейха може би е гледала на детето също като на бащата, че чрез брака тя е спасявала и двамата. Нататък действа според случващото се: програмата максимум е спасяването на двамата, но когато остана преди, а и сега след смъртта на Йълмаз сама с детето,  грижата на Зюлейха веднага се прехвърля само върху детето и неговото бъдеще в Яман.   
Ето някои разсъждения от 3 еп., непосредствено предшестващи брака с Демир:
Демир си мечтае за Зюлейха, приготвил е за нея рокля, приличаща на цъфнала градина, а в същото време тя си казва: „Ти ще живееш, Йълмаз! Ще живееш, няма да те обесят!“ Докато чуваме това, виждаме поглаждане с ръка върху корема и усмивка. 
И думите на Зюлейха след ареста на Йълмаз: „Ти си единственото, което ми остана от моя Йълмаз! Ще те родя, ще те защитавам. Ще посветя живота си на теб! Ако си момче, ще те нарека Йълмаз!“ Решенията на Зюлейха са взети още тук. В началния момент става дума за физическото оцеляване и на единия, и на другия Йълмаз.
Когато беше обявена смъртната присъда, Зюлейха реши да се върне в Истанбул завинаги. Може би тогава непосредствената заплаха за живота на любимия е надделявала, детето още не беше родено, Зюлейха не беше почувствала майчинството. Но Демир я върна. След това Хюнкяр започна да и говори за „първия, най-важен наследник“. И тогава Зюлейха вероятно е започнала да мисли все повече за детето и какво може да направи за него в Яман. След това се появи Йълмаз, усилията и бяха към разкриването на истините, бягствата, отблъскването на Мюжгян, но в сегашния момент вече – единствено и само за детето Йълмаз. Но как ще го опази като Йълмаз и как себе си ще опази от любовта на Демир, когато обстановката ще изисква съдействие с него?

Здравейте
Пламен, да, както е писала Лучия - прокрадват се някакви слухове, но още нищо конкретно няма като информация. Дано не е истина. Но, няма как да не се замисли човек, защото си спомням, че и за напускането на Уур не вярвахме и уж беше само слух, но после се оказа, че е истина. Но, такива слухове имаше и за Керем, а бяха опровергани. Ще видим. То, в един момент ще стане ясно.
Лучия, да, явно рускините имат предвид информация от турци. Наистина се говори за напрежение между актрисите. Според коментиращи в Турция, Хилял не харесва Ханде, защото тя е много добра приятелка с Уур и е била предложена от Уур за участие в ролята на Юмит. Поне така се говори там.
Ваня, много красива песен, наистина. Много трогателни моменти. Но, другите стари кадри са спомените на Фекели и Мюжгян, а кадърът с Йълмаз не е спомен, а сякаш е неговият дух, който стои до гроба му, докато Зюлейха е полегнала върху пръстта и ридае. Щеше да е добре, това да е нов кадър, който не сме виждали, а не кадър от момента с Фекели на гроба на Хюнкяр вечерта след погребението й. Но, макар че не е нов кадър, все пак е много красив момент.
"Но как ще го опази като Йълмаз и как себе си ще опази от любовта на Демир, когато обстановката ще изисква съдействие с него?"
Не разбирам добре, какво се има предвид под това: Зюлейха да опази себе си от любовта на Демир при обстановка, изискваща съдействие с него?!