Деликатно затваряш телефона и после ако питат се оправдаваш че има технически проблем...
- Публикувана: 7 ноем. 2020, 19:24 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2021, 19:05 ч.
Ужасните разговори по телефона
Това все едно е писано за една моя вече бивша (слава богу) приятелка. Такова досадно същество, което с часове ти обяснява някакви тотални глупости от ежедневието си, коментира всички детайли от поведението на другите си приятелки, кой какво ял, кой пускал парното и тн. Не знам колко пъти й обяснявах, че не обичам да водя разговор над 10-15 мин по телефона, ако иска, поне да излезем навън и да правим нещо. Оправдавах се, че съм заета, отговарях лаконично, не вдигах тел (а тя се сърдеше и после го натякваше), какво ли не. Без ефект.
Истината е, че тези хора са егоисти. Това, че вие сте заети, не ги интересува. В разговор от час и нещо дори 10 минути не съм говорила за себе си, а започнех ли нещо, тя веднага намираше как да обърне темата обратно към себе си. Абсолютно всеки път.
Втората истина е, че тези хора не са ви и истински приятели. Те ви възприемат като слушател и кошче за душевни отпадъци. Колкото по-бързо ги разкарате, толкова по-леко и незатормозено ще живеете.
За жалост не успях да разкарам тази моя приятелка деликатно, наложи се да се скарам с нея и да й кажа няколко истини в очите, за да разбере най-после, за които тя, разбира се, се обиди и вече не ми звъни. Такова облекчение и спокойствие, грам не ми липсва комуникацията с нея
Истината е, че тези хора са егоисти. Това, че вие сте заети, не ги интересува. В разговор от час и нещо дори 10 минути не съм говорила за себе си, а започнех ли нещо, тя веднага намираше как да обърне темата обратно към себе си. Абсолютно всеки път.
Втората истина е, че тези хора не са ви и истински приятели. Те ви възприемат като слушател и кошче за душевни отпадъци. Колкото по-бързо ги разкарате, толкова по-леко и незатормозено ще живеете.
За жалост не успях да разкарам тази моя приятелка деликатно, наложи се да се скарам с нея и да й кажа няколко истини в очите, за да разбере най-после, за които тя, разбира се, се обиди и вече не ми звъни. Такова облекчение и спокойствие, грам не ми липсва комуникацията с нея
Според мен трябва да се замислиш да посетиш обучение по социални умения и да се научиш да поставяш граници и да отказваш нежелани разговори и деликатно да ги отбиваш.
След като посетих такова обучение много ми се отвориха очите за много неща.
Аз наистина се опитвам любезно да обясня, че имам много работа и не мога много да говоря, че ми са се натрупали много недовършени неща, които влача през почивните дни вкъщи. Казвам, че като се освободя, ще звънна. Не им се обаждам аз, значи не съм успяла да се оправя с купчината задължения и отново същите хора започват да ме търсят и да звънят за глупости. Може би наистина проблемът е в мен, затова пускам темата. Но съм сигурна, че ще се разсърдят, ако съм по- твърда.
След като посетих такова обучение много ми се отвориха очите за много неща.
Не разбирам.Ти не умееш да менажираш разговорите си, не умееш да сложиш граници и любезно да информираш хората, че не ти е възможно да останеш за дълго на линия, но търсиш вината в тях. Хм.
Имам една такава позната. Обажда се за нещо конкретно, обаче току се хване за някоя дума да разказва надълго и нашироко как е в нейното семейство. От 2 години основна тема е ковидът, ваксинирани са с мъжа си, обаче той отпреди това си е хипохондрик и тя покрай него. 100 пъти ми повтори и миналата, и тази година как те няма да ходят на нашето претъпкано море, обаче и аз започнах нарочно да споменавам как пък ние ще ходим, тази година в лудницата в Созопол.
Случвало се е да я прекъсна вежливо: "Нали знаеш, че не ми се говори за ковид", обаче явно не помни.
Да не говорим за пасивно-агресивни критики, които пресичам, обаче следващият път пак така. Децата ни са набори и се разбират, затова не съм я отсвирила тотално.
Когато звъни и нямам 15 минути да я слушам, заглушавам звука на телефона, тя да си звъни до безкрай и после се оправдавам, че е бил заровен в чантата и не съм го чула.
Случвало се е да я прекъсна вежливо: "Нали знаеш, че не ми се говори за ковид", обаче явно не помни.
Да не говорим за пасивно-агресивни критики, които пресичам, обаче следващият път пак така. Децата ни са набори и се разбират, затова не съм я отсвирила тотално.
Когато звъни и нямам 15 минути да я слушам, заглушавам звука на телефона, тя да си звъни до безкрай и после се оправдавам, че е бил заровен в чантата и не съм го чула.
Деликатно затваряш телефона и после ако питат се оправдаваш че има технически проблем...
Скрит текст:
Но по-добре е да кажеш на приятелката си набързо "Извинявай, трябва да затварям!" и без да чакаш потвърждение, затваряш и толкова. Така се прекъсва разговор и, когато някой клиент се разпени по телефона и трябва да бъде леко охладен с прекъсване на разговора "по технически причини".
Малко извън темата, но не съвсем...
По телефона лесно...
Но това го има и извън телефонни разговори.
И ако досадника е в дворно място срещу теб, и да кажеш "не" пак трябва задължително да го виждаш. И става много кофти.
За това търпях година и половина, гонила съм го и съм казвала "не" по по деликатен начин, не разбира. След няколко дни пак се домъква в двора да дрънка абсолютно празни приказки. И при заключена дворна врата вика да му отварям да си говорим.
Накрая казах много много зловещо "не", отрязване за винаги.
Прекрасно място на което ми се отщява да ходя заради този човек. Първата ми работа като отида е да видя там ли е колата му, тоест разбирам че го няма и ми става спокойно.
Добре, че не живея постоянно там, а около една трета от времето, но и това си е доста.
По телефона лесно...
Но това го има и извън телефонни разговори.
И ако досадника е в дворно място срещу теб, и да кажеш "не" пак трябва задължително да го виждаш. И става много кофти.
За това търпях година и половина, гонила съм го и съм казвала "не" по по деликатен начин, не разбира. След няколко дни пак се домъква в двора да дрънка абсолютно празни приказки. И при заключена дворна врата вика да му отварям да си говорим.
Накрая казах много много зловещо "не", отрязване за винаги.
Прекрасно място на което ми се отщява да ходя заради този човек. Първата ми работа като отида е да видя там ли е колата му, тоест разбирам че го няма и ми става спокойно.
Добре, че не живея постоянно там, а около една трета от времето, но и това си е доста.
ааа, покрай ковид още повече приятелства взеха да увисват
тотално разделение между хората цари и е много тъжно всичко това
отделно, някои сериозно взеха да им избиват комплексите и злобата, в желанието си да се месят в живота на другите, комуникацията става все по-мъчителна и тягостна
тотално разделение между хората цари и е много тъжно всичко това
отделно, някои сериозно взеха да им избиват комплексите и злобата, в желанието си да се месят в живота на другите, комуникацията става все по-мъчителна и тягостна
Аз пък точно покрай ковид отсях много “приятели”. Когато ежедневието ни беше обичайно не ми е правило впечатление колко хора са се навъртали около мен само за да им запълвам времето. Имам приятелки, които буквално се обиждаха, ако им кажа, че приемам дистанцията сериозно и безмислени разходки и кафета не са ми приоритет. Чак тогава схванах, че има хора, които търсят други просто за компания, не че толкова са се затъжили как я карам. Ама не съжалявам за загубите. Кризисни ситуации не ни правят по-злобни, просто ни разкриват що за хора сме.
Аз също имам такива приятели, Слава Богу, рядко се обаждат, но затова пък разговорите ни са дълги, точно защото не се чуваме често и имаме много какво да си кажем. За съжаление ,обаче покрай ковид ужаса напоследък , буквално ми се наложи да спра да си вдигам телефона! Известно време директно започвах разговора с "Не ми се говори за ковид" и въпреки така категорично поставената ми граница, те говорят, говорят, въртят, сучат...темата пак отива на ковид, умрели,ваксинирани, сертификати, тестове и прочее неща, които мен адски ме натоварват! Това е точно енергийно вампирство според мен! Някакси искат да си излеят тревогите, мислите и така нататък, но без да се съобразяват, че човека срещу тях също се напряга и също си има своите страхове, породени от настоящата ситуация! Защо е нужно да се напрягаме излишно взаимно, просто незнам! Та....Спрях да си вдигам телефона просто. Само пиша по вайбър , КРАТКО:)
Аз също имам такива приятели, Слава Богу, рядко се обаждат, но затова пък разговорите ни са дълги, точно защото не се чуваме често и имаме много какво да си кажем. За съжаление ,обаче покрай ковид ужаса напоследък , буквално ми се наложи да спра да си вдигам телефона! Известно време директно започвах разговора с "Не ми се говори за ковид" и въпреки така категорично поставената ми граница, те говорят, говорят, въртят, сучат...темата пак отива на ковид, умрели,ваксинирани, сертификати, тестове и прочее неща, които мен адски ме натоварват! Това е точно енергийно вампирство според мен! Някакси искат да си излеят тревогите, мислите и така нататък, но без да се съобразяват, че човека срещу тях също се напряга и също си има своите страхове, породени от настоящата ситуация! Защо е нужно да се напрягаме излишно взаимно, просто незнам! Та....Спрях да си вдигам телефона просто. Само пиша по вайбър , КРАТКО:)
Също мразя да ми се говори или на улицата, или по телефона за Корона вирус. Достатъчно слушам по медиите за него. Всички имаме страхове заради него.