Ужасните разговори по телефона

  • 11 287
  • 105
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 31 539
Здравейте! Имам огромен проблем с приятелки и познати и тяхната склонност да ме търсят да си приказваме, когато им е скучно. Смятат за нормално да се обадят например в 18.00 часа, когато приготвям вечеря, и да ме държат час и половина да слушам неща, които никак не ме интересуват, нито са някакъв проблем, за който бих могла например да помогна. Не се обаждат, защото имат нещо важно да кажат, не се интересуват от моите проблеми, просто искат да разкажат най- детайлно за ежедневието си и си търсят слушател. Не искам да съм груба и директно да ги отрежа, но деликатните извинения и оправдания не вършат работа-  след известно време  пак звънят. Е, добре, но 5 човека по час и половина разговори и почивният ти ден отишъл на кино. Вече ме втриса, като чуя, че телефонът ми звъни. Имам и нормални контакти с разговори по около 10 минути, но тези хора са единици. Останалите сякаш имат някаква норма за продължителен разговор да изпълняват. Аз не ги търся, не занимавам никого с проблемите си и с ежедневието си. Започнах да си изключвам телефона, като го включа пак ме налазват. Чудя се дали и други имат моя проблем. Дали грешката не е в моя телевизор? Някакви съвети?

Да, грешката е в твоя телевизор.
Просто казваш - "Пенке, имам сега работа, приготвям вечеря и не мога да говоря"
Елементарно е.
Сори, но никой не те насилва.
Това че си неспособна да поставяш граници е твой проблем.
Имала съм подобни моменти със свръхприказливи хора.
Случвало се е и да не разбират от дума даже като казвам, че съм заета и продължават да мелят. Просто казвам чао и затварям. Една даже май се оказа тъпичка и не стопли, та звънна. Не вдигнах. После като си видяхме се опита да ми се прави на интересна, но я поставих на място.

# 31
  • Мнения: 252
Не звучи да сте приятелки от прочетеното. Не те нападам, няма нищо лошо в написаното, но боде очите и не виждам защо не признаеш очевидното и не сложиш край. Няма как, не всички приятелства и познанства оцеляват във времето.

Ти не се интересуваш от проблемите им, те не се вълнуват от твоите. На теб ти е неприятно да ги слушаш, казваш, че ще се обадиш, но не връщаш обаждане.. Виждате ли се на живо, или и за това някак все не остава време?

Най-добре прекрати това с любезна, но твърда молба.

Аз не виждам защо се определят като приятелство подобни отношения. Приятел е този, за когото ще намерим време, колкото и малко да е. Ще искаме да го чуем, да му изслушаме и "глупостите", ще му помагаме.

Няма по-зает човек, от този, който не иска да те види. Замисли се...
 За някои от тях си права, но имам и такива, на които много държа, искам да ги чувам по- често, но знам, че обадя ли се, край, по- малко от час няма да е разговорът. Хайде, един път ще си издействам по- кратък разговор с уговорки, втори път, но те го приемат като някакъв компромисен вариант. Сякаш има общоприет стандарт и трябва да се гони норматив за време. И пак подчертавам- нямат някакъв проблем, само дето им се бърбори  за щяло и нещяло. Виждаме се и на живо, разбира се, но по- рядко.

# 32
  • Мнения: 3 762
Ох, настръхнах като прочетох. Аз много мразя да говоря по телефон, а празни приказки направо ненавиждам. Аз самата не мога да дрънкам нон-стоп, ако нямам нещо смислено да кажа, предпочитам да мълча. Съответно в моята среда няма такива натоварващи персони, просто не виреят около мен.

Намери начин да прекъсваш логореята им да речем на десетата минута. Гледаш часовника и на десетата минута казваш, че имаш спешни неща за довършване, набързо изброяваш десетина-петнайсет задачи да им надуеш и ти главите и затваряш.
Препоръчвам да я запълниш тая последна минута с напоителни обяснения как имаш да прибираш чорапи, да сгъваш дрехи, да белиш картофи, да измиеш пода и изчистиш печката, защото млякото е кипнало, а и тоалетната ти е запушена и трябва да я отпушваш и боклука имаш да хвърляш, пък ето стана тъмно, а асансьора не работи и ток няма на стълбището. Децата те чакат да пишете домашни и мъжа ти да му изтриеш гърба, ама преди това трябва да измиеш ваната, а по крановете се е събрал варовик, трябва да се киснат в оцет..

Няколко пъти последователно така и ще се разредят обажданията, гарантирам ти.

# 33
  • Мнения: 550
Следващият път направо кажи, че мъжът ти/приятел/ново гадже/, е дошъл точно сега да ти обърне внимание и не може да чака, по-следващият път пак така ...  Simple Smile И да завиждат Simple Smile

# 34
  • Мнения: 10 349
В някакъв момент и аз имах същия проблем. При мен дори е по-зле, защото всеки, който ме познава дори малко, знае, че не лягам и не ставам рано. И се е случвало да ме заприщят на телефона вечер, когато не мога да кажа, че излизам или бързам за някъде. Дори една "приятелка" имаше нахалството да ми се скара, когато я помолих да свършим разговора, защото имам да си довършвам работа. Каза - "къде си се мотала цял дан, та ти се налага да работиш по нощите". С това ме срази.
В крайна сметка май си развалих отношенията със всички досадници и се приключи. Ми не съм способна да ги нося на гръб със всичките им глупости, при положение, че преживях много тежки години, със много болни хора около мен, със купища проблеми, които не бих коментирала с никого. Сега, без армията досадници наистина живея по-спокойно.

# 35
  • Мнения: 4 347
Телефонът е за удобство. Това да ти звънне и ако не желаеш/ не искаш /не можеш да говориш в момента да върнеш обаждане в момента в който вече ти се говори. Не виждам причина да вдигам на всяко позвъняване когато ми е неудобно и нямам капка свободно време. Да вдигна и след 10 -та минута да обяснявам още 10 мин.че няма как да отделя повече време? Че какво удобство е това?
 Освен това някъде бях чула как една мацка, напълно непозната за мен, как като звъни и първите думи почти буквално е " Здравей, удобно ли е? " Превърнах ги в част от речникът си по време на  всеки телефонен разговор иницииран от мен.

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 04:57 от Vicky_P

# 36
  • Мнения: 550
И аз винаги първо питам удобно ли е, че сега с мобилните телефони не е ясно човек къде е, дали работи, шофира, пазарува, почива и т.н. Само че познатите на авторката са от другата порода, дето смятат, че светът се върти около тях и щом на тях им е удобно и имат време за губене, значи всички трябва да са им на разположение, На такива и да не им вдигнеш пак ще звънят после, нищо че телефонът регистрира неприетите повиквания и който има време и желание ще върне обаждането.
Аз отдавна съм намалила продължителността на телефонните разговори, но пък особено са ми неприятни говорещите високо и продължително по телефон в автобусите. Веднъж ми се наложи да слушам една такава повече от три часа, главата ме заболя от нейните истории. Как не се усещат такива хора, не знам.

# 37
  • Мнения: 252
Благодаря ви за отговорите! Виждам, че има и други с подобен проблем. Вчера направо ми прекипя и пуснах темата. Ще се възползвам от някои идеи, други съм опитвала без успех. Приятен ден ви желая:sun_with_face:

# 38
  • Мнения: X
Търпението далеч не е неизчерпаем ресурс. Колкото и да ми допада някой, ако ми мине границите на търпение, дотам сме. Преди време зарязах гадже заради подобно досаждане - "ама аз не мога, без да те чуя". Благодаря, без мен. Телефонната култура е нещо много съществено и никой няма извинение, ако не спазва елементарни правила. "Удобно ли е" вече е вместо "здравей", а ако не отговоря в продължение дори на ден, не значи, че се укривам от света.  Ех че весело си беше едно време - питах кой кого търси и ако не ми изнасяше, се правех на майка ми, съответно и тя на мен, нали имахме еднакви гласове... веселба. А сега ... на досадници, в т.ч. и клиенти, казвам : "ми в тоалетната съм", за да спрат да дрънкат. И какво е това "да те чуя" при наличие на поне 5 свободни приложения за съобщения - ми пиши бе, аз пък не ща да те чувам! Та така... превъзпитавайте си приятелките, а ако не става, изводите са за вас...

# 39
  • Мнения: 12 473
Изобщо не мога да си представя да съм такава мазохистка - да не ми е приятни нещо и да го правя?!
Най-малкото, ще натисна случайно прекъсването на разговора и после на самолетен режим за 5 мин..))
Иначе - и аз имам такава приятелка.
Но като ми звънне и казвам - имам работа, кажи накратко.

# 40
  • Мнения: 31 539
Благодаря ви за отговорите! Виждам, че има и други с подобен проблем. Вчера направо ми прекипя и пуснах темата. Ще се възползвам от някои идеи, други съм опитвала без успех. Приятен ден ви желая:sun_with_face:

Както виждаш на много хора се е случвало и са сложили границите.
Ти ако не ги сложиш ще продължаваш все така.
Просто казваш, че не можеш повече да говориш и имаш работа. Ако се направят, че не чуват, затваряш. Това са някакви вампири, не ти трябват.
Ако приказливите ти приятелки са достатъчно възпитани ще разберат.
Има сега една колежка, която ми е много близка и водим по-дълги разговори. Но не е проблем да и кажа, че трябва да затварям. Тя веднага съобразява. Тя също като има работа ми казва и аз затварям.

# 41
  • Мнения: 3 376
Тъй като през по-голямата част от годината телефонът е единствената ми връзка с близки, приятели и роднини и на мен безкрайно ми е писнало от разговори от по час и нагоре. Още повече, че 7 часа разлика са сериозен проблем за мен и хората не винаги се усещат - затова, когато трябва се скривам, буквално. Когато искам звъня/пиша, когато не искам не вдигам и не чета.
Има неща, които колкото по-рано се усвоят, толкова по-добре - чувство на такт, способността да казваш "Не" и уважаването на чуждото лично пространство/време и личните такива. Процесът е двустранен.

# 42
  • Мнения: 252
Току що май сложих началото на края на дългогодишно не особено близко приятелство. Снощи ми звъня, не вдигнах. Тази сутрин пак звъни. Писах и по Вайбър каквото ме посъветва High Speed- ако има нещо важно, да пише, като се освободя, ще отговарям. Нямало важно, само да се чуем. Отговорът беше хладен.

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 11:37 от Catley

# 43
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 267
Не обичам ,а и нямам време да водя безсмислени разговори по телефона.Аз самата се обаждам на някого,когато имам да кажа нещо конкретно.
Ако някой ми досажда казвам директно,че нямам време и трябва да затварям.И така няколко пъти ,ако е необходимо.

# 44
  • Мнения: 9 152
Catley, браво, успех и занапред!

Скрит текст:
Аз имам подобен проблем, но с майка си. От години.  Плакала съм от безсилие, случвало се е по час и половина да ме държи на телефона....понякога по три четири пъти на ден се чуваме.

Общи условия

Активация на акаунт