Нямам приятелки, чувствам се ужасно самотна.

  • 5 966
  • 61
  •   1
Отговори
  • Мнения: 13
Здравейте. Аз съм жена на 29 години от Стара Загора. Наскоро се наложи да направя аборт по медицински причини. Откакто това стана хората около мен гласно или не ме обвиняват, че аз съм причината да не успея да задържа детето. Малко преди да забременея спрях цигарите (преди това пуших около 1-5 ден, не повече), не употребявам алкохол, започнах да приемам фолиева киселина два месеца преди положителния тест, започнах да ям повече плодове и салати, доколкото гаденето позволяваше... В крайна сметка се стигна до аборт. Родителите ми са властни хора, винаги са ме притискали да правя каквото искат те, иначе започват заплахите. Сега на дневен ред е да имам дете, сега, веднага. Единствено дете съм, възпитавана съм като мъж, понеже винаги са искали момче. В живота винаги съм се разбирала повече с мъжете, около жени винаги усещам напрежение, лицемерие, интриги и лъжи. До момента нямах проблем с това, че никога не съм имала една истинска приятелка. Но вече съм омъжена, няма как да се разхождам с мъжка компания. Мъжът ми по принцип е моята упора, но на моменти ме кара да се чувствам под него интелектуално, въпреки, че сме с една и съща професия. Няма как да говоря по тези проблеми с родителите ми, защото те буквално са влюбени в него и не дай си Боже да се сдърпаме съвсем леко, винаги аз съм виновна за всичко. Спрях да споделям с тях какви чувства и емоции имам аз. Честно казано, имам една "приятелка", но всеки път, когато излезем единствено и само слушам за нейните чувства, нейните проблеми, никога не говорим за мен. От култура винаги изслушвам хората около мен, научих се да слушам много, до такава степен, че вече с никого не говоря за себе си. Нямам нужда от психолог, просто имам нужда от приятелка, жена, която е достатъчно интелигентна да говори на всякакви теми, да има чувство за хумор и да можем взаимно да се изслушваме. Звучи малко като обява, но вече нямам никакви опции. Много пъти в реалния живот се опитах да създам приятелства, но винаги попадам на един и същ тип хора и честно казано се изморих. Ако има някоя жена от Стара Загора или друг град (може просто да си пишем), която се чувства както аз сега и има нужда от приятел, нека ми пише на лично съобщение. Благодаря Ви, че прочетохте моя пост. Simple Smile

# 1
  • Мнения: 2 585
Здравейте. Аз съм жена на 29 години от Стара Загора. Наскоро се наложи да направя аборт по медицински причини. Откакто това стана хората около мен гласно или не ме обвиняват, че аз съм причината да не успея да задържа детето. Малко преди да забременея спрях цигарите (преди това пуших около 1-5 ден, не повече), не употребявам алкохол, започнах да приемам фолиева киселина два месеца преди положителния тест, започнах да ям повече плодове и салати, доколкото гаденето позволяваше... В крайна сметка се стигна до аборт. Родителите ми са властни хора, винаги са ме притискали да правя каквото искат те, иначе започват заплахите. Сега на дневен ред е да имам дете, сега, веднага. Единствено дете съм, възпитавана съм като мъж, понеже винаги са искали момче. В живота винаги съм се разбирала повече с мъжете, около жени винаги усещам напрежение, лицемерие, интриги и лъжи. До момента нямах проблем с това, че никога не съм имала една истинска приятелка. Но вече съм омъжена, няма как да се разхождам с мъжка компания. Мъжът ми по принцип е моята упора, но на моменти ме кара да се чувствам под него интелектуално, въпреки, че сме с една и съща професия. Няма как да говоря по тези проблеми с родителите ми, защото те буквално са влюбени в него и не дай си Боже да се сдърпаме съвсем леко, винаги аз съм виновна за всичко. Спрях да споделям с тях какви чувства и емоции имам аз. Честно казано, имам една "приятелка", но всеки път, когато излезем единствено и само слушам за нейните чувства, нейните проблеми, никога не говорим за мен. От култура винаги изслушвам хората около мен, научих се да слушам много, до такава степен, че вече с никого не говоря за себе си. Нямам нужда от психолог, просто имам нужда от приятелка, жена, която е достатъчно интелигентна да говори на всякакви теми, да има чувство за хумор и да можем взаимно да се изслушваме. Звучи малко като обява, но вече нямам никакви опции. Много пъти в реалния живот се опитах да създам приятелства, но винаги попадам на един и същ тип хора и честно казано се изморих. Ако има някоя жена от Стара Загора или друг град (може просто да си пишем), която се чувства както аз сега и има нужда от приятел, нека ми пише на лично съобщение. Благодаря Ви, че прочетохте моя пост. Simple Smile

С удоволствие може да си пишем тук. Simple Smile

# 2
  • Мнения: 13
Sonya_Dimitrova , интровертът в мен едвам написа темата. Grinning Да кажем, че личните съобщения са safe place за мен. Grinning

# 3
  • София
  • Мнения: 28 122
Обвиняват теб за аборта? Отровни хора са това. В идеалния случай мъжът ти би трябвало:
1. Да те подкрепи напълно;
2. Да "пресече" отровата им.
Ти би трябвало да се дистанцираш сериозно от тях – първо физическо, а после и емоционално,  да обичаш и уважаваш на първо място себе си, да започнеш да поставяш себе си и желанията си на първо място.
Каква част от това можеш да направиш?

# 4
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 279
Спортуваш ли?

# 5
  • Мнения: 2 755
А дали не е възможно ти да се обвиняваш за аборта и заради това да ти се струва, че и другите те обвиняват? Съзнанието понякога ни прави невероятни номера.  Нормален човек не би обвинявал за аборт по медицински причини.

# 6
  • София
  • Мнения: 17 711
Мъжът ти не звучи добре и от малкото написано. Е, не е шумен мачкатор, но....

# 7
  • село в ямболско
  • Мнения: 6 190
А съм от Стара Загора. Имам три Аборта, също нямам приятелки. Ако искаш да пишем?

# 8
  • ☀️София / London🌂
  • Мнения: 3 427
"Мъжът ми по принцип е моята упора, но на моменти ме кара да се чувствам под него интелектуално, въпреки, че сме с една и съща професия." - това не говори нищо хубаво !
Бих ти препоръчала да поговориш с терапевт. С такива отровни родители , без подкрепа и приятели, мисля че ще ти е от полза.
Ако ти се говори, макар и с непознат човек- пиши ми на лични.

# 9
  • Мнения: 1 376
Сега остава да напише, че се търси и "толерантна сексуално партньорка" и цирка е пълен...

# 10
  • Мнения: 13

Правя домашни упражнения. Преди години тренирах плуване и лека атлетика.

А дали не е възможно ти да се обвиняваш за аборта и заради това да ти се струва, че и другите те обвиняват? Съзнанието понякога ни прави невероятни номера.  Нормален човек не би обвинявал за аборт по медицински причини.

Има истина. Но не си внушавам за нападките от родителите ми, понеже са доста директни. Мъжът ми ме подкрепя. Истината е, че аз не искам деца... Не мисля, че ще бъда добра майка. Кариерист съм по принцип. Мъжът ми знае, каза, че никога няма да ме притисне и ще е с мен дори и да нямаме деца... Не знам това дали са просто думи или го мисли наистина, но с родителите ми ще имам проблеми, защото от тях чувам само: трябва да му родиш поне едно дете, той трябва да стане баща, ти ще си гледаш детето, ти трябва да родиш... Идва ми в повече.

Последна редакция: пт, 06 ное 2020, 11:00 от bubanka

# 11
  • Мнения: 3 250
Нормално е да ти идва много.
Всяко нещо с времето си, затова днес и утре са две различни думи.
На натягащите те мама и тате им кажи, че лекарите са казали да изчакате малко.
То на такива други обяснения не им вършат работа.
Може би в момента виждаш по-черни поведението на хората около теб и на мъжа ти.
Което също е абсолютно нормално.
Имаш нужда от хоби и от това да разбереш, че чувствата и емоциите ти са същите като на всички жени, които са преживели тази загуба.
Кураж!

# 12
  • out of space
  • Мнения: 8 569
А дали не е възможно ти да се обвиняваш за аборта и заради това да ти се струва, че и другите те обвиняват? Съзнанието понякога ни прави невероятни номера.  Нормален човек не би обвинявал за аборт по медицински причини.

Има истина. Но не си внушавам за нападките от родителите ми, понеже са доста директни. Мъжът ми ме подкрепя. Истината е, че аз не искам деца... Не мисля, че ще бъда добра майка. Кариерист съм по принцип. Мъжът ми знае, каза, че никога няма да ме притисне и ще е с мен дори и да нямаме деца... Не знам това дали са просто думи или го мисли наистина, но с родителите ми ще имам проблеми, защото от тях чувам само: трябва да му родиш поне едно дете, той трябва да стане баща, ти ще си гледаш детето, ти трябва да родиш... Идва ми в повече.

Имам въпрос- когато беше бременна искаше ли бебето?

# 13
  • Мнения: 1 544
Пишеш, че нямаш нужда от психолог, но това не е вярно, защото очевидно имаш да споделяш и да говориш дълго за живота и несгодите си. Често приятелите нямат сили, за да слушат историите на другите, а психолозите това работят. На всичкото отгоре няма да те обвиняват и съветват, придвижвайки личните си проблеми чрез теб. Въобще, полезни хора са и стига човек да може финансово да си позволи, е добре да ги посещава, когато има проблеми, които се повтарят, преживял е травма или е самотен, а при теб всичко това е налично. Помисли си.
А иначе с приятелството е като с любовта - каквото излъчваме, такова привличаме. Затова в моменти, когато сме уязвими можем да станем жертва на недобронамерени хора. Нормално хората не търсят още проблеми, защото си имат достатъчно свои и съответно отбягват тези, които им обещават много проблеми и тъжни истории. Сприятеляваме с хора, които ни карат да се чувстваме добре, а от това, което пишеш, търсиш някой, който да те изслушва, приятелството не е това.

# 14
  • Мнения: X
Тези твои родители са супер токсични хора и перманентно ще ти тровят живота ако не се дистанцираш много сериозно от тях. Много е важно да им очертаеш граници, които да не позволяваш да прекрачват и на милиметър. Даваш им да разберат че личният и семейният ти живот и решения са само и единствено твоя работа (и на мъжа/приятелите ти) и те нямат думата там. Пресичаш и най-беглия опит за намеса и тая линия на поведение я следваш методично и неотменно. Знам че е лесно да се каже, но може първо да започнеш като говориш само и единствено служебно и кратко с тях и при всеки опит за намеса ставаш непреклонна и сурова; постепенно увеличаваш все повече и повече дистанцията, докато не си набият в главите, че ако не искат да те изгубят тотално, трябва да си научат местата. Ако бях на твое място тотално бих прекъснала почти всякакъв контакт и бих се чувал само на празници или ако имат нужда от помощ (Да речем ако закъсат със здравето и прочие).

Общи условия

Активация на акаунт