Здравейте на всички!
От известно време чета тази тема и накрая реших и аз да споделя главоболията си.
Ще започна от малко далеч за да е по-ясна картинката.
На 25 забременях от раз и след 9 безпроблемни и прекрасни месеца родих моето съкровище.
За съжаление раждането съвсем не беше така безпроблемно, както цялата бременност.
Наложи се да предизвикат раждането, понеже на госпожицата никак не и се излизаше и позакъсня.
След 10 часа контракции се стигна до секцио. От операцията се възстанових доста бързо и без никакви усложнения.
Пет години след това се озовах отново в операционната. Този път диагнозата беше тежка ендометриоза придружена от адски завишени туморни маркери, които така и никой не разбра защо са били толкова завишени.
Хистологията след операцията беше Ок. При тази операция не се наложи премахване на каквото и да било, единствено кистите. След тази операция бях 6 месеца на инжекции за спиране на цикъла, който спря едва след втората инжекция и започна веднага след изтичането на действието на последната.
И този път се възстанових учудващо бързо- на третия ден се прибрах пеш до вкъщи, понеже не ми се стоеше в болницата
естествено живеем на 10 минути пеш
Пропуснах да вметна че, операцията беше отворена/ коремна.
И така стигаме до повода за днешното ми писане.
Аз отново съм за операция
Този път диагнозата е миома с размери 5/7 или нещо подобно, но при всички случаи достатъчно голяма (естествено тя не е е сама, има си и другарчета) + това, за да не ми е много скучно, 3 пъти подред цитонамзка 3-та А група и потвърдени след колскопия атипични клетки на шийката на матката.
От март месец до днес съм посетила 3-ма лекари във Варна и един в Плевен.
Честно казано, въпреки мнението че в Плевен са най-добри, не успяха да ми вдъхнат доверие.
Професора е сигурен, че може да ми направи лапароскопска операция, въпреки че всеобщото мнение е, че при две предходни отворени операции твърде не е препоръчително да се прави лапароскопска (аз, честно казано, не съм много сигурна дали в Плевен ме чуха добре за двете предходни операции).
И така пред мен стоят два варианта:
1- Операция за премахване на матката, като яйчниците се оставят
2- Премахване на миоманата+ конизация за премахване на атипичните клетки
Лекарското мнение по въпроса-
.....Сама трябва да вземеш решение, понеже никой лекар на жена на 38 няма да препоръча премахване на матката без доказано злокачествено образувание....(което всъщност направиха в Плевен- еми щом няма да раждаш я махаме).
И така след доста четене и размисъл съм решила да избера вариант 1.
Мисля си, че след като веднъж са станали миомата и атипичните клетки, ако избера вариант 2 след 5,6 години пак ще съм в същото положение.... не знам дали съм права.............
Остава ми да се надявам и след тази операция да се възстановя така бързо както предните два пъти и да продължа живота си без особено много проблеми и усложнения.
Спряла съм се на д-р Яков от Майчин дом Варна.
Радвам се, че намерих тази група и след прочетеното тук се чувствам една идея по-спокойна от неизвестното което ми предстои
P.S. извинявам се за дългото писане
От известно време чета тази тема и накрая реших и аз да споделя главоболията си.
Ще започна от малко далеч за да е по-ясна картинката.
На 25 забременях от раз и след 9 безпроблемни и прекрасни месеца родих моето съкровище.
За съжаление раждането съвсем не беше така безпроблемно, както цялата бременност.
Наложи се да предизвикат раждането, понеже на госпожицата никак не и се излизаше и позакъсня.
След 10 часа контракции се стигна до секцио. От операцията се възстанових доста бързо и без никакви усложнения.
Пет години след това се озовах отново в операционната. Този път диагнозата беше тежка ендометриоза придружена от адски завишени туморни маркери, които така и никой не разбра защо са били толкова завишени.
Хистологията след операцията беше Ок. При тази операция не се наложи премахване на каквото и да било, единствено кистите. След тази операция бях 6 месеца на инжекции за спиране на цикъла, който спря едва след втората инжекция и започна веднага след изтичането на действието на последната.
И този път се възстанових учудващо бързо- на третия ден се прибрах пеш до вкъщи, понеже не ми се стоеше в болницата
естествено живеем на 10 минути пеш Пропуснах да вметна че, операцията беше отворена/ коремна.
И така стигаме до повода за днешното ми писане.
Аз отново съм за операция
Този път диагнозата е миома с размери 5/7 или нещо подобно, но при всички случаи достатъчно голяма (естествено тя не е е сама, има си и другарчета) + това, за да не ми е много скучно, 3 пъти подред цитонамзка 3-та А група и потвърдени след колскопия атипични клетки на шийката на матката.От март месец до днес съм посетила 3-ма лекари във Варна и един в Плевен.
Честно казано, въпреки мнението че в Плевен са най-добри, не успяха да ми вдъхнат доверие.
Професора е сигурен, че може да ми направи лапароскопска операция, въпреки че всеобщото мнение е, че при две предходни отворени операции твърде не е препоръчително да се прави лапароскопска (аз, честно казано, не съм много сигурна дали в Плевен ме чуха добре за двете предходни операции).
И така пред мен стоят два варианта:
1- Операция за премахване на матката, като яйчниците се оставят
2- Премахване на миоманата+ конизация за премахване на атипичните клетки
Лекарското мнение по въпроса-
.....Сама трябва да вземеш решение, понеже никой лекар на жена на 38 няма да препоръча премахване на матката без доказано злокачествено образувание....(което всъщност направиха в Плевен- еми щом няма да раждаш я махаме).
И така след доста четене и размисъл съм решила да избера вариант 1.
Мисля си, че след като веднъж са станали миомата и атипичните клетки, ако избера вариант 2 след 5,6 години пак ще съм в същото положение.... не знам дали съм права.............
Остава ми да се надявам и след тази операция да се възстановя така бързо както предните два пъти и да продължа живота си без особено много проблеми и усложнения.
Спряла съм се на д-р Яков от Майчин дом Варна.
Радвам се, че намерих тази група и след прочетеното тук се чувствам една идея по-спокойна от неизвестното което ми предстои
P.S. извинявам се за дългото писане
