Секцио или естествено раждане

  • 29 807
  • 485
  •   1
Отговори
# 15
  • Sofia
  • Мнения: 3 484
И аз съм раждала по двата начина и съм твърдо за естественото раждане ( имам три вагинални и едно секцио)

# 16
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Всичко зависи от нагласата ти - психическа и физическа.

Бях на 32 години, когато родих. Ужасявах се от секциото, но имах миома на родовия канал, при това като огромна и като октопод, свързана с много пипалца. Секцио еднозначно, каза лекарят. Спинална упойка.

Ами... за лекарите може и да е било кошмарно, на мен ми беше скучно. От момента на първото срязване до момента, в който извадиха бебето (което никак не беше малко - 4,5 кг и 54 см, и не знам как щяха да го извадят, ако беше вагинално) минаха 10 минути. Оттам нататък - час и половина за миомата. Лафихме си с докторите, вицове си разказвахме...

Имах достатъчно здрава мускулатура на корема, та болката (ако изобщо може да се нарече болка силното неразположение на мястото на операцията) беше само няколко часа. Вечерта вече станах. На втория ден си ходех нормално. На петия ден си понесох коша с бебето. Не съм имала проблеми с раната. Когато се заех с нея самостоятелно, на петия ден - вече беше зараснала.

Не съм се чувствала по-дефектна от родилите вагинално, въпреки воя от страна на апологетите на този вид раждане, които при всеки проблем на детето ме обвиняваха. Детето ми в момента е здраво и право.

Ако се наложи да правят секцио, не се самообвинявай. Такова нещо като "правилно раждане" няма. Има единствено раждане, довело до добри резултати - здраво бебе и здрава майка.

# 17
  • София
  • Мнения: 646
Аз също не подкрепям тезата, че от секциото се възстановяваш по-бавно, напротив - зависи от шевовете при нормалното раждане. Имам приятелка, родила и по цвата начина, и каза, че секциото си боли много по-малко след раждането. Така че това схващане, че едното боли по време, а другото - след, изобщо не е вярно. Разбира се всичко е строго индивидуално!.
Аз родих секцио, но раждането тръгна нормално. С чиста съвест мога да кажа, че такава болка като родилната (контракциите) никога през живота си не съм изпитвала, и болката първите дни след секциото не беше нищо в сравнение с контракциите. Възстанових се супер бързо, лесно, коремът ми се прибра също много бързо. Като минуси мога да кажа, че това е операция, остава белег, остават сраствания, които някои жени усещат, други - не. Ако трябва да обобщя от моя опит - смятам, че вагиналното раждане е по-добре, но болката е по-малка със секцио. Дали ме е яд, че съм родила секцио - не ме е, защото вече се е случило и не ме е боляло много, но определено бих предпочела да не съм рязана.

Последна редакция: пн, 02 ное 2020, 13:00 от Strawberry Cream

# 18
  • au bout du monde
  • Мнения: 5 238
Родих естествено с епидурална. Нищо не усетих, след като ме пусна упойката бях на крак и си гледах бебчето.

Настоявах за естествено, толкова ме беше страх от секцио, че когато ми казаха, че се налага секцио и започнаха да ме подготвят цялата треперях и се тресях от страх. Мисълта, че съм будна и ще ми режат корема ме плаши ужасно. Цялата обстановка в залата, светлините, а бе направо ме обзема ужас. В крайна сметка се оказа, че бебето вече е слезнало и родих нормално Relaxed

# 19
  • Мнения: 18 503
Много неща не са верни за всеки. Всичко е до човек и организъм. Аз родих без никаква болка, по-слаба дори от МЦ, само при контракциите. Ама никаква. Друга жена няма да каже нещо подобно, трета не я е хванала упойката, при 4 та се е наложило секцио, 5 та го епожелала сама, защото я е страх, което приемам напълно и не обсъжам,защото и аз бях така почти през цялата бременност.
Някои жени се превиват и не могат да ходят след секцио с дни, при други минава леко и нямат никакви проблеми. При някои има усложнения при естествено-много шевове и т.н. Всеки ще ти каже различни неща.
На някои години след секциото си ги придърпва операцията и изпитват дискомфорт, а други пък не.
Вероятно е авторката още повече да се обърка от многото различни опитии мнения. Съвета ми е да направи както я посъветва лекарската й, нека се довери на нея и както тя го усеща. Много неща съм изчела по темата и също се колебаех много време, затова послушах специалиста и не съжалявам.

# 20
  • Мнения: X
Аз имам две естествени раждания без упойка. Не че не исках, нямаше време да ме упояват. Да, боли, но се забравя още минути след раждането...имах и много шевове, възтановявах се около седмица, тоест докато нищо не ми опъваше.  Операция доброволно не бих си направила.

Последна редакция: пн, 02 ное 2020, 18:05 от Анонимен

# 21
  • Мнения: 3 346
Секциото е никак не лека и безобидна операция, макар че се приема за рутинна.
Родих с планирано секцио сутринта, към 3 следобед вече ходех (но аз съм много активен човек и не мога да лежа, освен когато спя) и гушнах рожбата си.

Приемам, че естественото развитие е най-добро, т.е. вагиналното раждане.

# 22
  • Мнения: 38
Имам две нормални раждания. Никога не бих предпочела секцио, освен ако мед.причини не го налагат. Важно е да се слуша екипа по време на раждане. Нито болките са толкова много, нито чак ужасни....все пак това е физиологичен процес.
Желая Ви леко раждане !

# 23
  • Мнения: 334
Аз да се включа като черна станция с моя опит, като в никакъв случай не коментирам чуждите избори и не насърчавам никого за прояви на героизъм.
Родих първото си дете на 40 години и 8 месеца. Преносено 3 дни и доктора каза, не тръгне ли тази вечер, утре с багажа в родилното, като каза, че нямам никакви индикации да не родя нормално, независимо възрастта. Бях в топ форма. Сутринта ме приеха, вечерта ок. 20,30 усетих нещо странно, но си коментирах с другите родилки, че едва ли това е раждането и че нищо ми няма. Дежурната лекарка беше казала по някое време да си взема горещ душ и ако може близките ми да ми донесат уиски с още нещо /не помня вече/. Към 22,30 ме вкараха в предродилна зала да слушат тонове. И от там се започна постепенно. Родих в 3,00 през нощта нормално с много малко шевове. Оставиха ме 2 часа до бебето да си почивам и в 6,00 ми го донесоха за първо кърмене. Нямаше и спомен от раждането. Бях напълно във форма и кондиция. Близо 3 години по-късно родих близначки /на 43,5 години/. Същият доктор ми беше казал 2-3 месеца преди термина, че този път по-добре секцио, все пак са близнаци, а и сигурно имаше предвид и възрастта ми /аз пак в топ форма/. Като влязох в 9-ти месец, доктора си промени мнението - каза, че бебетата са главично разположени, нямам малък таз, нямам проблеми с кръвно, очи и т.н., първото ми раждане е нормално, няма причина и това да не е такова. Слава Богу, точно така стана. Много ме беше страх от секцио, макар да нямам никакви болести, които биха ме застрашили по някакъв начин. 12 дни преди термин в събота сутрин в тоалетната усетих нещо странно, но понеже първия път не ми изтекоха водите, а ми ги спукаха в родилното /нали преносвах/, и не обърнах внимание, но след 1 час казах на мъжа ми да отидем за всеки случай до болницата. Докато се натоварим на колата и да стигнем до болницата на другия край на града, точно на входа на родилното ми изтекоха водите, направо подгизнах, това не бяха води, беше водопад. Като се засуетиха всички, че докато стигнем до родилно и вече бях със 7 см разкритие. Скараха ми се, че съм отишла в последния момент, а аз им казах, че не знам кой е последния момент. Нямаше време за клизма, бръснене, екипа изпадна в лека паника - близнаци, тръгнало раждане, родилка на 43 години, ужас. Докато всички се усетят и успеят да измерят тонове и ония двете тръгнаха. Родих нормално за няма и 2 часа през 15 минути с 2 шева. Докторката каза: все едно не си раждала. И те така. Успех на всички!

Последна редакция: пн, 02 ное 2020, 15:32 от Kateritsa

# 24
  • Мнения: 311
Първото ми раждане беше нормално (индуцирано с окситоцин)- много бързо и лесно. Второто секцио по спешност (с епидурал)- бързо се изправих и възстанових и нямах проблем с обслужването на детето, но съм категорична, че естественото раждане е в пъти по-добре от секциото!

# 25
  • Мнения: 989
Раждала съм 2 пъти- първият път естествено, вторият- секцио по спешност.
Мога да кажа, че в моя случай много по-травматично (ФИЗИЧЕСКИ И ПСИХИЧЕСКИ!) беше нормалното раждане (бях на 24 години), сравнено със секциото (на 33 години)- и двата пъти в голяма болница с избор на екип.
Възстанових се много по-добре вторият път, болките ми след операцията бяха ЗНАЧИТЕЛНО по-малко, отколкото след нормалното раждане. Станах и се раздвижих часове след секциото, бебето беше постоянно с мен и не ми е било никакъв проблем да го обгрижвам.
Мога да кажа, че заради травматичното естествено раждане, години наред не си бях и помисляла за второ дете и така и щях да си остана с едно детенце. Направо не знам как в крайна сметка се реших, но сега съм ужасно щастлива.
В този ред на мисли: не заклеймявайте секциото, то е част от напредъка на медицината и стига да не се прави просто от прищявка, спасява доста жени и бебета.
Между другото, смята се, че травматичните естествени раждания могат да доведат до проблеми в развитието на бебето- свързват се например с аутизма. Не е кой знае какво геройство на всяка цена така да родиш...
Така че: естествено раждане- ДА, но не на всяка цена.

Последна редакция: пн, 02 ное 2020, 17:28 от Novichka1

# 26
  • Мнения: 410
Момичета, чудех се дали някой знае при какво късогледство вече не може да е естествено раждане? Ще се консултирам с очния ми лекар, но засега не ми се ходи предвид КОВИД. някъде с -5 съм Sad

# 27
  • София
  • Мнения: 7 980
Когато раждах, бях с диоптър около -4. Родих нормално, но 3 пъти ми правиха изследвания на ретината. Последното изследване беше непосредствено преди раждането, при приемането в родилния дом.
В България ми бяха казали, че задължително трябва да раждам със секцио. В чужбина, където раждах, казаха, че всичко зависи от състоянието на ретината и не ми разрешиха да е секцио (там изборът не се прави от родилката, а от лекаря).
По темата: моята нагласа беше за раждане секцио.

# 28
  • Мнения: 6
Напомням, че естествено раждане означава без упойка и неиндуцирано (с предизвикани изкуствено контракции)! При упойка нивото на естествения хормон окситоцин, който притъпява болката и дава усещането за щастие пада многократно. Налага се вливане на изкуствения хормон питоцин. Питоцинът не преминава кръвно мозъчната бариера, съответно не притъпява болката и контракциите, ако няма упойка се усещат много по-болезнено. Освен това, с упойка или без, те са много по-силни и продължителни, което често води до разкъсвания. От тях възстановяването отнема около месец. Самото бебе също усеща раждането много по болезнено, дори при цезарово сечение, защото не получава окситоцин чрез пъпната връв. По-добре си спестете всички тези рискове, евентуални болки и дискомфорт за вас и бебето и родете естествено.
Имайте предвид, че не малко гинеколози предпочитат цезарово сечение, защото могат да го насрочат в удобно за тях време и да получат допълнитело пари за "избор на екип". Те ще направят всичко възможно за да ви убедят да родите така. Ще ви кажат, какви ле не небивалици, само и само да ви склонят - че бипариеталния диаметър на главичката е над нормата (въпреки че значение има само обиколката), че пъпната връв е увита (въпреки че има минимален риск само при тройно увита връв), че околоплодните води са намалели прекалено и т.н. Не им се връзвайте.
Счита се, че оптималния процент раждания с цезарови сечения, при който има реална полза от тях, е около 3%. У нас той е, около 50%!
Другият проблем с изкуственото раждане, било то цезарово или индуцирано, е че отлага началото на кърменето и донякъде го затруднява.
Ако родите изкуствено по една или друга причина, то непременно кърмете изцяло, без добавки. Кърменето ще компенсира много от отрицателните последствия на изкуственото раждане - ще ви помогне да се възстановите по-бързо (матката да се свие и т.н.), защото и при него се отделя окситоцин.
Относно кърменето, колкото по-често кърмите толкова повече кърма ще имате. Новородените,през първия месец, може сучат до 10-15 пъти на ден!  И забравете за този остарял съвет бебето да се храни на 3 часа. Няма такъв период в биологичния ритъм на бебетата. Техния цикъл е на 50 минути. Те спят или стоят будни за периоди, които са кратно число на 50 минути - час и четийсет минути (2 х 50), два часа и половина (3 х 50), три часа и двайсетминути, четири часа и десет минути и т.н.  В началото то трудно може да стои будно повече от 50 минути, затова не се бавете с храненето, за да не заспи преди да се наяло.
Кърменето ще ви предпази до голяма степен от следродилна депресия.
В обобщение - естествено раждане и естествено хранене (кърмене).
Щастливо майчинство!

Последна редакция: вт, 03 ное 2020, 08:55 от orlink

# 29
  • Мнения: 4 859
Късогледство имам - 5 на едното и - 5.3 на другото око.
Трябва да се измери очното налягане ,късогледството само по себе си не е фактор .

Имам едно напълно естествено раждане ,без упойка,окситоцин ,в болницата пристигнах с 10 см разкритие .Епизиотомия ,приспаха ме за шевовете .Няколко дена ми беше трудно да си седна на дупето ,на изписването вече тичах от радост , на контролния нямаше и следа ,и доктора не можеше да повярва ,че са ме 'рязали'.

Второ раждане -предизвикано ,с епидурална упойка ,с 3 напъна излезе бебо.Разкъсване на предишната епизиотомия ,3 шева.Сядах си нормално и безболезнено от начало.

Ако имам трето ,бих избрала секцио може би  - и двете ги преносвам ,имам паник атаки ...постоянно чакане ...стрес ,нерви

Иначе без показания ,може би бих препоръчала естествено с епидурална упойка ,моето второ беше и с окситоцин  ,за два часа и без болки почти гушках бебе.Още на магарето мислех и за трето .
Първото раждане (аз и нарочно отидох късно ),бях изморена ,стресирана и един ден не исках да чуя за друго ...Един ден подчертавам Joy

От второто се възстанових по -бързо (откъм сексуални отношения,на третата седмица ),от първото малко по-бавно (месец ).

Последна редакция: пн, 02 ное 2020, 18:30 от lady_gothic

Общи условия

Активация на акаунт