НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - ТЕМА 9

Благодаря за новата тема. Нека я напълним с много хубави емоции и сладки бебоци.
Честито на всички мамита. Да са ви честити мъниците и много да ви радват.

За кърменето и аз се чувствам доста несигурна на моменти и с куп въпроси. Бебка се храни изцяло от гърда. Цедя се веднъж в денонощие като успявам от една гърда да събера 100мл. Много често не я чувам да гълта и не знам колко се наяжда. Стои по 1 час на гърда и е мъка. От друга страна ака и пишка по 5-6 пъти, което означава че се храни. Жълтеница няма, но понеже е мъничка е доста поспаливо. Будя я на 3 часа. Храни се по максимум 7 пъти в денонощие и за съжаление кантара не показва разлика в килограмите. Ще изчакам и тази седмица и се надявам да наддаде.
На практика нещата са много по различни. Искам да споделя грешка, която направих. Мисля, че я претоплих. Сега има червени петна по тялото и утре ще се консултирам с педиатър. Отделно има леко подути лимфни възли в слабините. Казаха ми, че било нормално при бебета, понеже имали по усилено кръвообращение. Въпреки това ме притесняват.
Замислям се и аз да си извикам консултант.
Определено не е лесно, но все ще се справим някак си.

Райтче, ама нали уж е нормално да загуби 10% от рождението си тегло и да отслабне в първите дни? На лекциите казаха, че после се възстановяват, а ако не се тогава е проблем.

Нони и за момченце и за момиче казват, че в нормално от хормоните да се подуят половите белези. Дори на момиче може да се подуят гърдите и да има по няколко капки кръв между срамните устни. Пак било нормално

Хора със слаба психика да не четат!!
При мен протече ужасно. Не искам да плаша никого, просто така случи на лекари. Отидох с кървене на 30ти в 1ч през ноща. Оставиха ме в болницата и до към 17ч имах около 5 см разкритие. Грубо проверяване нямам думи. Контракциите си ме боляха много, може би ми е нисък прага на болка. Исках нещо обезболяващо екипа който беше на смяна първо ме излъга, че като ми сложат системата с оситоцин ще ми дадът. Да ама не... Смениха се вече смените (болницата е в Монтана с добри отзиви е) и аз пак питам за болкоуспокояващо уж ще ми сложат. Сложиха истемата и пак питам. Заявяват ми, че не ползвали изобщо тук. Питам за епидурална упойка била само при секциото. Ей избеснях ви казвам, все едно съм малоумна. Както и да е вече нямаше какво да направя. Със системата болките бяха ужасни е меко казано. Мислех, че вече ще умра. Не се издържаше. Спукаха ми мехура и вече бях готова да крещя да ме режат само и само да не боли. Станаха 10см и трябваше да напъваме и там беше много гадно. Лекаря ужасно груб от към работа с ръцете. Както и да е роди се. Олекна ми. Издържах го. Зашиха ми епизиотомията и ме оставиха да си почивам. Малката се роди към 22ч. на 31.10. По принцип след два часа ги дават, но мен ме оставиха да си почина през ноща. На другата сутрин ми я дадоха и се гледаме цял ден. Радвам се, че успях да се справя. Вече забравям преживяното. Важното е че всичко вече мина. Извинявам се за откровения разказ. Знам, че е брутално. Просто имах лош късмет. Знам, че всички които тепърва ще раждат, ще имат нормални и не така болезнени раждания. Аз просто попаднах на кофти практика или специално за мен съм изтеглила късата клечка. Бъдете здрави и леко раждане на всички. Като видиш бебето и започваш да забравяш. Успех и още веднъж извинете за директния разказ.

Здравейте мами,
честито за всички нови бебоци!

Първото ми дете беше изцяло на кърма. Кърмих до годинка. Най-голямото ми притеснение в началото беше дали се е наяло. Проблема е, че повечето спане също е признак на недохранване, но от друга страна ако се е нахранило трябва да прави поне 2-2,5 часа спане между храненията. И накрая се объркваш. Затова се гледат и броя напикани и наакани памперси.
Докато бяхме в болницата(дадоха ми го на третия ден, тъй като бях секцио) първо слагах на гърда и после задължително предлагах шише - не за друго, а се притеснявах, да не намали много теглото и да ни държат. Извън опитите за кърмене цедях в болницата, не след всяко хранене, но 3-4 пъти на ден.Реално кърмата ми дойде на 5тия ден. Налагаше се да се цедя след всяко хранене до края на първия месец, защото иначе ставаха като воденични камъни.После всичко се нормализира.
Аз избрах схемата кърмене на 3 часа, не на поискване. Най-краткия интервал,между който съм кърмила е бил 2часа. Продължителността на кърмене- най-много до 40мин, отначалото много се уморяваше и заспиваше, будя го ( притискам малко мекото на ушенцето) айде пак цокне, пак заспи, но не повече от 40 мин съм държала.
Имах и малко проблеми - 3 пъти правих запушване, но чак към 4-5 месец.
1. имах блистер - запушване точно на изхода на каналчето, на самото зърно. Намерих го и го спуках и такова облекчение...
2. запушване - преди кърмене малко затоплях точно където боли и веднага слагай малчо, с брадичка към мястото където боли.Малкия ме отпуши 
3. запушване - този път малкия не помогна. Ходих на физиотерапия. Още от първата процедура се отпуши.
Това което ми препоръча моята АГ е когато са много пълни и бързо се втвърдяват гърдите да пия лецитин поне 3 дни. Той помага да не се запушат гърдите.
Само споделям своя опит, не налагам на някого мнение...ако мога да помогна на някого...
Бъдете здрави и спокойни! Колкото и да не вярвах на това, струваше ми се мн тривиално, но да- бебоците ни усещат и са огледало на нашето настроение

Теди, само като прочетох, че болницата е в Монтана и вече предполагах какво ще прочета надолу. Аз за добра болница там и за добър лекар не съм чувала. Бързо възстановяване и наистина съжалявам какво си преживяла...дано бързо забравиш.
Кърми! -казват те, Естествено е! -казват те, Усещането на връзката с детето е безценна! - казват те... Дрън-дрън, казвам аз!!! Извинявам се за езика, ама ебати мазохизма. За трети път си го причинявам, този път сякаш е по-успешно, аз също съм по-добре настроена, но това не прави процеса по- лесен. Матей има жълтеница, плюс, че е роден маалко по-раничко го прави доста летаргичен. Будя го, не! - опитвам се да го будя, но не се получава. Както и да е, някак успявам да му набутам цицата в устата, то почва да тече като чешма, той се дави... Абе да кажем, че се справяме. Яде 7-9мин от едната гърда и ЗАСПИВА! Акде пак бой на негри в ттмна нощ, светата инквизиция и малко  шок- успявам да набутам и другата гърда- пак давене, зор и заспиване. Не знам колко изяжда и дали се наяжда. Ако съдя по памперсите- на всяко ядене сменям наакан и добре напикан памперс. Върнал си е рожденото тегло и мъъъничко отгоре. Но 100мл на хранене?!? Никъв шанс! Че той няма толкова душа да изяде такова количество. 60-70мл изяжда засега. Будя го на 2ч30мин. Вечер го оставям когаъо той прецени. Малко ме дразни това вкарване в стереотипи-нали разбирате, че няма как бебе 2кг-2,5кг да изяжда колкото дете 3,5кг например? В Надежда с АМ ги хранеха с 20мл-40мл според зависи наддаванато след физиологичния спад. Не съм се цедила... Реших, че няма да си го причинявам-да изцеда 20мл и да си викам Въх, няма!, пък детето да се дави в кърма! Не, благодаря! Този път-не! На везна също ще го качвам веднъж на няколко дни за проверка дали наддава, иначе няма да меря на всяко ядене. Ако качва-добре, ако не-хапчето за сбогом на кърмата и хей, здравей, здравей АМ! Това дали кърмя,или не далеч не ме определя като майка!

Интересно, че моето дете не се будеше от жълтеницата, стоеше по 30-40 мин. на гърда, сучеше на 4-5 часа две седмици, а според кантара на педиатърката беше, че супер е наддал и на ръст дръпна 6 см. за месец и тя каза достатъчно му е не го дохранвай с АМ. 🤔🤔🤔

Първото ми дете ядеше на 3-4ч. Беше с нечовешки рефлукс и от втория месец се съдираше от рев, като ние си мислехме, че са колики, а то се оказа чист глад. А си и спеше, и наддаваше и растеше 🧐🙄🤔 Обаче нямаше жълтеница и си заспиваше на гърдата, но след като се е нахранил... Уж. Абе, далеч не съм капацитет. Тая надежди, че този път ще е успешно, защото е много удобно-няма шишета, стерилизатори, преваряване на води и тем подобни. Вадиш цицата и готово! Както обичаме да пътуваме си е направо супер, а да не говорим и колко по-рентабилно е 🤑. А за това колко е полезно... Замислям се-като знам какви боклуци продават в магазина... Поне откакто сме на село знам, че ядем и нещо истинско...

Теди, съжалявам, че така е минало раждането, но наистина важното е, че е зад теб вече и сега всичко е наред. Много избеснях докато четох разказа ти, най-вече защото ми потвърди тезата, че в по-малките градове грижата за хората не е на същото ниво, а осигуровките всички ги плащаме наравно. Тук се глезим дори в държавните болници, още преди 4см разкритие предлагат бусколизини и т.н. за да не се мъчим. Братовчедка ми, която роди в още по-малък град от Монтана, щяха да я затрият направо - дежурната АГ бързала да си ходи, че и свършвала смяната и я зашила на две на три без да ревизира дали има вътрешни кръвоизливи. Чак като припаднала се усетили, поне са успели да реагират навреме останалия персонал и са викнали друг доктор да я оправи. Упойка, разбира се, не ползват и там за естествено, карат майките да носят какви ли не работи в родилното и всички консумативи си ги плащаш. Та като се тегли чертата не знам дали не е по-добре в крайна сметка да се иде някъде на частно, но това си е мое мнение.

Веси, в моя град, който е супер пронинциален дори АГ отделение не остана. Ликвидираха го преди 10 години. Оттогова за най-малкия проблем се пътува до Плевен. И само един гинеколог има и да му видиш ехографа - от 20 години сигурно е.

И аз се ядосах на разказа на Теди.
Но се ядосах и на некадърността на тази жена, която миналият път ми спука вената. Невротична е, подскача като див петел, аз й викам "усещам тока" тя ми вика 'не е възможно, не може', после ми обяснява, че на страни щяло да ми е по удобно, три пъти го каза, честно много търпение вложих да не й кажа нещо остро, аз ли знам как ми е удобно или тя. Казах й по принцип къде хващаме добре тоновете, тя не, не било там. И като почна да пищи тая машина, да падат тия тонове, акъла си изкарах. И го снимах за всеки случай, добре че го снимах, защото тя после скъса записа....

Притеснена съм. Лекарят също го измери 2760-2820 но каза, че е възможно да е 2600, защото нали съм пълничка и не може хубаво да се види. Каквото и да е, това в теглото минимум от миналата седмица... Т.е. вече втора трета седмица детето не качва. Не знам дали да чакам 12.11. наистина съм тревожна.

Първо, Кокондрелка, много благодаря за новата тема. Ноевмри дойде, можем да пускаме краката. Аз лично имам 25 дни до термин и вече почвам да усещам напрежението от това, че скоро ще си видя детенцето.

Девойки, имам питане. Какви превръзки сте подготвили за след раждането? Има ли някакви специално за родилки, които да са памучни, защото обикновено се обривам от превръзки, а няма как да ги пипна, преди да ги купя. Не ми се иска да дам пари за някакви изкуственяци и да се окаже, че съм се обринала от тях.

Иначе, Теди, ти ми затвърждаваш мнението, че в провинцията (по-малките градове) нещата са на някакво средновековно равнище. Аз доста време бях в шок след разказ на приятелка за местната частна болница в родния ми град, която заради окситоцина, които са ѝ пуснали (защото са свикнали родилките да им раждат секцио), е направила пълно разкритие за два часа. Два часа. Защото лекарката имала операции и нямала намерение да си губи времето да чака разкритие. Абсолютна варващина. Аз ако съм на твое място пускам оплакване. Честно казано, радвам се, че ще живея и ще раждам в София, където тези порочни практики почват да измират.

Райтче, абсолютно те подкрепям, нищо не е на всяка цена. Ако не става с кърмене, ми не става с кърмене. В крайна сметка важно е майката да е спокойна, следователно и детето ще е спокойно. И аз не обичам фанатизма, за мен такъв тип фанатизъм кара жените да се чувстват лоши майки, защото не са направили всичко възможно да кърмят. Затова го карам без настройка аз - и за раждането, и за кърменето, пък каквото сабя покаже.

Дух, ако имаш възможност, пробвай да запишеш час за доплер, да видят кръвотока, ако е добре кръвотока не би трябвало да е драма това с килцата според мен.

Дух, ако не е правен доплер е добре да се направи, за да се види храненето на бебчо как е

И аз се присъединявам към мненията на момичетата - доплер и добро оглеждане на плацентата коя степен на зрялост е.

Доплер не сме правили, защото нямаше до сега причина, той си растеше добре и плацентата е много добра. Не знам. Ще се чудя днес с лекарката. Докторът при който ме прати каза, че така или иначе сме си в 9 м., Че бебето е над 2500 със сигурност, та каквото и да стане той си е зрял вече и няма опасност, ако и тази седмица направим операцията.