Със Сафон и Сянката и аз не се разбрах, но я изчетох до края. Мисля, че в купчината с книги за четене имам някаква негова самодтоятелна, останала от братовчедка ми, но трябва да погледна коя е.
И аз съм на Кевин- на 120 стр някъде. И на мен не ми е много по вкус стила, но ми е интересна за сега и мисля да си я дочета. 😃
И аз съм на Кевин- на 120 стр някъде. И на мен не ми е много по вкус стила, но ми е интересна за сега и мисля да си я дочета. 😃
Скрит текст:
Джой Филдинг я харесвам, ще си отбележа "Натюрморт". Сега продължавам с Джумпа Лахири "Преводачът на болести". След казаното за около 100-тен път само на стр. 200 от общо 550 "Синът ми ми съсипа живота". Той още докато беше бременна й го беше съсипал. Не мога да го понеса. Изморих се да слушам колко е виновен Кевин. Уж идеята е тя да поеме собствената си отговорност, а от цялото повествование лъха нейната убеденост, че животът й без Кевин е бил изключително ценен и изпъстрен с разнообразие и приятни преживявания /за да оборим което е нужно само да се върнем малко по-назад към първите страниците, където тя ясно обясни, че животът й е празен и скучен и затова иска да роди/, а с Кевин е низ от проблеми. Т.е. главната героиня е изключелно незряла, принцес с фриволно поведение, която изобщо в никой момент от живота си не знае какво иска, изсмукана и празна още на 30 и няколко. Но пък след това много лесно намира мишена на житейската си незадоволеност в лицето на сина си. Да не забравяме, че е искала момиче, както и ако случайно мъжът й почине, да има спомен от него!?!?
Спирам.
Иначе за засегнатите проблеми съм съгласна, но някак незряло са засегнати. Изпълнено с ирония, сарказъм, подигравки, сякаш писано от мъж, който смята жената за 'инкубатор'.
Спирам.
Иначе за засегнатите проблеми съм съгласна, но някак незряло са засегнати. Изпълнено с ирония, сарказъм, подигравки, сякаш писано от мъж, който смята жената за 'инкубатор'.
Направо се шокирах. Надявам се да не е пълна с грешки. 
