(Не)споделеност

  • 13 301
  • 408
  •   1
Отговори
  • Мнения: 102
Здравейте,
отварям темата, може би не толкова да получа съвети, колкото може би да споделя това, което ми тежи и да погледна споделеното отстрани как звучи. Имах дълга връзка със съвместно съжителство, изпълнена със силни чувства и емоции, но белязана от крайни различия в характерите. Малко след като се сгодихме, с идеята за сватба, дом и семейство се преместихме в друг град, поради по-добри условия, съответно ново жилище, нова работа и т.н. Но за съжаление месец след преместването ни след битов спор, бившият ми приятел си събра нещата и се изнесе. Може би е било въпрос на време. Годежът си обяснявам с това, че имах тежък здравословен проблем малко преди това, който се разреши с операции и лечение, но беше под въпрос дали някога ще мога да имам деца. Това рязко промени цялата ми съсредоточеност върху кариерно развитие и прочие. Накара ме да преосмисля приоритетите си и може би той ми предложи повече поради тази причина, отколкото той самият да го е искал или усетил. Като цяло е човек "на живота", макар че определено възрастта му предполага по-различно отношение. Впоследствие, може би е осъзнал, че не желае подобна отговорност или поне не с мен. Така приключи връзката ни преди година и малко отгоре. Няма да говоря за чувствата ми по това време, защото споменът не ми е приятен, а и е минало. Този период освен тази раздяла, големите промени в живота ми, здравословните проблеми беше свързан и със загубата на един от най-близките ми хора и с инсулта на баща ми. Няколко месеца по-късно срещнах нов човек, който в началото влезе в живота ми като приятел, който ме подкрепяше, докато преминавах през този труден период. Започнах да се влюбвам в него - отношението, приоритетите му... всичко беше много различно от това, което бях срещала досега.
Накратко казано - аз живея в собствено жилище, за което около 3 месеца след началото на връзката ни му подарих ключове. За тази една година, в която сме заедно, аз няколко пъти в изблик на емоции абсолютно искрено съм казвала: "Обичам те", но обратен отговор никога не е следвал. Той живее с родителите си и наскоро повдигнах темата дали иска да живеем заедно в моето жилище, но той каза, че според него е рано, не го усеща и когато прецени, че иска сам ще ми каже. Запознах го с моето семейство и приятели, той също ме запозна с част от близките си, но категорично не желае да ме запознае с родителите си. Казва, че не му е приоритет и не е толкова важно. Когато ходим някъде заедно, той не иска да си правим общи снимки, в профила му по никакъв начин не личи, че е обвързан. Казва, че не крие, но не му е приоритет хората да са запознати с личния му живот. Аз рядко оставам да спя в тях, последните 2 месеца до вчера не бях стъпвала в тях, защото техните обикновено са там и не било удобно да ходя, когато те са там. Той остава да спи вкъщи около веднъж, максимум два пъти седмично. Прави понякога спонтанни жестове, с които да ме зарадва. Не смятам, че има друга жена в живота му към момента. НО вчера се случи, така че пихме малко повече и той каза неща, от които останах с впечатление, че очаква да се променя, да бъда според очакванията му. Каза, че винаги има по-добра и че има няколко години да я открие. На 36г. е. Даде ми пример с негова бивша, за която съжалявал и която обичал, но не бил оценил навреме. Как се чувствал с нея и т.н. Но тя вече била омъжена. Често ме критикува, не харесва начина по който мисля, начина по който се обличам.. общо взето вече се чудя дали изобщо харесва нещо в мен. Определено имам ниско самочувствие, но не смятам, че не заслужавам да бъда обичана. На 25г. съм. Завърших висшето си образование - бакалавър със специалността, за която мечтаех. Имам добра работа, а в момента уча и магистратура задочно. В последните 2 години след операцията ми, вероятно от стрес и напрежение, започнах да се храня повече и от 48кг. станах 60кг. Леко пухкава съм, но не смятам, че това е определящо, защото изглеждам добре, лъчезарна, усмихната съм и не ми липсват обожатели. Та проблема не смятам, че е и във външния вид. Може би имам малко по-странни разбиранията за живота, защото съм по-артистична и емоционална натура, макар че специалността и професията са ми в коренно различна сфера. Истината е, че дълбоко в себе си осъзнавам, че този човек не ме обича. Осъзнавам, че насила хубост не става. Вероятно се опитва, но и няма как да заповядваш на чувствата си. Любовта не се заслужава. Или я има, или не. А и дори да беше така, толкова много жестове и любов съм дала от себе си, че ако това беше проблема, щеше да се получи. Наясно съм, че е време да се откажа и да продължа напред. Но той твърди, че просто му трябва време. Когато се отдръпна от него става невероятно мил и се опитва да ме спечели. Говорила съм на тези теми с него, казвала съм всички тези неща, но отговорът винаги е един и същ - успокой се и остави нещата на времето, то ще покаже. Имам чувството, че вече показа. Но някак си не ми се иска и тази връзка да се провали. Усещам провала личен.
Благодаря за търпението на тези, които са стигнали до края. Желая Ви успешна седмица. Heart Decoration
Може би малко ми олекна като споделих. Макар и с непознати.

# 1
  • Мнения: 3 987
Не разбрах въпросът какъв е, но няма и значение. Ако те устройва сегашното положение, в което човекът крие, че има връзка с теб и смята, че трябва да бъдеш коренно различен човек, за да заслужаваш да бъдеш представена пред маминка, с която той все още живее на 36 години - продължавай.
Ако смяташ, че не заслужаваш да тичаш на пръсти пред маминия дърт пръч, който те кара да се чувстваш зле - обясняваш му, взимаш си ключовете и си живееш спокойно живота, без да бъдеш унижавана така, докато не намериш някой, който те обича такава, каквато си. На 25 имаш много повече време да намериш такъв мъж, от колкото той на 36.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 36 468
На 25 риташ да заживяваш с някой и да започнете с битовизмите... Странно ми е, защото аз до почти 35 бях яко по живота. Но отчитам, че има и по-различни хора.

Правилно си се ориентирала. Този не те обича. Защо става мил само като се дръпнеш? Не е ли нормално да бъде мил постоянно? Имало и по-добри, моля ти се, той чакал да ги намери! Че и претенции да се променяш по неговия тертип! Айде у лево!

П.п. Да, точно така е, както е написала Хамстерчето - прибери си ключовете и си гледай живота. Да живееш без мъж не означава непременно личен провал. А този все още те вижда като приятелка, не като половинка.

# 3
  • Мнения: 102
Не разбрах въпросът какъв е, но няма и значение. Ако те устройва сегашното положение, в което човекът крие, че има връзка с теб и смята, че трябва да бъдеш коренно различен човек, за да заслужаваш да бъдеш представена пред маминка, с която той все още живее на 36 години - продължавай.
Ако смяташ, че не заслужаваш да тичаш на пръсти пред маминия дърт пръч, който те кара да се чувстваш зле - обясняваш му, взимаш си ключовете и си живееш спокойно живота, без да бъдеш унижавана така.
Благодаря за споделеното мнение. Нямам конкретен въпрос, в началото споменах, че по-скоро имах нужда да споделя и да погледна черно на бяло написани мислите си, за да взема категорично решение.

# 4
  • Мнения: 3 164
Я се събери и стани малко егоист - обърни повече внимание на себе си, угаждай си, глези се. Понякога, като не върви с мъжете и не върви. Не е само при теб. Точно, когато не очакваш ще се появи някой, който няма да те накара да пускаш подобна тема. Този бих го разкарала на момента. По-добре сама, отколкото с такъв. 

# 5
  • Мнения: 102
На 25 риташ да заживяваш с някой и да започнете с битовизмите... Странно ми е, защото аз до почти 35 бях яко по живота. Но отчитам, че има и по-различни хора.

Правилно си се ориентирала. Този не те обича. Защо става мил само като се дръпнеш? Не е ли нормално да бъде мил постоянно? Имало и по-добри, моля ти се, той чакал да ги намери! Че и претенции да се променяш по неговия тертип! Айде у лево!

П.п. Да, точно така е, както е написала Хамстерчето - прибери си ключовете и си гледай живота. Да живееш без мъж не означава непременно личен провал. А този все още те вижда като приятелка, не като половинка.
Доста преломен момент беше този, в който ми откриха сериозен здравословен проблем, който поставяше под въпрос дали някога изобщо ще мога да имам деца. След година лечение, операции, биопсии и хистологии, приоритетите ми коренно се промениха. Тогава лекарите ми казаха, че в следващите 2 години е добре да забременея, но аз не искам да го правя на всяка цена. Вярвам, че едно дете трябва да бъде плод на любов, стабилни отношения, материална и емоционална сигурност на родителите и т.н. Просто приоритетите ми вече са по-различни, но не и на всяка цена.

# 6
  • Мнения: 102
Я се събери и стани малко егоист - обърни повече внимание на себе си, угаждай си, глези се. Понякога, като не върви с мъжете и не върви. Не е само при теб. Точно, когато не очакваш ще се появи някой, който няма да те накара да пускаш подобна тема. Този бих го разкарала на момента. По-добре сама, отколкото с такъв. 
Постоянно с него имам едно усещане сякаш не съм достатъчно добра, сякаш само още малко да се постарая и хоп ще се получи. Знам, че е илюзорно.. просто тези отношения явно са на принципа на ластика. Доближава се, отдалечава се, изпитвам някаква вина постоянно, когато ме кара да влагам повече и повече.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 36 468
И какво, искаш цял живот ли да живееш с усещането, че не си достатъчно добра за него!?

# 8
  • Мнения: 3 164
Той е с теб, за да не е сам. Изтощава ти психиката, свикнала си го да е такъв - да му угаждаш, да си добра постоянно. Е, не може така! Разтърси си главата и си отговори сама на себе си - този мъж прави ли те щастлива, доволна, спокойна. 

# 9
  • Мнения: 10 993
Не те обича и ти заслужаваш нещо по-добро.
Срещай се с други хора и този не го настискай за нищо.
Много е гадно да не се чувстваш достатъчно добра за един мъж. Аз нямам много добро мнение за мъжете като цяло и не очаквам кой знае колко от тях, но си млада, имаш поне още две годни да търсиш мъж. Но с този не се обвързвай, един мъж трябва да те обича, не те ли обича, просто няма смисъл. Много е трудно да се живее без любов и в старание да угодиш.

# 10
  • Мнения: 9 581
Направи си To do list.
1. Да му взема ключовете.
2. Да му кажа какво мисля, ако това ме кара да чувствам по-добре и освободена от емоционалния товар.
3. Да го блокирам навсякъде.
4. Да се усмихна на отражението в огледалото и да продължа напред.

# 11
  • Мнения: 1 376
Даже си прекалено добра, но не и за себе си. И там ти е проблема.

# 12
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 6 951
На 25 си, не си на 60.  Ако има негови  вещи у вас, събираш ги, връчваш му ги, и да си ходи. Просто нещата не се получават, не си губи времето в агония. Гадно е, но е е добре да страдаш. Връзките не се случват на всяка цена. Не мисля, че проблема е това, че си станала 60 кг., все в един момент ще свалиш, а той едва ли ще спре да се държи като гъз.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 36 468
Като виждаш, че не става, че нещо не достига, по-добре сложи край. В противен случай се тормозите взаимно, а има и нещо друго - с времето човек свиква, всичко става рутина и по-трудно се навиваш да промениш нещо.

Сама казваш, че не ти липсват ухажори, ми дай им шанс.

# 14
  • Мнения: 11 558
Не ми звучи ок този човек от написаното.
Като за начало да, вземи му ключовете и лека полека се отдалечи от него.
Да, харесваш го, да, ще те боли, но там някъде все има някой по- добър от него, който те чака и който ще те уважава.
Защото тук уважение не виждам от негова страна.
Удобна си му за момента просто, не е влюбен.
В началото на връзка сте, трябва да летите от любов, а ти отсега се кахъриш и тормозиш как да му угодиш.
Не.
Млада си, добре звучиш, оставяй го тоз михлюзин. Че и с мама живее.
Поздрави и дано вземеш правилното решение.Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт