Синът ми не се справя с учебния материал в първа подготвителна група

Дислексията като диагноза стана много популярна и е идеален начин някои колеги (психолози и логопеди, при учителите също е популярно, но те не диагностицират) да си измият ръцете, че има диагноза, защото в дислексията можеш да сложиш буквално всичко. Дислексия се поставя като диагноза горе-долу в средата на първия учебен срок в първи клас, когато вече се виждат проблемите в ограмотяването. А и вече дислексия започна да звучи някак почти гениално.
В действителност още в градинска възраст е имало сигнали за някои неща, които са  правили впечатление на родителите, на учителите, но са минали под "е, какво на детето като не му е интересно, значи учителката не го прави интересно", "ще го израсте, пък моето...", "какво сега, по-буйно е детето, не му се внимава, какво толкова имат да учат в градината..." и такива мога да ги изброявам до безкрайност.
Ако детето има затруднения - хващате се и започвате вкъщи да се занимавате. Ако "не му е интересно в градината", значи трябва вкъщи да установите правила и те да се спазват. Когато на детето му поставите задача, вие самите проявете търпение да му дадете възможност да помисли и го поощрявайте да продължи да "се мъчи". Когато видите, че дори с подсказки не става, оставете го за момента. След време отново опитайте. И не оставяйте "на детето не му е интересно". За интересното и неинтересното - може да му е неустойчиво вниманието, може да не разбира или да усеща, че не знае и не разбира като другите деца или инструкциите. Третият вариант е да е приело ролята на "аз командвам в клас", което също е сравнително рядко. В общи линии остават вниманието и неразбирането. Ако не разбира - търси се какво точно не разбира, какви са затрудненията и какъв коренът им. Нататък пак работа.
За звуковете няма какво да обяснявам - там си е за работа с логопед отвсякъде, тези неща рядко "се израстват", но влияят върху ограмотяването.

Съгласна съм с горенаписаното.
Работете и с логопед. Моят син в първи клас не казваше Р, Л и шъшкащите звуци. Оказа се, че може да ги произнася, просто му е по-лесно да не го прави.... С малко натиск се оправиха нещата. В първи клас може би не, но нагоре ще има проблеми, ако не изчисти говора.

За дислексията не мога да дам мнение, не съм специалист.
Факт е, че покрай игрите на таблет и телефон децата губят интерес към други неща. Ограничете възможно играенето на тях. По-добре навън с колелото или пък с настолна игра....

В понеделник говорих с логопедката в градината. Започнала е да го тества, но не и е стигнало времето. Каза, че бързо се отегчил и я попитал дали може да си легне на пода. Иначе каза, че сравнение с миналата година има значим напредък, въпреки ИЗ и неходенето на градина. Баща му също казва, че си е подобрил италианския.
Вчера близначката му се е справила идеално и учителката и казала да стане и всички да и пляскат. На него му стана криво.

Понякога за избягване на такива ситуации се практикува близнаците да са в различни класове. Много е трудно дори за родителите да спазват баланса всяко дете да се чувства еднакво поощрено, оценено положително, да не се фавиризира едното от децата, а в училище е невъзможно. Учителката и да иска няма как да го направи този баланс, а децата винаги усещат кога нещо  не върви, по подразбиране се сравняват помежду си, децата от едно семейство също болезнено го изживяват.  Не казвам да сложите децата в отделни класове, не давам съвет, а само маркирам, че понякога се практикува с идеята, че всяко дете ще изгради свой кръг приятели, ще се бори за място под слънцето в собствения си клас и няма постоянно да се сравнява или да усеща или директно да вижда какви са разликите в постиженията, поощряването, пренебрегването и всички тези уж дребни неща, които се случват в училище, а при братя и сестри дори без да са близнаци е чувствителна тема. Не може да не хвалиш едното дете само за да не се почувства другото дете наранено, защото всяко дете има нужда от похвала и усилията му, постиженията му да са добре приети и похвалени.

Съгласна съм, че ако детето има дислексия трябва да му се помогне, но то даже не е ученик. Какви са тези генерални заключения да се налагат правила да учи. Сега му е време да играе и да си бъде детенце. Няма да кандидатства за харвард догодина....

Ще кандидатства в кварталното училище, за което е първа група и ще има точки за близнак и може би за дете от многодетно семейство. Сис сетра му ще искам да са в различни класове. Дано за година и половина да узрее и да започне да се справя с ученето.

Едно време почивахме училище на 7 години или почти на 7. Нито едно от децата не знаеше да пише или да смята. Имахме добри учители.
На 5 години детето трябва да играе, да оцветява, манипулира различни материали, а не да събира, изважда и разбира от звуци.

На 5 години децата имат вече доста добро математическо мислене на битово ниво, но обичайно възрастните не обръщат внимание на това, защото за тях математиката означава абстракция. Децата на 5 могат спокойно да съотнасят количество към число и да сравняват количества, могат и по "интуитивен", а то не е точно интуитивен, а се учи този начин, да направят елементарни сметки с малки числа. Ако дадеш на деца на 5 години една шепа бонбони, те много бързо ще се ориентират как да си ги разделят и ще следят зорко да не са ощетени. Обаче за тази цел трябва те първо вкъщи да вземат участие на съвсем битово ниво. На село децата се научават да броят и да внимават в сметките като ги карат да броят кокошките и овчете да видят дали някоя не липсва. Така че не подценявай това, което децата развиват в естествена житейска ситуация. Лошото е, че много съвременни родители това го пропускат, смятат го за досадно, ненужно и смятат, че децата се учат само в училище, а дотогава е просто игра, но и не искат децата да им се мотаят в краката. За звуковете е същата работа, но в реалния живот никой не кара детето си да определя звукове. Моето поколение се научихме да четем по вестник Работническо дело и Отечествен фронт, както и по надписите на стоките. Математиката я научихме по "лошия начин" - детето на 5 отива да купи 1 хляб и 1 мляко и баба му внимава да му даде такава поръчка, че примерно да прави общо 1 лев или му казва - "давам ти един лев, като купиш хляб и мляко трябва да ти върнат 10 стотинки. Внимавай продавачката да не те излъже.". И детето така се научава хем да внимава, хем да смята, хем да борави с пари, хем хубаво да гледа какво купува.

От седмица съм спряла децата от детска градина. Взех учебниците от градината и вчера започнахме да учим. Дъщеря ми прави всичко бързо и с голямо желание. При синът ми положението е трагично. Вчера трябваше да оцветява една картинка с 5 цвята. В полетата има цифри от 1 до 5 в всяка е различен цвят. Горе-долу успя да я оцвети, на ке наложи да го карам на сила да работи. Пет пъти хваща шишето да пие вода и се мъчеше по всякакви начини да се измъкне. Тотална липса на внимание. На 2-3 пъти каза, че е глупав да го оставя.
В последно време все ми говори за космоса. Гледал е някакво филмче и е много впечатлен. Предишната му тема беше Северния полюс. Обаче звуците и оцветяването са абстракция.

Защо не се позанимавате с него по теми, които са му интересни, вместо да се опитвате да преизпълните плана за петилетката?

Мисля, че трябва генерално да преосмислиш подхода си.
Де факто сега една картинка за оцветяване е по-важна от детето.

Не трябва да се казва на детето, че не може да направи нещо си или е глупаво, непохватно....
Казва се - Много ми харесва как си оцветил, но виж тук си излязъл от очертанията. Я, да видим дали можеш по-добре да го направиш....
И следващия път се похвалва за старанието.

И на мен да ми казват, че не се справям за разлика от сестра ми, и аз няма да имам желание да правя, каквото е заданието.....

Момчето може да има темперамент за математика, но ако не спрете да му вкарвате комплекси ще му внушите, че е тъп и ще се самосаботира по нататък

Не му говоря, че е глупав. Даже, като се справи с нещо и му викам: "Бравоооо!", а той ми отговаря с пръст на уста: "Тихо! Ще събудиш бебето." В апартамента под нас има бебе.

Няма да се даваш, ако ще всякакви да ги измисля. Децата са достатъчно умни, за да си измислят сто и един начина да не свършат това, което трябва да свършат и могат направо да ти се разходят по главата. Единственият начин е  къде с упоритост, къде с преговори или споделена работа - хайде да видим кой ще оцвети по-бързо своята картинка - и започваш да се правиш, че не ти се оцветява, бавна си и т.н., вайкаш се, че изоставаш, той колко е бърз... Малко актьорско майсторство. Но и безкомпромисност трябва - напомняне, че имаме задача и трябва да я направим - има две минути да пие вода и да се настрои или започваш да броиш отзад-напред. А това с"глупоав съм" е номер, който по-хитрите много добре усвояват, обаче като видят, че не им се връзваш, престават да го правят. За звуковете - заедно ще ги правите, щом са му абстракция. То не става всичко наведнъж. Явно оцветяването в 5 цвята е достатъчно предизвикателство, но да не са с 5, направИ нещо с 3 цвята, по-простичко, за да усети, че е лесно.