Здравейте, направо давам към темата. От 3 месеца съм на ново работно място, до сега всичко вървеше перфектно, с никой не съм имала конфликт, харесва ми това което работя. Но до днес, колегите ми направиха една интрига и от цялата работа излязох аз виновна, навсякъде се шушука за мен, като се приближат спират и ме гледат злобно. Исках днес да напусна направо, но шефовете, казаха че няма да стане, няма да им правя евалата, разбраха ме, разбраха от къде идва проблема, че реално нямам никаква вина, но всичко от колегите ми стигна до ушите им и се почувствах адски унизена.2 от колежките ме махнах от фейсбук приятелите ми, обаче не знам как да действам, утре пак съм на работа колкото да не обръщам внимание, просто това ме съсипва, почти целия ден си го прекарвам на работа, с тези хора. Някой попадал ли е в такава ситуация? Как би постъпил?
- Публикувана: 20 окт. 2020, 21:54 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2021, 11:25 ч.
Колегите
Бъди над нещата!
Няма да им се даваш, те това целят.
Аз бих се правила, че всичко е наред - пълен игнор над случката.
Не си струва да хабиш нерви за “такива” колеги.
Няма да им се даваш, те това целят.
Аз бих се правила, че всичко е наред - пълен игнор над случката.
Не си струва да хабиш нерви за “такива” колеги.
Ами едно време и ние сме ревали, ама вече сме сме разбрали, че няма смисъл.
Клишетата, че живота учи и т.н. са си доста верни в по-голямата си част.
Клишетата, че живота учи и т.н. са си доста верни в по-голямата си част.
Как успявате, да останете толкова силни, че да не обръщате внимание, аз явно съм свръх чувствителна, че не спирам да рева и ми е адски болно.
Те дават съвет, не казват как е било при тях
Те и лекарите не постъпват според съветите си (например за "не пушете").
Как успявате, да останете толкова силни, че да не обръщате внимание, аз явно съм свръх чувствителна, че не спирам да рева и ми е адски болно.
Да си гледат работата. Когато започнах първата ми работа, бях на 19 и бяхме само жени и то все млади. Още докато се обучавах ставаха много кражби, ама много. Една колежка, която може би не ме е харесвала, а и защото бях прекалено тиха и стеснителна, започна да разнася слухове сред всички, че аз съм крадлата. Така беше няколко месеца, все чувах някакви изказвания, добре че имах групичка от 5-6 момичета, които ми вярваха, а и с тях се бях отпуснала преди това и знаеха що за човек съм.. Спокойно, всичко е за три дни дето се вика. До следващата интрига. При мен така се завъртяха нещата, че 5 години след това и преди да напусна, бях вече началник и любимка сред колежките, колкото и себично да звучи. А въпросната колежка, която ме обвиняваше, отдавна беше напуснала, но пък лично аз я бях хванала, че тя краде 
Жалко, че бяхме само двете тогава и нямах доказателства.
Само недей да напускаш и да им правиш кефа. Това ще бъде най- голямата глупост. Покажи им, че си над нещата и такива работи не те бутат. Пък и що за хора трябва да са, че да правят такива дребни интриги, така че изобщо не си струва да си хабиш емоциите по тях. Изкарвай си парите и толкова.
Жалко, че бяхме само двете тогава и нямах доказателства.Само недей да напускаш и да им правиш кефа. Това ще бъде най- голямата глупост. Покажи им, че си над нещата и такива работи не те бутат. Пък и що за хора трябва да са, че да правят такива дребни интриги, така че изобщо не си струва да си хабиш емоциите по тях. Изкарвай си парите и толкова.
Вероятно навсякъде е така - поне един интригант, клюкарка, завистлив/а колега/колежка, мъж сексист или мъжемразка, шеф-цербер и т.н. офисни типажи.
За съжаление е трудно да се намери идеална работа у нас, която да съчетава приятелски колектив и перфектни условия. Ние сме там, за да работим все пак и е добре да си го припомняме. Всичко останало е добре дошло, ако го има, но не може да се очаква като даденост.
В твоя случай е добре, че шефовете са (поне засега) разбрани, държат на теб и на работата и не дават ухо на злобари. Можеше точно в тях да е проблемът, а това е по-лошият вариант. Така че се съсредоточи върху работата и ако продължават да те тормозят - с учтив, но твърд тон им припомняй на колегите за какво точно сте се събрали в този офис.
С това триене от "Фейсбук" са ми много смешни хората. И като те изтрият спираш да съществуваш ли? А може и да е по-добре при такива колеги. Все пак там споделяш лични неща, които после може да се използват срещу теб.
За съжаление е трудно да се намери идеална работа у нас, която да съчетава приятелски колектив и перфектни условия. Ние сме там, за да работим все пак и е добре да си го припомняме. Всичко останало е добре дошло, ако го има, но не може да се очаква като даденост.
В твоя случай е добре, че шефовете са (поне засега) разбрани, държат на теб и на работата и не дават ухо на злобари. Можеше точно в тях да е проблемът, а това е по-лошият вариант. Така че се съсредоточи върху работата и ако продължават да те тормозят - с учтив, но твърд тон им припомняй на колегите за какво точно сте се събрали в този офис.
С това триене от "Фейсбук" са ми много смешни хората. И като те изтрият спираш да съществуваш ли? А може и да е по-добре при такива колеги. Все пак там споделяш лични неща, които после може да се използват срещу теб.
А аз си мислех, че съм възможно сред най-селяндурската среда...
С колегите - само колегиално. Общуваш по служебно и това е. Без приятелства и фамилиарни истории, поне в началото. По-добре да те сметнат за темерут, с които не си заслужава да общуват на достатъчно близко ниво, че да правят детинщини тип "махане от Фейса"...
С колегите - само колегиално. Общуваш по служебно и това е. Без приятелства и фамилиарни истории, поне в началото. По-добре да те сметнат за темерут, с които не си заслужава да общуват на достатъчно близко ниво, че да правят детинщини тип "махане от Фейса"...
И аз имам много кофти колежки. Още от самото начало ме почнаха с интригите. Тогава трябваше аз да си тръгна за да може да остане една от тях. Е, не можаха да ме изгонят. През годините са ми правили какви ли не номера. От началото се ядосвах, сега изобщо не ми пука. Те ми правят мръсно, но и аз не им оставам длъжна. Отсях си няколко, с които се разбираме добре и така.