Вярващи ли сте?

И аз съм вярваща, но не в религиии, канони и тн.
В нещо по-висшо, светло и добро.

Вярваща съм да. Ходя на църква и там се чувствам много добре. Просто ме успокоява, чувствам едно спокойствие, закрила и ми е приятно. Обичам да ходя и по манастири. Дори наскоро обмислям да ида да спя някъде.
Има Бог и искам да вярвам, че има някой, който ни закриля. И мислейки така, това ме кара да се чувствам добре.
Водя и детето на църква и тя много обича.
Не ходя толкова често, предимно го правя по празници и когато почувствам нужда.
Мъжа ми не вярва. Казва, че не го отрича като висша сила, но никой не може да го убеди, че водата става на вино и има човек, който прави чудеса-в това не вярва в частност.
На мен тези дни Бог ми показва, че си ме обича и аз му благодаря за всичко, което съм поискала и съм се помолила и ми се е сбъднало. 😊
Икони в къщи имам две-три малки, но предпочитам да ги виждам в църквите. Обичам големите служби на големите празници, обичам да ги слушам. Имаме страхотен отец тук на село и води чудесни служби. Миналата година идва и патриарха и заведох и малката и беше много хубаво.
 Когато ходя в чужбина гледам да посещавам църквите навсякъде. Обожавам ги и ми е много интересно. Особено пищните ритуали на католиците.
Религията винаги ми е била интересна.
В Джамии пък обожавам да влизам-толкова са красиви и впечатляващи. Има едни особено усещане на божественото, в тези храмове на вярата, без значие дали е Исус Христос или Аллах. Винаги се появява при мен това усещане когато ходя на такива места.
Не знам, не мога много да го обясня, но се чувствам много добре и специално на тскива места.
Библията съм чела. Корана пък наскоро го почнах, ама не ми се отдава засега.
Детето ми носи име, което означава"посветена на Бог", "Божия дъщеря". И това не е случайно.

Не съм религиозна, не съм вярваща.
По църкви и манастири ходя от туристически и културни причини, гледам на тях като историческо наследство.

Назад в годините е имало периоди, когато поради лични несгоди съм се опитвала да бъда по-... вярваща, да речем. Ходех на църква по големите празници, палех свещи, казвам си някаква моя си молитва/молба, стоя уж благоговеещо вътре в църквата, чакам да почувствам там мир и хармония, и спокойствие... ами не, нищо подобно не чувствах. И по манастири с чудотворни икони съм ходила, по опашки да чакам, целувам иконите, кръстя се...
От всичко това разбрах, че насила хубост не става и от мен религиозен човек няма да излезе.

Та, зарязах цялата тази работа и всякакви съвети от типа на "иди на църква, запали една свещичка..." и бла, бла.

Аз съм вярваща. Ходя на църква. Имам икони вкъщи. Това ми харесва, чувствам се добре.

Да, вярвам в Бог, имам икони вкъщи, но не съм ходил на църква от миналата година, все се каня да отида. Когато съм притеснен за нещо, се моля на Бог, за здраве най-вече и да се оправят нещата.

Кръстена съм. Баба ми ме водеше на църква. Имам икони. Вярвам в силата на мисълта.

По-скоро не, но когато съм много затънала и ми е притеснено и тежко, само тогава ходя на църква да се помоля и да запаля свещ и така ми олеква. Имам няколко малки икони вкъщи, просто защото са красиви.

Имам познато семейство, много религиозни. Спазват всеки пост, всяка неделя са на църка, даже той повече от нея. Но тя веднъж ми каза "Какъв е смисъла да се молиш, да целуваш иконите, да палиш свещи ако на излизане от църквата след 5 минути тръгват едни псувни и обиди? Не е ли по важно да се стремим да сме по-добри? Ама нали следващата седмица пак ще отиде да се изповяда..." Така мисля и аз.

Да. Носи ми мир. Възпитаха го у мен от дете мои много близки и скъпи хора и това ми е лично кътче в душата.

Вярваща съм, не съм религиозна, не зачитам църквата като институция, и иконите не са ми по вкуса.

Не, не съм. Бих казала, че съм атеист. Църкви и други манипулативни места НЕ посещавам. Не се моля, не се кръстя ...

Според мен цялата религия и изобщо този "Бог" (в кавички е, щот не вярвам, че има такъв) е една голяма манипулация на обществото, за да се всява страх. Питам се колко висше е нещо, от което изпитваш страх?
За съжаление съм кръстена, но ММ не е. Възнамерявам и моето дете да не го.

Атеизмът също е религия. Вяра че не съществува Бог.

Вярвам в Бог, чела съм и вярвам в Библията - не случайно е призната за "Книга на живота". Но намирам несъответствия с православието и не смятам, че трябва да се помолиш пред иконата, много по-естествено е да го направиш с твои думи и на всяко място. Не ми харесват и неясните песнопения, от които човек нищо не разбира. Дори пише в Библията да не си правиш образ на Бог, не знам и откъде се е възприело поклонението на светци, като ясно е казано само на Господ да се кланяш и молиш. Така че не спазвам ритуали, не се моля на икони и нямам такива, но вярвам в Бог, вярвам че ме пази и благославям и детенцето си. Преживявала съм и труден период, за който като се обърна назад просто не знам и не съм усетила как съм го преминала - с никой човек, само Бог ме е пренесъл през него. И тогава ми оживя онази притча, в която човекът като гледал на лента живота си пред Бог и виждал в много ситуации как до него са вървели още едни стъпки, но в най-трудния му момент били само едни стъпки и питал - "А къде беше ти Боже, тогава?" и Бог му казал - "В този момент аз те носех. Това са моите стъпки". Винаги настръхвам при това, и сега като го пиша. И това беше живо за мен, затова знам, че Го има.

Искаш да кажеш, че вяра и религия са равни ли. Аз вярвам, че утре няма да е горещо(над 30 градуса) - религиозна ли съм? Не, просто разсъждавам, че това не може да се случи. Така и атеистите просто мислят с главите си, а не се оставят на фантазията да им носи готови отговори, както се случва с бог и висшата сила, която ни дава обясненията, които не можем да намерим.

Стана ли ясно, че не съм религиозна и вярваща в митични същества.

Човек, който мисли и разсъждава с главата си, ще види ясно, че тоя свят няма как сам да се е създал от нищото и тая природа да функционира по съвършения си начин ей така, от хаоса се пръкнала. Само като види мислещият и разсъждаващ човек дори само мравките и пчелите в какъв ред живеят, му стига, за да изпита преклонение пред това, което е над нас...