НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - ТЕМА 8

  • 27 042
  • 733
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Благодаря. Погрижиха се да ми вдигнат кръвното ... Сега ме удари главоболие.
Опитвам се да се успокоя с гладене на бебешки дрешки ама не мога да организирам гардероба хаха и май пак се изнервих Cry

# 16
  • Тук... някъде
  • Мнения: 926
Мен ме изморява самото миене на косата - с душ кабина сме и просто се задушавам вътре. Като изляза и моя пулс е в небесата, но после се оправя. Ако все пак ще ти е по-спокойно, звънни на АГ - по-важно е да се обадиш за “глупост”, от колкото да се тревожиш.

# 17
  • Мнения: X
Благодаря още веднъж Simple Smile)
Аз реално не се чувствам уморена, просто мисля че много нерви ми се събраха вече и избива на някъде. Но понеже почна и главата да ме боли и да ми се струва сякаш всеки момент ще припадна си легнах малко и мисля да си помогна с някой приятен филм.

# 18
  • Мнения: 1 904
Духче, правилно решение.
Преди 10 дни и моят пулс беше висок. В сряда като бях на преглед АГ ми каза, че в момента е добре и е често срещано при бременност. Били сме по-емоционални.

Аз утре съм на преглед при репродуктивния и с нетърпение чакам да чуя и неговото мнение как ми е шийката и околоплодните води, колко кг е. Преди два дни ми се стори, че бебето пак се завъртя главично и ми е любопитно дали съм права.
Всеки път като отворя темата с любопитство надничам дали вече не е факт първото бебе в новата тема.
Относно болката след раждане, и аз гледам да не го мисля. Бях гледала едно видео, където обясниха, че младите родители се притесняват повече за раждането, в частност по-скоро майката, а не се замислят какво ще е като се приберат с новороденото вкъщи. В представите им винаги била обстановка, като от снимките в нета: спящо бебе с усмихнати родители покрай него, които го гледат спокойно.
А действителността в повечето случаи изобщо не била такава Grinning
Вече съм се примирила. Каквото, такова. Приемам предизвикателствата на съдбата, мобилизирам се и се моля само да излезем двамата живи и здрави от болница. Нито сме първите родители, нито ще сме най-калпавите и непохватни.
Приятна слънчева неделя от мен Kissing Heart

# 19
  • Мнения: 577
Абе първите 15 дни за мен си бяха ъочно като по филмчетата , спящо бебче , ние спокойни , усмихнати и изведнъжжж ...... коликииии, после зъби всеки избиващ като , че е бивна и така до 2 г., после пубертет най -страшен и след него още не знам какво следва 🤭😁

# 20
  • София
  • Мнения: 221
Ехоу привет! Погледнах си термина на първа страница, ми то след мен е само Рози, а тя май беше писала, че ще е секцио по-рано. Та ще гася лампите аз явно, като родим всички Joy
За болката няма да пиша, внушавам си, че ще мине като предния път и толкова.
Да ви кажа каква кретения сънувах - първо ми бяха побелели ареолите на гърдите, което в съня ми беше знак че раждам. После бебето се роди в тия торбичките за деликатно пране дето слагаме сутиени и тн в пералнята. С ципче и тн Joy Мозъкът ми явно съвсем е изтрещял.
Дух аз по принцип съм с висок пулс. Сега през бременността от време на време ми се е случвало да се форсирам за секунди, но не често. Мисля че нещо моментно си се натоварила. То не пречи да споделиш и с доктора все пак.

Последна редакция: нд, 18 окт 2020, 13:19 от Margaritka79

# 21
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Оо, аз доста го мисля времето след раждането и се настройвам - очаквам с нетърпение хубавото, но мисля и за неприятното, за да съм подготвена. ММ обаче отказва да приеме, че ще има нещо трудно и въобще не се замисля, че трябва да се подготви психически. А това ме притеснява, защото си мисля, че ще му дойде отведнъж стреса и не знам как ще ни понесе на двамата. Sweat Smile Когато сме говорили, той е категоричен, че това ще е най-хубавото нещо на света и да не съм гледала негативната страна на нещата. Аз просто искам да сме информирани какво ни очаква, за да не изпаднем в криза, както се случи с доста мои познати.

# 22
  • Мнения: 3 029
Ох, понеже няколко пъти писах колко е неприятна болката от секциото, та не смея вече да развалям романтичните представи на мамите с първо бебе относно отглеждането, че ще изглеждам най-негативния човек.
Първите седмици малкия човек основно спи и се буди за хранене. Е, поплаква си, но докъм четвъртия месец общо взето е най-лесно въпреки будуване и обичайните колики.
Купонът настъпва като проходи, а за мен лично най-големия купон започна преди три-четири месеца с приближаване на втората година на детето.
Всичко се вади, хвърля, бута, на всичко се казва първо "не", проявяват се капризи за манджи, кляка се, сяда се на земята....Човекът бавно, но сигурно започва да осъзнава, че е личност и да го заявява. Не е като първите месеци, където си лежи и освен да си поплаче няма какво...
Отначало всичко ми изглеждаше трудно, но всеки етап носи все повече предизвикателства.
Хубаво е, прекрасно е, но е изключително всепоглъщащо отглеждането на дете.

# 23
  • Мнения: X
Да, но има достатъчно много книги и психолози, с които човек може да се консултира как да постъпи и кои реакции са адекватни и съответстващи на поведението на детето. За мен един от най-големите проблеми на родителите, а и съответно на обществото ни, е че не приемат детето/бебето като личност, която има правото, да не иска точно пък тази манджа, егати...или че си е в правото да не иска тези дрехи да си облече. Ми не ще, бе, неще. И на него не му пука, че закъснява за детска градина, защото психическото развитие на детето си е природна даденост и изобщо няма как да му обясниш, че си в 21 ви век и майка ти ще закъснее за работа и с действията си я изкарваш от нерви. Децата са си есктра, ние искаме да се държат сякаш разбират нашия свят, който на всичко отгоре е и адски сбъркан
Ще се примириш, че малко ще е разхсвърляна къщата, даже може и бая разрушения да отнесе, аз примерно нямам търпение малкия да надрска стените в кухнята хахахаха щото просто новият цвят след ремонта не ми е на сърцето Simple Smile
Не е лесно, но не е задължително да е канска мъка и адово наказание...

# 24
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Дух, супер си права. Въобще не разбирам хората дето се напъват примерно да обличат децата по даден начин или сакън да не вземе да се изцапа (веднага се вадят резервни дрехи и се преоблича по 5 пъти на ден като кукла). Или пък ако не си яде манджата, му се предлагат всевъзможни опции, целия хладилник се вади и се правят сандвичи и какво ли не само и само да не умре от глад. Или пък се катерят с тях по катерушките и се провират във всяка дупка (виждала съм даже как родителите си правят сбирки по средата на катерушката), става въпрос за 3-4 годишни деца примерно. Голям контрол, голямо чудо. Масата родители за мен сами си създават поне половината от проблемите.

# 25
  • Мнения: 3 029
Четох, че подобно на описанато поведение е характерно за двегодишните. Отрицанието е за всичко. Не за конкретна постъпка или дреха. То в това е проблема. Например човекът отказва категорично да опита какъвто и да е плод или зеленчук. Ама, той не ги е близнал, че да знае дали му харесват или не. Налита с удоволствие най-вече на тесто, на бисквити. И какво полезно има в тях?
За разрушеншята - те си вървят. Сега е на път да скъса маркуча на прахосмукачката, защото му е мерак да чисти. Още зимата беше изтръгнал пантата от дърпане, събори скрина, добре че не го затисна, завъртя котлона на 6 и изгори манджата, всичко беше на въглен, изкърти вратичката на пералнята,когато гостувахме на нашите. Пълен екшън.
Да, така той опознава света. Това е ясно.

# 26
  • Мнения: X
Има ли някое момиче с количка чико? Сестра ми ми даде зимно чувалче за количка, но за моята количка не става. Хубаво и топло е, имам и снимки, искам да го подаря на някого.

# 27
  • Мнения: 3 029
Дух, те не са ли универсални, че аз исках да купувам? Чудя се още на кой точно да се спра като модел.

# 28
  • Мнения: X
Не мисля, че са универсални. Моята количка е Bebe confort high trek. Един от зимните чували горе долу мога да сложа в зимния кош, но без да наставям дупките за коланите и ще става докато е малък и не може да се надига и върти, защото няма да е вързан. А този на чико не ми е чак толкова симпатичен, при положение, че имам две чувалчета, няма смисъл да го пазя. Качвам снимки, не е нов и има лек дефект, но лично на мен такова нещо не би ми пречило, за това и го предлагам Simple Smile Вероятно сме го сушили някъде близо до печка и дефектът е, че има малко стопена част, снимала съм я.

Скрит текст:



Последна редакция: нд, 18 окт 2020, 18:45 от Анонимен

# 29
  • София
  • Мнения: 2 493
Хелинор, на мен определено ми звучиш като най-негативния човек на земята:) С най-добри чувства го казвам, де.

И това е доста субективно, ето на мен най-труден ми беше периода след първите месеци, когато протича едно нагласяне на бит, настроения,.майката в.мен, таткото с неговите емоции, тревоги, притеснения.... Въобще това първоначално синхронизиране беше много динамичен период. После вече като нагласихме енергиите станаха супер нещата, а като проходи детето направо песен.
Но и аз, признавам си, понякога използвам детето си като изследователски субект, нали все пак с това искам да се занимавам и професионално, та всички кризи на личността след първата годинка ми доставят някакво мазохистично удоволствие хахаха

Дух много добре го е казала. Детето е абсолютно пълноправна личност от ден1.  Няма какво да добавя просто.
Само ше успокоя, че не всички деца драскат по стените Simple Smile

Хелинор, на 2 е една от първите сериозни кризи на личността. Утвърждава се Аз-ът. Съвсем нормално е. И много добре си представих какво е у вас, предполагам в теб има доста притеснение. Малкият е намерил хубав начин да те провокира, като те държи на тръни непрекъснато. Приеми го като предизвикателство пред себе си. Почти всичко, което децата правят, е заради нас - да ни научат на нещичко.

https://www.innerlab.eu/moqtden.html
Ако ти се чете, мисля че ще ти е от полза. Някъде бях писала и за кризата с „Не-то„, ама може и просто да съм си мислела да го публикувам. Доста хора ми искат съвети свързани с това отрицание, май ще се задействам.

Общи условия

Активация на акаунт