Не искам никой да страда..

  • 10 085
  • 262
  •   1
Отговори
  • Мнения: 158
Здравейте, ще карам направо:
на 26 год. съм, в 10-годишна връзка с първата ми любов. Мъчи ме нещо страшно напоследък..
Всички ми казваха да не се задълбавам, че рядко тези връзки оцеляват, но аз изпитвах огромна любов към приятеля си и на инат направих и преглътнах много неща, за да сме заедно. В интерес на истината, и тогава, и сега, след всички тези години, ние сме различни хора. Бяхме почти деца, пораснахме заедно, минахме през много, но винаги у мен се таеше чувството, че инат,инат ама.. не е добре да сме чак толкова различни, мъчим се един друг така. Но дума не ставаше за друг, не си представях да съм с друг.
Искрено вярвах, че всички двойки минават през период на напасване и няма несходства в характерите, които да не могат да се преодолеят, колкото и време да отнеме.
Караме се често и епично, не гледаме да се разберем по-бързо, а сме горделиви и даже в спора забравяме за какво спорим, всеки гледа да вземе надмощие с тежки думи. След последния скандал той ми каза, че не може да ми осигури спокойствието, за което мечтая, и е по-добре да го намеря в друг, а него да оставя да е сам. Натъжих се много, как така ще го оставям, та той е мой спътник вече 10 години! Не се разделихме, не пожелах да си тръгна, приехме го като ново начало и така и до днес, но...
В мен се пречупи нещо. Вече нямам този ентусиазъм, който имах преди, ако ми се разсърди за нещо не тичам да му оправям настроението, не ме бърка дали ще закъснее, не ми пречи и да не правим секс цял месец.. Мил ми е, но сигурно от година насам не ми се полагат повече усилия. Красива любов имахме, но след като свалихме розовите очила всичко стана усилия и вече се уморих.
---
Срещнах преди месец нов мъж.
Той е всичко, което мислех, че не съществува. Можем да си прочетем мислите и да си довършим изреченията, можем да говорим с часове, можем да се смеем на черен хумор с часове, ако някой настъпи единия, другия веднага се намесва, търсим се постоянно. Изказът ни е еднакъв, възгледите ни за важните за мен неща са еднакви. Никой не флиртува открито, но всички тези сходства създават огромно привличане, на което не знам докога ще устоя. Привличане на всички нива, харесва ми да говоря с него, да стоя с него, да вървя с него, за друго не ми се мисли. Чувствам се толкова на място, сякаш се познаваме цял живот.. И това чувство много ми харесва. Не съм прекрачила границата още, но съвестта ми ме изяжда.
Много ми е интересен този човек, аз на него също.
Но струва ли си заради такива изпепеляващи чувства да загърбя 10 години? Как да разбера и да постигна мир със себе си?
Излиза, че приятеля ми е бил прав и съм му загубила времето, ако го оставя сега...

# 1
  • София
  • Мнения: 4 668
Никой не е собственост на друг, и не губи времето на другия. Особено пък в 20те. Не е като да сте на 40.
Ти си знаеш най-добре. Винаги има доза емоция, която замъглява преценката. Но в конкретния случай старата връзка няма бъдеще. Дали ще е тази нова или друга нова, ще се случи.
Дали трябва веднага да се хвърлиш в нова връзка. Кой знае.
Все пак, хубаво е и да се посъбере малко опит, да се излиза и с други мъже. Може и да не спиш с тях. Но да се усети какви хора съществуват.
Така или иначе, гледаш само себе си. Така както всеки прави.
Иначе броят на страдащите ще е повече. Въпрос на математика.

# 2
  • Мнения: X
Като цяло не си струва да седиш с някой, само защото ти е ученическата любов и сте били "заедно" 10 години.

Можеш да се напаснеш с човек, след като и двамата сте възрастни хора, имащи идея какво искат и очакват от живота и от партньора. Със сегашното ти гадже сте заедно, от както сте били "деца", тоест тогава може би сте се събрали, ей така, за кефа, за да е интересно, тийн глупости. Нормално е като пораснете, да тръгнете по различни пътища. Нищо лошо не е станало. Дайте си свобода и бъдете щастливи поотделно.

# 3
  • Мнения: 158
Като цяло не си струва да седиш с някой, само защото ти е ученическата любов и сте били "заедно" 10 години.

Можеш да се напаснеш с човек, след като и двамата сте възрастни хора, имащи идея какво искат и очакват от живота и от партньора. Със сегашното ти гадже сте заедно, от както сте били "деца", тоест тогава може би сте се събрали, ей така, за кефа, за да е интересно, тийн глупости. Нормално е като пораснете, да тръгнете по различни пътища. Нищо лошо не е станало. Дайте си свобода и бъдете щастливи поотделно.
Имахме 2-3 кратки раздели пак като по-малки, през които, повече от яд, си пробвах късмета с други, но естествено не се получи. До 20-21 год. пък прощавах какво ли не, за да натъртя колко съм лоялна и че въпреки, че съм малка, не съм глупава и неблагонадеждна. Постепенно така станах най-голямата му опора, защото съм тази, която е видяла всичко лошо в него и не е избягала. Много разчита на мен като проверена във времето и обстоятелствата и това ме кара да се самоизяждам.

# 4
  • Мнения: 233
Със спътника ти от 10 години насам вече сте и други хора. Пораснали. Дали сега, дали след година - две ще се случи раздяла, щом от сега си отегчена.
Когато човек не те кара да се чувстваш по-добре с него, отколкото, когато си сам, значи не е за теб. Любовта е лека, не усилия. Компромисите са ясни.
Наистина е добре да се натрупа опит. Така имаш база и се формулират критерии. А и пада ограничението, че няма риба в морето. Напротив. Бъка. Според мен се притесняваш повече дали ще намериш твоя си човек, отколкото за 10-те години. Ти вече не си в тая връзка, щом пишеш тук.
Следвай сърцето си! Flowers Sunflower

П. П. А и говориш в минало време.
Също има разлика от "мил ми е" до "той е моят мъж".

# 5
  • Мнения: 1 000
Не си му загубила времето. И двамата по нещо сте си дали и по нещо взели. Щом той е готов да тръгнете по пътя си, направете го. Нямате деца, което да утежнява ситуацията. Седнете, разберете се и това е. На тези години е нормално да искате страст, а не битовизми и скандали. Кой знае, някой ден може отново да се върнете един към друг.

# 6
  • Мнения: 6 930
Трябва да затвориш една врата, за да отвориш друга. Иначе става течение. Ако и двете са затворени - задушно.

# 7
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 587
Никой не е собственост на друг, и не губи времето на другия. Особено пък в 20те. Не е като да сте на 40.
Ти си знаеш най-добре. Винаги има доза емоция, която замъглява преценката. Но в конкретния случай старата връзка няма бъдеще. Дали ще е тази нова или друга нова, ще се случи.
Дали трябва веднага да се хвърлиш в нова връзка. Кой знае.
Все пак, хубаво е и да се посъбере малко опит, да се излиза и с други мъже. Може и да не спиш с тях. Но да се усети какви хора съществуват.
Така или иначе, гледаш само себе си. Така както всеки прави.
Иначе броят на страдащите ще е повече. Въпрос на математика.
Нямах си на идея, че загубата на време е по някакъв начин зависима от това на какъв етап от живота се намираш....

И дали сте на 20, 30, 40, 50, няма никакво значение. Когато не сте на едно мнение, особено когато единия е с твърда нагласа, че търси връзка, която с времето да прерастне в семейство (което обаче не значи, че търси такава връзка точно с този човек, както много хора си мислят, а всъщност грешат), а другия е с нагласа да се "пробва, пък каквото излезе", е ясно кой на кого е загубил времето.

Тия работи обаче е хубаво да се казват от самото начало, а не да се премъчават. Спестява се прилично количество драма.

# 8
  • Мнения: 1 000
Phoenix Wright, на 26 можеш да започнеш от начало, сякаш нищо не е било. На 40 вече се предполага, че по-трудно би си тръгнал от удобството на старата връзка. Което не е правило, разбира се.

# 9
  • Мнения: 158
Никой не е собственост на друг, и не губи времето на другия. Особено пък в 20те. Не е като да сте на 40.
Ти си знаеш най-добре. Винаги има доза емоция, която замъглява преценката. Но в конкретния случай старата връзка няма бъдеще. Дали ще е тази нова или друга нова, ще се случи.
Дали трябва веднага да се хвърлиш в нова връзка. Кой знае.
Все пак, хубаво е и да се посъбере малко опит, да се излиза и с други мъже. Може и да не спиш с тях. Но да се усети какви хора съществуват.
Така или иначе, гледаш само себе си. Така както всеки прави.
Иначе броят на страдащите ще е повече. Въпрос на математика.
Нямах си на идея, че загубата на време има значение на какъв етап от живота се намираш.
И дали сте на 20, 30, 40, 50, няма никакво значение. Когато не сте на едно мнение, особено когато единия е с твърда нагласа, че търси връзка, която с времето да прерастне в семейство, а другия е с нагласа да се "пробва, пък каквото излезе", е ясно кой на кого е загубил времето.
Тия работи обаче е хубаво да се казват от самото начало, а не да се премъчават. Спестява се прилично количество драма.
Ето това е проблема, сега разбирам колко е важно тези неща да се изговарят навреме, но по-рано нямаше как да знам.. На 16 не тръгнахме с идеята да се женим, нито на 20 го мислехме, но така се завъртяха нещата неусетно, че вече станахме на възраст за други неща. Аз толкова години бях напълно сериозна, уверено играх на семейство, от мен сега се очаква да поработя още малко и да минем на нов етап от връзката си. Да, ама .. мисля за друг мъж.
Защото връзката ми се е изчерпала без да разбера в ината си, че на, този ще е.
Ужасно си е както и да го погледна..

# 10
  • Мнения: 304
Нов! Мъж... Ей това ми се навря в очите!
Не, интересен, различен, висок,а... Нов!
Неудобните обувки се сменят!

# 11
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 587
Аз лично разсъждавам така:

1. Не каня жена да живее вкъщи, ако не съм решил, че имам желание да правя семейство с нея. За да сме гаджета, не е необходимо да живеем заедно
2. Казвам си очакванията още от самото начало. Ако нямаме съвпадение, не очаквам това да се промени с времето. Отдавна съм се научил да не вярвам на приказки от вида "Ще видим какво ще стане....".
3. Аз лично не бих тъпкал на едно място 10 години с човек, без да знам какви очаквания имам към него.

Ако с твоя човек имате разминаване на интересите, тоест ти искаш семейство, а на него му се живее, имаш пълното право да си потърсиш мечтата другаде. Ако обаче връзката се е "изчерпала", е редно да се замислиш дали не се е изчерпала само при теб и каква е причината, защото такъв случай нещото има голяма вероятност да се случва само в твоята глава. Дори в такъв случай имаш право да си потърсиш късмета на друго място, само дето ако съм на мястото на твоя човек и съм мъж на място, няма да ти дам гаранция, че ще можеш да се върнеш, както няма гаранция за нищо в този живот.

Неудобните обувки се сменят!
"Неудобните" в такива случаи се сменят при фундаментално различие в интересите. Във всички останали случаи е просто прищявка на човек, който има претенциите, че е зрял, но всъщност не е.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 14 527
В такива критични периоди стават най- грубите грешки с нов, атрактивен, забавен и т.н..мъж. Всяко ново начало е интересно. За настоящия, често употребяваш било е. Нещо е приключило и всеки има право на нов шанс. Важно е и какви са неговите намерения. Неговите конкретни желания, не думи. Думите понякога са фалшиви, завоалирани захаросани, успокоителни фрази. Липсва ти тръпката, но ти липсва сигурност за нов старт. Ако и двамата сте нерешителни натури, може да агонизирате с години. Коректно е свободна жена да търси нов партньор. Останалото е егоизъм.
Сега се постави на мястото на приятеля ти. И той среща някоя привлекателна жена, но иска да запази предвидената жена. Устройва го да е и с двете ви. Не ти допада, нали?
Точният мъж, не натоварва, не дразни и не вменява угризения. С него, понасяш с лекота и най- тежките житейски травми. Ако сте в конфронтация от сега, с времето споровете и скандалите ще растат.

Последна редакция: сб, 17 окт 2020, 09:57 от Viviana91

# 13
  • Мнения: 6 930
По навик ли сте във връзка? Нещо не  разбирах ти как си си ги представяла нещата със сегашния ти, както и той какво смята за в бъдеще?

# 14
  • Мнения: 4 239
Видяла си всичко лошо в настоящия и не си избягала? Опора си му за какво? Той има ли нужда от твоята опора, иска ли точно ти да му бъдеш опората. Явно не и ти го е казал. Търпението било добродетел, казват. А дали не е мазохизъм във вашия случай...
По-горе много хубаво е написано за отворените и затворени врати.
Според мен ти вече духом си извън старата връзка. По-добре се разделете спокойно, без драми, упреци и обвинения, в името на хубавите моменти, които сте имали заедно, и продължете всеки по пътя си.
Дай боже всекиму да срещне в живота си голямата любов!

Общи условия

Активация на акаунт