Как/къде създавате нови познанства?

  • 8 162
  • 251
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 568
Често си мисля как и къде човек среща нови приятели, ако работи на едно и също място и вече е завършил образованието си. От София съм и повечето си приятели съм срещнала или по време на образованието си, или на работното място,  или в квартала като дете. Много от приятелите ми редовно ми казват, че са самотни и много от старите им познанства вече са охладнели  и в общи линии се броят на пръсти хората, с които могат да пият едно кафе, например. Става дума за млади хора на по 20-30, без деца, често и без гаджета. Стават ли по-самотни хората с годините, случва ли ви се да сте самотни и да страдате по стари приятелства, срещате ли нови хора, с които да излизате и къде ги срещате?  Ще ми е интересно да прочета мненията ви Simple Smile

Последна редакция: пт, 16 окт 2020, 15:46 от Любопитната

# 1
  • Мнения: 10 993
Аз срещам приятели в работата и сред майките на съучениците на децата ми. Когато ходя на организирани екскурзии също се запознавам с нови хора.

# 2
  • Мнения: X
Освен нови колеги в работата, обикновено се запознавам с нови хора на разни събирания - рождени/имени дни. Като бях по-млада се е случвало и случайно в някой бар или в парка, особено в тийнейджърските години. Ако човек има хоби като танци например - и там може да се запознае с нови хора със същите интереси. На разни концерти също.

# 3
  • Мнения: 19 668
Ключът от бараката е заровен в уменията за комуникиране. Много хора изпитват бариера на общуване. Аз лично съм се запознавала и мога да общувам с всякакви хора и навсякъде – разходка в парка или планината, спирка, книжарница, магазин, виртуално пространство (социални мрежи, форуми), в заведение/клуб...
Да, стават хората по-дистанцирани, но ако човек може и има желание, винаги може да намери приятели.
Професионални приятелства не са ми по вкуса много, имам но предпочитам дистанция там.
То с годините остават предимно познанства, 2-3 приятели стигат. Другото ме натоварва мен, за какво ми е да общувам постоянно със сума и народ. Самотна не се чувствам, тотален дзен ми е.

# 4
  • София
  • Мнения: 28 106
Приятелството се гради с години. Хората, с които може да пиеш кафе, могат да бъдат (и често са) добри или не толкова добри познати. В заглавието пише "приятели", а реално се коментират познати, защото пиенето на кафе не е признак за приятелство. Това е поредната тема, в която виждам, че големи хора не правят разлика между двете понятия.

# 5
  • София
  • Мнения: 568
Приятелството се гради с години. Хората, с които може да пиеш кафе, могат да бъдат (и често са) добри или не толкова добри познати. В заглавието пише "приятели", а реално се коментират познати, защото пиенето на кафе не е признак за приятелство. Това е поредната тема, в която виждам, че големи хора не правят разлика между двете понятия.

Приемете "приятели" в заглавието за еквивалент на добри, близки познати. Тръгнах да го пиша "Къде срещате познати", но не ми прозвуча много уместно, затова го написах така. Ако имате идея за по-подходящо - сменям го веднага Simple Smile

# 6
  • София
  • Мнения: 28 106
"Как/къде създавате нови познанства?" ми звучи по-точно. А дали тези познанства ще останат такива или ще се превърнат в приятелства, не се знае.

# 7
  • Мнения: 18 321
Имам дете, имам куче - това са десетки контакти всеки ден.
Хобитата също са добра предпоставка за запознанства. Но както е писано нагоре - зависи от характера и уменията за комуникация на самия човек.

# 8
  • Мнения: 10 251
В последно време си създадох доста нови познанства в квартала. Поначало не съм много общителна и собствената ми компания, както и тази на семейството ми ми стига. Много по-удобно ми е да контактувам с хора, които са близо до мен, да пием по едно кафе или да си кажем по някоя дума. Освен това винаги има теми за разговор. Гледам да не задълбочавам много обаче, защото пък не винаги е много лесно да се отдръпнеш.

# 9
  • Мнения: 12 473
FB, групи по интереси, на пътуванията през уикендите и тн.

# 10
  • Мнения: X
Навсякъде срещаш и имаш възможността да се запознаеш с нови хора - всичко може да тръгне от един прост комплимент - в метрото, на улицата, на събитие някакво, в мола... Стига човек да е достатъчно освободен и да няма някакви драми и комплекси.

# 11
  • София
  • Мнения: 23 036
Аз проблеми с комуникацията нямам. Имам приятели още от 4ти клас в училище, от студентските ми години, от работата, в последствие покрай дъщеря ми, тук от форума също, а в последните няколко години - съседи. Съответно и никога не скучая, винаги има с кого да се видя и да си полафя.

# 12
  • Мнения: 1 000
По въпроса с намиранено са ти отговорили, начините са много. Друг е въпроса дали ги търсиш за кафета и празни приказки или за истинско приятелство. Аз лично не обичам много хора, компании и поза. Ценя високо хората дето са надраснали битовизмите и са над нещата като цяло. Не мога ли да съм себе си и да виждам същото отсреща, натоварвам се. Или от общи приказки. Не страдам по минали приятелства, тогава сме били различни. Чувствам се самотна много често, защото разстоянията ме разделиха с много ценни хора, но се чуваме вечер по вайбър, държим се в течение на животите си. Не търся просто познати, търся истински хора, близки до моята душевност, ама...

# 13
  • Мнения: 2 353
  Точно за това си мисля тези дни. Като цяло ми се струва, че хората общуват по-малко и по-трудно създават много близки контакти. Станали сме по-избирателни, по-уморени, една идея по-затворени. Наскоро си говорихме с дъщеря ми и се сетих как преди 30 години беше съвсем в реда на нещата непознат мъж да ти подаде ръка когато слизаш от автобуса. Първо се смя много, после помисли, че я гъбаркам нещо, а накрая ме помоли да й разкажа още такива "куриози". Като прибавим и дистанционните обучение и работа... взехме да живеем много дистанционно по принцип май.

# 14
  • Мнения: 2 204
Тук, във форума, много ясно. Жени, жени, колкото искаш...

Общи условия

Активация на акаунт