Мили мой съпруже, обичах те безумно! Ти беше моята опора, мой приятел, любовта на живота ми! Ти беше всичко, което съм искала някога! Ти беше човекът, с който исках да бъда завинаги! Ти беше този, на когото се възхищавах! Ти беше всичко, моят живот! Ти беше този, които ме караше да се чувствам жива, обичана и нужна. Ти беше този, който поставях пред себе си! Ти беше бащата на детето ми!... и този на това, което не се роди! Защото ти пожела така! Защо, мили мой съпруже? Защото ми отне това щастие? Защо не застана до мен? А аз имах нужда от теб. Имах нужда от подкрепа, да се справим заедно, да сме щастливи, да се радваме на дечицата. Защо ми го отне? Защо не ми позволи да обичам, и да бъда мама отново? Мразя те! Мразя и себе си повече от всичко! Мразя това, в което ме превърна! А исках само да сме щастливи заедно! Мразя те, ненавиждам те, чуваш ли!?
- Публикувана: 14 окт. 2020, 17:35 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2020, 19:05 ч.
Мили мой, съпруже..
Мили мой съпруже, обичах те безумно! Ти беше моята опора, мой приятел, любовта на живота ми! Ти беше всичко, което съм искала някога! Ти беше човекът, с който исках да бъда завинаги! Ти беше този, на когото се възхищавах! Ти беше всичко, моят живот! Ти беше този, които ме караше да се чувствам жива, обичана и нужна. Ти беше този, който поставях пред себе си! Ти беше бащата на детето ми!... и този на това, което не се роди! Защото ти пожела така! Защо, мили мой съпруже? Защото ми отне това щастие? Защо не застана до мен? А аз имах нужда от теб. Имах нужда от подкрепа, да се справим заедно, да сме щастливи, да се радваме на дечицата. Защо ми го отне? Защо не ми позволи да обичам, и да бъда мама отново? Мразя те! Мразя и себе си повече от всичко! Мразя това, в което ме превърна! А исках само да сме щастливи заедно! Мразя те, ненавиждам те, чуваш ли!?
С омраза нищо не се постига.
Ти, знаеше ли, че той не иска друго дете?
Ако ти наистина толкова си искала да го родиш, щеше да го направиш, но явно, си проявила здрав разум.
Успокой се сега и се сети, че вече имаш едно дете, което не бива да става жертва на истериите ти.
Авторке, отивай на психотерапевт да те лекува.
Не искам никой да хвърля камъни. Просто нямам смелост да му го кажа. А причини много... памперси отново, липса на време, малко сън, все такива... А имаме прекрасно пет годишно момченце! И всичко си имаме! И той е прекрасен баща! И съпруг, разбира се! Не беше планирано, но стана! А сега как да събера себе си и да продължа да го обичам? Просто исках да го кажа, но не мога...
Не искам никой да хвърля камъни. Просто нямам смелост да му го кажа. А причини много... памперси отново, липса на време, малко сън, все такива... А имаме прекрасно пет годишно момченце! И всичко си имаме! И той е прекрасен баща! И съпруг, разбира се! Не беше планирано, но стана! А сега как да събера себе си и да продължа да го обичам? Просто исках да го кажа, но не мога...
Ами, защо решаваш, че той е виновен, щом не иска друго дете?
Не сте ли говорили по въпроса?
Не си ли била наясно?
Ако си била, не го обвинявай и не се филмирай.
Едно дете трябва да е искано и от двамата родители.
Проветри си главата и не се насъсквай срещу мъжа ти, щом е добър и грижовен, и ви обича с детето.
Не се настройвай мелодраматично- това "как ще го обичам" не знам от коя книга си го взела, ама го изхвърли от мислите си.
Аз ситуацията не я разбрах и ми е трудно да дам съвет. Какво е направил този мъж, което те е настроило срещу него? Казал е, че не иска второ дете и ти си направила аборт, това ли е?
Ако е така, ти можеше да не правиш аборт. Знам такъв случай, женени хора, бащата не иска ново бебе, майката иска и го ражда. И си ги отглеждат. Съвсем отблизо го знам случая, защото така се роди брат ми.
И обратното го има, мъжът иска, жената не, и не ражда.
В тези случаи последната дума има жената, колкото и общо да е решението, понеже в нейния корем се развива действието.
Ако е така, ти можеше да не правиш аборт. Знам такъв случай, женени хора, бащата не иска ново бебе, майката иска и го ражда. И си ги отглеждат. Съвсем отблизо го знам случая, защото така се роди брат ми.
И обратното го има, мъжът иска, жената не, и не ражда.
В тези случаи последната дума има жената, колкото и общо да е решението, понеже в нейния корем се развива действието.
Чакай сега, не си права!
Защо ТОЙ да е виновен за ВАШЕТО решение да направиш аборт?
Не можеш да му метнеш вината, че и да го мразиш, че не те е подкрепил, че е имал други мечти и желания.
Ако ти си държала да имаш това дете, независимо от всичко то нямаше да приключи бремеността с аборт. Но сте взели решение съвместно. Не гледай на себе си като на жертва, никой за нищо не е виновен. Не може да се изметнеш и да прехвърляш вината на другия - крайното решение така или иначе е било твое.
Съжалявам ако не звуча съчувствено, но това което правиш не е честно!
Защо ТОЙ да е виновен за ВАШЕТО решение да направиш аборт?
Не можеш да му метнеш вината, че и да го мразиш, че не те е подкрепил, че е имал други мечти и желания.
Ако ти си държала да имаш това дете, независимо от всичко то нямаше да приключи бремеността с аборт. Но сте взели решение съвместно. Не гледай на себе си като на жертва, никой за нищо не е виновен. Не може да се изметнеш и да прехвърляш вината на другия - крайното решение така или иначе е било твое.
Съжалявам ако не звуча съчувствено, но това което правиш не е честно!
