Американски Versus Латино сериали - Тема 11

Лиам и Стефи са в центъра за рехабилитация.
Лиам: „Всеки път, когато идвам, изглеждаш все по-добре.“
Стефи: „Това е целта.“
Лиам: „Виждала ли си баща си?“
Стефи: „След като истината излезе наяве? Да, видях го преди два дни.“

Лиам: „Значи знаеш за него и Брук?“
Стефи: „Че отново са заедно въпреки Куин и Шона? Да, знам.“
Лиам: „ОК ли си с това или ...“
Стефи: „Да, всичко е наред. С Брук не се разбираме винаги, но тя е от семейството ми. И баща ми я обича. Сигурна съм, че дядо е бесен на Куин.“
Лиам се смее: „Вероятно Куин е сериозно ангажирана с поправяне на щетите.“
Стефи: „Дааа. (Лиам я зяпа.) Какво?“

Лиам: „Нищо. Не мога да повярвам на подобрението ти. Изглеждаш почти напълно като себе си.“
Стефи: „Нямам избор. Трябва да се прибера у дома при дъщеря ни.“

Стефи гледа клипче с Кели.

Стефи: „Момичето ни толкова ми липсва. Знам, че с Хоуп се грижите добре за нея.“

Лиам: „Да, освен това Бет и Дъглас обожават, че е с тях. В къщата е истинска лудница.“

Лиам: „Ще се случи, Стефи, много скоро. Ще се върнеш и ще бъдеш по-добра и по-силна от всякога.“
Фин отваря вратата зад гърба на Лиам: „Виждаш ли, с Лиам може да сме съгласни за нещо.“

Стефи му се усмихва, Лиам изхъмква едно здрасти.
Фин: „Изумителна е, нали?“
Лиам: „Да, така е.“

Фин: „Приела си сериозно работата, която имаш да свършиш. И не се заблуждавай – рехабилитацията е работа.“ Фин се разполага удобно.

Фин: „Но резултатите, които виждам пред себе си, са чудесни.“

Стефи потвърждава, че се чувства добре: „Но не го направих сама. Ти беше там, помогна ми.“
Фин: „Можеш да разчиташ на мен за всичко.“
Лиам: „Изглежда, че си готов да направиш доста, като става въпрос за Стефи. Даваш й малко повече лично внимание, отколкото може да очаква от обикновен лекар.“

Фин: „Технически погледнато, вече не съм й лекар. Аз съм ...“
Стефи: „Моят защитник. Много съм благодарна.“
Лиам: „Аз също.“

Лиам: „Наистина го мисля. Благодарен съм, че получаваш грижите, подкрепата и вниманието, от които се нуждаеш. (Лиам чопли облегалката на стола и хвърля погледи към Фин.) Защото не е така, както беше преди, когато тя беше пристрастена към болкоуспокояващи, а ти не го видя. Не че някой от нас го забеляза, е, аз донякъде забелязах, но не съм й лекар.“

Лиам: „Стефи, знам, че това е дълъг път. И че процесът на възстановяване може никога да не приключи. Но ти си боец и ще спечелиш тази битка. Когато пресечеш финалната линия, с Кели ще те чакаме.“
Стефи: „Благодаря ти.“

Фин: „Не се тревожи, Лиам. Ще се уверя, че Стефи скоро ще се прибере у дома при Кели.“


Фин: „Мислех си, че никога няма да си тръгне."

Стефи: „Престани.“
Фин: „Знам, Лиам е постоянна част от живота ти.“
Стефи: „Баща на дъщеря ми.“
Фин: „Освен това имам чувството, че не е лесно човек да те забрави. Надявам се, че няма да ми се налага да опитвам, защото бих искал да мисля, че ще сме заедно дълго време.“
Стефи също очаква да прекарва приятно време с него.
Фин: „Трябва да те предупредя, може да ме харесаш. И то много.“

Стефи разбира, че нещо безпокои Фин, трябва ли да предположи какво?
Фин: „Привързаността на Лиам към теб. Разбирам го. Вие сте били влюбени, женени, имате това красиво момиче.“
Стефи: ‚Да, имаме минало, грижа ни е един за друг, свързани сме чрез Кели.“
Фин: „Това е много багаж.“ Но Стефи се смее с усмивката, която озарява Вселената според Фин. „Виждал съм топлината, която носиш на всички около себе си. Не те познавам дълго време, но означаваш все повече за мен с всеки ден. Срещал съм много жени, но никоя като теб.“



Хоуп: „Предполагам, че не искаш да говориш за Никол и какво се е случило в Париж.“

Зенде: „Предпочитам да не говоря.“

Хоуп уважава това: „Няма да любопитствам, въпреки че съжалявам, че с брака ти не се е получило. Дори и да е било правилното решение, пак може да е болезнено.“
Зенде го оценява.
Хоуп: „От егоистична гледна точка е добре дошло, че си тук, защото със сигурност можем да те използваме за новата колекция ‚Надежда за бъдещето‘.“
Зенде: „Точно това искам – да се захвана с работа.“
Зоуи се кикоти: „Виждала съм някои от последните модели на Зенде. Красиви са.“

Зенде: „Истина е. (към Хоуп) Ти вече ме впечатли с посланието си за социално приобщаване и овластяване на жените.“
Зоуи: „Ще бъде много важна кампания.“
Хоуп: „Със сигурност е актуална. Което означава, че вие двамата ще работите заедно доста време.“
Зенде (към Зоуи): „Можеш ли да се справиш?“
Зоуи: ‚Може да е предизвикателство, но съм готова да го приема.“

Зенде пуска лека усмивка и се заглежда в рисунките си. Зоуи прехапва устни.

Продължават да си говорят за колекцията. Зенде ще се радва на мнението на Зоуи, тъй като са екип.
Зенде се обръща към Хоуп, Томас се появява на вратата): „ Говорила ли си със Стефи, откакто е на лечение?“

Хоуп сгъва някакви парцалчета (мостри за платове) и още не вижда Томас: „Лиам я посещава често.“
Зенде: „Как се справя?“
Хоуп: „Казва, че напредва.“
Томас: „А тя не трябва да се справя в заведение за рехабилитация. Не трябваше да е зависима.“

Всички малко се напрягат.

Томас (към Зенде): „Дядо ми каза, че си в града. Колко дълго ще останеш?“

Зенде: „За обозримото бъдеще.“
Томас: „О, Никол с теб ли е?“
Зенде: „С Никол вече не сме заедно. Дядо не ти ли каза?“
Томас: „Какво да кажа – ‚поздравления‘ или ‚съжалявам‘?“
Зенде: „ ‚Съжалявам‘ е подходящо.“
Зоуи решава да разчупи неловкото мълчание: „Какво те води насам, Томас?“
Томас: „Нещо, което трябва да поправя. Извърших лоши неща, семейството ми се разгневи, но получих това, което заслужавах. Оттогава работя върху себе си, работя с майка си. Трябва да стана от резервната скамейка и да се върна на работа. Хоуп, работя върху няколко нови идеи за следващата ти колекция. Бих искал да ги прегледаме заедно.“
Хоуп: „Всъщност реших да работя предимно със Зенде.“
Томас е леко изненадан.


В кабинета на Ерик е тегаво.
Хоуп поглежда замислено към Томас.

Томас заглежда Зенде.

Томас: „Знаеш ли, Зенде, наблюдавах напредъка ти, докато беше в Париж. Развил си се като дизайнер. Много по-бързо, отколкото очаквах.“
Зенде: „Благодаря. А какво ще кажеш за себе си, Томас?“
Томас: „Какво имаш предвид?“
Зенде: „И аз се държах в течение за теб. За всички откачени неща с Хоуп, Бет и Зоуи. Изгубил си перспектива, а?“
Томас признава, че е допуснал сериозни грешки: „Бях подобаващо наказан и сега съм по-добре.“
Зенде: „Не те съдя.“
Томас: „Но така звучи.“
Зенде: „Е, аз също съм част от това семейство.“

Зенде: „Исках да чуя това, което току-що каза. Че осъзнаваш колко си прекалил.“
Томас: „Никога няма да спра да се извинявам и на двете ви за стореното, как ви нараних. Зенде е прав. Бях извън контрол. Направих ужасни грешки  и нараних хората, които обичам най-много. Но искам възможност да покажа, че съм по-добър от това. Трудно е, това може да се възприеме само като думи. Не очаквам да ми простите веднага. Но ви казвам, че искам да се върна в семейството и във Форестър. И ако ми дадете шанс, ще ви покажа колко съм искрен.“


(После Зенде и Зоуи са в дизайнерския офис.
Зоуи благодари на Зенде, че се е изправил срещу Томас заради отношението му към нея и Хоуп.
Зенде ще държи Томас под око.)

Томас: „Беше ли изненадана, когато Зенде внезапно се прибра?“

Хоуп: „Да, всички бяхме.“
Томас: „Не и аз. Чух, че нещата между него и Никол не вървят. Но не знам нищо конкретно, ти знеш ли?“
Хоуп: „Зенде не иска да говори за това.“
Томас: „Каква ирония. Никой не знае каквя е ролята му в края на връзката им, но може да седи тихичко тук и да ме обвинява.“

Хоуп: „Не мисля, че правеше това.“

Томас: „Не? Може би съм малко отбранителен.“
Хоуп: „Искаше да говориш с мен насаме.“
Томас оценява, че му е отделила време: „Преживяхме много. Всъщност аз те подложих на много. Разбирам, че се колебаеш да работиш с мен отново. Но не мисля, че някога съм те разочаровал като професионалист. Кажи ми, ако греша.“
Хоуп: „Не си. Ти си и винаги си бил чудесен дизайнер.“
Томас: „Това казвам, аз съм ужасно добър. Всъщност съм най-добрият. Имам таланта, опита, родословието. Аз съм Томас Форестър – наследник на ФК и работим отлично заедно.“

Томас: „Аз съм човекът, с когото трябва да работиш, Хоуп. Аз, а не Зенде Домингес.“



Бил, Джъстин и Уайат обсъждат ситуацията със Стефи в офиса.
Уайат разсъждава, че може да се случи на всеки. Бил заявява, че Стефи е получила тласък от него.
Уайат: „Не го прави, татко.“
Бил: „Истина е, Уайат. Нищо нямаше да се случи, ако не я бях блъснал.“

Джъстин си прочиства гърлото, защото срещата е в застой.

Уайат: „Татко, знам, че си загрижен за Стефи. Но тя ще се оправи. Случилото се беше нещастие, но никой не е умрял. А и ти не си причинил зависимостта на Стефи, така че се успокой.“
Джъстин: „Слушай сина си, Долар Бил, той говори истината.“

Бил: „Чувам ви, а и ме познавате. Аз съм последният, който ще се отдаде на чувство за вина. Но е Стефи, така че е различно. Ако не друго, искам да й помогна, а не да допринасям за болката й. Искам да се възстанови на 100 %, да се радва на живота и годините с Кели.“
Уайат: „И ще го направи. Тя има огромна подкрепа – семейство, приятели и всички нас в тази стая. И да не забравяме Лиам.“



Бил е раздразнен.

Влиза Лиам, който също е раздразнен.

Бил: „Къде беше?“
Лиам: „В клиниката за рехабилитация.“

Бил: „Ето защо е тази  ... енергия.“
Лиам: „Ако говорим за възстановяването на Стефи, тя ще е добре.“
Бил: „Тогава защо си разтревожен?“
Лиам: „Добре, знаеш ли какво е? Лекарят е. Онова момче – Фин.“

Лиам: „Не знам как се предполага да му се доверя, като не си мисля, че изобщо е добър в работата си.“

Лиам: „Как дори не забеляза симптомите й на зависимост, които аз видях. Не че не се е опитвал да прекара всеки възможен момент с нея.“

Бил: „Лиам, неприятно ми е да ти го кажа, но дали му вярваш, не е от значение. Зависи дали Стефи му се доверява. Той й помага, нали?“
Лиам (неохотно): „Сега ... да.“
Бил: „Е, това е добре. Стефи се нуждае от цялата подкрепа, която може да получи, за да премине тази ситуация, в която аз я поставих.“
Лиам: „Нали няма да се измъчваш за нещо, за което никой не те обвинява?“
Бил: „Не мога иначе, Лиам, мисля за нея през цялото време. Чудя се как се справя.“


Лиам: „Не съм достатъчно ясен. Възстановяването на Стефи върви добре. Но тя още е уязвима.“

Бил: „Не се съмнявам в това."
Лиам: „Добре, опитай се да не го забравяш.“
Бил: „Какво означава това?“
Лиам: „Означава, че ... ъъ, ъ.“

Лиам: „Стефи буквално се бори за живота си. Целият й фокус и енергия трябва да са насочени навътре. Приоритетът й трябва да е да се отърве от тази зависимост, за да се върне при Кели.“
Бил: „Лиам, прекрасно се справяш, като казваш очевидното. Но имаш ли нещо, което искаш да кажеш?“
Лиам: „Искам да кажа, да кажа, татко, агрррххх... Разбирам, че се тревожиш за Стефи, очевидно си разтревожен.“

Лиам: „Но когато започнеш да говориш така - аз мисля за Стефи непрекъснато, съжалявам, но аларма се задейства в главата ми. Стефи не трябва да бъде притискана сега. От мен, от теб, от когото и да е. Тя се нуждае от пространство.“
Бил: „Като че ли най-много от теб. Ще ти задам въпрос, Лиам. Толкова много защитаваш Стефи от всички или от мен?“

Бил: „Искам да съм сигурен, че посланието ти ми е напълно ясно. Да не ми казваш да стоя далеч от Стефи?“

Шона се размотава в къщата на приятелите си. И си спомня едновременно думите на Куин и моменти с Ридж.



Куин: „Какво каза току-що?“

Брук: „Чу ме, Куин. Церемонията няма да се състои. (Куин се смее.) Няма да позволя! Не и докато с Ридж още се обичаме.“
Куин: „Няма такова нещо като ти и Ридж! Ти и Ридж сте в историята. Приключихте. Кога това ще проникне в дебелата ти глава? Ридж ще излезе отвън, ще застане пред цялото си семейство и ще се врече на Шона. Ще покаже ясно, че Шона е неговото бъдеще, а не ти.“
Брук: „С Ридж още може да имаме бъдеще.“
Куин: „Ти си в пълна заблуда. Поканих те тук, защото мислех, че ще ти стане по-лесно, като видиш, че любовта им е истинска.“
Брук: „Покани ме тук, за да ми го навреш в лицето. За да се поздравиш с победата.“
Куин: „Е, ти не го понасяш много добре. Може би просто трябва да си тръгнеш.“
Брук: „Би ти харесало, нали? Да се махна и да оставя церемонията да случи.“
Куин: „Тя се случва! Семейството чака. Картър е готов да я ръководи.”
Брук: „В такъв случай всички ще са много разочаровани. Защото съм тук да я спра, Куин, завинаги“

Куин: „Чуй какво ти казвам. Няма да спреш нищо. Имаше възможност след възможност с Ридж и развали всичко.“

Брук: „Не казвам, че не съм правила грешки.“

Куин: „Грешки? От десетилетия причиняваш на този човек само мъка и разочарование. Това е ужасно, ти си ужасна.“
Брук: „Това е невероятно, като се има предвид, че го казваш ти. Но знаеш ли какво, не става въпрос за теб.“
Куин се блещи: „Знам. Не става въпрос и за теб. Става въпрос за Шона, а ти й проваляш големия ден.“
Брук: „Да. Къде е Шона? Горе ли е?“
Куин: „Не, в къща на приятели е, приготвя се за церемонията. И ще бъде сияеща булка. Такава булка, каквато Ридж заслужава. А това ще бъде церемонията, която най-добрата ми приятелка заслужава.“
Брук: „Ако Шона ти е най-добра приятелка, защо искаш да се омъжи за Ридж, като знаеш, че обича мен?“

Куин: „Вие двамата имате дете. Нищо повече. А и без това няма значение, защото Шона и Ридж вече са женени. Вегас – помниш ли?“

Брук: „О, спомням си. Но не мисля, че Ридж си спомня. Може и да си спомня, че е ходил във Вегас. Но не си спомня да се е обвързвал с Шона, както се предполага.“
Куин: „Е, това ще се промени днес, нали? Ще си спомня всяка дума от обета си към Шона и нейния към него. Ще застанат пред цялото семейство и ще си обещаят любов и ВЯРНОСТ.“

Куин: „Ще бъде красива церемония, която всички ще помнят и ценят да края на живота си. Приеми го, Лоуган, или ...“
Брук: „Искам да видя Ридж. Той горе ли е?“

Куин: „Може би да, може би не. Но със сигурност знам, че не иска да вижда теб.“
Брук: „Ще го повярвам, ако го чуя от него.“
Куин: „Какво си мислиш, че Ридж внезапно ще каже ‚Боже мой, Брук, обичам те.‘? Въпреки че замина за Вегас с Шона и се ожени за нея? Въпреки че се съгласи за днешната сватба? Ридж приключи с теб. Приключи с безконечните ти предателства. Трябва да се примириш, Брук. Защото Ридж вече не е твой. На Шона е и винаги ще бъде на Шона.“
Брук: „Винаги съм си мислела, че ти и Шона сте причината с Ридж да сме разделени. Погледът ти в момента го потвърждава.“
Куин: „Мислиш, че можеш да дойдеш тук и Ридж ще е твой, за да го вземеш. Той вече не е податлив на това, което предлагаш. Особено в сравнение с Шона.“
Брук: „Това е достатъчно“
Куин: „Не, не, не е достатъчно. Тъкмо започвам.“
Брук: „Не. Качвам се горе.“
Куин: „Само през трупа ми!“

Куин: „Няма да развалиш този ден за Шона или за Ридж! Най-накрая е свободен от твоята поквара и няма начин да се върне към онзи живот с теб! Особено щом Шона може да му даде живот, който ти никога не си могла. Тя разбира значението на думите ‚любов‘ и ‚вярност‘. Повлекана като теб никога няма да го разбере.“
Брук: „Боже мой, напълно си си загубила разсъдъка.“
Куин: „Не, Брук, ти напълно загуби Ридж. Най-накрая. Той е като човек, който се скита из пустинята, умиращ от жажда. И най-накрая намери оазис при Шона.“

Куин: „Брук, не можеш да се мериш с мен. Опита се да прекратиш брака ми с Ерик, опита се да го накараш да ме изрита. Но и двете знаем края, нали? Все още съм господарка на този дом. Аз съм матриарх на Форестър. Портретът ми още е над камината. И единственият човек, който ще бъде изгонен от това семейство днес, Брук, си ти!“




Кейти: „Истината излезе наяве, Ридж. Не си изпратил съобщението на Картър. Не си могъл, защото обичаш Брук прекалено много. Били са Куин и Шона.“

Ридж: „Шона ми го е причинила? Вярвах й. А тя ме е изиграла, излъгала ме е?“

Кайти: „Имаш право да си в шок и разстроен. Шона и Куин сториха ужасно нещо. Да се обадят на Картър, за да повярва, че си ти. Да го накарат да подаде документите за развод. И двете са знаели, че ти не си в състояние да се жениш за когото и да било. Но все пак са го направили. Но сега няма значение, защото знаеш истината. С Брук може да се съберете.“
Ридж: „Когато научих, че съм се оженил за Шона през онази пиянска нощ във Вегас, не ми звучеше смислено по много причини. Но най-вече не мислех, че бих го причинил на сестра ти. Да изпратя съобщение на Картър, без дори да говоря с нея. Сега знам защо. Шона ме е излъгала. А каза, че никога няма да направи подобно нещо. Трябва да говоря с нея.“

Кейти: „Знаеш какво ще каже. Ще ти каже колко съжалява. Ще те умолява да не забравяш времето, което сте прекарали заедно, да не се съмняваш в чувствата й. Ще ти каже, че се мрази, че е пазила тайната и че те е наранила толкова много. Но, Ридж, не може да я слушаш. Никога повече не може да й вярваш.“

Ридж е сам и замислен. Телефонът звъни, Шона е.

Шона: „Здравей, знам, че не се предполага да се виждаме преди церемонията. Но трябва да говоря с теб. Нещо ми тежи за онази нощ във Вегас.“

Ридж: „Знам какво си направила. Знам, че си пратила съобщение на Картър и си прекратила брака ми, за да може да се оженим. Ти ме излъга.“

Шона: „Толкова съжалявам, Ридж. Знам, че няма оправдание, но исках живот с теб, така че направих да се случи.“

Ридж: „Ти ме изигра, за да се оженя за теб.“
Шона: „Беше грешно, знаех, че е грешно. Но все пак го направих, защото ...“
Ридж: „Защото какво? Защото Куин те накара?“
Шона: „Куин беше замесена. Но аз можех да кажа ‚не‘. Можех да постъпя правилно. Но ... те обичам толкова много. Затова се обадих, трябваше да ти кажа преди церемонията. Трябваше да знаеш истината. Иначе щеше да удвои измамата ми. Не можех да ти го причиня. Знам колко цениш честността и колко означава доверието за теб. А аз унищожих това доверие. Никога няма да си простя за това. Мислиш ли, че някога ще ми простиш? Имам ли дори правото да питам?“
Ридж: „Куин те е накарала, вярвам го. Можела си да кажеш ‚не‘. Компрометирала си се, защото си искала да бъдеш мисис Ридж Форестър. Надявам се, че си е заслужавало. Имам да ти кажа нещо. Нямаше да участвам в тази церемония. Дори преди да разбера какво сте направили с Куин.“
Шона: „Защото обичаш Брук прекалено много.“

Шона: „Предполагам, че през цялото време знаех, че може да се случи така. Мразя тайните. А тази ... не можех да живея с нея дори и секунда повече, Ридж. Искам да знаеш, че нямаше да позволя да стоим пред Картър и да си даваме обети, ако не бях напълно честна с теб. Ако можеш да намериш начин да ми простиш, искам да знаеш колко много означаваше за мен да ти бъда съпруга. Никога не съм била по-щастлива. И се заклевам, че не те исках по този начин – с лъжи и манипулации. Случилото се във Вегас не съм аз. Обичам те с цялото си сърце, Ридж. Никога е нямало и никога няма да има друг мъж, когото да желая така. Да, това ще означава да потърсиш в това огромно, красиво твое сърце, за да ми дадеш втори шанс. Разбирам, че допуснах огромна грешка, нараних те ужасно, това разбива сърцето ми. Но обещавам, че ще посветя живота си, за да ти се реванширам.“
Ридж поклаща глава: „Довиждане, Шона.“ И затваря.

Шона е разтърсена.


Куин кръжи между терасата и всекидневната, Шона звъни.
Куин: „Кажи ми, че идваш. Церемонията трябва да започне.“

Шона: „Няма да се случи, Куин.“

Куин: „Какво няма?“
Шона: „Церемонията, празненството след това, нищо. Няма да нося роклята си днес. Няма да кажа обета си на Ридж пред семейството. Всичко свърши. Бракът ми с Ридж приключи.“




Дона: „Много ти благодаря, че дойде.“

Хоуп: „Разбира се. Не мога да повярвам, че Ридж и Шона отново ще си казват обети. Очевидно всички искаме да сме до мама с цялата си любов и подкрепа. Къде е тя? Горе ли е или в кухнята?“
Дона: „Опитай с имението на Форестър.“
Хоуп: „Какво? Поканена ли е?“

Дона: „Майка ти отиде да спре церемонията.“

Хоуп: „Иска ми се мама да не беше ходила там сама.“
Дона е съгласна, можели са да бъдат с нея като обединен фронт.
Хоуп: „И Куин щеше да откачи, ако една тълпа Лоуган се бяха изсипали там. Нещата щяха да ескалират много бързо.“
Дона: „Майка ти е убедна, че Куин е тикала Шона към Ридж от самото начало. И вече й е писнало.“
Хоуп: „Точно това ме тревожи. Опитва се да спре сватбата, а Куин няма да го допусне. Представяш ли си фойерверките?“

Дона и Хоуп си гледат телефоните, но няма нищо от Брук.
Дона: „Какво мислиш, че означава?“
Хоуп: „Не знам, но предполагам, че церемонията скоро ще започне.“
Дона: „Освен ако Брук е успяла да стигне до Ридж.“


Дона обикаля из стаята: „Това очакване ме побърква.“
Хоуп: „Трябва да изчакаме мама да се прибере ...“
Брук влиза.

Хоуп: „Не си успяла да спреш сватбата? Дона ми каза. Какво се случи? Какво каза Ридж?“

Дона: „Толкова се тревожихме, сестричке.“
Брук: „Толкова много ви обичам. Но сега наистина искам да съм сама.“

Брук се прибира в спалнята и си спомня моменти с Ридж. Особено градината, фонтана и розите.

И забелязва нещо.

Брук взема едно листенце, въздиша и следва пътеката, която я отвежда до всекидневната.
Там я очаква Ридж, здраво стъпил на земята и с роза в ръка.

Брук: „А церемонията?“

Ридж: „Няма да има церемония. Не мога да разменя обети с Шона. Винаги си била ти.“

Ридж й подава розата: ‚Винаги съм обичал теб. Красивата ми Лоуган.“
Целуват се.

Лиам: „Добре, добре, знам, че си загрижен за Стефи. Много неща се случват и нека да сме честни. Ти можеш да си малко ... малко себе си. ОК? Достатъчно съм разтревожен и без това.“

Бил: „За Стефи?“
Лиам: „Е, за лекаря й.“
Бил: „Тя още ли му е пациент?“
Лиам: „О, не, не, не. Не е, защото вече не се нарича така. Сега се нарича неин защитник. Но проблемът е същият, ако ще имат връзка. Разбирам, Стефи може да се среща с когото си иска. Това не е моя работа. Но в този случай е заложено здравето й, нали, а тя е майка на детето ми, следователно е моя работа. Ако този човек просто се държеше като професионалист, когато трябва, щеше по-бързо да види симптомите й. Всъщност неговата липса на обективност спомогна Стефи да се пристрасти към лекарствата от самото начало.“

Бил: „Инстинктът ти винаги ще е да защитаваш Стефи. Но трябва да си внимателен.“
Лиам: „Добре, но ме разбираш, нали? Тя е майка на Кели, ние имаме дете.“
Бил: „Напълно разбирам, Лиам.“ Бил има странен израз на лицето.

Бил: „Може би по-добре, отколкото ти.“
Лиам: „Какво означава това?“
Бил: „Винаги ще искаш да защитаваш Стефи, защото част от теб винаги ще я обича.“





Стефи благодари на Фин, че е с нея и че е препоръчал клиниката: „Знам, че Лиам не го показва, но е благодарен.“

Фин разбира защо Лиам има проблеми с него: „Иска най-доброто за теб и възстановяването ти.“
Стефи потвърждава, че получава най-доброто.
Като говорят за възстановяването й, Фин има да й покаже нещо, защото е говорил с личния й отговорник. Мисли, че ще е нещо добро за Стефи и ще й отвори очите, защото тя е постигнала огромен прогрес.
Влиза личният отговорник на Стефи.

Показва й видео с изповед на човек, който е бил пристрастен към лекарства като нея.
Видеото постига ефект, Стефи е разплакана, душевно разтърсена, но и вдъхновена.
Фин й предлага да запише своята изповед. Тя има множество последователи, би могла да помогне на много хора.

Първоначално Стефи е несигурна и изплашена, но се съгласява и записва видеото веднага.

Личният отговорник е впечатлен – Стефи е била откровена, но и излъчваща надежда. Вижда се, че изповедта й й е помогнала, а също така ще помогне на много хора.
С Фин са съгласни, че Стефи е готова.
Стефи: „Готова за какво?“
Фин: „Взех си свободен ден, защото исках да видя лицето ти, когато чуеш новините. Отиваш си у дома.“


Зоуи и Зенде продължават да говорят за Томас.
Зоуи: „Ще държиш Томас под око? Умно.“
Зенде знае, че Томас му е братовчед, но не одобрява поведението му.
Това навежда Зоуи на мрачни мисли: „Сигурно имаш доста въпроси към мен. Като участието ми в това, което баща ми причини на Хоуп. Аз също държах бебето на Хоуп далеч от нея. Опитвах се да защитя баща си. Ако имаш някакви въпроси, ако искаш да ми кажеш нещо или да ме смъмриш, чувствай се свободен. Освен ако не си склонен да ме изслушаш, защото наистина искам да обясня.“

Зоуи разказва как и защо баща й е взел Бет. На този етап тя се чувства глупачка, че се е оставила да бъде забъркана. Не моли Зенде да го разбере, но го моли да повярва, че тя работи усилено всеки ден, за да се реваншира за стореното.
Зенде го вижда и уважава решението й да му сподели тази болезнена история: „Благодаря ти, че ми се доверяваш.“
Зоуи е облекчена, мислела си, че Зенде ще я намрази.
Зенде не отрича, че Зоуи е оплескала нещата. Той е знаел за Бет, когато са се срещнали, но знаел, че семейството му отново я е взело на работа, което показвало, че историята не е толкова проста.

Зоуи пуска редовното: „За мен означава толкова много, че семейството ти и всички във Форестър ми дадоха втори шанс.“
Зенде: „Особено Картър?“
Зоуи: „Картър е много мил. Вие сте приятели от известно време.“
Зенде се шегува, че Картър му е показал как да тренира във фитнес залата: „Късметлийка си, той е страхотен.“
Зоуи: „Няма нужда да ми го казваш. Не само че е красив, но и интелигентен, успял, много мил. Късметлийка съм.“


Хоуп: „Значи пак искаш да работиш за НЗБ.“
Томас иска: „Зенде е добър и може да помогне. Но това е твоята линия, носи името ти. Не трябва ли да имаш дизайнер, който има опит с нея?“ Хоуп не казва нищо, но показва дискомфорта си.

Томас: „Виж, ние отглеждаме Дъглас заедно. Той се чувства прекрасно, нали?“
Хоуп: „Да.“
Томас: „Тогава кой по-добре от нас двамата може да помогне на НЗБ?“
Хоуп: „Оценявам ентусиазма ти, Томас, толкова си направил за линията ми. Винаги ще съм ти благодарна, но...“
Томас: „Но?“
Хоуп: „Мисля, че по много причини е време да работя с някой друг. Харесвам показаното от Зенде. Искам да му дам шанс да направи своя принос като мой главен дизайнер.“
Томас не изглежда доволен.

Томас: „Очевидно решението ти е да работиш със Зенде. Вероятно мислиш, че е подходящ. Трябва да уважа решението ти.“
Хоуп: „Благодаря. Знам, че си по-опитен дизайнер.“
Томас: „А аз знам, че това няма нищо общо с опита или уменията, а с какво ще се чувстваш по-комфортно. Ясно е, че не съм ти доказал, че не съм онзи човек, който бях преди.“
Хоуп: „Не те моля да ми доказваш нищо.“
Томас: „Няма значение. Ще го направя, обещавам.“

Влиза Лиам.
Хоуп се втурва радостно, за да го поздрави, но спира насред крачка, защото Лиам си е пристигнал с настроението.

Хоуп: „Какво става, защо си толкова разстроен?“ Томас сяда мълчаливо и многозначително зад малкото бюро, където седи напоследък.
Лиам: „Разстроен ли изглеждам? Опитвам се да не бъда. Но колкото повече мисля ...“
Томас: „Знаете ли, мога да си тръгна.“
Лиам: „Всъщност не ми пука. Остани, тръгни си, няма значение за мен.“

Хоуп: „Добре, какво става? За Стефи ли е, знам, че днес ходи да я видиш.“ Томас веднага наостря уши.

Лиам: „Ходих. Изглежда, че колкото повече виждам Стефи, толкова повече ще трябва да виждам лекаря, отговорен за пристрастяването й.“

Лиам: „За да ти отговоря на въпроса – разстроен съм. И ще продължа да съм разстроен, докато не измисля какво ще правя с Фин.“

Лиам: „Визитата беше приятна. Със Стефи говорихме за възстановяването й и колко ще е развълнувана да се събере с Кели. Тогава се появява д-р Фийлгууд и ...“

Хоуп: „Това не е неочаквано. Той препоръча клиниката. А и показа много ясно, че иска да е част от живота й, когато спре да й е лекар. И Стефи го иска.“
Лиам: „Какво по-точно иска? Да престане да й е лекар или да е част от живота й?“

Лиам: „Един лекар не трябва да се забърква с пациентите си, нали? Той премина границата. Но това показва, че той е човек, който прекрачва граници.“
Хоуп не е толкова притеснена: „Може би е малко необичайно, но ...“
Лиам: „Необичайно, но също така неетично. Не знам как да се чувствам, ако е около дъщеря ми.“
Хоуп знае, че Лиам е загрижен: „Но Фин изглежда почтен човек и наистина държи на Стефи. Томас, съгласен ли си?“
Томас: „Не го познавам добре, но без съмнение изглежда подходящ за нея.“
Хоуп: „Лиам, знам, че искаш да защитиш Стефи. И ти се възхищавам за това. Но трябва да я оставиш да живее живота си.“

Стефи се прибира у дома, Фин й носи багажа.
Стефи не може да опише колко е щастлива, благодари на Фин, че го е направил възможно. Няма търпение да види дъщеря си.

Фин: „Провери детската.“

Стефи: „Какво?“
Фин: „Детската. Виж кой те чака там.“

Стефи: „Боже мой, Кели тук ли е?“ И веднага отива в детската.


Зоуи разглежда скици на Зенде: „Тази ми е любимата. Тя е ... чувствена.“
Зенде: „Имаш предвид провокативна?“
Зоуи има предвид чувствена: „Има разлика. Не че ти казвам нещо, което не знаеш.“

Влиза Картър: „Точно човекът, когото търсех.“

Зенде: „Поласкан съм.“
Картър: „Не теб, умнико. Зоуи, как се отнасяш към изненадите?“
Зоуи: „Обичам ги.“
Картър: „Чудесно, защото имам изненада за теб.“
Зоуи се споглежда със Зенде.

Зенде: „И аз обичам изненадите.“

Картър: „Ще го имам предвид. Не исках да ви прекъсвам.“
Зенде: „Не, Зоуи само ми обясняваше някои дизайнерски термини.“
Картър: „Какви например?“
Зоуи подминава въпроса, Зенде само се шегувал.

Картър: „Вие двамата сякаш говорите на свой собствен език.“
Зенде: „Какво означава това?“
Зоуи: „Има предвид, че се разбираме. От известно време се възхищавам на работата ти.“
Картър ги гледа доволно.


Картър говори с някого по телефона: „Отложи срещата. Ако изникне нещо друго, заеми се с него. Ще отсъствам за малко от офиса.“ Картър затваря.
Зоуи: „Отиваш ли някъде?“
Картър: „Ние отиваме.“
Зенде: „Тримата?“
Картър се смее: „Неее. Аз и Зоуи.“
Зоуи: „Това свързано ли е с изненадата?“ Картър потвърждава. „Нека да позная – повишили са те в главен изпълнителен директор и искаш да празнуваме?“
Картър: „Не съвсем, но има промяна от друго естество. Ела, искам да ти покажа.“

Картър и Зоуи излизат, Зенде остава замислен.




Във ФК Томас показва скици на Хоуп: „Ако онази не те зашемети, тази определено ще го направи.“
Хоуп: „Колко нови модели имаш?“

Томас е работил здраво: „Какво мислиш?“
Хоуп: „Мисля, че някой е много нетърпелив да се присъедини към екипа на НЗБ. И може би дори повече сега, когато Зенде се върна от Париж.“
Томас признава, че Зенде е талантлив дизайнер, разбира защо Хоуп работи с него – чувства се по-удобно със Зенде: „Но поне остави вратата отворена за мен. Защото знаеш колко много обичам тази линия, какво мога да направя за нея. И че съм страхотен дизайнер. Мисля, че дори Лиам ще се съгласи.“
Лиам дори не ги чува.

Томас: „Когато не е зает с размисъл за сестра ми и лекаря.“

Лиам вдига поглед: „Да, ти си добър дизайнер. Но съм загрижен за всички граници, които Фин вече прекрачи. И какво означава това за бъдещето. Всички искат да го приема спокойно, но как да го направя, като продължава да се вмъква в живота на Стефи? И следователно в живота на дъщеря ми.“
Томас: „Как се вмъква в живота на Кели, когато тя е непрекъснато с теб и Хоуп?“
Лиам: „Говоря за преди, когато непрекъснато се отбиваше, за да провери как е Стефи. Не пропускаше възможност да е около Стефи и дъщеря ми. Имам предвид, че когато Стефи се прибере и си вземе Кели, Фин няма просто да изчезне. Вероятно ще продължи да си търси ...“
Телефонът на Лиам звъни

Лиам: „Здравей, Амелия. Всичко наред ли е? ... Завела си Кели у Стефи? ... Тя е у дома? Не знаех, това е фантастично. Предполагам, че Стефи те е помолила ... Д-р Финеган. Разбирам. Не, не, не, благодаря, че ми каза.“ Лиам затваря.
Томас: „Значи Стефи се е прибрала от клиниката?“
Хоуп: „И Кели е с нея?“
Лиам кима мълчаливо.
Томас: „Какво общо има д-р Финеган?“

Лиам се смее невесело: „Той е казал на Амелия да заведе Кели там. Точно за това говоря. Продължава да се промъква в живота на Стефи. Този път чрез дъщеря ми, а не ми каза и дума за това.“
Лиам започва да се надъхва: „Кой си мисли, че е той?“
Хоуп предполага, че Фин е искал да направи нещо хубаво за Стефи.
Лиам: „Ние отговаряхме за Кели, докато Стефи я нямаше. Преди просто да я вземе, трябваше да ни се обади!“
Хоуп: „Съгласна съм. Но дъщеря ти е пак със Стефи, след като тя получи помощта, от която се нуждаеше. Не е ли това важното?“
Томас иска да разбере правилно: „Мислиш, че ти си този, който трябва да заведе Кели при Стефи?“
Лиам: „Аз съм баща на Кели! Това ми е работата!! Аз съм й баща ...“ Лиам си грабва телефона и тръгва към вратата. „Този човек, има ли си представа колко е нахално ...“

Въпреки че Хоуп се опитва да каже нещо, Лиам продължава да си говори сам, излиза и тръшва вратата.


Томас споделя, че няма нищо против Зенде, той е постигнал много за кратко време, но няма опита на Томас в НЗБ и ... Но Хоуп седи на компютъра и си мисли за нещо друго.
Томас: „Хоуп, добре ли си? Не изглежда, че ме слушаш? Изглежда, че си по-фокусирана върху Лиам и това, че се втурна при Стефи, ако предположим, че е тръгнал натам, когато излезе оттук.“

Хоуп: „Не мисля, че има някакво съмнение. Ако се съди по реакцията му, няма начин да остави така нещата.“

Томас не иска нищо да развали събирането на сестра му с детето й.
Хоуп също не иска, разбира отношението на Лиам, но й се иска той малко да се поохлади за отношенията между Стефи и Фин.
За Томас не е обичайно да е несъгласен с Хоуп, но: „С Лиам имаме минало – той не ме харесва, аз не го харесвам. Но в този случай донякъде го разбирам. И двамата сме бащи. Нов мъж в живота на Стефи означава, че ще има нов мъж в живота на Кели.“
От видяното на Хоуп й се струва, че Фин е добра партия.
Томас: „Защото е лекар?“
Хоуп: „Повече от това е. Виж как се грижи за нея. Толкова направи, за да получи Стефи помощта, от която се нуждае.“
Томас мисли, че все пак Лиам е прав – Фин има лични отношения с пациент.
Хоуп: „И сега Стефи има мъж в живота си, за когото изглежда се вълнува. Какво лошо има?“

Хоуп: „Фин изглежда подходящ за нея. Да не споменаваме, че изглежда добре. Мисля, че Стефи е уцелила десятката, иска ми се и Лиам да го види.“




Зоуи и Картър влизат в някакво жилище. Зоуи пита какво е това място.

Картър: „Мисля, че се нарича таванско помещение.“
Зоуи: „Знам това, но на кого е?“
Картър й показва връзка с ключове.

Зоуи: „Твое ли е?“
Картър е решил, че е време да смени ергенското си жилище: „Купих го от Ридж. Едно време живееше тук. Изцяло обзаведено е.“ Тъй като на Зоуи й харесва, Картър няма да предекорира.
Зоуи: „Картър, това е твоят дом, не се нуждаеш от одобрението ми.“
Картър не е съгласен: „Искам да се чувстваш удобно, тъй като планирам да прекарваш много време тук.“
Зоуи мисли, че е трябвало да му вземе подарък за новия дом. Може би нещо за кухнята?
Картър й благодари, но си има всичко – Ридж е оставил чиниите, тенджерите, тиганите, приборите за хранене и най-важното – машината за капучино.
Това е важна новина за Зоуи – може би ще е тук всеки ден.
Картър вади ключ: „Тогава това ще ти трябва. Направих го за теб. Знам, че не сме дълго време заедно. Но когато нещо е правилно, се усеща. А това се усеща толкова правилно – ти и аз да делим това място. Премести се при мен.“



Фин чака Стефи във всекидневната и се втренчва в снимката на Стефи и Лиам на стената.

Стефи излиза от детската: „Исках да я грабна в ръцете си и да я прегръщам с дни, но тя още спи. Ти го направи. Малкото ми момиче толкова ми липсваше. Благодаря ти, Фин.“

Стефи: „Как го направи? Кели да е тук, когато пристигнах.“
Фин: „Говорих с Амелия. Предупредих я, че се прибираш у дома. Тя беше в другата стая, когато пристигнахме. И се измъкна, когато ти отиде да видиш Кели. Искаше това да е страхотна изненада за теб.“
Всеки ден в клиниката Стефи си е мечтала за това: „Нямаш представ какво означава това за мен. Ти ми помогна да се събера отново с дъщеря ми. Никога няма да го забравя. Никога няма да престана да съм благодарна, че те имам в живота си. И в живота на Кели.“

Стефи пак излиза от детската: „Знам, проверявам я на всеки три минути.“
Фин мисли, че е мило.
Стефи пак му благодари.
Лиам влиза точно в момента, когато Фин казва, че винаги ще бъде до Стефи и Кели: „Какво за дъщеря ни?“

Лиам: „Изглежда, че идвам навреме, за да те приветствам с добре дошла у дома.“
Стефи: „Радвам се да съм у дома.“
Лиам: „Поздравления. Изглеждаш прекрасно. Никой не би предположил през какво си преминала. Толкова съм щастлив заради теб, толкова се гордея с теб. Ти си пример за кураж и сила за дъщеря ни. Ти много липсваше на Кели, но тя беше толкова добро момиче. Тя споделяше как се чувства, говореше колко много те обича. Свършила си страхотна работа с отглеждането й.“
Стефи: „Ние. Но никой родител не е съвършен. Нещо, което доказах напоследък.“
Лиам мисли, че е доказала, че е силна и целеустремена: „Как само се пребори, за да се върнеш при дъщеря си, за собствения си живот. Това е вдъхновяващо.“

Чува се гласът на Кели, която се е събудила, Стефи отива да я види.
Фин: „Не бих изпуснал това за нищо на света.“
Лиам: „Дааа, нито пък аз.“

Лиам: „Въпреки че почти го изпуснах. Ако Амелия не ми се беше обадила, за да ми каже, че си взел дъщеря ми, без да го съгласуваш с мен, нямаше да знам нищо. Или това е била идеята?“
Фин: „Какво имаш предвид?“
Лиам: „И двамата знаем през какво премина Стефи. За щастие е много по-добре. Но за известно време тя беше твой пациент. Това й причини вреда. Липсата ти на обективност, чувствата ти към Стефи й струваха много.“
Фин: „Ако казваш, че аз ...“
Лиам: „Ето какво казвам. Ако не беше преследвал връзка със Стефи, може би щеше да предотвратиш тази тъмна глава от живота й. Може би щеше да й спестиш времето за рехабилитация, докато е разделена с дъщеря си, ако беше стоял натрана, както се очаква от лекар. Но ти не го направи и светът й се срути.“
Фин: „За което ти ме държиш лично отговорен. Беше пределно ясен за това. Но това, което ти трябва да разбереш ...“
Лиам: „Знам какво искаш да разбера -  ти вече не си лекар на Стефи, аз вече не съм съпруг на Стефи, нали? Но това няма да ме спре да се грижа за майката на детето ми, Фин, винаги ще бъда тук. Никъде няма да ходя. Не можеш да ме отстраниш, както се опита да направиш днес. Ако имаш проблем с това, намери си друг пациент, с когото да се срещаш.“

Картър убеждава Зоуи да живее с него и от време на време подрънква ключовете пред нея като морков пред магаре.
Картър не иска да я притиска и още не са прекарали дори една нощ заедно, но той счита, че са готови да заживеят заедно.
Не стигнаха до крайно решение.


Томас и Хоуп са в офиса на Ерик и разговарят за:
1. Томас е отличен дизайнер и е по-подходящ за НЗБ от Зенде.
2. Лиам и манията му по новите отношения между Стефи и Фин.
   2.1. Лиам е баща на Кели и иска да я защитава. Също така иска да защитава Стефи.
   2.2 Фин е отлична партия, Стефи има право да избира с кого да бъде. Лиам трябва да го разбере.

Разговорът им е прекъснат от Зенде, който носи скици за НЗБ. Томас не е доволен, но Хоуп го посреща радушно.
Томас е особено недоволен да чуе, че Зенде е научил от дядо си да оформя концепцията в рисунка, докато идеята още е свежа в съзнанието му.
Хоуп е възхитена от моделите, пита Томас за мнението му. Томас неохотно казва, че са добри, ама Зенде го гледа подозрително.
След като Зенде излиза, разговорът се върща на подточка 2.2.


Лиам и Фин обсъждат вината на Фин за състоянието на Стефи и са на различни мнения. Лиам използва намеци и подробни разяснения за етичните задължения на лекарите, но красноречието и размахването на ръце не са в състояние да убедят Фин, че просто трябва да изчезне, за да даде време и пространство на Стефи.
По някое време Стефи се връща в стаята и е изненадана, че ситуацията между двамата изглежда напрегната.
Двамата отричат да има проблем

След като Стефи благодари и на двамата за приноса им, Лиам предприема по-директни действия: „Беше дълъг ден. Предполагам ще разбереш, че искам да остана насаме със Стефи, след като тя се събра отново с дъщеря ни.“

Фин си тръгва, но ще се отбие по-късно. Стефи ще се радва.

Лиам: „Хубаво е, че отново си у дома, хубаво е да те видя с Кели.“

Стефи: „Отново благодаря, че се грижи за нея.“
Лиам: „Винаги ще съм до дъщеря ни и до теб.“
Стефи: „Изглеждаш загрижен. Свързано ли е с Фин?“
Лиам: „Знам, че съм женен за Хоуп и нямам никакво право да определям любовния ти живот, знам това. Но също така съм баща на Кели. И също така съм някой, който ще държи на теб до края на живота си. И е наистина трудно да си мълча, когато виждам задаваща се беда.“
Стефи: „Беда? С Фин?“
Лиам: „Знам, че го харесваш, знам защо го харсваш. Но той прекрачи границата по отношение на теб.“
Стефи: „Не, не е. Не е извършил нищо некоректно.“
Лиам: „Ти беше негов пациент, а той ти предписваше болкоуспокояващи. Трябваше да внимава за признаци, че навлизаш в опасна територия. Но не го направи, защото беше зает да се опитва да се среща с теб.“
Стефи: „Аз бях тази, която лъжеше, а не той. Част от болестта е, Лиам. Аз се снабдявах с хапчета, той нямаше представа.“
Лиам: „Работата му е да има представа. Ти си добре, нищо не се обърка фатално, но можеше да е доста по-зле. А прекрачването на етична граница, което той определено направи, подсказва нещо. Това разкрива характера на този човек. И затова те питам - какво всъщност знаеш за него? Стефи, ти си невероятна жена, ти си умна, успяла, страхотна майка, красива. Можеш да имаш всеки мъж, когото поискаш. Защо трябва да е мъжът, който изложи живота ти на опасност?“

Картър и Зоуи си продължават важния раговор. Изчерпал всички други аргументи, Картър дори изтъква, че в жилището има достатъчно място, Зоуи може да живее там.

Все пак Зоуи казва, че е трогната от предложението, но не може да го приеме.

Според Зоуи Картър е прав – прекалено е внезапно.
Картър не е съгласен, той е показал ясно чувствата си. Сбъркал ли е за нейните?
Зоуи го успокоява, че не е. И се оправдава с всичко, което е преживяла, откакто е дошла в ЛА – баща й, Ксандър, който също я е изоставил, а после и Томас. Това я е научило да не прибързва с нищо. Зоуи наистина държи на Картър, но се нуждае от още време, за да си помисли.
Картър е успокоен, че отговорът не е ‚не‘, а ‚още не‘. Офертата към Зоуи остава.



Томас: „Още нищо от Лиам?“

Хоуп: „Съжалявам, ти ми показваше моделите си.“
Томас: „Виждам, че мислиш за друго.“
Хоуп: „Лиам ще ми прати съобщение, когато се върне от Стефи.“
Томас: „Мислиш, че още е там?“
На Хоуп  й се иска изобщо да не е ходил, за да опява на Стефи за Фин.

Влиза Зенде, който търси Зоуи.

Хоуп не я е виждала.
Зенде: „Може би Пам знае?“
Томас: „Може би трябва да я попиташ?“
Вместо това Зенде затваря вратата: „Всичко наред ли е? Нещо случило ли се е? Хоуп, ние работим заедно. Ако нещо те притеснява, можеш да ми кажеш.“
Хоуп е с лице към Зенде, но извърта очи към Томас.


Хоуп: „Само съм малко подразнена. Съпругът ми е грижовен човек, но когато става въпрос за Стефи и лекаря й, малко прекалява.“
Зенде: „Изглежда ти нямаш проблем, че Стефи се среща с лекаря си.“
Хоуп: „Бивш лекар.“
Томас: „Не знам дали все още може да се каже, че се срещат.“
Хоуп: „Стефи има някой, който може да е до нея 100 %. Само до нея. Недоумявам защо Лиам има такъв проблем с това.“
Зенде: „Може би заради ситуацията. Стефи тъкмо приключи рехабилитация.“

Томас: „Лиам има проблем с Фин, защото Фин се заинтересува от Стефи, когато тя още му беше пациент. И Лиам казва, че е от загриженост за Кели.“
Хоуп: „Фин не пречи на времето на Стефи с Кели, той разбира приоритетите й, предизвикателствата, пред които е изправена. Може да не е идеално да започва нова връзка точно сега. Но той изглежда като типа мъж, какъвто Стефи заслужава.“
Зенде: „Лиам изглежда не е съгласен.“
Томас: „Лиам е отговорен баща. Знае, че всеки мъж в живота на Стефи е мъж в живота на Кели. Иска да има думата по въпроса.“
Зенде: „А Стефи какво мисли?“
Томас: „Предполагам, че ще се рабере с времето.“
Зенде (към Хоуп): „А ти?“
Хоуп: „Лиам винаги се е грижел за Стефи. Както Томас каза, той е баща, който се грижи за дъщеря си. Но се чудя дали тази прекаленa грижа се дължи на невъзможността на Лиам да приеме, че Стефи продължава с друг мъж.“

Хоуп не е искала да водят този разговор.
Зенде: „Вината е моя. Изглеждаше стресирана. Исках да се уверя, че си добре.“
Томас: „Всичко е наред. Вече можеш да отидеш да потърсиш Зоуи.“
Зенде се подсмихва на Томас и се изправя.
Хоуп: „Може ли да я помолиш да погледне какво са направили в шивачницата, тя има отличен усет за това, което искам.“
Зенде: „Не искаш да правя допълнителни промени?“
Хоуп: „Не, искам да започнем продукция възможно най-скоро.“
Томас: „За какво е това бързане? Твоята линия носи послание, едва ли искаш да се загуби покрай големия дебют на Зенде.“
Зенде: „Съвсем не съм новак. От известно време съм дизайнер в Европа.“
Томас: „Истина е и свърши чудесна работа там. Но визията на Хоуп е много важна и не искам това да се загуби.“
Хоуп: „НЗБ е за включването на широк диапазон от гласове.“
Томас: „Да, а работата с повече от един дизайнер е страхотен начин ... (Томас получава съобщение.) ... да се подчертае този аспект на колекцията.“

Томас си прочита съобщението и тръгва към вратата: „Но аз трябва да тръгвам, така че ще поговорим за това по-късно.“
Томас излиза в коридора, за секунда гледа втренчено вратата. Изпуска си телефона и се навежда да го вземе.

Като се изправя, си удря главата в бюрото на Пам.

Пристига Зоуи: „Хей, добре ли си?“
Томас: „Да, да, имам ангажимент.“ И се отдалечава в другата посока.


В кабинета Зенде пита Хоуп дали братовчед му винаги е толкова „тактичен“.

Хоуп: „С Томас сме вършили чудесна работа преди.“
Зенде: „Изглежда, че иска това да продължи.“
Хоуп: „Мисля, че ще е малко сложно, като се има предвид миналото ни...“
Влиза Зоуи, която още гледа към Томас.
Хоуп: „... и факта, че имам чудесен нов дизайнер, за когото съм много развълнувана.“
Зоуи бързо забравя Томас и се усмихва: „Не може да съм по-съгласна. Да имаме Зенде във Форестър – може да промени изцяло нещата.“


Зенде и Зоуи отиват в дизайнерския офис и говорят за рокли, но не съвсем
Зенде: „Хоуп иска това да отиде за продукция веднага.“
Зоуи разглежда роклите: „Виждам защо.“

Зенде: „Мислиш, че е готова?“
Зоуи: „Ако задаваш този въпрос, трябва пак да погледнеш. Красива е, Зенде. Изобретателно, новаторско ...“
Зенде: „Чувствено?“
Зоуи се смее: „Ако мислиш, че нещо не е наред, довери се на инстинктите си.“
Зенде счита, че е нещо, което не е напълно осъзнато: „Хоуп мисли, че трябва заедно да работим върху промените.“
Зоуи предлага да облече роклята, за да може Зенде да види как стои. Все пак Зоуи е модел.





Стефи: „Значи нямаш против да ходя по срещи, но не искаш да се виждам с Фин?“

Лиам: „Да, по същество. Ти вече знаеше, че изпитвам опасения за него.““
Стефи: „Разбрах те, Лиам, знам какво мислиш по въпроса.“
Лиам: „Искам да разбереш защо.“

Лиам: „Ти си невероятна жена, разбираемо е защо Фин изпитва интерес към теб. Но ти положи огромен труд, за да завършиш лечението си, събра се с дъщеря си. Дали най-здравословното нещо за теб е да задълбочаваш връзката с човека, който вече прекрачи границата?“

Лиам: „Знам как звучи, но не се опитвам да контролирам живота ти.“
Стефи: „Защото знаеш, че няма да го позволя.“
Лиам не иска тя пак да загуби почва под краката си: „Гордея се с теб. Ти си обратно у дома, с Кели си, фокусирана си върху бъдещето. Фин иска да е част от това. Искам да се запиташ – това ли е най-доброто за теб и Кели сега.“
Вратата се затваря с трясък.

Фин: „Не прави това. Не обърквай мислите на Стефи.“
Стефи: „Фин?“
Фин: „Страхувах се, че ще направиш нещо такова.“

Лиам (към Стефи): „Виждаш ли за какво говоря? (към Фин) Какво изобщо правиш тук?“
Фин: „Забравих си телефона. Добре, че стана така. Стефи, той се опитва да те накара да се съмняваш в преценката си. Да подложиш на съмнение връзката ни, чувствата ни един към друг. Лиам казва, че е загрижен за теб и Кели. Защо е тази загриженост? (към Лиам) Ако Стефи иска да престане да ме вижда, това е нейно решение, а не твое.“

Лиам (към Фин): „Водим личен разговор.“
Фин: „За мен.“
Стефи се намесва: „Наистина оценявам загрижеността ви за мен. Но прекарах последните седмици, като се учех отново как да се грижа за себе си.“
Лиам: „Не се опитвам да те спра да го правиш.“
Фин: „Опитваш се да я спреш да ме вижда.“

Лиам: „Да!“
Стефи: „Добре, Лиам. Благодаря ти, че си такъв чудесен баща. Но аз съм добре. Мога да вземам решения за личния си живот. А и с Фин просто се опознаваме. Всичко това е съвсем ново. Никога няма да допусна мъж в живота на Кели, ако няма да има чудесно влияние върху нея.“
Кели се чува в другата стая.
Стефи: „Ще отида при нея. Всичко тук наред ли е?“
Лиам и Фин я успокояват, Стефи излиза.

Фин си намира телефона на стола.
Лиам: „Знаеш ли, ние имаме дете. Аз и Стефи. Имам пълното право да проявявам загриженост.“
Фин: „Прав си, разбирам. Ако бях на твое място, сигурно щях да бъда като теб. Сигурен съм, че искаш Стефи да е щастлива, у дома и с дъщеря си. И аз го искам. Не съм тук, за да те разстройвам или да заема мястото ти. Не ти дължа обещания, но те уверявам, че искам най-доброто за Кели и Стефи.“
Лиам: „Признавам, че казваш правилните неща. Иска ми се да ми беше по-лесно да повярвам, че искаме едно и също, но не мога, Фин. Съжалявам, но инстинктите ми не ме подвеждат засега. Има нещо в теб, което ме кара да не ти се доверявам.“


По-късно Лиам си е тръгнал.
Стефи се връща във всекидневната и говори за Кели: „Просто исках да се събуди. Не мога да повярвам, че имаше моменти, когато се молех да заспи. Сега искам да се наслаждавам на всяка секунда.“
Фин: „Ще имате години с безценни моменти заедно.“ Фин се радва на усмивката на Стефи и обещава, че ще направи всичко, за да остане усмивката на лицето й.
Докато чака Кели да се събуди, Стефи се наслаждава на компанията.
Фин признава, че винаги е искал да бъде баща, но работата му е била на първо място.
Стефи мисли, че Фин ще е чудесен баща.
Като гледа Кели, Фин разбира отношението на Лиам, но няма нужда Лиам да му се гневи или да не се разбират. Фин иска най-доброто за Стефи и Кели.
Целуват се.




Хоуп е сама в кабинета.
Влиза Лиам: „Здрасти.“

Хоуп: „О, върна се.“
Лиам: „Да. И Кели е добре.“
Хоуп: „Как мина събирането?“
Лиам: „Звучеше страхотно. (Хоуп го гледа неразбиращо.) С Фин чакахме във всекидневната, чувахме Стефи и Кели през монитора.“
Хоуп: „Е, ти постоя там известно време. Кажи ми, че не си се притеснявал да оставиш Кели със Стефи.“
Лиам: „О, не, не, не. Исках да говоря със Стефи, но трябваше да изчакам Фин да си тръгне.“

Хоуп: „Да не си го изгонил?“

Лиам не е много сигурен: „Не стигнахме дотам. Но за мен е наистина трудно да мълча, когато небрежността на Фин за малко да отнеме Стефи от Кели. И все пак този човек продължава да се натрапва в живота им, така че не знам.“
Хоуп: „Лиам, ужасно е, че Стефи се пристрасти към опиати, но наистина ли обвиняваш Фин за това?“
Лиам: „При всички случаи Фин трябваше да разбере, че нещо не е наред.“
Хоуп: „Никой от нас не го разбра, докато ти не я намери припаднала.“
Лиам: „Той й беше лекар, нали? Той й предписа хапчета, той знаеше какво може да се обърка. Как е възможно да видя знаците преди него?“
Хоуп: „Той спря да й предписва лекарствата, а тя все пак успя да си ги осигури. Той я вкара в клиниката за лечение.“
Лиам: „Дааааа. Но след като вредата беше нанесена.“

Лиам: „Стефи разчиташе на неговата обективност. Но чувствата му към нея замъглиха преценката му, той се забърка с пациент. Ако е склонен да пресече тази граница, какви други граници е склонен да пресече?“
Хоуп: „Лиам, разбирам защо си стресиран, всеки родител би бил. Майката на дъщеря ти има нов мъж в живота си, но ако опознаеш Фин, ще видиш, че той е отговорен и състрадателен, той се грижи добре за Стефи.“
Лиам: „Значи ти подкрепяш това?“
Хоуп: „Давам възможност на Стефи да реши сама.“
Лиам: „Добре, но, но ... Ако Фин е успял да убеди Стефи, че той е ключът към подобрението й...“
Хоуп го прекъсва: „Лиам, спри, моля те. Трябва да оставиш Стефи да живее живота си. Прекалената ти реакция няма да й помогне. Знам, че се опитваш да я закриляш, но започвам да се чудя дали има нещо повече.“
Лиам: „Какво имаш предвид?“
Хоуп: „Е, тя не е имала сериозна връзка от края на брака ви. Това е ново положение за всички нас. Може да отнеме време да свикнем. Също така считам, че трябва да обмислиш възможността, че отношението ти към Фин произлиза от факта, че ревнуваш.“

Зоуи пита Зенде какво ще каже за идеята да му демонстрира роклята веднага. Ще му организира частно модно ревю, защото няма търпение да му покаже какъв страхотен дизайнер е.

Зоуи: „Знаеш, че това е уникален талант. Ридж го има, Ерик го има и това ги превръща в легенди. Те имат усет за това, което ще се усеща добре и ще се движи добре върху женското тяло. Не мисля, че това може да се научи. Вродено е.“
Зенде: „Мислиш, че и аз го притежавам?“
Зоуи го знае.
Възхищава се на материята: „Ще се усеща като полъх.“

Зенде: „Такава е идеята – рокля, която е толкова ефирна, че все едно не си облечена с нищо. Опитвам се да визуализирам посланието на Хоуп. Жените са яростни и силни, но също ... чувствени. И красиви. Власт плюс женственост. Не знам дали дизайнът съответства, но това е целта.“
Зоуи: „Добре е, че разполагаш с мен, за да видиш как изглежда и се движи. Ще го направим ли?“
Зенде: „Само ако нямаш против. Обещавам да не надничам.“
Зоуи: „Гледай да си спазиш обещанието. Дори и ако се изкушиш.“
Зоуи отива зад паравана.
Зенде: „Мога да изляза и да се върна.“
Зоуи: „Ще съм готова, доката стигнеш вратата. Научаваш се да си бърз с тези неща. Това се усеща невероятно.“ Зоуи се появява.

Зоуи: „Какво мислиш?“
Зенде: „Красиво.“

Зоуи пуска тиха музика, върти се, разхожда се, коментира роклята.
Зенде я намира за фантастична. Мисли, че работата със Зоуи ще е удоволствие.
Зоуи е съгласна, надява се, че Зенде е готов, защото двамата ще разтърсят света на модата.
Зенде мисли, че Зоуи трябва да презентира всичките му модели, което напълно устройва Зоуи.
Зенде: „Красива и умна. Приятелят ми Картър е късметлия.“
Зоуи свежда поглед.
Зенде: „Или не е? Нещо случило ли се е с вас двамата?“
Зоуи: „Картър ме помоли да се преместя при него.“
Зенде: „О, това е много сериозно. Ти какво отговори?“
Зоуи: „Казах, че не мога.“




Фин: „Не мога да кажа, че харесвам обстоятелствата, но благославям деня, в койте ти се появи в живота ми.“

Стефи: „Натъртена и насинена след инцидент с мотоциклет?“
Фин: „И все пак най-красивата жена, която съм виждал.“
Стефи: „Продължавай да говориш така и ще трябва да те задържа.“
Фин: „Злият ми план работи?“
Чува се гласът на Кели, Стефи обяснява, че говори в съня си. Фин е впечатлен, че Стефи може да познае.

Стефи подхвърля нова тема за разговор – Лиам: „Той прекали. Съжалявам. Не беше много гостоприемен.“
Фин: „Щеше да бъде добре, ако беше по-възприемчив, но не е необходимо. Не се нуждаем от ничие одобрение, за да се виждаме. Освен това го разбирам. Той защитава теб и Кели.“
Стефи: „Има ли причина да е разтревожен? Нуждая ли се от защита срещу теб?“

Фин: „Ако опасенията са, че ще направя всичко по силите си, за да прекарвам с теб възможно повече време, тогава е необходима закрила. Освен ако ти не възразяваш.“
Стефи го уверява, че не възразява да прекарват време заедно: „Беше една от причините да приключа с рехабилитацията, за да имаме възможност да се опознаем по-добре.“
Фин обещава: „Ще се забавляваме. Знаеш го, нали?“
На вратата се чука.
Влиза Томас и носи цветя: „Здрасти, татко ми каза, че си у дома, донесох ти нещо малко ... (вижда Фин) ... и ти не си сама. Добрият доктор е тук.“


Томас: „Толкова съм благодарен за всичко, което направи за сестра ми.“

Фин: „Повярвай ми, изобщо не е тежка задача.“
Томас: „Радвам се, че разбираш колко специална е Стефи.“
Стефи: „Колко си мил.“
Томас: „Ако ти си добре, аз съм добре.“
Стефи: „Как може да не съм добре с мъж, който е достатъчно съобразителен, та да се увери, че дъщеря ми е тук, когато се прибрах.“
Томас трябва да се съгласи, че е било впечатляващо.
Фин: „Изглеждаше добра идея, беше най-малкото, което можех да направя.“
Стефи: „Татко се отби. Беше хубаво да го видя в нормална обстановка. Теб също.“

Томас: „Толкова се радвам, че си у дома. Знаеш, че ако се нуждаеш от нещо ...“

Стефи: „Даваш ми всичко, от което се нуждая – подкрепа, увереност в способността ми да вземам собствени решения.“
Томас: „Надушвам Лиам. Хоуп ми каза, че е идвал. Предполагам, че ви е поизпотил малко.“
Стефи се смее: „Да, Лиам не одобрява Фин.“
Фин: „Аз съм съкрушен.“ Томас се смее.
Стефи: „Щеше да е различно, ако нямахме Кели, но Лиам ще идва у дома. Също и Фин.“
Томас: „Как ще се справиш?“
Стефи: „Никак. Лиам ще трябва да промени отношението си. Фин няма да ходи никъде.“
Фин: „Точно така.“

Томас наблюдава как се гледат.


Стефи: „Лиам няма да надзирава личния ми живот.“
Томас: „В известен смисъл му е навик.“
Стефи: „Какво означава това?“
Томас: „Означава, че му позволяваше с години. И се чувства в правото си. Освен това трябва да се има предвид Кели. В живота на Кели има нов мъж, за когото той очевидно ще е нащрек. Особено ако този човек предизвиква тревожни сигнали. (Фин го гледа въпросително.) Не говоря за себе си, а от гледна точка на Лиам. Като баща мога да го разбера. Не че съпричастието ми трябва да ви повлияе. (към Стефи) Мисля, че е чудесно, че отстояваш своето.“
Стефи: „Виж се колко си разумен, господине.“
Томас: „Понякога мога да бъда.“

Фин също разбира съображенията на Лиам: „Мога да се справя с това. Но е приятно, че съм приет от брата на Стефи.“
Томас: „Само искам тя да е щастлива.“
Стефи: „Знам, че е така. (гледа усмихнато към Фин) Очаквам бъдещето така, както не ми се беше случвало от дълго време.“
Томас: „Но трябва да знаеш, че Лиам винаги ще държи на теб.“
Стефи: „Няма проблем, разбирам.“
Фин: „Но основното е, че Лиам е женен за Хоуп.“
Томас: „Да. А аз го знам по-добре от всеки друг.“

Това определено прави впечатление на Стефи.

Томас скача от стола: „Какво?!“

Стефи: „Изненадана съм. Дори съм впечатлена, че си приел брака на Хоуп и връзката й с Лиам. Дори го защитаваш.“
Томас: „Благодаря, поне някой го вижда. Свърших някои лоши неща, опитвам да се реванширам. Междувременно хората продължават живота си. Сега бих искал и аз да продължа, да се върна към НЗБ и да работя по колекцията.“
Стефи: „Хоуп има ли проблем с това?“
Томас: „Не, като че ли е безразлична, което е по-лошо. Тя иска да работи със Зенде.“
Стефи: „Искаш ли да говоря с нея?“
Томас: „Не. Аз създадох това недоверие, аз трябва да го оправя. Имаше много конфликти, а това не е добре за децата. Трябва да правим това, което е най-добро за тях.“
Стефи: „Да, трябва взаимно да уважаваме решенията си.“
Томас: „Е, за някои е по-трудно, отколкото за други.“
Стефи: „Да. Мина доста време, откакто някой мъж, различен от Лиам, е привличал вниманието ми. Започнах да си мисля, че никога няма да се случи. Тогава се събудих в болницата и там беше той. Така че Лиам ще трябва да намери начин да се справи с това, защото сега Фин е част от живота ми.“




Хоуп и Лиам влизат в колибата.

Лиам: „Колко дълго Дона може да гледа децата?“
Хоуп: „Достатъчно дълго, за да проведем неотложен разговор.“
Лиам: „Още обмислям предишните ти думи.“
Хоуп: „Добре. Искам да ги обмислиш. Искам наистина да си честен със себе си за враждебността ти към Фин.“
Лиам: „Знам какво я мотивира. Не се доверявам на Фин, защото беше лекар на Стефи, тя се пристрасти към болкоуспокояващи точно под носа му, а той беше зает да се среща с нея, за да забележи. Има ли нещо нелогично?“
Хоуп: „Мисля, че съществува възможност да ревнуваш от Фин и новата му връзка със Стефи. А и досега не си отрекъл.“

Лиам недоумява: „Наистина ли го мислиш? Аз не ревнувам от него.“
Хоуп: „Не мислиш ли, че има поне малка вероятност, защото на мен така ми изглежда.“

Лиам: „Почакай, наистина ли мислиш, че ревнувам. Наистина да ревнувам. Защо ще си мислиш така?“

Хоуп: „Какво друго да си мисля?“
Лиам: „Че Стефи е майка на едно от децата ми?“

Хоуп: „Ти вече нямаш думата за личния й живот. Вие не сте заедно.“
Лиам: „Да, но все още се опитвам да защитя нея и Кели.“
Хоуп: „От какво? От д-р Финеган? Той изглежда чудесен човек.“
Лиам: „Чудесен? Не знам. Той й беше лекар. Работата му беше да й помогне да се излекува, а не да се натрапва в живота й.“
Хоуп: „По взаимно съгласие на двама възрастни.“
Лиам: „Не съвсем. Нейното съгласие и преценката й бяха увредени от пристрастяването, което той предизвика, а после изобщо не забеляза.“
Хоуп: „Нито пък ние.“
Лиам: „Да, но това не е нашата работа. Негова работа е, а той не си свърши работата. Беше толкова фокусиран върху либидото си, че остави Стефи да падне право в пропастта.“
Хоуп: „Стефи не го обвинява за това. И освен това вече не й е лекар. Защо да не могат да се виждат? Лиам, той изглежда добър човек. От чутото и видяното знам, че е забавен, умен, представителен, а най-важното – държи на Стефи и я прави щастлива.“
Лиам: „А аз какво да направя, как да се оправям с някой, на когото не вярвам, да е около дъщеря ми?“
Хоуп: „Стефи е голяма жена. Ако тя иска да се вижда с Фин, няма да можеш да й попречиш.“

Хоуп: „А и не трябва ли да си щастлив, че е срещнала някого? Освен ако точно това те притеснява. Че дълбоко в себе си не искаш Стефи да е с някой, който не си ти.“

Хоуп: „Никой не знае историята ти със Стефи като мен. Това е и моята история. Вие имате дълбока връзка, а сега и дете. Кели ви свързва завинаги. Но трябва да има пространство.“
Лиам: „Може ли да се върнем на предишната част, защото още мисля върху това, че не искам Стефи да е с друг мъж.“
Хоуп: „Така ли е?“
Лиам: „Е, не Фин.“
Хоуп: „Но ти не можеш да избереш вместо нея. Стига, Лиам, хората не решават в кого да се влюбят.“
Лиам: „Той й беше лекар.“
Хоуп: „Беше. Минало време.“

Лиам: „Значи трябва да пренебрегна факта, че ако той беше обръщал подходящото внимание, Стефи нямаше да се пристрасти към болкоуспокояващи?“
Хоуп: „Не може да си сигурен. Лиам, ти познаваш Стефи, знаеш колко решителна може да е. Ако иска да скрие нещо от някого, ще го направи. И освен това вече е минало.“
Лиам: „Не мислиш ли, че онова, което Фин е направил или не е направил, говори за характера му в бъдеще?“
Хоуп: „Мисля, че се опитваш да контролираш живота на Стефи, дори да не го осъзнаваш. Включително с кого се среща. Ако отстъпиш малко и погледнеш обективно, мисля, че дори ти ще се съгласиш, че това е малко неуместно. Лиам, като твоя съпруга те моля да оставиш Стефи да живее живота си.“

Лиам: „Какво се случва? Това ултиматум ли е?“

Хоуп: „Не. Като твоя съпруга те моля да не се бъркаш в личния живот на Стефи.“

Лаим има затруднения от мисловен характер с частта ‚като твоя съпруга‘: „Защото проблемът ми е с Фин. Няма нищо общо с нас, ние сме добре.“
Хоуп: „Мисълта ми е, че не трябва да имаш проблем с него. Съгласихме се, че вече не й е лекар.“
Лиам: „Да, да, сега й е защитник.“
Хоуп: „Защото тя го помоли.“
Лиам: „Защото е лекар.“
Хоуп: „Но все пак няма значение и не е твоя работа. Стефи и Фин могат да решат да са заедно, ако искат. И не виня Стефи, че иска да е с него. Но докато ти продължаваш да не й позволяваш да продължи напред, това се отразява на нашата връзка. И не го казвам от ревност или несигурност, защото е свързано със Стефи. Защото знам, че ме обичаш. Бракът ни е стабилен. И не се страхувам, че ще те загубя.“
Лиам: „Е, това е добре.“
Хоуп: „Но ако продължиш да търчиш след Стефи, опитвайки се да я спасиш от мъж, с когото е щастлива, това е не само неуважително към нея, но е неуважително и към мен. И наистина се надявам, че ще го разбереш, Лиам, като се има предвид миналото ни. Аз съм ти съпруга. Заедно отглеждаме деца. Това трябва да е във фокуса на вниманието ти. Бет, Дъглас и аз се нуждаем от това и го заслужаваме. Отново те моля – остави Стефи да си тръгне.“

Зенде: „Картър те е помолил да се преместиш при него? Той каза, че има изненада за теб.“
Зоуи: „Първо си помислих, че ми показва новото си жилище. Но после извади ключ и започна да говори за бъдещето ни. Не можех да повярвам. Дори не знаех какво да кажа.“
Зенде: „Казала си му, че не можеш да живееш с него?“

Зоуи въздиша: „Беше много мило предложение. Картър може да е толкова красноречив и чаровен. Почувствах се зле, че това ме отблъсна.“
Зенде: „С Картър се виждате от известно време.“
Зоуи: „Да, но има етапи между сегашното ни положение и съвместното съжителство. Важни етапи, които още не сме преминали. Но Картър е сигурен, че иска това.“
Зенде: „Ами ти?“
Зоуи: „Чудя се дали не е твърде скоро. Ако го помоля да почакаме, може да стане прекалено късно. Всичко това е съвсем неочаквано. Има много за обмисляне. Какво мислиш, че трябва да направя?“
Зенде: „Не знам дали съм този, който трябва да питаш дали да живееш с Картър.“
Зоуи: „Обикновено не бих го направила. Но не мога да говоря с другите модели или приятелите ми в работата. Картър е главен оперативен директор на компанията. Не искам да клюкарстват за него. А и той не иска да излага на показ личния си живот. Но чувствам, че мога да говоря с теб.“

Зенде: „Защото съм му приятел.“
Зоуи: „Също и мой. Не знам, прибързваме ли, лошо ли е, че ми се стори, че трябва да изчакаме?“
Зенде: „Какво точно ме питаш, Зоуи? Дали трябва да продължиш да се виждаш с Картър?“

Зоуи: „Не искам да те поставям в неудобно положение, Зенде. Има много неща, които да обмисля. Това може да промени много. И не само между мен и Картър. Но и за мен в работата. С теб. Усещам, че имаме връзка ... чрез работата ни. И не искам да загубя това.“
Зенде: „Нито пък аз. Благодарен съм, че Хоуп ни сложи да работим заедно върху колекцията. Чудесно е за творческия процес.“
Зоуи: „А аз не искам да го разваля, като ти задавам наистина неудобни въпроси за личния ми живот.“
Зенде разбира.
Зоуи: „Не е нужно да отговаряш. Вероятно трябва сама да взема решение. Но оценявам, че ме изслуша. Ще те оставям да работиш.“
Зоуи си тръгва, облечена в роклята (незнайно защо), но грабва и калъф с китара.
Зенде я спира, не е знаел, че свири на китара.
За Зоуи това е начин за освобождаване от стреса, работела върху песен по време на обедната почивка. Но само пише песни, не е изпълнител.

Зенде: „Може ли да чуя някоя? Ще ми изпееш ли някоя от песните си?“
Зоуи е смутена, но след малко уговорки се съгласява. Предупреждава Зенде да е снизходителен.
Зенде приготвя камерата на телефона си: „Сигурен съм, че ще ти стана най-големия фен.“

Зоуи: „Почакай, какво правиш?“

Зенде: „Не се смущавай. Искам да видиш колко невероятна си.“

И Зоуи запява как понеделникът се слива с вторник, а вторник – със сряда, после всичко започва отново и колко лесно е така. (Спор няма, през останалите дни от седмицата може да се объркат много работи. Песента е писана специално за ДиК.)
Зенде е очарован до степен ‚Уау‘.



Картър е в офиса на Ерик.
Влиза Чарли: „Ето го и него! Голямата клечка, новия оперативен директор на Форестър.“
Картър: „Здрасти, Чарли.“

Чарли: „Исках да намина и да те поздравя лично. И да разбера дали всичко е наред с пропуските.“
Картър: „Благодаря и няма проблем.“

Чарли: „Знаеш ли, с този вид работа виждам разни неща. Усещам разни неща. Усещам, че тази работа не е единственото съществено нещо, което се случва в живота ти в момента. Възможно ли е да се случва известно сгорещяване между Картър и някой на име Зоуи?“

Чарли: „Тази работа ме е превърнала в проницателен наблюдател на човешката природа. Което означава, че ако някога се нуждаеш от съвет за връзката, можеш да дойдеш при Чарли – твоя любовен гуру.“

Картър: „Ще го имам предвид, но нещата между мен и Зоуи са чудесни.“





Стефи: „Лиам може да не ти е фен, но определено спечели брат ми.“
Фин: „Отношението му изненада ли те?“
Стефи: „Живей и остави другите да живеят – това е нова нагласа за Томас.“
Фин: „Обикновено не е ли така хладнокръвен?“
Стефи: „Хладнокръвен? Когато става въпрос за Хоуп, Лиам и мен – не.“
Фин: „Големият ти брат те защитава.“
Стефи: „Никой не трябва да ме защитава от теб, Фин. Трябва да е ясно на всички, че ме правиш много щастлива.“

Фин: „Лиам да мисли това, което си иска. Стига да не промени чувствата ти към мен.“
Стефи: „Няма такава възможност. Той трябва да го знае по-добре от всеки друг. Предразположението му да се тревожи не може да се сравни с упоритостта ми. Или с твоята съобразителност. Просто ми се иска да го приеме, да приеме, че си в живота ми.“

Стефи: „Плаша се, като си помисля, че толкова лесно можех да загубя всичко. Включително Кели.“

Фин: „Трябваше да осъзная какво ти се случва. Имах отговорност като твой лекар ...“
Стефи: „Не. Аз имах отговорност към дъщеря си, но хапчетата и облекчението, което ми носеха, ме погълнаха. Превърнаха се в най-важното нещо за мен.“
Фин: „Ти стигна до ръба, но отстъпи от него.“
Стефи: „Не, ти ме издърпа, Фин.“
Фин: „Ти се пребори, за да се върнеш при Кели. За по-добро бъдеще и за двете ви. Бъдеще, от което искам да съм част. Можеш да разчиташ на мен. Ще направя всичко по силите си, за да се уверя, че с Кели сте в безопасност и щастливи.“

Стефи: „Животът на трима ни беше преплетен толкова дълго време, че дори не мога да си го представя по друг начин. Опитахме се да останем свързани заради децата. Все едно така беше правилно да постъпим. Като някакво ново и просветено семейство. Но понякога се чувствам като майка си. Загубих баща си заради майката на Хоуп. Моделът се повтаря. С Кели загубихме Лиам, не искам това за дъщеря си – да расте в разбито семейство. Мисля, че това е още една причина да вземам тези хапчета.“
Фин: „Съжалявам, че се стигна дотам.“
Стефи: „Истината е, че след като получих помощ, не се чувствам така. По-силна съм. Това е заради теб, Фин.“

Стефи: „Инцидентът с мотоциклета беше последната сламка. Последната порция лош късмет, която ме тласна към пропастта.“

Фин: „Ти вече се справяше с толкова много.“
Стефи: „Но всъщност не се справях. Опитвах се да потисна всичко, както правя винаги. Но ти ме насочи в правилната посока. Грижеше се за мен в болницата, грижиш се за мен тук, посещаваше ме в клиниката. Водеше ме към нещо, което не бях чувствала от много дълго време. Спокойствие. Готова съм да продължа напред. Даде ми изцяло нова перспектива за живота ми и ... бъдещето ми. Искам да си част от него. От известно време се чувствам така. Не исках да ти кажа, докато се лекувах. Не исках да си мислиш, че изразявам благодарност за помощта ти. Благодарна съм, но е повече от това. Фин, обичам те.“
Фин: „И аз те обичам.“

Целуват се.
Кели (от другата стая): „Мама.“




Лиам: „Никога не съм искал да се чувстваш неуважавана.“
Хоуп: „Тогава трябва да престанеш с това. Остави Стефи да живее живота си.“
Лиам: „Живота си с Фин.“
Хоуп: „Да. Ако това иска. Защо ти е толкова трудно да разбереш? Съвсем честно те питам, какво очакваш да се случи? Че ще престане да вижда Фин, защото ти не искаш? Или предпочиташ да е сама и да страда по теб? Лиам, не искам да се караме, не искам да спорим. И разбирам, че оправдаваш действията си. Но те моля да отстъпиш и да се вгледаш внимателно в себе си. Защото от моята позиция изглежда, че ревнуваш и си неспособен да приемеш факта, че Стефи продължава напред с друг мъж.“

Лиам: „Проблемът ми е с Фин, а не със Стефи.“
Хоуп: „Мисля, че ти нямаше да имаш проблем с Фин, ако Стефи нямаше чувства към него.“
Лиам е тотално объркан: „Какво ..., ъ, не е това ...“

Хоуп: „Лиам, моля те да не предизвикваш тази връзка. Фин вече не й е лекар, Стефи приключи с лечението си и сега е в добро състояние. Постигна го с помощта на Фин. Късметлийка е да го има в живота си в момента. Повярвай ми, като ти го казвам. Той я мотивира да продължи с живота си. Ако това е положението, всички трябва да го подкрепим. Моля те да й позволиш да продължи напред заради всички нас. Заради мен.“

Лиам: „Това, което ме молиш да направя, изглежда невъзможно.“

Хоуп: „Невъзможно?“
Лиам: „Да спра да се грижа за дъщеря си и майка й?“
Хоуп: „Имаш свой собствен живот. Нашия живот. Нашето семейство.“

Хоуп: „Очакваше се да има нов мъж в живота на Стефи, а и на Кели. Трябва да го приемеш.“
Лиам: „Права си.“

Лиам: „Права си. Стефи ще направи това, което иска да направи. Извън контрола ми е.“

Лиам сяда тежко на стола: „Не мога да спра Стефи да се среща с Фин, нали? И не мога да избера кого ще покани в живота на дъщеря ми. А това ме плаши.“
Хоуп: „Знам.“
Лиам: „Но се кълна, че не беше ревност. Беше начинът, по който Фин се появи в живота й - премина границата като неин лекар.“

Хоуп: „Мисля, че ти премина границата, като каза на Стефи с кого може и не може да се среща. Искам да го разбереш. И да разбереш, че това ме разтревожи за нашето семейство.“

Лиам: „Нашето семейство. Нашето семейство ще е добре. Не искам да излагам на риск, което имаме, брака ни и децата. (Гласът на Лиам започва да пресеква.) С теб преминахме през ада. Мислихме, че сме загубили дъщеря си. Това почти ни унищожи. Но си я върнахме, създадохме дом за нея. А после и Дъглас. И това беше нашата здрава основа. Ти си моята здрава основа.“

Лиам: „И затова знам, че семейството ни ще е добре. Защото никога не искам да поставяш под въпрос моята признателност към теб и отдадеността ми към нашето семейство. Така че да, ще престана. Ще бъда добър баща на Кели. Ще се уверя, че е в безопасност и щастлива. Но няма да се меся във връзката на Стефи, защото трябва да се фокусирам върху моята. Обичам те. Благодарен съм за всеки ден, който съм с теб.“