Дори и да крещя, не ме разбират

  • 3 218
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 233
Здравейте,

В момента минавам през един от най-трудните периоди в живота си - професионално, лични отношения и т. н. и се чувствам ужасно зле. Толкова никога не съм плакала, не мога да спя, не ми се прави нищо, уморена се чувствам без физическа причина, загубих си усмивката, обезсърчена съм и необнадеждена. Също преживявам и лекувам последиците от травма, на която много късно обърнах внимание и се оказва, че се е отразила на всеки аспект от живота ми. Заради нея съм си повтаряла цял живот, че за нищо не ставам и ето го днес резултата с многото грешни избори и съответно последствия. Близките ми ми казват, че се глезя и драматизирам. Че имало много по-страшни неща и трябвало да се стегна. Не мога да им обясня, че никой не се чувства зле по негово желание. Кой не иска да се радва на живота??! Кой предпочита да плаче, вместо да се усмихва??
Въпросът ми е дали сте преживявали неразбиране от вашето семейство, когато просто светът се е сринал, а спасението дебне, ама не отвсякъде? Особено, ако става дума за дупки, депресии и прочие.

Иначе правя неща за подобряване на сегашното ми положение, лекувам се, но си иска време и търпение, понеже предполагам ще питате. А дотогава просто ми се ще поне те, най-близките ми, да ме разберат, подкрепят и да не ми казват, че се лигавя и се правя на болна. Де да се правех... Защото допълнително ме натоварват. Днес им казах, че ако няма да помагат, тогава да не пречат.

Имам чувството, че хората се чувстват неудобно, поне тук в България, или ги е страх, ако някой има такъв проблем. Смятат ги за глупости тези дупки. Ако си счупи някой ръка, не му казваме да играе волейбол с нея, нали?!

# 1
# 2
  • Мнения: 10 993
Аз миналата година бях изпаднала в такава дупка: професионална, лична, всякаква. Толкова бях уязвима, нямаше с кой да споделя, защото и аз се лигавя според мъжа ми и семейството ми и така полека лека допуснах един мъж, дето ми разби сърцето, след това и здравето ми се срина, та и операция си правих.
Няма лек за дупките. Трбва да си помогнеш сама. Не съм ходила на психолог и не знам дали помагат. Аз просто ги изживявам нещата и те преминават, надживявам ги. Както се казва в турските сериали: И това ще мине.
Тая година някак нещата се оправиха от само себе си.

# 3
  • Мнения: 4 944
Здравейте,

В момента минавам през един от най-трудните периоди в живота си - професионално, лични отношения и т. н. и се чувствам ужасно зле. Толкова никога не съм плакала, не мога да спя, не ми се прави нищо, уморена се чувствам без физическа причина, загубих си усмивката, обезсърчена съм и необнадеждена. Близките ми ми казват, че се глезя и драматизирам. Че имало много по-страшни неща и трябвало да се стегна.


Лично аз, приех, че сама си минавам през този период. Подкрепа имам от близките си..Но не емоционална.
Не се получаваше да говоря с тях. Все едно с непознати коментирам Вместо да получа разбиране ме избиаше на гняв, че не ме разбират..
Та моя начин бе..да не задълбавам.Срещи с приятели, хоби и всичко ,което ме радва бягайки от негативното. Никой не товарих и се оставях да ме заразят с позитивизъм.Намерих къде да пиша и да го изливам от себе си..
Бавно, но се получи..

# 4
  • Мнения: 233
Предполагам наистина трябва да спра да се опитвам да говоря на тази тема с тях. Явно сама трябва да се справя.
Ходя на психолог. Много помага. За съжаление се съобразявам финансово за срещите, но няма как.

# 5
  • Мнения: 1 871
Опитай другия път да крещиш повече Simple Smile
Шегувам се, това само ще натегне обстановката и ще влоши нещата. Дай си време, почивай, чети книги или играй игри, спортувай, ако обичаш. Трябва да се хванеш за живота като удавник за сламка. Буквално.
А ако искаш нещо, което да ти помогне наистина, препоръчвам филма "Американски прелести".

Ако трябва да споделя нещо по-лично, то ще ти кажа, че аз обикновено преживявам всякакви емоции сама. Първо, защото семейството ми е далеч, не познава моя начин на живот, майка ми по-точно, другите не знам къде са. Второ, мъжът ми често не може да разбере стари мои преживявания, защото е израснал в здраво семейство и по друг начин. А и аз, също както всеки друг човек, имам свои тайни демони, с които сама трябва да се преборя. Имам 2 приятелки, едната е далеч, другата бременна и рядко се виждаме..
За съжаление идва момент, в който осъзнаваш, че сам си си най-голяма подкрепа, не знаеш как може да се завърти живота, да изгубиш семейство и близки, работата и средствата си...
И в тази връзка един цитат:

"Научете се да обичате самотата. Сприятелете се с нея. Само тя ще е до вас в най-трудните моменти. Не защото няма да има към кой да се обърнете, а защото ще е безсмислено. На фронта на най-тежките битки излизаме сами. Няма как да бъде иначе. Всеки, който застане до нас може да бъде ранен, а това не е неговата битка, така че не може да я спечели за нас с каквато и да е жертва. Най-тежкото бреме носим сами, в мълчание. Хората виждат, че нещо не е наред, но услужливо се успокояват с това, че просто полудяваме. Обичайте самотата, в нея ще откриете най-силното си аз. Най-достойното."

# 6
  • Мнения: 1 542
Не е ясно точно какво преживяваш, може би наистина ти е много зле, но понякога се случва и близките да не са особено добре и да не могат да поемат цялата негативна енергия, която идва от един постоянно разкиснал се. Казват ти да се стегнеш, защото искат да олекотят своето бреме и ако ти се държиш все едно не те боли, за тях ще е по-лесно да приемат, че наиатина не те боли и животът да си върви, както досега. Никой не обича да носи чужди товари, затова разбиране към душевни болки няма, а още по-малко пък подкрепа.
А има и друга възможност - да искаш да бъдеш подкрепена в нещо, което си си навила на пръста, а близките смятат, че е глупост и ще съжаляваш. Тогава няма да получиш подкрепа, защото никой не би подкрепил близък, когото обича, в опитите му да си разбие главата.
Не знам при теб какво е, но всичко преминава и след него идва друго. Ще го преживееш, независимо с или без подкрепа.

# 7
  • Мнения: 746
Не се вглъбявай върху това, че срещаш неразбиране от страна на близките ти. Ти ги познаваш и знаеш, че са такива и най-вероятно няма да се променят. Защо ти е и затова да се тормозиш след като и без това се чувстваш в дупка.
Потърси разбиране там, където знаеш, че ще получиш такова.

# 8
  • Мнения: 2 204
Помощ има, но не е в остроумни картинки. Или в мъдри наставления. Или чрез осъждане. Защото всеки, който ти каже ти си...*сложи произволно прилагателно тук* ...се явява съдник. Малко ще се сетят да те провокират да говориш ти, насочвайки те така, че да обориш себе си, придобивайки перспектива без да ти се втълпяват квалификации. Дренка го прави това понякога.

Има доста сходна с твоята тема вече днес, можеш да хвърлиш едно око и там. Аз само ще добавя това - няма никакво значение дали проблемът ти е голям колкото муха или колкото слон. Всичко, което има значение е как го изживяваш ти.

Трагедията за теб може да е meh, голям праз, за мен. От което не следва, че ти страдаш по-малко, само защото аз за същите неща не бих трепнал. Когато човек си направи една сериозна равносметка че се чувства зле, значи го е закъсал. Независимо как изглежда отстрани. Не искам да внасям черна нотка, по-скоро да обърна внимание, че като ти казват примерно глезиш се, ще те закопават още повече. Затова поне го очаквай, тогава няма да ти е екстра шок.

# 9
  • Мнения: 233
Ех, че хубаво "bethefirst"! Flowers Sunflower

Предполагам при мен е, че явно просто не разбират, струва им се лигня и ги натоварва. Затова и днес за пръв път си помислих, че греша като говоря. Досега съм си мислила, че трябва всеки да се изслушва и да му се помага, но явно съм грешала и трябва да го коригирам.

Проблемът е, Rayna13, от детството ми още. Сега е съвкупност от натрупване от него, заради необръщане на внимание за сериозността му дълги години + лоша година във всички аспекти.

П. П. vqsko, не съм я видяла тази тема. Ще погледна.

Да, с картинки не става.
Точно това се опитвам. Да ги разбера и тях и да не очаквам кой знае какво. Да очаквам и упрека. Точно, защото всеки гледа различно на проблемите. Признавам - беше ми трудно да го асимилирам това и все още ми е, но е такова.

Последна редакция: пн, 12 окт 2020, 23:37 от Slanchogledeno momiche

# 10
  • Мнения: 1 542
Ти си много добър близък - ходиш на психолог, обикновено близките се обиждат като ги пратиш на психолог. Още повече, че щом проблемът е от детските ти години, много правилно си се насочила към специалист. Дано да е добър, че като знам какви безмозъчни патки се изучиха за психоложки, не е лесно измежду тях да попаднеш на качествен специалист.

# 11
  • Мнения: 13
Много ме дразни , когато хората , които не са преживявали депресия да давът акъли на хората , винаги викат неща си изперкала или стига я се стегни . Еми не е така , това е едно състояние , което е трудно за нас , не знаем дали на някой ще му е приятно 24/7 да е тъжен с панически атака и страх и с физически симптоми , да се чувстваш като труп и да оцеляваш всеки ден психически , за да откриеш правилния път към щастието и за да не мислиш за всичко . Това състояние много бавно и трудно минаващо, щеше да е по-лесно , ако хората ни разбираха . Ние сме тука да си помагаме и това състояние да се махне по-бързо от нас . За мен почивките подобряват психичното състояние и излизанията с хора или сред хора също влияе добре . Всеки вика , че трябва сам да си помогнеш , да ама е трудно и се случва бавно и постепенно . Това е депресия .

# 12
  • Мнения: 4 944
Ех, че хубаво "bethefirst"! Flowers Sunflower

Предполагам при мен е, че явно просто не разбират, струва им се лигня и ги натоварва.

Аз все съм приемала, че ме разбират , но по своя си начин.
В смисъл, че ме обичат искат да ми помогнат. Но..
Не могат. С това да дълбая в негативната тема.
Помогноха много..И родители, и близки, и приятели!
Защото с тях даже и да ми беше криво, забравях и ме обземаше хубавото..
Най-близко до лошото бе баща ми. Краен по негативната тема..И в същото време винаги усеща и дава енергия:)

Не знам какво е при теб,но..каквото и да е..Да се вглъбиш в него е лошо, да го мълчиш също..
Понякога само да говориш, без съвет..просто да го излеееш е хубаво.

# 13
  • Мнения: 11 253
Защо очакваш семейството ти да те разбере, да ти съчувства и да те дундурка? Те са семейството ти - те са там и са твоята опора, твоята стабилност. Не може всички да се вживяват в депресията ти, не може постоянно да ангажираш хората около себе си с проблемите си.  Да за тебе светът е колабирал до проблемите ти, но почнат ли хората, на които споделяш и те слушат, без да откланят темата, да ти казват да се стегнеш и че се лигавиш е сигурен знак, че прекаляваш с оплакването.
Има един тип хора, които могат да говорят само за себе си, а като имат проблеми или се чувстват зле е мале мила и преиграването, драматизма и предъвкването.
Сподели да ти олекне малко, но явно прекаляваш след като подкрепата се превръща в упреци. Замисли се кой ще те разбере и не се оплаквай на всички поред - това е просто мръкане.  Ужасно е!
Човек има един, максимум двама човека на които като сподели и му олеква, всички други близки и приятели са опорите/гредите, които поддържат светът му стабилен, не се опаквай и не искай съчувствие наред. На един ще се оплачеш, на друг ще поискаш съвет, на трети помощ - но всичко трябва да изживееш сама без целият ти свят да клюма съчувствено и да ходят около теб на пръсти.
Когато споделя нещо тревожно на мама тя ме изслушва, поговаряме малко и после гледа да ме разсее и да ми говори неща все едно е весела и нищо не е било. Това не значи, че не ме е чула и ме е изоставила в драмите ми. Така тя ми дава мигове разсейване от драмите и малко да си отдъхна от свръх напрежението, а после плаче скришом за мен.

Близките ти дават знак, че като на хора на които им пука за теб,  виждат че нещата не са толкова сериозни около теб и трябва да не задълбаваш толкова и по-решително да вървиш напред. Послушай ги - вероятно са прави!

# 14
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Предполагам при мен е, че явно просто не разбират, струва им се лигня и ги натоварва. Затова и днес за пръв път си помислих, че греша като говоря.
Не говоря. Моите лични проблеми са точно това - мои. Ако видя опция за подобряване на положението, хващам я здраво. До сега, за всичките години, не ми се е случвало тази опция да включва чужди уши. Каквото мога го правя. Когато няма какво да направя, или депресията ме е захапала сериозно, просто оцелявам. Замисли се с какво ти сама си подобряваш положението. И го експлоатирай. А след това надграждай над постигнатото. Говорейки с другите може и да ти олеква, но реално решение рядко се намира така. Трябва ти самата да хванеш проблема здраво, и да работиш по него.

Общи условия

Активация на акаунт