Публикувана: 12 окт. 2020, 13:17 ч.
Последно мнение: 11 ноем. 2020, 10:42 ч.

Колко загуби имате?

2 468
18
1

12 окт. 2020, 13:17 ч.

Мнения: 252

Здравейте, на 33 г.
На 30 г. започнахме с опитите за бебе. Забременях лесно, но за съжаление още в 8 седмица ми казаха, че трябва да се махне, защото няма сърдечна дейност. Забременях втори път, лека бременност без оплаквания, но приключи в 23 седмица уж заради скъсена шийка. В последствие се оказа, че съм с тромбофилия и повишени НК клетки. Казах си, че вече като си знам проблемите и като приложа нужната терапия нещата ще се получат. Забременях трети път, бях на терапия, но отново още в началото спряла сърдечна дейност. Започнах много да се отчайвам. За три години, три загуби... Толкова силно искам и аз да имам собствено дете, да бъда майка.. но все повече се отчайвам, че няма да ми се случи..
Интересно ми е вие след колко неуспешни бременности и загуби все пак успяхте да имате дете?

# 1 12 окт. 2020, 13:23 ч.

Мнения: 3 029

След три последователни миседа забременях на 39 г. от трети опит инвитро. На 41 г. забременях естествено. Сега съм в 33 г.с. само на аспирин протект и то по-скоро профилактично.

# 2 12 окт. 2020, 14:01 ч.

Мнения: 282

Цитат на: dimi1987 в пн, 12 окт 2020, 13:17

Здравей,
кой, колко загуби има не би трябвало да е причината да те мотивира да продължиш.
Насочи вниманието си към какво е необходимо и зависи от теб за да се радваш на твоето си дете и отчаянието не е отговорът:
1). да съхраниш психичното си здраве и сила- Е!- концентрирай се не върху загубите, а върху възможностите и шанса да опитваш още и още докато се случи това което искаш.
2). физическото здраве- също Е отговор!
3). да си информиран- също!
А ако за момента ще ти помогне: 8 години!
Две извънматочни.
Едно раждане с тежка прееклампсия 29г.с
Един аборт 18 г.с генетичен проблем
6 стимулации, 4 трансфера + генетична наследствена обремененост.
И все още се боря на 38 години!
Пожелавам ти успех, но определено насочи мислите си другаде не в отчаяние и безнадежност- няма да ти помогне.

# 3 12 окт. 2020, 16:02 ч.

Мнения: 406

На каква терапия беше предния път?Следващата бременност ще трябва да ти се направи серклаж предполагам(това все пак ще го обсъдиш с твоя лекар)и много сила и търпение.Успех

# 4 12 окт. 2020, 16:44 ч.

Мнения: 12 703

Дими, случват се тези неща, за съжаление. Млада си, ще се получи. Горе главата!
При мен едно помятане беше, но няма значение наистина кой какво, ти гледай себе си и се радвай на младостта си.

# 5 12 окт. 2020, 17:21 ч.

Мнения: 252

Цитат на: Bqloto в пн, 12 окт 2020, 16:02

За НК клетките- интралипид
За тромбофилията- фраксипарин 0, 4
Да, трябваше да ми се прави и серклаж, но не стигнах до него.

Цитат на: Uncommon в пн, 12 окт 2020, 16:44

Лошото е точно това, че не се чувствам млада и все едно времето ме притиска..
Обвинявам се, че до 30 г. изобщо не се чувствах готова за дете.. образование, кариера, екскурзии и т.н. сега се чувствам виновна, че отложих толкова много във времето...

Последна редакция: вт, 13 окт 2020, 18:34 от AnMary

# 6 12 окт. 2020, 18:51 ч.

Мнения: 3 029

На 33 г. не си престарила. Аз ще раждам на 42 години. Какво да кажа?
И аз исках да ми се получат по-рано нещата, но така било писано. За първото дете се борих много. Второто се получи неочаквано.

# 7 12 окт. 2020, 19:53 ч.

Мнения: 406

Аз имам много загубени бременности,сега няма да ти казвам колко,за да не се шашкаш.Понеже и аз съм с тромбофилия и с проблемна шийка,а на всичкото отгоре и миомни възли бях на фраксипарин всеки ден и направен серклаж.За годините не мисля,че са ти много,тук много от жените сме родили след твоята възраст.

# 8 13 окт. 2020, 13:25 ч.

Мнения: 15 356

2 извънматочни и една биохимична,сега се радваме на момиченце от първо инвитро .
Никога не се разплаках даже,казах си ,че това е нашия път,има бодили ,но ще успеем .Съсредоточих се,върху това което имам и му се радвах.
И аз родих над 30,изобщо не се чувствам престаряла,напротив,много узряла съм за родител даже.

# 9 18 окт. 2020, 11:02 ч.

Мнения: 2 638

И аз се включвам в темата, здравейте.
Сега започваме да търсим причините. Възхищавам се на Bobchita за куража й. Аз плаках цялата последна седмица. Около мен все бременни. И аз съм на 30, и аз донякъде се обвинявам, но съдба.

# 10 18 окт. 2020, 14:15 ч.

Мнения: 15 356

Крист,не си виновна ,щом ти се плаче,плачи!Много е важно да си изливаш емоциите,мен мъжа ми няколко пъти ме пита защо не плача,не искам ли да поговоря с него или дори със специалист.В общи линии той и родителите ми мислиха,че съм тенджера под налягане и при следващия неуспех,тъй както се държа и ще се разпадна изведнъж.На биохимичната,която беше след трансфер на два ембриона,се чувствах като неудачник.Това е точната дума.Като разбрах исках да се напия в ъгъла на хола сама,но си представих каква жалка картинка щях да бъда и не го направих.Всеки минава през загубите по свой си начин,но е важно да минеш.Да не останеш там с тъгата.
Дай си време,събери се и продължавай напред,без страх.Един гръм казват,не удря два пъти на същото място.Поне не винаги.Успех!

# 11 18 окт. 2020, 14:19 ч.

Мнения: 2 638

Много ти благодаря! Не се предавам, просто имаме наличен проблем с мъжки фактор. Едва тръгнали при репродуктивен, забременях естествено. И приключи. Та, шокирах се доста от развоя, де. Сега се успокоявам, като мисля за предстоящи хубави моменти.

# 12 22 окт. 2020, 14:31 ч.

Горна Оряховица
Мнения: 1 248

Здравей.На 38 съм.Имам дете от първия си брак.Със сегашния мъж имам 2 загубени бебенца - едното в 18.г.с.поради хипопластично сърце и в 13 г.с. заради синдром на Даун.Сега правим изследвания за кариотип.