Здравейте! От известно време се питам дали има нещо общо между ревността и страха от предателство. Може ли този страх да не бъдем предадени, използвани, наранени да се обърка с ревност или двете неща са еднакви? Съответно ако има разлика между двете неща каква е тя?
- Публикувана: 10 окт. 2020, 11:06 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2020, 17:20 ч.
Има ли разлика между ревност и страх от предателство?
Според мен ревността е именно страх, но е леко различна за мъжете и жените. Мъжете ги е страх, че другият може да е бил по-добър от тях, по-надарен от тях, по-издръжлив от тях и т.н. Те затова в миналото са държали на девствени съпруги - на тях каквото и да им предложат те нямат база за сравнение. Жените пък се страхуват повече от загуба на сигурност, нараняване и т.н. И отделно и двете групи мразят някой да им яде от паничката, т.е. ревността си е на 50% накърнено чувства за собственост.
Аз смятам, че в основата и на двете стои натрапчивият страх от изоставяне. По правило всички тези тревожни състояния съпътстват хората, които в детството си са се чуствали необичани на моменти (или обичани само при поставени определени условия или пък ако покриват определени изисквания), при което са се усъмнили в майчината безусловна любов, т.е разбрали са най-страшното: човекът, който би трябвало най-сигурно да те обича на този свят, може да се откаже от теб и да си вземе любовта обратно. После, как да продължиш да вярваш, че "ставаш", че си годен да бъдеш обичан ? Не вярвам че е напълно възможно. Тази травма и породената от нея несигурност завинаги ще се запечата в душата ти.
Пожелавам от сърце на всички хора преживели подобна травма да срещнат човек, който ще извика душата им, ще я стопли с любовта си и ще я излекува. А от тях се иска само едно (може би най-трудното): да повярват, че могат да бъдат обичани и да дадат шанс на себе си и да допуснат някого да ги обича.
Пожелавам от сърце на всички хора преживели подобна травма да срещнат човек, който ще извика душата им, ще я стопли с любовта си и ще я излекува. А от тях се иска само едно (може би най-трудното): да повярват, че могат да бъдат обичани и да дадат шанс на себе си и да допуснат някого да ги обича.
Ревността според мен е насочена навън (към ревнувания и заподозрените) и навътре (неприятни вътрешни изживявания и чувство за собственост), а страхът се насочва само навътре. Това е разликата според мен. Ако следиш и вдигаш скандали си е ревност. А страх от предателство може да те трови тихичко, без да тровиш и околните.
Някак по-добре звучи страх от предателство, по-социално приемливо е, отколкото да си неприятен ревнивец, който рови на гаджето в Инстаграма и следи кой какво лайква. По-оправдателно е, един вид ти си просто жертва на своя страх, а този страх е нормален.
Някак по-добре звучи страх от предателство, по-социално приемливо е, отколкото да си неприятен ревнивец, който рови на гаджето в Инстаграма и следи кой какво лайква. По-оправдателно е, един вид ти си просто жертва на своя страх, а този страх е нормален.
Има разлика разбира се. Ревностатта е желанието на егото да притежава. Някой правилно беше споменал, че тя е насочена навън, към човека, който трябва да твой примерно и на никой друг. Ревността е плод на желанието на Аз-ът да се справи с ниската самооценка,несигурност и липса на доверие в половинката. Страхът (изобщо всеки вид страх) от изоствявяне е реакция на инстинкта за самосъхранение, който е част от подсъзнателното. Този страх пази да не бъде наранен.
И ревността и страха от предателство са породени от чувства.
Страха от предателство може да прерастне в ревност, което е крайния етап.
И двете са неприятни ако има подобни изживявания в миналото.
Ревността не винаги може да се демонстрира. Аз не виждам смисъл от ровене в фейсбука, инстаграма и телефона - това показва липса на доверие което е основното във вдна връзка.
НО ако той/тя лайква и флиртува, при положение, че е във връзка, то това си е чиста проба предателство.
Ревност от типа следене на всяка крачка, забрани за излизане с приятели/приятелки, ходене в служебна командировка и т.н. си е чиста проба патологично състояние !
На никой не му е приятно партньора/ката му да флиртува с други хора ( е има и такива дето си падат по групови изпълнения, но те са отделна категория ).
Мъжката ревност не е страх, а чувство за собственост. Никой не иска да дели това което има, но пък иска повече ( което си е една друга тема ). Другия момент е неувереността при повечето мъже - не знаят какво представляват и т.н. - дълга тема, но тази неувереност прераства до патологии и проблеми във връзката.
Страха от предателство може да прерастне в ревност, което е крайния етап.
И двете са неприятни ако има подобни изживявания в миналото.
Ревността не винаги може да се демонстрира. Аз не виждам смисъл от ровене в фейсбука, инстаграма и телефона - това показва липса на доверие което е основното във вдна връзка.
НО ако той/тя лайква и флиртува, при положение, че е във връзка, то това си е чиста проба предателство.
Ревност от типа следене на всяка крачка, забрани за излизане с приятели/приятелки, ходене в служебна командировка и т.н. си е чиста проба патологично състояние !
На никой не му е приятно партньора/ката му да флиртува с други хора ( е има и такива дето си падат по групови изпълнения, но те са отделна категория ).
Мъжката ревност не е страх, а чувство за собственост. Никой не иска да дели това което има, но пък иска повече ( което си е една друга тема ). Другия момент е неувереността при повечето мъже - не знаят какво представляват и т.н. - дълга тема, но тази неувереност прераства до патологии и проблеми във връзката.
Ревност съм изпитвала. Това е хем неувереност, хем бяс. Има и елементи на страх от изоставяне. Даже да не сме си обещавали нищо, тогава пък е страх да не се окажат надеждите измамни.
Това си е и страх от предателство, но ако има какво да се предава - трябва да са поети някакви взаимни ангажименти, за да е предателство.
От друга страна, може и родител, и приятел да те предаде - ако направи нещо подмолно против теб. Отделно и към родител, и към приятел може да изпитваш ревност, например, че майка ти предпочита брат ти или сестра ти, а приятелят изведнъж започва да излиза по-често с някой друг.
Това си е и страх от предателство, но ако има какво да се предава - трябва да са поети някакви взаимни ангажименти, за да е предателство.
От друга страна, може и родител, и приятел да те предаде - ако направи нещо подмолно против теб. Отделно и към родител, и към приятел може да изпитваш ревност, например, че майка ти предпочита брат ти или сестра ти, а приятелят изведнъж започва да излиза по-често с някой друг.
Според мен има разлика.
Ревност-чувство за собственост.Често ревнивеца се опитва да ограничава свободата на партньора си и да го контролира.Психически тормоз е това.
Неувереност,липса на самочувствие.
Страх от предателство-липса на доверие.
Човек може да изпитва страх от предателство и без да ревнува.
Ревност-чувство за собственост.Често ревнивеца се опитва да ограничава свободата на партньора си и да го контролира.Психически тормоз е това.
Неувереност,липса на самочувствие.
Страх от предателство-липса на доверие.
Човек може да изпитва страх от предателство и без да ревнува.
Ама защо представяте чувството за собственост като нещо лошо?! Така (уж) мислят само комунистите. 
Инстинктът за собственост у човека е най-старият и най-силният. Прави ли ви впечатление,че човекът възприема почти всичко като своя собственост? Дори и алтруистите. От панти века човек казва "моят мъж","моята жена","моят кон",моето куче" и т.н.,и т.н. Всяко чувство и инстинкт са добри стига да не стават патологични.
Инстинктът за собственост у човека е най-старият и най-силният. Прави ли ви впечатление,че човекът възприема почти всичко като своя собственост? Дори и алтруистите. От панти века човек казва "моят мъж","моята жена","моят кон",моето куче" и т.н.,и т.н. Всяко чувство и инстинкт са добри стига да не стават патологични. Здравейте! От известно време се питам дали има нещо общо между ревността и страха от предателство. Може ли този страх да не бъдем предадени, използвани, наранени да се обърка с ревност или двете неща са еднакви? Съответно ако има разлика между двете неща каква е тя?
Според мен, общото е в миналото. Някога нещо те е докоснало негативно, наранило те е и оставило траен отпечатък.Но..
Ревността е желание да контролираш, да ровиш..Хем нямаш доверие, хем като си/ти докажат, че грешиш се успокояваш ..до следващия път. Тя не е свързана с партньора.Проявява с всеки. Може да създадеш трайна връзка(семейство), но винаги си на щрек и не допускаш личен живот на човека до теб. Такъв човек може да попадне във вредна връзка и да се върти в омагьосан кръг, чувайки приказки галещи егото му.
Страх от предателство го разбирам като недоверие в началото на връзка.Когато партньора ти е непознат все още. Това е вътре в теб. Някои изпитват чоека и се провалят.Но изгради ли се доверие го има и страха минава.
Обикновено,когато е страх от доверие, връзката или се случва или не.
Нещо като ревността е за цял живот, а страха от предателство - докато срещнеш човека на който да се довериш.
Ама защо представяте чувството за собственост като нещо лошо?! Така (уж) мислят само комунистите. Инстинктът за собственост у човека е най-старият и най-силният. Прави ли ви впечатление,че човекът възприема почти всичко като своя собственост? Дори и алтруистите. От панти века човек казва "моят мъж","моята жена","моят кон",моето куче" и т.н.,и т.н. Всяко чувство и инстинкт са добри стига да не стават патологични.
Инстинктът за собственост у човека е най-старият и най-силният. Прави ли ви впечатление,че човекът възприема почти всичко като своя собственост? Дори и алтруистите. От панти века човек казва "моят мъж","моята жена","моят кон",моето куче" и т.н.,и т.н. Всяко чувство и инстинкт са добри стига да не стават патологични.Точно "твоето" може да бъде взето, т.е някой отвън да ти го открадне. Както и другите "твои ценности- колата, парите"...
Само свободният човек не може да бъде отнет от теб.
Ама защо представяте чувството за собственост като нещо лошо?!
По темата, според мен ревността е породена именно от желанието да разполагаш с другия като със своя собсвтеност. Страхът от предателство се дължи на лош опит, предишно разочарование.